288. Очите на светлината / продължение /

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 288-мо

Очите на светлината

/продължение/

Трябва да присъстват фактори, за да стопят вашите състояния, да пречистят атмосферата, за да може да витае духът на ведрината, за да може да витае духът на разума. За да имате способностите на великите духове на изкуството, наистина ви трябва очи на светлината. Не можеш да бъдеш поет, ако очите на светлината не подреждат твоята мисъл, не подреждат твоите стихове, формите. Не можеш да бъдеш музикант, ако не вземат участие очите на светлината, за да те втопят в тон, в ритъм, в звук. Не можеш да бъдеш гений на знание, ако не присъстват очите на светлината, да ти разгърнат необятната вселена, за да можеш да видиш, за да може да проучиш, за да може да изследваш всеки трепет, всеки живот. Не можеш да бъдеш гений на живота, ако очите на светлината не ти разкрият гениалния способ.

За да разбираш живота, трябва Да участват очите на светлината. Това е истинският образ, истинското битие и възможност на ученика. Само тогава ученикът знае как да уча, как да медитира, как да живее, как да говори, защото голямо изкуство е да изречеш словото. Голямо изкуство е да гледаш сърцето на битието. Голямо изкуство е да знаеш да мислиш и да се преливаш, тъй както светлината извършва това дело.

Ученико, търси този ведър поглед на тия очи, за да можеш и ти да бъдеш очите, които ще съзерцават способностите на големия учен, който разбира, който знае началото на битието.

Ученико, бъди тия очи, за да може да проникваш в най-големите глъбини, където Върховната мисъл строи, построява вселената. Най-после, бъди тия очи, за да може да участват в деятелността на живота, за да издигнеш живота във върховна възможност и тогава животът ти ще бъде Върховно Начало. Гледай право живота, за да може да растеш, да крепнеш като начало на живот. Обичай живота, защото е съзерцание на светящите очи. Помагай на живота, защото светящите очи на светлината разкриват същността за тебе. Винаги търси този поглед, който те търси в пространството, в необятността. Той те търси, той те е намерил и сега единствената твоя дейност е да бъдеш вечно съзерцание на този поглед. Бъди съзерцание, да не те загубят онези очи, защото загубят ли те, дълги векове ще чакаш отново да те срещнат, отново да те погледнат. Пази този славен момент, когато очите на светлината са фокус за тебе. Гледай през този фокус, за да може да видиш гениалността на твоята душа. Твоята душа е гениална. Тя всичко знае, за всичко си спомня и всичко и ма предвид: как, по какви пътища, с какви средства и способности да може да бъде истинско съзерцание на тия очи на светлината.

ДУША И СВЕТЛИНА! Две велики възможности, две велики същини, които са гениалното върховно сътворение на Първоизточника. Няма по-гениално сътворение, в което Първоизточника да се е прелял, да се е открил, тъй както в сътворението на душата и в сътворението на светлината. Няма празно място, няма празно пространство за Тебе.

Ученико, стига си се движил, живял, подвизавал в тъмните зони. Там всички условия са изчерпани за тебе. Сега те въвеждаме в светлите зони, където прониква погледът на очите на светлина та. Щом си намерен; щом си фиксиран, запази това състояние, запази това положение, за да може да победиш смъртта, за да може да се освободиш от смъртта. Стига си живял в смъртните процеси и си казвал: когато друг път се родя, когато друг път се въплътя, тогава, аз ще зная, каква ще бъде моята съдба. Нямаш друга съдба, ученико. Твоята съдба е светлата сфера. Твоята съдба е зеницата на светящите очи. Там, там иди. Към тях се движи, за да можеш да станеш положително знание, от което да се учат поколенията, за да можеш да станеш положително изкуство, от което да се учат поколенията, за да можеш да станеш велика поезия, от която да се вдъхновяват поколенията. Най-после, да можеш да станеш велик композитор, от който ще създаваш нови сфери, нови светове, нови царства.

Колкото и да е тежко бремето ти, ученико, знай, че си на голям изпит, за да може да се провери твоята издръжливост. Бъди издръжливост по всяко време, за да може да се въплъти гениалния живот, за да може да се въплъти великият майстор на големите способности. Знай, само посредством очите на светлината ти ще надзърнеш в царството на гениите, с помощта на очите на светлината ти ще обходиш необятните звездни пространства.

