289. Съкровищницата на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 289-то

Съкровищницата на Духа

Когато ученикът получи блясъка от очите на светлината, тогава той изучава пътищата, по които се проявява живота. Интересни са пътищата, по които се проявява живота. Един от тях е пътя към съкровищницата на Духа - най-величествения път, най-осветения, най-радостния, най-щастливия път.

Там, в глъбините на тази съкровищница ученикът ще намери, ученикът ще види, ученикът ще научи и ще се посвети. Там, в тази съкровищница има много павилиони. Има павилион на изкуството, има павилион на музиката, на астрономията, на физиката, на химията, на математиката, на всички науки, които помагат на ученика да се издири семката, която е дадена от Първопричината, за да може да се започне великата проява на живота.

В съкровищницата на Духа е семката на разплода, семката на съхранението, семката на проявлението. В тази семка е ядрото, замисълът на Първопричината, т. е. дълбоко в гърдите на Духа се таи, се пази това съкровище, от което започна битието.

Ето колко е интересен, колко е важен този път - пътят към съкровищницата на Духа. Не можеш да възпяваш величието на красотата, ако не се опреш пред павилиона на изкуството. Там ще разгледаш величествения образ, величествения стимул, от който животът се е проявил като красота. Не можеш да имаш представа за онази дивна хармония, за онази величествена песен, ако не се спреш пред павилиона на музиката и там да разгърнеш ония велики съкровища - гамите на живота.

Да, ученико, гамите на живота! Те са много, но ти научи, запомни, запиши от първата страница на великата съкровищница. Там витаят способностите на големите гении. Там ще виждаш образите на великите сили на хармонията.

Спри  се, спри се и съзерцавай, спри се и изживявай. Ние ти даваме една велика представа за музиката, за живота на това велико съкровище. Нека се обогати твоята мисъл, твоите представи и твоето съзнание. Представи си този богат павилион, там, където витаят великите гении на творчеството, на сътворението. Там е място, където ще изживееш най-голямото вдъхновение.

Иди, ученико, тръгни но този път, за да имаш великата опитност, когато си се проявил, като велик живот. Но не спирай там. Иди по-навътре. Иди по-навътре в тая съкровищница, т. е. нека твоето съзнание да обгърне повече пространство, повече необятност, за да може да имаш идеите, замислите на Първопричината.

Когато градиш така своя мир, ти ще бъдеш наистина, богат духовен мир, в който ще се пренесат ценните богатства на съкровищницата на Духа. Тогава ти ще бъдеш способен като музикант, като човек на изкуството, като астроном, геолог, биолог и т. н..

Ученико, теб ти трябват гениални представи и то реални представи. Нека тези представи ти станат реален живот. Така твоята мисъл ще се обогати. Тук богатството е необходимо. Не може без богатство, без богата мисъл. Доколкото мисълта ти е богата, дотолкова ти ще имаш смелостта, куража да навлезеш в съкровищницата на Духа. Размърдай в себе си силата, да нямаш нито една гънка пасивност. Нека всичко в тебе стане живот - живот който да поглъща богатите струи на съкровищницата на Духа.

Сега е време, сега дойдохме до това много интересно, много важно за тебе зачатие - да опиташ реалността на Духа, да изживееш гениалността и да станеш святост. Освобождавай се от мудната мисъл. Разтърси у себе си заспалите инертни тъкани, нерви. Нека у теб да стане един нов прелом, прелом, по пътя към рудницата на Духа.

Какви велики бъднини, какви светли дни те очакват! Колко велики същества те чакат! И когато ти отидеш при тях, те с радост, с голяма готовност ще ти разказват, ще ти обясняват, ще те назидават и най-после, ще те научат. Теб чакат. Теб чака цялото небе, т. е. теб чака великият университет на живота. Иди, запиши се като студент, запиши се като нов представител, като нов пътешественик и устоявай, издържай. Няма друго бъдеще, няма друг свят за тебе. Смело стъпи, смело тръгни към тая рудница, за да можеш да бъдеш най-богатия, най-силния, най-способния, най-даровития.

На вас, учениците, говорим. Дали сте в плътско тяло или извън плътта, влезте в тая рудница, за да може да станете наследници на Великата Първа Причина.

