295. Недрата на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 295-то

Недрата на Духа

Ученико, когато си осенен от блясъка, на тези две брилянта-безсмъртното слово на Духа и вечната песен на душата, тогава ти ще бъдеш в недрата на Духа. А знаеш ли какво е това състояние - недрата на Духа? Колко много посветени, колко големи духове са чакали пред вратата, са чакали пред зората, са чакали пред небесното сияние да бъдат въведени в недрата на Духа. Малцина, много малко са успявали да минат тази вардена скиня, тази пазена Школа - недрата на Божествения Дух, Сега теб те призовават, на теб напомнят, на теб разказват, теб предупреждават, за да можеш да влезеш в глъбините, т. е. да бъдеш въведен в недрата на Духа. В недрата на Духа няма тъмнина, няма не мога, не зная, защото оттам се преля Божествената мисъл и сътвори битието, т. е. прояви битието. Не може да се прояви никакво битие, ако няма движение в недрата на Духа. Не може да има никаква светлина, не може да има разумна душа, ако не изхожда ритъма из недрата на Духа,

Когато застъпваме тази тема за недрата на Духа, ние искаме да подготвим твоята мисъл, да подготвим твоите душевни възможности, които да опитат възможностите на тези ядра на Духа. В недрата на Духа е ядрото на битието, проявата на битието. От недрата на Духа се е излъчило ядрото и е проявило светлината. Ако нямаше излъчване, движение, нямаше да има светлина. Светлината е резултат на излъчване, на движение. Но само това ли е светлина? Светлината е мисъл. Тя е Божествена мисъл, но тази мисъл се е изнедрила из Божествения Дух като ядро.

И тъй, за да имаш ясна представа за светлината, трябва да я имаш като ядро. На теб трябва да бъде ясно, да имаш логична мисъл по въпроса за ядрото, което се е излъчило от недрата на Духа. Ядрото е сътворителния процес. Той е, който е начало на създанието, т. е. това ядро е първата проявена способност на Първоизточника. Така знай, че има Първоизточник, който е излъчен като ядро, защото, ако нямаш такава представа, то не можеш да си обясниш, що е това Първопричина, Първоизточник, Първоначало на Бога на битието, на Бога на вселената. Когато ще размишляваш върху това ядро, което изхожда из недрата на Духа, тогава ти ще имаш историческото прозрение за самия себе си, че наистина ти си резултат на едно изглъбено ядро.

За да имаш способността, за да имаш и силата да присъстваш при размишленията на великите адепти, ти трябва да имаш един разумен план, добре построен, а ти ще го вземеш от разумната природа. Ти си една малка броеница, един малък светещ брилянт, който заема място сред разумната природа. Какво е твоето предназначение там, сред разумната природа? Да можеш да разбираш великата идея, великото безсмъртно слово и песента на това излъчено ядро от недрата на Духа.

Колко много ти трябват тези разяснения, тези въвеждания. Те не можеш без тях. Не можеш да заемаш мястото сред великите мислители, не можеш да заемаш мястото сред великите ученици, сред великата природа на ангелите, във великите събори на великите посветени. Два брилянта трябва да имаш - добре разумявай. Където и да си, на каквото изпитание и да си, имай предвид двата светящи брилянти. Когато се прелива разумното слово в твоя дух и когато слушаш Божествената песен на душата, тогава, само тогава ще изпиташ реалността на разумната природа. Там, в разумната природа, има достойно място за тебе, защото сред разумната природа блестят много брилянти. И когато ние ти говорим за въплъщение на повече светлина и присъствие на повече Дух, то е да можем да шлифоваме тези брилянти у тебе, за да имат наистина аметистов цвят, блясък. Защо аметистов? Защо да не бъде само брилянтен? Аметистът символизира чистотата. Не може да бъдеш трептение сред разумната природа, ако не си чистота, а чистотата подразбира афинитет, който е присъщ само на разумните същества.

