287. Очите на светлината

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 287-мо

Очите на светлината

В миналата среща ние говорихме за най-голямото изкуство - ученикът да бъде във връзка с душата на светлината, а сега ще засегнем въпроса за най-голямата способност на ученика - да може да се сдобие, т. е. да притежава очите на светлината.

ОЧИТЕ НА СВЕТЛИНАТА! Очите на светлината надзъртат през лазура, надникват през изгрева на слънцето, проявяват се чрез росните капки, гледат през красивите цветя, разказват чрез животинския свят, свидетелстват чрез човешкия свят и най-после, проявяват се чрез ангелския свят. Очите на светлината гледат най-чисто, най-прозрачно, най-красиво. Ако би могъл ученикът да попадне във фокуса на тая очи, наистина, той би станал пълен ясновидец. Тогава няма да казва: светлината материална субстанция ли е или духовна, етерна, невидима. Тогава той ще вижда, ще знае. Ще знае за светлината, че тя е мисълта на Бога. Всички други определения са все от нисша йерархия. Светлината е мисълта на Бога. Ученикът не може да има представа за Бога без светлината, без светлинната мисъл. Как ще си го представите вие? Някаква материя, нещо незнайно, неопределено.

Ученико, светлина та е мисълта на Бога. Духът е волята на Бога, а душата е способността на Бога,. Ето защо Бог се проявява като способност чрез разумната душа. Бог проявява своята сила и Дух като воля, т. е. като абсолютни закони. Бог проявява своята мисъл като светлина и затова, ти ученико, трябва да имаш светла мисъл. Щом придобиеш светлата мисъл, ти ще имаш прозрачните очи на светлината. Тогава необятните светове, необятните способности на Бога ще ти бъдат съзерцание.

Помни очите на светлината, т. е. мисълта на Бога, как те вижда, как те гледа, как те ръководи! Ако така се научиш да. познаваш великите явления в природата, в живота на природата, в сътворението, ти ще имаш най-верните, най-великите познания. Тогава няма да казваш като материалистите: „Къде е Бог? Дайте да го видим, какво прави той, къде е скрит. Не вижда ли страданията на хората, неправдите?“ Не е било някога Бог да не вижда. Щом има светлина, Бог гледа. Бог гледа и в сенките. И там е той, защото трептящите лъчи на неговите очи навсякъде радиират, изпълват. Цялото изкуство в битието е плод на тази Божествена мисъл - светлината. Цялото сътворение е плод на тази воля - Божествения Дух. Цялата деятелност и способност е същина на неговата способност - душата.

И тъй, запечатай тези образи в съзнанието си, за да може твоето съзнание да бъде винаги прояснено, защото ще бъде под лъчите на светлината, пред светлинната зеница. Очите на светлината са най-реалното, най-способното, най-положителното, най-гениалното, най-върховното. Гледай, гледай, търси погледа на тези очи. Винаги бъди готов да посрещнеш този поглед, за да може да стане у теб просветление. Никога не забравяй да посрещнеш погледа от очите на светлината. Те за теб са най-съкровения момент, най-великото събитие, което твоята душа очаква. Бъди готов за това събитие, което твоята душа очаква. Бъди готов за това събитие, за да може да изучиш ония етерни елементи на душата, Духа и светлината. Теб ти трябват тия способности - очите на светлината. Чрез очите на светлината ще проучваш минералното царство, кристалите, скъпоценните камъни, всички ония върховни елементи, които са твърдта, създадени от способностите на Бога. Там ти ще откриеш царството на светлината, ще откриеш адептите на светлината и тогава като естественик, като геолог ти ще цениш, ти ще изучаваш всяка малка частица. Макар на вид тя да е от простине елементи, но ти ще видиш зачатъка, кондензирана та светлина, която подържа общия организъм на земята. Да, организма на земята, той е толкова интересен, Колкото и организма на животинския свят, на растителния и на човешкия свят.