Ученико, недей чака по-благодатни дни. Недей чака да дойдат и принудително да ти въздействат. Сега за теб е най-светлия ден, най-честитата дата, която трябва да запишеш в своята история. Ти си поканен като представител, ти си поканен като ученик. Тръгни смело, за да може твоята постъпка да бъде истинска вяра за великите представители на знанието, светлината и живота. Забрави да се интересуваш и какво става около теб, кой каква наука е намерил, кой какво изкуство е открил.

Защо те подтикват към това? За да опиташ Бога в себе си, колко Той е силен и колко много знае Той. Ето защо, не подценявай присъствието на Бога в себе си. Никога няма да питаш, а винаги ще бъдеш, ученико, готов да дадеш от богатствата, които си взел от рудницата на Духа. Не че ти ще научиш другите, не че ти си, който ще бъдеш истински представител, но дай ход, преднина на Божественото в себе си и то ще извърши това чудо в тебе.

Ето един път, по който се проявява животът. С очите на светлината тръгни по този път и тези очи ще те научат как да гледаш, как да съзерцаваш, как да проникваш. Те ще те научат на великата мисия, как да научиш, как да разбираш и как да можеш. Никога не се свивай и да казваш: още съм слаб, немощен, още не сме дорасли за великите тайни. Забрави тези стари доктрини, това старо минало. Сега те проникват, сега те зовът едни светящи очи, които те водят по пътя към великата рудница на Духа.

Духът на гения, духът на мъдреца, духът на посветения витае над твоето небе. Духът на учителите, духът на боговете витаят, очертават перспективите в твоя път. Тръгни по този истински път, в който да забравиш, че си оставил нещо назад, че си оставил най-милото, най-същественото, най-скъпоценното за теб. Тръгни по пътя и влез в рудника, за да бъдеш централно ядро на Духа. Трябва да станеш едно ядро, в което да вземат участие центробежните сили, радиоактивните сили, електромагнитните сили и най-после и духовните мистични сили. Бъди мистик. Мистика трябва да бъде твоето естество, мистика трябва да бъде твоето движение, твоята мисъл и твоето изкуство, защото естеството ти е мистика. Така се превъзпитай, така усвоявай тези велики методи, чрез които много посветени знаят.

Когато те поканваме да забравиш стария свят, ние имаме за задача да те въведем в новия свят, а новият свят е представителство на Великото Върховно Начало. Влез в този свят, за да се почувстваш като ново същество, като ново явление, като ново събитие, като нов специален елемент, без който съществуванието не може. Тогава ти ще имаш богатата опитност, защото ти си един елемент, без който живота не може, животът ще изчезне.

Така разбирай Божественото в себе си. И колко величествен ще е деня, колко славен ще бъде момента когато, с помощта на зарящите лъчи на светлината, видиш Бога в себе си, как Той е взел централно място и дава нареждане, разпореждане и всичко тръгва в ред и порядък и всичко е в хармония, всичко е мисъл, ритъм и светлина.

Ученико, никога не забравяй радиацията на тия очи. Нека във всяка твоя постъпка, във всяка твоя работа, във всяко твое действие да гледат очите на светлината и тогава няма да има за теб тъмнина, няма да има „не мога не зная“, защото „не мога“ и „не зная“ е философия от стария свят. Ти не се плаши от това, че някой ще ти нашепне и каже: ти се надценяваш. Теб ти говорят духове, които те заблуждават. А знаеш ли кое е според тях истинското възпитание, каква е истинската духовна просвета? То е да снишиш, да отидеш в низините, да се смириш като овчица и да кажеш: аз съм толкова слаб, немощен, грешен, незначителен, неспособен? ......

Стига тази философия. Стига сте служили на тия духове. Ще трябва един път за винаги да ги отстраните от себе си. Ще им кажете, че няма вече място у вас за тях, няма вече кредит, чрез който да ги поддържате. Смиреномъдрието е едно нещо, а овчедушието е друго нещо. Раздвижете мисълта си. Това ще бъде първата стъпка по пътя към рудницата на Духа. Раздвижи мисълта си, за да развържеш езика си, да движиш очите си. Ако нямаш тази пламенна мисъл, езикът ти ще бъде свързан, очите ти ще се премрежват, няма да имат ясен, бистър, прозорлив поглед. Научи се на голямото изкуство да имаш будна мисъл, движеща се мисъл. И когато имаш тази мисъл, ти ще можеш да прелетиш пространствата, да обходиш планетите и слънцата и да донесеш изобилните богатства за твоята душа, от които тя има нужда.