Що са това разумните същества? Те са най-чистите. Чистотата взема първо място, т. е. чистотата е най-високото място, ако твоето съзнание може да си представи място на чистотата. Защо на ученика се говори за чистота? За да може да има озарението на тези две брилянта, той трябва да бъде чистота. Чистотата е най-завидното, най-върховното положение, защото ученикът все попада при положение, т. е. щом е движение, той ще бъде и при положение. А щом е при положение, той има да оперира с едни велики сили, които се казват ядра на Духа. Ние ти говорихме в миналото за организмите на Духа, а сега ти говорим за ядрото на Духа, кога си организми на Духа и кога си ядро на Духа? Организмите на Духа са лъчеизпущания от централното ядро. Ядрото е една велика системния е система от мисълта, душата на Първопричината, т. е. Бога.

Какво ти трябва сега? Как ти ще разрешиш задачата, която ти се дава? Каква трябва да бъде твоята философска мисъл за да може да обхване, т. е. да проучи организмите на Духа и да намери тяхната Първопричина, т. е. централното ядро на тия организми? Ние по-рано казахме, че няма място, няма празно пространство, където да не присъстват организмите на Духа, а сега, ученико, ти казваме: има една вечност, където ще намериш това централно ядро, тази верност. Как ще го намериш? Дали небесен мир, дали звезден мир, дали планетен мир? Това е само упражнение на твоя ум. Но когато способността на твоята душа вземе живо участие в размишленията, тя ще открие върховното ядро. Точно за теб сега е най-изгодно да разсъблечеш душата си, да може тя със своята разумна способност да открие върховното ядро. Направи ли това душата, ти си велик посветен.

Ученико, имай знанието, знанието за Първопричината, знанието за всемирното сътворение, знанието за върховното Начало. Към това те зове Духа. Ти можеш, можеш още да останеш да разрешаващ световните проблеми, да участват в социалните проблеми. Никой не те спира. Никой не ти отнема тези възможностите. Ние ти казваме, че в миналото ти достатъчно разрешава тия проблеми, достатъчно взема участие в световните събития и всички тия твои дейности умъртвиха твоята душа, измориха твоя дух. Сега ние ти казваме: дай отдих, почивка на душата и духа си, да могат да останат годни, способни, когато ги въвеждат, когато ги поставят като два светящи брилянти на аулата, на катедрата във Великата школа да бъдат блясъка, светилниците, където ще вземат участие във великите разсъждения, в които ще вземат участие мировите учители. Стани истински ученик на мировите учители, защото мировите учители са едни централни ядра, излъчени из глъбините на Духа. Стани ученик на мировите учители. Тогава ти ще знаеш, тогава ти ще познаваш, тогава ти ще виждаш, тогава ти ще говориш, тогава те ще пееш.

Ето къде е твоя свят. Ето къде е твоето място - място на вечност, място на велико сътворение и то единица като ядро.

Когато ти говорим за ядрата на Духа, ние искаме ясно да си представим, как от недрата на Духа изхождат ядрата на способностите, а всяка такава способност е велика мисъл на Великото Начало, т. е. на Бога. А щом ти имаш такива мисли, тогава ти си в унисон с великата разумна природа. Стани разумна природа, богата природа, пееща природа, ароматични природа, красива природа. Никога не казвай: щом съм толкова малък, щом съм облечен във физическа дреха, как мога да бъда такава природа? Не се занимавай с тези мисли, има кой да ги разрешава, а ти бъди само разумна положителна природа. Само сред разумната природа могат да участват ангелски същества. Само там, където блестят тези два брилянта, могат да присъстват ангелските същества. И нашата задача е да те сродим, ученико, с ангелските същества. А да имаш сродство с тях, трябва да бъдеш чистота, защото те са чисти.

Ние ти говорим за свят, който ще бъде истинско посещение - свят на истинско посещение на съществата на чистотата. Но ще кажат някои: и най-чистото цвете има период и време, когато то е такова и след това прецъфтява, умира. Тогава къде отиде чистотата, аромата? Къде отиде красотата? Така и човешкото същество има време, когато изживява, когато се проявява като красота, като чистота, като аромат. Но идват дни, идват моменти, когато всичко това умира. И тогава, следва ли да има устрем, стремеж за съвършенство? Ученико знай: щом си два брилянта, щом си душа и дух, ти си ядро на Духа. За теб няма назад, няма смърт, за теб няма забрава, а си един предан ученик. Щом си ученик, ти си под нежните грижи на Великия Учител. Дългът на Великия Учител е да те опознае с висшите теории на Създателя и с висшите мирове на ангелските същества.

