292. По дългия и стръмен път

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 292-ро

По дългия и стръмен път

Ученико, има лесни работи, има и мъчни работи. Има лесен път, има и дълъг стръмен път. Има горчиви неща, има и сладки неща. Има студено, има и топло. Има тъмно, има и светло. Колко е разнообразен твоя живот! Което разнообразие може да се измерва, то е разнообразието на разумната красива природа. И това показва, че ти си природа, богата природа, само че с положителни и отрицателни сили.

За да няма тъмно, за да няма мъчно, за да няма горчиво, необходимо е в твоята природа да преобладава положителен дух, положителен стремеж, положителна мисъл. Ето каква природа трябва да бъдеш; за да може да представляваш едно необятно богатство, един необятен мир, в който могат да обитават същества, които ще имат условия за живот.

Към такава богата природа те зовем, тъй като положителните сили ще регулират твоите душевни сили, твоите умствени и сърдечни сили. Бъди с положителни сили. Нека те вземат участие повече, отколкото отрицателните сили. А това значи да имаш широта, да бъдеш необятен, широк. А знаете ли какво значи това необятност, широта? То е все едно да напуснеш човешкия свят, т. е. да си напуснал минералния и растителния свят, и да не живееш в животинския свят, защото всички тези светове живеят в ограничения. Те представляват място, където е стъпила ногата на доброто. Така доброто е взело под свой почин да реформира отрицателните сили. И наистина, доброто върши големи чудеса. То преобръща тъмното в светло, горчивото в сладко, мъчното в лесно. Доброто е простор, доброто е широта. Колкото повече си добър, толкова повече си широк. За тебе няма вече граници, няма спънки, няма трудности, няма тъмнина, няма студ, защото, този принцип – доброто, е решаващият фактор по отношение регулирането на противоположните сили.

Говорим ти за това, за този начин на работа, защото за да бъдеш истински представител на новата култура, трябва ти широта. Имаш ли широта, ти си едно изключение. Нямаш ли широта, ти си едно забавление. Ние те освобождаваме от забавленията. Стига си бил шут на забавленията. Стига си се подчинявал на чужда воля. Стига си се нуждаел друг да те учи, друг да те води, друг да те натоварва с работа. А щом имаш широта, ти си свободен. Свободата е най-ценното, най-свещеното за тебе. Свободният не служи на отрицателните сили, защото отрицателните сили ограничават, оковават, затъпяват, застаряват. А силите на доброто (няма да ги наречем положителни, а сили на доброто), подмладяват, разкрасяват, усъвършенстват.

Всичко това ти знаеш. Ти много си учил. Имаш мнение, можеш да спориш, да доказваш, да потвърждаваш, че доброто е, което дава свобода. Но ние подчертаваме и те предупреждаваме: има да играеш една важна роля - роля на велик мислител, роля на гений, а то е да можеш да събориш всички идоли на старата култура, които са били страданията, мъченията на света.

Можеш ли това да направиш? Имаш ли тази власт и сила? Ученико, събори ги в себе си. Пречисти пътя, по който ходиш. Ако и да срещнеш по него спънки, преодолявай ги с помощта на твоите водачи. Знай: твоят водач е, който ще извършва тия процеси. Върви след него. Той е пречистил пътя. Той е вече пречистил атмосферата, в която ти ще дишаш. Трябва да крепнеш, за да можеш да бъдеш годен за новото знание, за новите открития, за новите светове, защото трябва да се готвиш за новите светове. Стига вече си разказвал, стига си изпитвал и изживявал все един и същ свят. Теб ти трябва едно голямо разнообразие - да минаваш от един свят в друг. Само така ще почувстваш свободата в простора. Защо ти трябва това състояние? То е най-същественото за твоя дух, да може да се отърси от старите, езическите идоли. Тогава ще дойде друго едно изпитание, което ще те постави пред голяма съблазън. Ще кажеш: нали всичко това, което е станало в миналото е плод на опита, плод на знанието, плод на действието от по-висшите светове? А сега накъде? Какви образи, какви съществени изживявания трябва да имам, за да мога да проникна в новия мир? Тук, наистина, малко е страшно. Защо? Защото този преход е придружен с големи жертви. То е да жертваш своите мировъзрения, своите кули, които си градил, за да създадеш лично, индивидуално щастие, т. е. да жертваш своята лична, индивидуални воля, т. е. да се влееш, да се втопиш в оная Върховна Воля, която не създава форми, не създава традиции, обряди и други такива.