Ученико, бъди мисъл и само твоята будна мисъл ще открие радииращите очи, защото тя е бързодвижеща, тъй както и светлината. Ние те съветваме, ние апелираме към тебе да можеш да увеличиш движението на мисълта си, да бъде тя по-бърза, по-интензивна от движението на светлината. И само така ти ще имаш време да се спреш на някои светлинни образи и чрез тях да прозреш миросъзданието. Не може без тия светлинни образи, а те се движат с бързината на светлината. Как ти ще ги догониш, как ти ще се занимаеш с тях, ако твоята мисъл не лети с по-голяма бързина?

Ето едно от изкуствата на Духа. Когато говорим за мисълта, ние я ограничаваме, ние я спъваме, защото искаме да й дадем пространство, образи. Но ние, ученико, ти напомняме за по-голяма бързина от тази на светлината. Какво искаме от тебе? Искаме да не спъваш Божествената същина, Божественото начало у тебе, което именно е тази мисъл за Бога, който същества у тебе само като мисъл. Той се е прелял у съществата само като мисъл, а има степни на съзнание, където се е прелял като форма, като образ и т. н. в по-нисшите поделения. Но специално за ученика на Вътрешната школа, той се е прелял, той е заживял като мисъл, защото цялото миросъздание е мисъл, плод на една велика мисъл.

Ученико, бъди мислещо същество, за да можеш да бъдеш вече радиация с общата колективна висша мисъл. Влез в този свят на мисълта. Там ще се чувстваш гениален, способен, ще имаш всички атрибути на битието, защото битието е плод на мисълта, а мисълта е гениална способност на Първопричината.

Когато те въвеждаме в рудницата на Духа, ние искаме да проведриш мисълта си, да обогатиш мисълта си, за да може достойно да носиш названието ученик на Великата мисъл.

Но ще кажете: какао да правим с нашите форми, с нашите образи, с нашите немощи? Всичко преобърнете на мисъл. Кой ще го преобърне? Ти, ученико. Недей чака от днес нататък друг да направи това. Недей чака другите сили да дойдат и да те преобразят. Никога няма да дойдат, защото всички сили знаят, че у теб е Божествената същина и те никога не биха я оскърбили, за да има някаква си преднина. Ако има отношение, ако има внимание, то е внимание на тия висши сили към онази Божествена същина в тебе.

Ето защо, ти, Божеството в тебе, разгърди битието и открий себе си като битие. Помни, помий този път към рудницата на Духа. На него се посвети, по него се научи, до него вечно върви, защото той е път на вечната, на безкрайната Първопричина. И знаеш ли? Когато влезеш в тази рудница, в това съкровище, там ще. те посрещнат най-великите представители на големите изкуства и знания. Тогава у теб няма да остане нито мисъл за незнание, за самота, за забравяне, защото ти влизаш в най-богатата земя, в най-обширното пространство, в най-чудноватата вечност. Там ти ще се срещнеш с големите, с мъдрите богове, които участват в сътворението.

Иди при тях. Не се свени. Не се срамувай от своята нищета. Тя не е съществена за тях. За тях е съществена твоята пламенна мисъл, която разгръща; която открива и която запечатва. Бъди за тях интересното, чудното. Нека те се чудят за теб, щом си за тях ново чудо. Знаете ли какво те ще разказват? Ето едно Божествено събитие, ето едно ново явление, което е дало отглас във вечната хармония.

Ученико, така се учи, така съзерцавай великия живот с очите на светлината. Никога не забравяй очите на светлината. Когато се храниш, представи си, че те гледат очите на светлината. Когато се обличаш, представи си, че те гледат очите на светлината и ти трябва да бъдеш прилично облечен. Когато вървиш, представи си, че те съблюдават очите на светлината и ти трябва грациозно да вървиш, леко и да не вдигаш шум. Когато работиш, представи си, че те гледат очите на светлината и всичката твоя работа те я съзерцават. И наистина, твоята работа ще бъде изящна. Когато размишляваш, представи си първо очите на светлината, как ти разтварят пътя на твоята мисъл, за да можеш да имаш едно определено действие.