Ученико, ти не трябва да подценяваш и казваш: това е земя - твърд, това е растение, това е животно, това е човек, а трябва едно да имаш предвид, че това е светлинната способност и воля. Трябва ти система и то светлинна система, ръководен от светлината, т. е. от душата на светлината, да си се срещнал с погледа от очите на светлината и тогава никога няма да забравиш, а ще запаметиш, що е това живот, що е това пространство, що е това Дух, светлина и воля.

Такъв е твоя Бог, който има мисълта, светлината, Духа - волята и способността - душата. Ти ще го видиш навсякъде, защото той е светлина, способност и водя. Няма да се намери същество по лицето на земята, из пространството, из безкрая, което може да те заблуди, защото твоя Бог е светлина, защото твоя Бог е способност, защото твоя Бог е воля. Чрез своята мисъл той те гледа. Чрез своята способност той те учи. Чрез своята воля той те движи.

Ето какъв Бог имаш ти - Бог, който има очите на светлината, деятелна та способност на душата и върховното сътворение на волята.

Това е истинско посвещение. Тук няма място за дребнавости, няма място за философстване, няма време за опитване. Ученикът никога не опитва, защото той вижда чрез очите на светлината. Опитва само този, който е невежа, който не знае. Но този, който има способността - очите на светлината, той вижда, той знае.

Ето, ученико, как твоето съзнание и твоята мисъл се освобождават от многото образи, от многото форми, от многото задължения, от многото заблуждения. За да можеш да се подготвиш, ти трябва да се освободиш. А така, с претоварен багаж, с претоварено съзнание, с обременена мисъл не можеш да стъпиш нито стъпка към посвещение. Кой ще те посвети? Очите на светлината. Кой ще те движи? Душата на светлината. Кой ще те учи. Способността на светлината. Кой ще те ръководи? Духът на Бога. Това са съществени знания за тебе. Те са силови, волеви явления. Теб ти трябва сила, теб ти трябва воля, теб ти трябва светлина. Щом имаш светлината, ти си очите, т. е. мисълта.

Не закъснявай. Влез в освобождението, за да дойде върху тебе пълното озарение. Не търси трактати, за да знаеш какво е казано в миналото. Забрави миналото. Агентите на смъртта го погребаха за тебе. Ти нямаш време за миналото. Теб те чакат зениците - очите на светлината. Търси тези зеници, търси тези фокуси, които ще те отведат в царството на абсолютната свобода. И тогава ще стъпиш в истинското посвещение, в истинското знание, защото ще трябва да изучаваш елементите на светлината, същините на душата и началото на духа.

Това са велики проблеми за тебе. Освободи се от миналото, освобождавай се от настоящето и вземи повече пространство, повече време, за да може да ускориш съвършенството си. Забрави басните, забрави хитростите, забрави историята, забрави сказанията. Най-после, забрави цялото твое минало величие и така освободен стани съзерцание, бъди медитация. Когато станеш съзерцание, медитация, тогава ще настане у тебе истинско размишление. За да размишляваш, значи трябва да имаш досег с Божествената мисъл, която е светлина.

Това са същини - същини, които съществуват. Това си ти. Ти си душа, способност, светлина и воля. А щом си такъв, ти знаеш. Обходи този свят, вживей се в тези светове, за да можеш да бъдещ близо до Първото Начало, до Първата Причина, до Върховното Сътворение. Само тогава ще знаеш, ученико, когато станеш светлина, когато станеш душа и когато си Дух. Когато твоята материя стане светлина, когато твоята деятелност стане душа, когато твоето движение стане дух, тогава ти си ученик на посвещението,

Ето как ние те освобождавахме от многото задължения, от голямото бреме и големите трудности. Дали ти ще бъдеш доволен, дали ти ще бъдеш смел, дали ти ще възприемеш тия максими, това е вече твоя воля, но не забравяй: ти си стъпил в подготовката и щом си стъпил в нея; трябва да се подготвиш, трябва да бъдеш готов, защото зарите, изгревът на озарението ще минат покрай тебе. Имай необходимото обоняние да почувстваш техния аромат. Имай необходимия слух да чуеш тяхната песен. Имай необходимото зрение да видиш тяхната красота. Имай необходимия усет да усетиш тяхната пластика и ритъм.

