293. Да намериш Бога в себе си

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 293-то

Да намериш Бога в себе си

Ученико, колко много неща ти казахме, какви ли не теории ти ти развихме, в какви ли не глъбини те въведохме, за какви ли не тайни ти говорихме. Какво ли още трябва да ти говорим? Едно искахме: да те научим, а то е да повярваш в Бога, който е в тебе, да повярваш в Божествената същина, която е в тебе, същина, която е създала твоя ум, която е създала твоята мисъл, твоето щастие и твоята радост, а ти все пак казваш: аз съм немощен. Аз не мога. Няма фактори, които да ме преустроят, които да ме спасят. Колко съм нещастен, колко съм слаб пред великото неизвестно.

Ученико, докато не намериш Бога в себе си, всичко ще ти бъде неизвестно. всичко ще ти бъде невъзможно. Ние ти говорим за един Божествен свят, в който ти си втопен, роден и ти все пак се съмняваш в неговия живот, в неговата мисъл и същина. Вяра ти трябва, за да можеш да направиш чудо в себе си, т. е. да можеш да проявиш силния Бог, който ръководи твоята душа. Вяра ти трябва. Никога да се не съмняваш във възможностите на този силен Бог, че той може да направи от тебе върховна сила. Но, изисква се вяра, изисква се разбиране, изисква се преданост. Никога не се оставяй на слепите сили да те заблуждават, които са толкова остроумни да казват: ти си плод на неразумните сили, на слепите сили, Следователно, съдбата ти е да узрееш, да капнеш и да изгниеш. Такава ли е твоята съдба, ученико? Предстои ли на теб, капване, изгниване? О, не! На теб ти предстои обнова. Трябва ти нов ум, ново съзнание и тогава само ти ще почувстваш възможностите, които се крият в този Бог, който е подал ръка на твоята душа.

Ето какъв е твоя идеал - да срещнеш този Бог, който е подал ръка на твоята душа и се внедрява из света на великото щастие, на великата красота, на великото чудо. Бъди душа. Забрави стария свят, забрави животинския свят. Откъсни се от човешкия свят. Те са само спирачка за теб. Те те спират и казват, къде има закон за градация, на притегляне, на еволюция. Не. Ти не слушай техния съвет, но слушай съвета на Бога в себе си. Той е най-верния, най-положителния. Ако имаш да се съветваш е някога, ако се нуждаеш от съвети, избери, намери най-върховния съветник - Бога в себе си.

Това трябва да направиш, за да можеш да продължиш, никъде не можеш да отидеш без този съветник. Пряка връзка е него - връзка с Божествения Дух. Това е истинския съветник за тебе. Той ще те създаде като общество, като колектив, ще те създаде като Божество. Приобщи себе си. Приобщи твоя дух към идеала на този Бог и тогава няма да има „не зная“, „не мога“. Никога не проявявай слабост да казваш: микроби ме отровиха, микроби ме изядоха. Знаеш ли какво са това микробите? Това са астралци, които правят химически опити и тия вълни те засягат. Но ти като Дух, като Божество, не се подавай. Отречи, откажи се да вземаш участие в експеримента на астралните сили. Преобърни тези микроби в себе си в животодайни клетки, които да асимилират слънчевата светлина, да асимилират всички ония сили в природата, като азот, кислород и въглерод.

Да, вяра! Вярата е знание. Това трябва да знаеш. Без това знание ти си нищожество, ти си в заблуждение. Повдигни своето самочувствие. Издигни своя дух в култ на върховна сила, за да може той да открие системата на Божествения Дух върху твоята душа. Твоята душа има специална система, а тя се ръководи от Върховната система. Не прилагай други системи към, кея. Не я заблуждавай, не я спъвай.

Колко много трябва да знаеш, колко много трябва да можеш, защото силата, свойството на преливащия се живот са велика система за тебе. Учи се от системните сили, които ще те подготвят за посветен. Не казвай: при това разбито здраве, при тази немощ, как мога да се справя с тия системи? Не бързай. Има кой да направи това. Твоят верен Бог, Божеството, което е подало своята ръка на твоята душа.

И тъй подготви се за велико бъдеще. Използвай всички средства в настоящето и подготви се за великото бъдеще. Бъдеще те чака, свещено бъдеще. Зарите на светлината те чакат. Лъчите на светлината те чакат.

