324. Зов на душата

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 324-то

Зов на душата

Ученико, миналата среща разгледахме темата „Душа и вселена“. Тази тема е минала доста дълъг еволюционен път. От когато съзнанието се е пробудило в човека, от тогава темата е станала предмет на разглеждане. Много философски трактати се създадоха, що е това вселена и що е това душа. Много учени дойдоха. Едни казват, че има вселена, а няма душа. Други казват: има вселена, има и душа. А трети казват: вселената, това е душата. Кое становище е вярно? Има ли вселена без душа? Има ли вселената душа и вселената душа ли е? Тук се иска размишление. Ние ви обещахме след свършването на ония дванадесет чувства, да минем в по-лека, в по-художествена тема, отколкото в по-научна и философска, но ние не сдържахме на това обещание. Защо? Защото мисълта се е много напластила. Тя е задръстила пътищата, за да могат да проникнат по-ведри мисли, по-чисти мисли.

За да можем да разчистим пътя към ведрите мисли, към чистите мисли ще трябва да коментираме, да разведрим известни области, да прочистим известни области от отклоненията, от натрупванията на противоположните мисли. До тогава не може да проникне художественото вдъхновение, музикалното настроение. А за да създадем тези условия, ще трябва да размишляваме. И ние сега правим точно това - да размишляваме:

1) Може ли вселена без душа? Може. Как може? Тъй както един слепец може да диша, да се движи, но е без зрение, без очи. Следователно, какво представляват очите? Очите са душата. А щам имате една вселена без душа, тя е без очи.

2) Вселената има душа, има очи. Но очите нещо извънредно ли са към вселената или са нещо отделно, специфично. Да. Има една специфичност. Вселената е проявените условия, дадените условия, където работи душата. За да се прояви душата, на нея й трябва вселената да се всели.

Но ще кажете: тогава те са идентични, олети, представляват едно цяло? Божеството в своето проявление е различно, е епохално, е вековно. Защо? Защото такова е естеството, такова е веществото, такава е същината, която вечно се изменя и променя, вечно еволюира и се издига, вечно се прелива и вечно се отлива. Това е един гениален възход, който човешкото съзнание не може още да обхване. Следователно, душата присъства във вселената. Душата е в градината на вселената. Душата е представител на Великото надало във вселената. Тогава третата хипотеза, която казва, че вселената е душа“, има една разлика. Вселената е душа, когато е вдъхновена, когато е вселена душата. А щом душата не е вселена, самата вселена е отделена от субстанциите на душата.

Но ще кажете: какви са субстанциите на душата и какви са тия на вселената? Не са ли все от един произход? Не са ли те мисъл, проекция, явление на Великото начало? Защо има някаква си специфична разлика? Когато непроявеното се е проявило, е станало вселена. Обаче непроявеното е душа. И тази непроявена душа, това непроявеното, е станало ръководно начало на проявеното. Много естествено, много близко е до разума, до съзнанието. За да се вселиш в едно място, в едно пространство, трябва да имаш опора, трябва да имаш опорна точка. А вселената е именно опорната точка. Точка, откъдето душата започва да разкрива онова вътрешно, онова тайнствено съдържание на началото. Докато няма опора, душата не може да разкрие, защото, за да разкрие, трябва да има причина. А причината е опората. Цялата съблазън на големите учени, на големите адепти е именно това, че има една опора. А щом има опора, казват: „Тази опора трябва да има свое начало“. И кой е този, който идва на помощ да им разкрие това начало? Това е душата. Тя казва първа: тази опора се казва вселена. И тогава имаме два свята - свят на вселената и начало на душата.

Вселената казахме е поляризацията на Духа, а душата е онази оперативна духовна същина, която притежава в себе си истинския образ, първичния образ в началото. Тя е, която можа да създаде формата, образа във вселената. Тогава понятието за вселената става ясно, открито, защото имате образи, имате и форми, но за всеки образ, зад всяко форма стои художникът, скулпторът, ученият - душата.

Не забравяй, ученико! Когато гледаш вселената, знай, че твоята душа гледа. Когато изучаваш вселената, знай, че твоята душа е постановка, ред и порядък. Когато съзерцаваш вселената, знай, че твоята душа е оная, която те вдъхновява. Никога не изпущай предвид оная вътрешна, интензивна духовна работа на душата. Тогава само ти ще можеш да имаш ясна представа, положителни образи, съществени доказателства за реалностите на вселената.

Трябва да изучаваш вселената. Това е твоята първа задача. Че трябва, това говори твоята душа. Никога не препятствай на това свещено желание, да проучиш вселената. Като ученик на върховните мистерии, трябва да разбираш от всички закони, от всички закономерности, от всички върховни явления във вселената, т. е. трябва да правиш опити да се вселяваш във вселената, да станеш душа на вселената. А знаеш ли какво значи душа на вселената? Тя е да бъдеш пръв представител във вярността. Било е някога, когато е съществувала само вечността, без никаква вселена, без никакви планети и слънца. Какво е било тогава? Имало ли е светлина? Нямало е. Имало ли е тъмнина? Нямало е. Защо нищо е нямало? Защото нищо не се е проявило. Какво е било тогава в същност? Нито светлина, нито тъмнина. А какво е? Непроявено. До тук стига мисълта. Съзнанието до тук стига, до крайността. Няма друга крайност. Тази е единствена по рода си. Оттам нагоре не може да се мисли, не може да се знае, не може да се изживее.