За да можеш да станеш Върховна Воля, ти трябва да бъдеш гений. На какво? На нещо ново, на нещо по-силно, на нещо радииращо. Може ли това да стане с теб? На всички съдбата е такава. Всички ще минат по този път - по пътя на себежертвата, за да може да се опита реалността на духовния свят. Как може да разрешиш проблемите между стария и новия свят, които разрешават висши проблеми. Какви са тия проблеми? Те са за същината на Духа, за същината на душата, за същината на мисълта и най-после за реалността на светлината.

Тези проблеми трябва да се разрешат. Как ще се разрешат? Основа трябва. Без основа разрешение няма. А какво ще сложа за основа? За основа ще сложиш: светлината, Духа, душата и мисълта и само тогава ще изживееш великото благо на любовта. Ние не слагаме любовта като основа, а я доставяме като благо защото любовта се опитва, а щом се опитва, тя е благо. Трябва ти благо, за да опиташ свещената мисъл на Първоизточника, свещената любов на Първоизточника, свещеното чувство на Първоизточника. Трябва да имаш усета на благото. Без този усет ти не можеш да прогресираш. Сочен усет трябва да имаш, за да можеш да опиташ голямото благо на Първоизточника. Ако нямаш благо, ти няма към какво да се стремиш. Науката за теб ще бъде мъртво изкуство, мъртъв живот. Ето защо, стреми се да разрешиш този въпрос за Върховното благо. И когато го разрешиш, тогава ще наследиш богатата съкровищница на Духа. Там влизат само учениците с усета на благото, защото те достойно преценяват онова върховно благо, което е като основа в стремежа. Няма стремеж без благо. Това добре проумей. А то значи, няма стремеж без любов. Любовта е благото.

За да може да имаш тия съществени постижения, на теб ти предстои дълъг и стръмен път. Но, ученико не се плаши, ти ще опиташ най-върховното благо. Ще и имаш много време на разположение. Няма да мръква и да съмва. Няма грехопадение и съблазън. Няма да има старост и горчивина. Ще имаш дълго време, много време да опитваш Върховното благо.

Ето защо, за тебе е дългия път, ето защо е стръмния път. Дължината е простора, а височината е целта. Не може без цел. Трябва да имаш цел, за да имаш стремеж. Каква е крайната цел? Най-върховното благо, трапезата на Първоизточника - там да вкусиш от най-върховното благо. Ние не ти говорим за състоянието - Дух, защото под думата Дух се разбира, който нито яде, нито пие, нито се облича, нито изпитва някакво си благо, а ти говорим за една богата опитност от големите блага, а то значи да вървиш по дългия път, да се чувства, да се знае, да се вижда, че ти вървиш по дългия път. Кой ще те чувства, кой ще знае това? Цялата природа, цялото битие, цялото сътворение.

Ето какво богатство, каква същина си ти. И няма да бъде много, ако кажеш: вие сте богове. Духът е абсолютно начало; душата е абсолютно начало, светлината е абсолютно начало, любовта е абсолютно начало, деятелността и силата са абсолютни начала. Следователно, бъди този колектив с тези абсолютни начала, за да може да опиташ Върховното благо на Абсолютното Начало. Ние не ти казваме да бъдеш само дух, само светлина. Ние не те навеждаме на мисълта да бъдеш само сила. О, не! За такъв Бог ние не ти говорим. Ние ти говорим за един Бог с много абсолютни начала, които са създали богатата природа, необятното битие, голямото сътворение.