Колко много има още да ти се каже, да ти се открива, да ти се разказва, а ти Все казваш: нямам време. Пътя ми е къс. Скоро ще свърша. О, не. Пътят на ученика от Вътрешната школа е най-дългия. Той представлява една вечна окръжност. Понякога тази окръжност се прегъва на елипса, парабола, на триъгълник, но ти, ученико, използувай всички състояния на тази окръжност, т. е. изучавай всички системи в дългия път.

Когато повдигаме това покривало, ние искаме да надникнеш й да видиш красотата на Божеството в себе си. Това ще бъде най-ценното в твоето ученичество. Иначе не може да ученичествуваш. Няма кой да те учи. Няма върховен професор, няма върховен маг. Най-положителният, най-върховният е Божеството в тебе. То знае системите, то знае всички възможности за да може да те въвежда в системите. Сега ти се намираш на един кръстопът и казваш: кога най-после ще се срещна със самата реалност, за онази реалност, за която моята мисъл, моето съзнание са създали образ, истинския образ? Това е Божествения образ на Божеството, което е в тебе. Ти си надарен с най-великото начало, с най-красиви способности. Ти си, който можеш да проникваш в далечни необятности, в пътя на звездите, в орбитите на планетите. Ти си, който знаеш за живота на всяка планета, на всяко слънце - никой друг на земята. Какво ти трябва? Практика ти трябва, съзерцание ти трябва, размишление. Не бързай, размишлявай, дълбоко размишлявай. Не искай още сега да станеш голям посветен. Не отминавай никое явление. Спирай се за всяко явление и размишлявай. Ако искаш да станеш веднага посветен, то не е естествено, не е още възможно за твоя дух. То е възможност само на Божествения дух, на Божествената същина, следователно, опознай своя дух с Духа на Божеството и тогава няма да има време, няма да има закъснение, няма да има пространство за тебе. Тогава ти ще съзнаеш, че си на дадено място и това място е строго определено за тебе - да изпълниш битието, да радиираш в битието, да даваш импулс на битието, да внасяш живот и светлина в битието. Посветеният ученик никога не казва, че е объркан, че е загубен някъде из пространството, че е самотник, отшелник. Ученикът на вътрешното посвещение във всяко време, на всяко място, във всяко пространство се посвещава, Той не мечтае за някакъв си далечен, за някакъв ой приказен, красив рай. Той не чака за него. Той не го търси, защото мястото, което заема, то е рая.

И тъй, създай този рай на земята, където си. Не го търси в пространството. Не го търси някъде из континентите. Там където си, там е рая. Ти изпълняваш една велика импулсивна задача. И когато Върховният те потърси, да те намери на мястото. Да не те намери като блуждаещ, скитащ, но да те намери на мястото, където ти строиш загубения рай, строиш своето светлинно тяло. Какво красиво бъдеще. Цялото битие е твое бъдеще. И това бъдеще е при теб, в теб.

Ученико, научи тази истина. Открий това, бъдеще в тебе и тогава няма да блуждаеш, няма да си в немощ, но ще знаеш, че ти си мисъл в сътворението и тази мисъл дава живот, гради живот. Ученикът на вътрешното посвещение не чака прераждане, там някъде в друга планета, в някое слънце, в някоя система. Той положително знае, че мястото, което заема, пространството, което му служи са дадени величини, големи величини, върховни величини. Трудно ли е да се разбере? Как може да бъде трудно, когато ти го чувстваш, когато знаеш, че ти си един непреривен живот, че твоя живот е толкова ценен, колкото е ценно светилото - слънце.