Те минават вече край тебе. Ти си вече осияние, ти си вече изгрев, нов ден, а щом си нов ден, бъди ден на светлината, бъди ден на пролетта, за да могат да се разцъфтят всички способности в тебе, да дадат ароматичния цвят, който ще се въплоди във вкусни плодове и тогава в резултат ще имаш озарението. А знаеш ли какво състояние е това озарението? Кой ще те озари? Откъде ще те озарят и защо ще те озарят? За да бъдеш напълно свободен. Тук свободата е най-важния епохален момент. Подготви се като свободен, за да имаш новите знания, новите струи, новите елементи, да изградят у тебе светлинното душевно тяло. И щом се изгради душевно ти тяло, тогава то ще бъде погледнато с очите на светлината, защото този поглед е мисъл за тебе.

Когато предаваме тия знания на ученика, ние имаме известни големи задължения но отношение на ония тайнствени скрижали. Но ние не се плашим. Ние предаваме, ние донесохме и идваме, защото вратата на Школата се отвори и подготовката започна. И сега чакаме, чакаме ученика да дойде в школата свободен, абсолютно свободен, готов, да възприеме вечната светла мисъл.

Учи се. подновявай мозъчните си тъкани, които да послужат като ядро на светлинната мисъл. Обнови тъканите на дробовете, които да дишат способностите на Великата душа. Обновявай кръвта, която е олицетворение на светлинната мисъл. Тъй както светлинната мисъл работи, така твоята кръв да се движи, да работи. Така обновен, така възроден, готов за знание, Учителят ще бъде напълно доволен, че може да предаде от изобилното си знание на ученика.

Това е все подготовка. А идват моменти, когато ученикът ще бъде окъпан в озарението. Тогава трептящите лъчи на светлината ще затрептят в него и той ще бъде ново светлинно тяло.

Ученико, не можеш с това твое тяло да влезеш в посвещението. Ето защо, нека да се облъчи то, да обгори от етерният огън на светлината. Теб ти трябва богата представа, теб ти предстои проницателен ум, проницателна мисъл, за да можеш да вземеш участие във великата работа на големите посветени.

Ето как ти ще се научиш да познаваш живота. Животът е деятелност на голямата душа. Щом е деятелност, той изхожда от Великото Начало на Бога.

Когато проучиш тия същини, у теб ще се зароди една нова идея. Тя ще бъде идеята да наследиш изкуствата на великата първична причина. Когато говорим за изкуство, ние подразбираме възможности, способности. Да владееш изкуството на светлината, да владееш изкуството деятелност, да владееш изкуството воля, това е наистина върховна възможност.

Когато ученикът пее, очите на светлината го съзерцават. Когато ученикът се моли, очите на светлината го наблюдават. Когато ученикът се учи, очите на светлината му светят. Когато ученикът говори, очите на светлината му подсказват. Когато ученикът се движи, очите на светлината пътя му осветяват. Това е истината. И тогава има ли време за грешки и грях на ученика?

Ученико, помни, очите на светлината всякога те гледат. Нито за миг неправилен поглед, неправилна мисъл, неправилни действия, неправилни движения. Съзерцават те очите на светлината. Тия очи гледат. Бъди всякога изправен, всякога готов, за да пееш, да се молиш, да се учиш.

Какво ще пееш, за кого ще пееш? Защо да се молиш и за какво да се молиш? Защо да се учиш и на какво да се учиш? Тези три твои проблеми трябва да бъдат разрешени. Чрез светлината, чрез душата и Духа ще пееш, защото очите на светлината те гледат. Ще се молиш, защото великата способност - душата пребъдва в тебе. Ще се учиш, защото Върховната Воля на Духа те води към царството на Великото Начало.

Втопи се в този тих шепот на съзерцанието, влез в хармонията на медитация та, за да могат очите на светлината да те намерят, т. е. мисълта на Бога да се въплъти в тебе и тогава величието на Бога ще бъде истина за тебе. Ето великата разумност, великото съзнание, които са начало за тебе.

2 февруари 1952 г.