Материалистичната наука твърди, че като начало е съществувала неорганичната материя и в прехода към органичната материя е имало вече даденото да се прояви като активност във форми, в реалност. Но пита се, това дадено неорганично, преминало в органично, кой е този, който е дал тази възможност? Или, това дадено, какво е то? Там философията мълчи, но за посветения няма мълчание. Защо? Защото за него няма материя без дух. Всичко, което се е проявило, за него е душа. Тогава; какъв ще бъде истинският извод от това положение? Че всичко; което се е проявило е присъствие на душа, която хроникира, която проявява известна субстанция, наречена материя? Е ли душата в материята? Душата е навсякъде. Няма материя без душа, както няма и вселена без душа. Може да има, когато няма очи, но все пак и слепецът има вътрешно зрение, вътрешна интуиция и той чувства пулса на душата. Следователно, няма вселена без душа. Различието, което ученикът трябва да прави е това, че вселената е място, а душата е състояние. Не може състоянието без място. За да се прояви това състояние, трябва да има място, поле за поляризиране.

И така, ученикът има един красив, един прекрасен възглед за нещата, прекрасни понятия, идеални изживявания за вселената, за първите прояви във вселената. На ученика е необходимо да знае истината за историческото развитие, историческите явления в тази непроявена, неопределена необятност. Вярно е, но да се започне от началото, наистина трябва гениална, възвишена, божествена памет. Преди всичко трябва едно разрешение, за да могат да се хроникират всички първични явления като вселена. И този исторически преглед не трябва да бъде само за планетата Земя, а трябва за всички планети и слънца. А знаете ли колко време трябва за това! Колко милиони и милиони векове трябва за това! Кой е този гениален ум, тази върховна памет, която можа да запамети историческото развитие на Върховната вселена?

Ние няма да се впущаме в тия подробности. Това е само да имате една що годе мярка, да не би някога да се надцените и да кажете: „Ние вече знаем“. Вие още не знаете за себе си, а камо ли за развитието, за проявлението на земята, на слънчевата система и другите милиарди и милиарди планети и слънчеви системи. С това не искаме да се обезсърчите. У вас е необходимо да присъства душата. А щом тя присъства, може в даден момент да ви разкрие много от историите на вселената. Ще дойде момента, когато ще се чувстваш така близко, и ще изживееш върховните моменти на строителството на земята, на строителството на месечината, на Венера, на Нептун, на Уран, Юпитер, Сатурн, Меркурий, Сириус и т. н., и т. н.

Кой ще ви запознае? Душата ще ви запознае. Кой ще ви закриля? Кой ще ви помага? Духът ще ви помага. Идват моменти, когато Духът ще се поляризира напълно у вас като душа. А щом станете душа, вие ще представлявате всички секции, всички епохи на вселената.

Величествена е мисълта, чудно красива е любовта, върховен стремеж е съзнанието, щом душата е в положение да ви разкаже за тях. Това са истинските начала на живота. Това е животът. Душата е символ на живота. Защо? Защото животът е клетка от душата. И душата има клетки. И душата има организми. И душата има способности, чувства и качества. Следователно нека вашият живот стане духовен живот, живот на душа, изобилно вселена душа.

Когато засягаме въпроса за душата, ние имаме за задача да ви приобщим към едно от висшите начала. А това начало е душата. Вие не можете да чуете Бога, ако липсва душата. Не можете да разбирате Бога, ако липсва душата. Не можете да мислите като Бога, ако липсва душата. Вие мислите сега като Бога, защото присъства душата. Вие сега искате да живеете като Бога, защото присъства душата. Сега вие искате да учите, да работите като Бога, защото присъства душата. Сега вие сте ученици на Върховното ръководство, защото присъства душата. Вие сте във Вътрешната тайна школа, защото присъства душата.

И тъй, ученико, бъди душа. А станеш ли душа, всичко около теб ще бъде ведро, цялата атмосфера ще бъде напоена с гениални мисли, с чудни преживявания. Тогава нисшите мисли, нисшите изживявания ще бъдат стопени. Защо? Защото на ученика се създават благоприятни условия да учи. За него висшите същества имат следните понятия: че той е вече око на вселената и това око вечно съзерцава, вечно търси, вечно открива. И понеже копнежът и стремежът на душата е да открива и то на кого? На човешкият дух, тия същества му идат на помощ - помагат за разчистване на терена, на атмосферата.

