286. Душата на светлината

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 286-то

Душата на светлината

Ние казахме, че ученикът трябва да има едно изкуство. Само едно изкуство му трябва, за да може да приобщи всички изкуства към едно общо дело. Това изкуство е да може да влезе във връзка с душата на светлината, да може неговата душа да има великата връзка с душата на светлината. Когато придобие това изкуство да във връзка с душата на светлината, тогава неговата работа, неговите дела, неговата наука, неговото изкуство ще бъдат светлина.

Колко е красиво, колко е величествено да изживее ученикът това състояние, да трепти в него душата на светлината, да му открият пътищата, които водят към царството на Духа, да го съобщават с най-гениалните, с най-мъдрите, с най-силните, които са ръководени от Божествения промисъл. Какво велико състояние е това - да владееш изкуството, да си в общение с душата на светлината.

Но ще кажете: светлината има ли душа? Светлината има ли органи, дробове където може да обитава тази душа? Ако ученикът би проникнал, ако би знаял какви организми, какви специални тъкани има светлината, не би било чудно, има ли светлината душа. Да, светлина та има душа. И всички светли души са души, които са излезли все от душата на светлината. Главната цел, голямото старание и големият прогрес на ученика е именно този, да придобие тия способности, тия качества на душата на светлината. А има ли тия способности, тогава светът, природата, животът, вселените и всичко, ще бъдат за него откритие, защото за него те са все рожби, все са синове от Душата на светлината. Какъв величествен свят, каква голяма красота, каква необятна красота е света на светлината. Щастието, прогресът на ученика е да влезе във връзка с тия именно синове на светлината. Те ще му разкрият, ще му разказват за необятната душа, която ги импулсира, която ги посещава. И когато душата на ученика са срещне със светящата душа на светлината, тогава ще стане новото възраждане, новият възход, новото прозрение или новото озарение. Без озарението на светлината, душата на ученика ще бъде все в процес на подготовката. Дълъг процес е подготовката. Но ако ученикът научи това изкуство, трябва да се съкрати. Достатъчно са ви занимавали вековете, достатъчно са ви забавлявали и са ви разказвали епохите. Нека сега този велик момент, момент на прилив на Духа да съкрати процеса на подготовката, защото готови са силите, които ще посветят ученика чрез върховното озарение. Те чакат, те изчакват, те разпалват огъня, те развихрят мисълта, само и само да стане онова епохално събитие - да научи ученикът изкуството да влезе във връзка с душата на светлината.

Когато засягаме тази област - душата на светлината, да не би ученикът да се спъне в образите, във формите и в термините. Ученикът трябва да има знание за душата. Той трябва да владее най-големите мъдри указания за душата. И ако дойде момента да му се отворят очите, да му се разкрие съзнанието и се втопи в този свят, ще настъпи епохалният възход. С какво ще се занимава тогава? Кои ще бъдат онези жизнени, онези инертни събития, които ще задоволят неговия интелект и неговия разум? Ще бъде първо необятното велико съзнание на тази светлинна душа. Когато ученикът се втопи в това съзнание, когато изживее емоциите на това съзнание, в него ще настъпи историческото преобразуване или възкресението. Тогава няма да се чуди, как Христос - Синът Божий е възкръснал - дали е физическото тяло или астралното, менталното или будическото - божественото тяло. Ние ви казваме, че Христос възкръсна със светлинната душа, със светлинното тяло, защото той беше втопен в душата на светлината. Всичко в него се преобърна на светлина. Велико изкуство! Ако би могъл ученикът да открие това изкуство, за него ще настъпи вече явлението озарение.

Ученико, няма друг свят за тебе. Няма друго място за тебе. Няма друга тишина за тебе. Няма и други условия за тебе. Всички други условия, всички други места, всички други планети и земи ще бъдат все подготовка, все чистилище. А когато ти се втопиш в голямата душа на светлината, ще се изкачиш на най-високите области, на най-високите вечности. Къде са те? Къде са тези високи вечности? Кой е ходил таи и кой може да ги опише? Те са привилегия само на посветените, на тези, които са минали през подготовката, през озарението и са влезли в посвещението.

Да, най-високите вечности! Каква е тази мярка, с която ще можете да измерите височината на една необятна глъбина, широчината на една необятна глъбина? Има ли такава мярка? Ние казваме: има. Тя е върховното изкуство, да си се влял в Голямата душа на светлината. И тогава ще имаш крилете на светлината, да литнеш през просторите, през вечностите и да стигнеш голямата необятност. Колко е красиво това - да се издигнеш и да съзерцаваш Бога като вселена! Да съзерцаваш Бога като вселена, да познаеш Бога като вселена, да обикнеш Бога като вселена. И ученико, докато не разбираш Бога така, ти ще бъдеш в незнание.