Ето в какъв университет те въвеждаме, там при големите професори, които ще те научат за историята на душата, за историята на светлината, за историята на любовта, за историята на силата, за историята на деятелността. Да, при големите професори, които знаят, които са учени, мъдри. Върви по дългия път, за да имаш много време да се оправиш с големите проблеми. Не се отчайвай, че той е. дълъг. Колкото повече е дълъг, толкова повече твоето съществувание е реално. В късия път, съществуванието ти е нереално. В дългия път съществуванието ти е идеално, защото дългия път е идеал на великите духове. Ето защо, бъди спътник на тия духове на дългия, необятен път, към високите върхове, там, при живота на Върховното Начало.

И тъй, не мисли за закъснение, не мисли че дългия път ще те измори, ще съкрати твоята деятелност, ще изтощи твоя дух, твоята мисъл и твоя ум. О, не! Дългия път ти дава възможност да се справиш с всички особености, с всички детайлни явления, които украсяват твой живот по пътя. Дългия път ще те въведе в най-големите, в най-богатите лаборатории на Духа. Дългият път ще те преведе през най-богатите библиотеки на Духа, през консерваториите на великите музиканти, през обсерваториите на великите астрономи, за да можеш да се ползваш от науката - широта, простор.

И тъй, бъди дълъг път и който те срещне да види на твоето чело белезите на надеждата, чистотата на вярата, токовете на любовта и да затрепти в него душата, да затрепти в него мисълта и сърцето, че среща един вековен безсмъртник, който носи в себе си богатите съкровища на природата и на Духа.

Така се възпитавай, ученико. Слушай и се учи, за да можеш да използуват богатите опитности на големите посветени духове. Те имат най-доброто желание да ги разяснят, да хвърлят повече светлина пред твоите очи, да можеш да виждаш, за да не бъдеш вече сляп, но да виждаш красотата но дългия път. Стъпи смело в пътя. Бъди истински верен пътешественик, защото трябва истински историци, А само този, който е пътешественик, той е истински историк, защото история без опит е фантазия. Историята не се учи само по книга - друг някой е казал и ти вярваш. Трябва вяра. Трябва да вярваш, но трябва и да опиташ - да са написани опитите на твоето чело и който те види, по твоето чело да чете безсмъртната история - историята на Духа, светлината, силата, любовта и деятелността. Нека по твоето чело да виждат осанката, да виждат безсмъртността, вечността, защото дългият път подразбира вечност, безсмъртност. Никога твоят дух, твоята душа, твоята светлина, твоята любов и твоята деятелност не трябва да умират. Смъртта за теб трябва да е изключена.

А какво значи това? Трябва да си колектив на тия върховни начала. Щом си такъв колектив, за теб няма вече невъзможно, защото всичките възможности се включват в тия велики начала. Трудно ли е това? Трудно ли е така да съчетаваш своята мисъл? Трудно ли е така да мислиш? Няма трудно, няма горчиво, няма тъмно, няма студено. Ученикът на тия вътрешни начала е над всичко. Той е под покровителството на най-големите мъдреци, на най-големите професори, на най-големите академици. А щом е под покровителството на великите строители на знанието, изкуството и живота, за него тайнственият проблем за живота е разрешен.

Ученико, трябва ти необятност, трябвай ти голям простор. За да живееш в необятността и простора, трябва да имаш сила, трябва да имаш дух, светлина, любов и деятелност Помни: те са велики начала. Те са един колектив, който ще ти даде новия образ на първопричината, на Първоизточника Досега се знаеше; че тази Първопричина има три лица. В миналото се говореше, че Бог е само един единствен в себе си, но ние казваме: този колектив с повече свои същини е единствено достъпен за ученика. Защо? За да може ученикът да опита по-големи блага, да завладее по-големи богатства, повече способности, повече сили.

Когато така засягаме въпроса, да не би да дойде мисълта: сега не се говори за един Бог с много начала. Досега ни се казваше, че Бог е троеличен, а сега ни се казва, че Бог е с много Върховни начала. Ние ви говорим за един богат Бог, за едно необятно благо, за да можете и вие да станете богати по Върховна Същина, богати до Върховно благо, само тогава, ученико, ще си обясняваш всички явления, защото те са много и всяко едно явление изхожда от тия Върховни начала. Ще опиташ явлението на Духа, ще опиташ явлението на светлината, явлението на душата, на любовта и на деятелността. И тогава лесно ще се справиш кой свят е действителен върху теб в даден момент и какво иска той да ти каже, какво иска той от тебе, какво да те научи, къде да прогледаш.