ЗВЕЗДНИ ПРОСТРАНСТВА! Всяка звезда си има свое пространство, а ти трябва да опиташ състоянията на всички звездни пространства. И тогава няма да ти бъде чудно, що е това звездна хармония, що е това звезден покой, що е това звездно съзвучие. Предстои ти да обходиш много пространства, докато най-после се домогнеш до необятната вечност. Това е твоя път, по който ще вървиш с помощта на очите на светлината. Необходимо ли е това? Трябва ли ти това? Възможно ли е това? За миг помисли. Какво друго ще правиш? Какви са твоите възможности и твоите умствени способности и какво можеш да направиш, освен да кажеш, както всички казват: „Карай!“ Не. Твоето бъдеще е бъдещето на светлината, бъдещето на Духа и душата. Ти не си вече материалиста, който е взел копача и рови земята и изкопава всеки един, който казва „свърши се, край“. Но ти, който си дихание на началото, твоето бъдеще е сферите на съзвездията, пространството на съзвездията. Ти си вечен пътник, който търси, кого? Къде? Очите на светлината са хвърлили своя поглед. А знаете ли какво правят тия очи на светлината? Те палят всички звезди. Те разпалват всички слънца. Горят тези огньове, горят тези светилници, които хвърлят светлина върху твоя път. И тогава ние казваме: за тебе прави това светлината, за тебе тя осветява пътя. Върви, върви към безкрайните звездни царства, за да може най-после да бъдеш и ти един от големите, от силните майстори.

Кой е майстор? Майстор е този, който владее изкуството, който има способности. Затова, ученико, не проспивай своите способности и изкуство. Бъди зрение, за да могат лъчите на светлината да радиират в тебе, защото очите на светлината ще те търсят. На вас предстои да имате вихрен поглед, който да сгрява всеки един живот, който е зависим, който се нуждае от подкрепа. Бъдете свидетели на всички ония духове, които са отчаяни, които са изостанали. Това направете посредством очите на светлината.

Когато те подканваме, когато апелираме към теб да бъдеш Така готов, така подготвен, то е да се оправдаят ония средства, ония сили, които се изразходват за тебе. Ти от ден на ден ставаш все по-ценен, защото със скъпи средства си изплатен. Ти, който ангажираш Великата мисъл, който ангажираш Великата светлина, ще трябва да оправдаеш, ще трябва да дадеш жертви. А знаете ли колко е малка жертвата? Тя е да бъдеш буден, да не спиш. Очите на светлината не обичат този, който спи, т. е. не се спират върху него. Те знаят за него, че е забравен - забравен сред необятната вселена, сред необятната природа. Но ако ти, ученико, гледаш право в светлината, фиксираш тия очи, те не ще бъдат безразлични за тебе. Възбуждай тая светлина, тия зеници. От теб зависи доколко те ще бъдат възбудени, проникващи. Ако ти затвориш прозорците за Върховната мисъл, знай: очите на светлината ще отминат и ще те изоставят.

На светлината трябва способни ученици, да имат милиони очи, за да могат всестранно да гледат, т. е. вашата Мислеща Способност да бъде гениална радиация. Може ли това? Как бихме могли да ви уверим, че вие, наистина, сте един полет, движение, което обхваща звездните пространства? Ние тук имаме идеята за звездни пространства. Трябва да имате астрологически усет, астрологически поглед, за да може да обхванете звездните пространства. Вие едвам се движите със скоростта на земното пространство, защото всяко пространство има скорост на движение. Но сега настава нова епоха; особена епоха, специално за ученика на вътрешното посвещение, да може да си служи с висши духовни способности. А тези висши духовни способности са гениалните възможности на духовния свят.

Ученико, усвоявай всеки ден по една такава способност на духовния свят и така ще обогатиш своя духовен мир, ще имаш по-обширно пространство, ще имаш по-голяма радиация на светлина. Никога ще се заблуждавай да казваш: аз съм едно малко нищожно същество, с малки възможности, които са физически, физиологически и отчасти психически възможности. Ние ти напомнихме: физическите ще преобърнеш на светлинно тяло. А щом стане то светлинно тяло, то е вече съзерцание от очите на светлината.