Да, сред необятната вселена ще съзерцаваш образите, състоянията, изкуството, мъдростта на Бога. И тогава ще ти кажат: ето ученикът, силният, мъдрият, разумният. Тогава няма да има незнание.

Приобщавай се, приобщавай се към тия върховни дарби, приобщавай се към това върховно изкуство. Подготвяй условията да работи твоята разумна душа. Не се спъвай от това, че някои твои физически органи не са така отзивчиви, така инсталирани, за да могат да бъдат отзвук на тия способности и изкуства. Ако не можеш чрез физическите органи, чрез физическото тяло, ти, ученико, имаш едно духовно тяло, чрез което ще се втопиш в Голямата душа на светлината. Ти не си физическото тяло. Физическото тяло не е инструмента, който ще може да изрази оная гениална мисъл, онова гениално изкуство на тази светлинна душа.

Ето защо, обърни внимание на онова висше същество в тебе, което е разумната ти душа, която има светлинното ти тяло, чрез което ще можеш да. изживееш великото състояние на върховните мислители.

Къде седи гениалността на ученика? Макар и да се разсипва неговото физическо тяло, той има един бодър дух, защото духът му работи чрез светлинното душевно тяло. И тогава животът в него е непреривен, вечен. Той съблича физическото тяло като стара износена дреха и продължава своето посвещение чрез онези висши способности и органи на душевното тяло. Това е твоята същина, ученико.

Възможни ли са тия състояния. Те са предстоящи. Те са вече в озарението. Силите да озарението ще те подтикнат към този възход, защото, имаш да разрешаващ свещени проблема – проблемът е за състоянието на светлинната душа в тебе. И кога то настъпи това. състояние, ти трябва да имаш идеален мозък, идеален ум - да ги предадеш в гениална мисъл, във велико творчество, във върховна симфония. Не забравяй, никога не забравяй да си служиш с това изкуство. Щом в този момент ти говорим за него, то е вече настъпила, то е вече цел за тебе. Използвай тези, условия, за да бъдеш гениален ученик. И когато учителят предава своята доктрина, да бъдеш способен да я запаметиш.

Ученико, работи, работи за светлината, да станеш светлина. Мисли за светлината, за да те окриля светлината. Пей за светлината, за да те обича светлината. А колко е мило, колко е величествено да те обича светлината. Макар и тежки условия, трудни времена, прояви се като светлина. Нека да блестиш там някъде като светулка, като запалена свещица, за да поддържаш огъня на живота. На, живота му трябва светлина. Ти ще дадеш тази светлина. Ти ще му разказваш за тази светлина. Ти ще му пееш за тази светлина. Бъди един от първите просветители за светлината. Нека от теб да потекат тия токове, тия електрически искри, за да може и атмосферата да се напои с електрически, с магнетически енергии. На живота му трябва енергия и то светлинна енергия, а тази енергия ще се излъчи от Голямата светлинна душа, която е втопена в светлинната душа.

Животът на ученика е музика. Ако досега вашият живот не е бил музика то е, защото сте биле извън Школата. И като школници, не ви е простено да не бъдете музика. Всичко друго може да не бъдеш, но трябва да бъдеш музика, защото музиката е живота на висшите същества, на ангелите. Те не се разговарят тъй, както хората говорят. Техният говор е опера. И ако между хората има заченки на опера - да се разговарят чрез песен, то е копие, то е влияние от ангелския говор.

И тъй, ако искате, а то трябва да бъдете приятели с ангелите, ще трябва да им разбирате езика. Те ще ви говорят с музика. Техният език не познава друга реч, други форми на речта, освен формата на музиката. Ако не можеш да пееш с физическите си органи, пей с духовните, но бъди музика. Нека духовното ти тяло да се облъчва с музика. И ако слушате духовния свят, той най-добре ще ви се открива посредством това облъчване - музиката.

Обичай музиката. Живей за музиката. Работи чрез музика та. Подготви се, за да можеш да чуеш, да изживееш великата симфония на светлината. И знаеш ли, колко нисши форми във вашите чувства ще паднат, ще се разгромят, ще бъдат каша вече за вас, смрад. Ще бягате вече от тях, защото животът на музиката е чистота, свежест и красота.

Системната подготовка ще ви създаде и интереса. Трябва да се събуди интереса. Ученикът трябва да излезе от инертното състояние. Трябва да се освободи от статическото, от старото състояние, за да бъде смел, за да има кураж да бъде положителен. За знае, трябва да бъде и свободен. Свободата, ще кажете, е относителна. Ако се освободиш от физическия свят и те ангажират в духовния свят, свободен ли си? Не си свободен, но във физическия свят си задължен, а в духовния свят си освободен или както го наричат, си в състояние на благодат.

Това са все варианти на голямата душа на светлината. Тя ви представя света като необятна светлина, там където Бог се проявява, изявява и въплъщава.

26 януари 1952 г.