Богат е светът на Върховните Начала. Красив е дългият път, който води към върховете на великата цел.

Ученико, изпит ти предстои. Научи се да говориш, научи се да мислиш, да разсъждаваш, да размишляваш и когато дойде при тебе адептът от света на Духа и ти зададе въпроса, що е това естество на Духа, ти трябва да отговориш. Когато дойде адептът на светлината и ти зададе въпроса, що е това естество на светлината, ти трябва да отговориш, Когато дойде при тебе адепта на света на душата и ти зададе въпроса, що е това естество на душата, ти трябва да отговориш. Когато дойде при теб адепта на любовта и ти зададе въпроса, що е това естество на любовта, ти трябва да отговориш. И най-после, когато дойде адепта на деятелността и ти зададе въпроса, що е това естество на деятелността, ти трябва да отговориш.

Колко много уроци имаш да учиш! Но от не значи, че трябва да знаеш само за тяхното естество. Ти трябва да знаеш за тяхното явление, за тяхната сила, за техните изкуства. Кой ще те научи, за да можеш да отговаряш? Кой знае за тия Върховни Същини. Ето защо те въведохме във вътрешната школа. Ето защо ние употребяваме всички давления, много сили, за да можем да направим да те погледнат очите на светлината. Всичко това ще можеш да направиш, ще можеш да научиш с помощта на твоя ръководител. Познаваш ли го? Тепърва ще има да го опознаваш. Кога? Най-чувствително ще го опознаеш, когато почне да руши в тебе всички стари идоли, предубеждения, традиции и т. и. Той ще ги разруши. Той е дошъл с голям чук и длето. Не се плашете от това. Той няма да постъпи с вас много жестоко. Той ще ви поведе по стъпалата на дългия път и там, когато почне на всяко стъпало да ви разкрива нови области и пространства, навярно във всяка крачка вие положително ще се освобождавате от старините. Много старини имате. Вие сте музей. Много ревниво пазите старините. Казвате: това е мое, това е от моята майка, от моя баща, от моя дядо. То е ценност - цял музей, от памтивека, от много култури. Ние няма да ги изброяваме, защото това няма да ви ползва, но водачът ще свърши тази работа. Щом стъпите на едно от стъпалата по дългия път, той ще удари с чукчето по длетото и чукчето ще изчуква по една стара антика. Трудното е на водача да ви измъкне от музея. Направи ли това, вие ще бъдете свободни. А точно това сега правим.

Ученика, готви се да бъдеш нов художник, гениален музикант, мъдър философ, велик поет, знаменит астроном. Завладей тези науки, които ще ти помогнат но дългия път на разумните.

Вдъхновение! Какво да вдъхнеш? Кой да се вдъхнови? Трябва да вдъхнеш нещо, за да се вдъхновиш. Изкуство е да вдъхнеш. А вдъхнеш ли вдъхновение, въпросът е разрешен. Вдъхновявай цялото свое битие, всички наложителни сили в себе си, за да можеш да вземеш участие в диктовката на тия Върховни същини, за които ти говорихме. Цялото естество трябва да вземе участие. Да няма лениви духове, които да са се загнездили някъде във вашето физическо тяло и да упорстват да не им се наруши мирът, че това е препоръка на лекарите, препоръка на капацитетите, да бъде всичко в покой. Не. Цялото съществувание на ученика трябва да взема участие да извършва благословената работа за преустройството на новото светлинно тяло.

Нека не забравяш, че ти предстои една голяма работа, една свещена работа - да устроиш светлинно тяло. Тук ще го устроиш. Твоя задача е това. В миналото ти дадоха тяло, а сега предстои на тебе да създадеш ново тяло. Затова ти дадоха Божествено дихание. Всеки ден, всеки час преглеждай своите удове и където има някъде загнездени духове, разчиствай пътя да си отиват, а на тяхно място да се струят светлинни лъчи, които ще устройват светлинното ти тяло.

15 март 1952 г.