Когато ти говорим за тия върховни истини, ние искаме да усилим вярата в тебе. Тя е, която те импулсира, която ти открива, Вяра трябва - да вярваш във великите възможности, които са жертва аз тебе. Трябва творчество, а творчество подразбира жертва. Защо е необходимо жертва? Защото са същини, а за всяка всяка същина има жертва. Защо е необходимо жертва? Не можеш да твориш, ако не правиш жертва. Трябва да дадеш, за да можеш да сътвориш. Какво ще дадеш? Какво имаш ти? Ти си едно богато битие. Всичко има в теб, но то е още неосъзнато, неоткрито. Сега ние искаме да те открием, да те осъзнаем, да те направим един безсмъртен акорд в битието. Знаете ли какво е битие? Това е съчетание на много гами - гами на явления, съчетание на много тонове. И ако ти се вглъбиш в тази велика хармония, ти непременно ще попаднеш, т. е. ще се съпоставиш с най-хармоничната гама. Тя е гамата на Духа, после гамата на светлината, гамата на любовта и гамата на силата. Трябва ти един изискан, един положителен слух, който да може да долавя етерните трептения, които са вълни на Духа. Опит трябва. Досега беше теория. Досега ти говорихме за перспективи, за възможности, за фактори, за системи, за явления, а сега ти казваме: опит, опит за размишление - да размишляваш по системата на Божеството в себе си. И откриеш ли тази система, ти наистина си вече система. Трябва да станеш система, звездна система. планетна, научна система, природна система. Тогава като система, можеш да влизаш във връзка със съществата от другите системи, защото всяко същество е една специфична система. Когато се срещнеш с едно ангелско същество. влиянието на неговата система ще повдигне вибрациите на твоята система. Това е опит и връзка.

Нека великите системи на великите същества да бъдат дивната хармония за твоята система. Вглъбявай се, размишлявай за света, т. е. мястото, което заемаш е най-ценното за тебе. Ти си един нерв, където са те поставили да импулсира твоето сърце. Нека тези импулси да бъдат радиоактивни вълни, за да могат тия вълни да събуждат и други съзнания, други по-нисши системи.

Така се учи, така мисли, така вярвай: ти си в най-необятния мир. За теб няма далечно, няма незнайно, няма неизвестно. От там, където си, излъчвай мисъл. Изпращай я в общия колектив на гениалните творци. Тази мисъл пак ще се върне. Там ще научи, ще възприеме нови вибрации и ще долети до тебе, тъй както лъчите на слънцето идат при тебе, прииждат върху тебе. Ето какви радиоактивни мисли трябва да изпращаш. Това е опит. Това е практика. А за това се изисква размишление. Преди да дойде размишлението, помни: вярата е пророка, който ще пророкува за твоите възможности.

Това, което в тази среща споделяме с тебе, нека то да остане като ръководеща мисъл, за да можеш да откриеш себе си на даденото място и възможност и бъди уверен: за тях вече няма да ти говорим и за пространството няма да ти говорим. Защо? Защото ти ще бъдеш такъв. Колко много трябва да знаеш, колко много трябва да придобиеш, колко много трябва да обхождаш и колко много трябва да проверяваш, а то значи да си един велик посветен, богат посветен. Тук богатството е на свое място. То е ценно, защото ученикът е най-богатия. Всички съкровища са негови. Него го познават всички пазители на съкровищата и щом се нуждае, те веднага се отзовават и го възнаграждават. Но докато се разбере тази истина много заблуждения, много изпитания омотават ученика. Ученик, който не е разрешил въпроса с материалната прехрана, с материалните средства и възможности, той няма време, няма възможности да се сдобие, да се снабди с духовните блага, с духовните средства.

Направи опит, ученико. Направи опит, за да видиш силата на твоя Бог. Дали той някога ще те остави без средства, без прехрана, без подслон. Никога. Но за това трябва вяра. Вярата трябва да стимулира твоите духовни сили. Трябва ти разкритие. Ти казваш: нека да видим тия разкрития и ще повярваме. Ти си цяла открита карта. Много същества четат по тази карта. Тя е доста интересна за тях и ти все продължаваш да казваш: трябва ми откритие. Ти си най-открития свят. Даже ангелските същества надникват от висините да видят тоя свят. И те вече го откриха. Те знаят за него. Те го изучават. Той е интересен за тях. Защо? Защото е едно научно биологично системно явление. Колко много труд се полага за твоето изучаване. Колко много сили се иждивяват за твоята подготовка. От теб се изисква благодарност, съсредоточение и размишление.

На разумните малко се говори. За разумните не се изразходват много сили, защото те самите са равнодействуващи сили, положителни сили. Когато облъхваме вашата мисъл с тия размишления, ние имаме за задача да се пробудите, т. е. напълно да се събудите. Събуждането е свещен акт и този акт е, който може да ви даде надежда, защото вярата е направила това системно пробуждане.

24 март 1952 г.