Ние не ти казваме: бъди само светлина. Ако ти кажем: бъди само светлина. напълно ще се объркаш, но ние ти казваме: бъди душа на светлината, тяло на светлината и очи на светлината. Тогава ще имаш един организиран светлинен мир. Тогава ще имаш правилни разбирания за светлината, защото тя е твои органи, твои способности. А там, където има органи и способности, там има изкуство. А точно това е нашата задача - да те научим на голямото светлинно изкуство.

Спомняш ли си, ученико, някога в далечното минало, някой така да ти е говорил? Спомняш ли си, ученико, някое явление, което да е подчертало за тебе някои възможности? И най-после, опомнящ ли си в далечното минало да си седнал пред Учителя и той най-щедро да ти разказва, да ти открива голямата деятелност, голямата способност за големите възможности, които Духът ти разкрива? Не си спомняш, нищо не знаеш, защото сега е това събитие, сега е това явление, сега е това тържество. Духът те е пипнал със светлинната си ръка и те разтърсва, за да можеш да се пробудиш. Той респектира духовете в тебе, които са се научили по навик да ядат и пият и да спят. Сега няма спане, няма приспиване. Ако спиш, ще те изхвърлят някъде в далечната забрава и ще чакаш нови времена, нови импулси, нов ритъм. А знаете ли какво е това време?

Сега са слезли наново адептите, които подават своите ръце да помогнат на „забравените“. Отхвърлете от себе си това название „забравените“. Излезте на първата редица, в която ще ви бъде възложена специална задача, специална мисия. Бъдете мисианци. За да могат да ви се отпуснат необходимите духовни кредити, трябва да имат доверие във вас, а това доверие ще го освидетелстват само очите на светлината. Велик свят ви се открива. Влезте в него като нови, като характерни, свободни души и тогава няма да спите, няма да боледувате, защото спането е умора, болестта е омара. Ученикът трябва да се освободи от тия състояния. От тебе зависи, ученико, да продължиш живота на Вътрешната школа. Пази бе да не спреш живота на Вътрешната школа. Винаги бъди бодър, винаги радостен и способен. Бъди първия, да не би пазача на вратата да помисли, че няма да дойдеш и да затвори вратата. Дори ако това е направил пазачът на вратата, ти направи усилие и с голямото си изкуство направи така, че той да ти отвори вратата. Не се свени. Бъди смел, за да види пазачът в тебе огнена смелост. А той разбира от тая огнена смелост. И той се страхува от огъня. Нека огненият дух в тебе разтвори широко вратите, разтвори широко прозорците, през които да надзърнат очите на светлината.

Ученико, помни очите на светлината, които непрестанно те гледат, непрестанно ти говорят, вдъхват ти вяра, надежда и нежно ти са любуват. Бъдете нежна любов за тия очи и тогава зверовете ще легнат пред краката ви, изворите ще бликнат радостно пред погледа ви, цветята ще пеят своята ароматична песен, когато гледат очите на светлината. Пойните птички ще принасят химни, когато изгревът на тия очи прониква в твоята земя. Нека песента на славея, нека шепота на извора бъде твое дихание. Бъди истинска природа, изобилна природа, където очите на светлината да те обливат.

Това си ти, ученико. Ние ти забраняваме да се подценяваш, да оскърбяваш Божественото в себе си и да оскърбяваш очите на светлината, които те съзерцават. Изпълни природата си с изблик на радост. Радвай се на новото си бъдеще, което е светла чистота, красота и песен.

Това ти желаем. С това те надаряваме. Обикни, прецени тия пожелания и този дар.

Работа трябва. Живите сили на природата са недоволни от човека, затова те го поставиха пред голям изпит. Нека вие, светящите, да омилостивите тези живи сили на природата, като им обещаете, че всичко ще платите с радост и доволство, само и само природата да продължава да ви дава от своите богатства. Не можеш да бъдеш поет, физик, учен, ако живите сили на природата са оскърбени от тебе.

Ето, най-голям дял ще вземете вие. Ако наистина омилостивите тия сили, тогава ще дойде благоденствието, плодородието върху земята.

9 февруари 1952 г.