Знаете ли какво е осиянието на тия очи? То е трепет. Цялото ти естество е в трепет. А за да запазиш трепета е необходимо да коригираш някои свои прояви. Ти ще ги коригираш, не чакай друг да ги коригира. Не чакай небесните сили да се занимават специално с тебе, но ти прояви своята воля и разсъблечи се от ония дрехи, които те притесняват, които те угнетяват. Стреми се да се обличаш чисто, прилично, с хубав цвят, който да ти съдейства да се спират слънчевите светли лъчи, които минават край тебе. Трябва да бъдеш изящен, дори капризен по отношение на своето обличане, защото то не е без значение. Ти обличаш Бога в себе си, на него отдавай внимание, него украсяваш. Това е твоята заслуга към него, затова не бъди индиферентен към това събитие за тебе. Най-после, като се храниш, приготви си най-чистата храна, поднеси я с най-голямо внимание, страхопочитание и свян. Поднеси я на това Божество в тебе, за да може то да изхрани твоя живот. Когато мислиш, мисли така, че твоята мисъл да не оставя сенки, да не засенчва Божеството в тебе. Нека твоята мисъл винаги да разведрява небето, атмосферата, за да може Божеството у тебе свободно да диша, свободно да импулсира, свободно да работи.

Това ти ще направиш, ученико. Не чакай отвън, отгоре и отдолу. Това са задачи, които трябва да ги решиш и ако не ги решиш, ще бъдеш изключен от школата. Никога не казвай: ще трябва да питам еди кой си. Този, когото трябва да питаш, очите на светлината ще ти го кажат. Те ще го открият. И ти няма да го питаш, но той ще ти каже. Никога не питай. Питането означава незнание. Но какво трябва да, питаш? Ще мислиш. Вместо да питаш, ще мислиш. Това е метод за ученика на Вътрешната школа. Той никого не пита. Той не подценява Божеството у себе си. Ученикът на Вътрешната школа само гледа, учи, радва се и върви.

Ученико, усвои тези методи. Тръгни по този път към: съкровищницата на Духа и там ще бъдеш богато надарен. Тогава ще оставиш робския образ, животинският образ и ще бъдеш с нов образ - образ на мисъл, образ на светлина.

„Вдъхновение“ - не можеш да имаш състоянието вдъхновение, ако не виждаш, ако не чувстваш, ако не опитваш.

Виждане, чувстване и опитване! Това са реални явления в живота на ученика. Да имаш състоянието вдъхновение, трябва да е станала някаква особена промяна, т. е. трябва да има някакво особено посещение, да те е посетил някой от някое висше поле, защото вдъхновението иде от висшите полета. Колкото повече префиниш мисълта си, толкова повече се долавят мисли от висшите полета. Това са мисли, велики мисли във висшите полета, а всяка една такава мисъл създава вдъхновение, защото тя е вече вдъхната мисъл, дадена мисъл, специална мисъл.

И тъй, ученико, бъди винаги представител на такава мисли и тогава ще имаш най-чистия, най-красивия поглед, най-нежните. най-чистите отношения и най-радиоактивната мисъл, защото живееш във висшите полета. Иди в тия висши полета, за да можеш да стъпиш в реалността на великия живот. Теб ти трябват: реалната страна на живота, реалните начала на живота, а тях ще откриеш само ако тръгнеш по пътя към рудницата на Духа.

Вдъхновение! Бъди винаги вдъхновител. Вдъхновявай ония сили, които са около тебе, за да си създадеш вдъхновено поле. Където и да бъдеш, на което и място да стоиш, винаги създавай периметър на вдъхновено поле, т. е. това за теб е ограждане. Нека твоята мисъл да създаде по-голям кръг на твоя ореол и целият този кръг да бъде вдъхновен.

Това е истинският образ на ученика. Неговият образ представлява вдъхновено поле. Пей песента на вдъхновението, за да можеш да бъдеш в хармония с висшите същества във висшите полета. Само като представител на висшите полета ти ще бъдеш способен да учиш. Иначе Учителите няма да ти поверят тайните.

23 февруари 1952 г.