Това е знание, това е прозрение, това е озарение. Щом Учителят те учи, щом Учителят ти препродава, разкрива, дава светлина, ти си ядро. Чувствай себе си като ядро, за да могат организмите на Духа да изпълнят достойно своята задачи, своята плодовита работа. А щом станеш поле на тия организми на Духа, ще имаш наистина разцъфтяване на душата. Какво разбираме под разцъфтяване на душата? Въплодяване на душата. Тъй както плодните дървета се разклоняват, цъфтят и завързват и дават в резултат плодове, така и твоята душа ще се разцъфти, ще излезе от неблагоприятните атмосферни сфери - ограничителните условия.

Колко много жертви са направили за това, да открият една богата земя, където да се засели твоята душа и да се разцъфти. В разцъфтяването е смисъла и делото. Няма ли разцъфтяване, губи се смисъла - няма го делото.

Ученико, бъди разцъфтяла душа, за да можеш да привлечеш ангелските същества. Те ще ти разкажат за техния свят, за тяхната наука, за тяхната песен, за техните отношения. Ще ти разкажат за порядъка, за културата, за покровителството и за състоянието. Това е изкуство - да привлечеш тези ангелски сили, които ще ти помогнат в задачите, които Учителят ти задава. Между мировия Учител и ангелските същества има едни особени отношения. Мировият Учител преподава своето знание чрез опита на ангелските същества. Защо? Защото ангелският свят е най-близко до твоята душа - разцъфтялата човешка душа е ангел. Разумната човешка Душа също е ангел. Най-работливите и способни същества, това са ангелските същества, които са в активна помощ на човешката душа. Твоята душа има да играе една важна роля, т. е. връзката й с ангелския свят. Възстанови ли се тази връзка, тогава няма да има незнайно, защото в твоята памет ще седи един ангел, в твоето сърце ще присъства един ангел и тогава душата ти ще разреши всички проблеми, т. е. твоята душа ще разреши всички мъчнотии.

Ученико, стани ангел, Като ангел ще литнеш из необятността, ще обхождаш вечността, ще се радваш на звездите, ще изучаваш планетите и най-после, ще участват във великия събор на боговете. Но ще кажете; къде е това място, където заседават боговете? Място ли е, пространство ли е, състояние ли е, вечност ли е? То е в недрата на Духа. Как ще си обясниш това състояние недрата на Духа? Тук се изисква посвещение - да посветиш мисълта си, да посветиш волята си, сърцето си, за да може да разцъфне душата ти. Помни недрата на Духа. Там за тебе е най-топлото място, най-защитеното място, най-чистото, красиво и светло място. Бъди като брилянт, достойно да заемаш това място. Украсявай като брилянт мястото в недрата на Духа.

Ето каква необятна, каква богата вселена е пред твоя устрем. Какво трябва да направиш, за да се ориентира твоя устрем? Едно се изисква - да млъкнеш и само да размишляваш. Стига си говорил, стига си произнасял, стига си морализирал. Млъкни. Влез в дълбоката тишина и оттам размишлявай. Размишлявай! Кой ще размишлява? Ти, ученико. Ако размишляваш и те намери Учителя, че размишляваш, той ще продължава да се занимава с тебе. Ако не размишляваш, Учителя ще те отмина. Истинското ти поведение ще бъде да размишляваш. Щом размишляваш, не е необходимо да питаш. Ето една способност - изкуство на способност: размишлявай за звездите, размишлявай за планетите, за светлината, за Духа, за любовта; за плана в битието.

Ученико, откривай всеки миг битието. Това е твоята задача като история. Щом размишляваш за историята на битието, ти ще имаш да изучиш, да откриваш с помощта на твоята математика, с помощта на твоята астрономия, които ще те улеснят в размишлението за историята на битието. А щом откриеш първичното ядро, щом разложиш първичното ядро, щом го измериш и изчислиш, ти си велик учен. Това е да бъдеш учен, да откриваш историята на битието. Всичко друго е предположение. Всички науки са предположения. А ти щом размишляваш за това ядро, ще имаш, действително ще имаш истината;

И тъй, бъди мълчание и съзерцание. Бъди тишина и размишление. На разумните малко се говори, много се дава. Разумният много открива. Разумният е начало, а щом е начало, той знае.

7 април 1952 г.