Ученико, помни. Ангажирал си сили, пред които трябва достойно да се отчетеш. Тия сили периодически заемат позиции между народите върху земята. Сега е един такъв период, една такава епоха, едно начало на една такава култура, когато тия сили са се ангажирали с вас, за да може да се завърши един голям, един велик процес - процесът за възстановяване братството на земята. След възстановяване братство на земята ще дойде епоха, етап на развитие - възстановяване адепството на земята. След това ще дойде епохата да се възстанови царството на боговете на земята и след това - царството божие на земята.

Каква огромна, каква величествена работа предстои да се извърши върху земята. Защо? Защото е вселена, защото е промисъл на Великото начало и това Велико начало може всеки даден момент да съблюдава за всяко развитие на всички планети в миросъзданието, в необятната голяма вселена. Но ще дойде мисълта - онази мисъл, която е опънала дори и адептите: защо е трябвало на това Първично начало да се създадат толкова много вселени, толкова много слънца, планети и такива особено неблагоприятни за животинския свят? Ние казахме доста много адепти са спънати, доста много ангели са спънати, а от учениците - надали е останало две на сто. Но сега не искаме да бъде така. Да остане поне десет на сто, това е достатъчно да може да се свидетелства за вселяване - за пълното вселяване на душата във вселената. Че е останало толкова малко, това не е за съжаление. Това е закономерността. Всичко е точно определено. Не се смущавайте от някои такива неясни, неизяснени положения в живота на човечеството. Вие ще трябва да напущате постепенно живота на човечеството. Не че ще напуснете човешкия живот. О, не! Вие ще работите за издигането на на човечеството. Сега вие сте начало на една нова култура - култура на душата. Вие сте първи проводници, които ще послужите като ядра за разпространяване на духовната светлина между човечеството, между народите. Вие сте вече ядра и от вас зависи, как ще радиират тези ядра.

Защо зависи от нас, ще кажете - нали тия върховни сили са ни взели под свое покровителство? Едно ще знаеш, ученико: върховните сили са твърде много чувствителни и при всяко едно твое упорство, при всяко недобро желание те стоят настрана и изчакват. Не че стоят, не че са в застой, не. Те комбинират ония светлинни сили, атомни сили, електрически, магнетични сили, от които продължават да създават една благоприятна атмосфера около радииращия ученик.

Ще дойдат тия съблазни у ученика, ще дойдат тия мъчни положения, но нищо не се постига без труд, постоянство и жертва. Вие сте свидетели, как целият животински мир е жертва. Той сам се изяжда и човечеството го изяжда. Всичко е на заколение. Всичко изживява страх и ужас. Ето, човекът е малко по-горе. Той е излязъл от този жертвеник, но и той от време на време още изживява ужасите на животното като сам си обявява война, където законът на необходимостта проявява жертвата. Но ти, ученико, който си най-разумен, който си най-съзнателен, дай себе си в жертва, но жертва на знание, на наука, жертва на опити на съприкосновение, на връзка с висшите светове. Не че ти ще минеш без жертва, не, не може без жертва. Онзи, който страда и се жертва, той може да опита родилните моменти на Великото начало, защото върховният момент във Великото начало е създал две важни явления, а те са тъмнината и светлината. Голяма е била и там жертвата, а резултатите са още жертвени.

Пот трябва. Трябва да се потите по десет пъти на ден, за да може да усвоите една милионна част от това, което е вашата душа. Каква привилегия! Вие сте една малка вселена и от време на време вашата душа идва в тази вселена. И ако бихте били устроили тази ваша вселена, навярно душата повече време ще пребивава у вас. Тогава положението ви ще бъде по-леко, изпитанията ще се издържат по-лесно и жертвите ще понасяте по- леко. И ако на ученика се говори за съзнание, за свръхсъзнание, за интуиция, за ясновидство и всички други способности на Духа, то е само затова, за да може да изгради своята вселена по образ и подобие, както е било в началото, когато душата е влязла във вселената.

Казано е в разказ за създаване на човека, че най-напред е създаден от пръст и след това са му вдъхнали и той станал душа жива. За да бъде вселена вашата душа жива, трябва вселена т. е, трябва да присъства душата повече време, да има повече пространство. Не може без време и пространство, не може да владеете вечността. А ще влезете във вечността това когато проявеното се прибере в непроявеното, т. е. когато душата се прибере в Бога..

Но ще кажете: всичко е хубаво, прекрасно. Пред нас се открива прекрасен мироглед, обогатява се нашето съзнание, надвишава се нашата мисъл, но какво да правим? Как да знаем за тия исторически положения, както за самите нас, така и за нашата вселена - земята. Кои са методите, кои са начините, кои са способите, по които ще можем да бъдем вече ясновидци? Ученико, имаш да се справяш най-напред с чувството интуиция. Развивай това чувство, за да можеш чрез него да схващаш всяко едно движение, всеки един трепет на душата, защото душата има особено движение, особено трептение, особен усет. А това ти ще схващаш само чрез интуицията. Как ще развиваш това чувство? Къде е този орган на интуицията, за да можеш да правиш давление върху него? Интуицията е свързана с мисловата система. Тя е като орган в главния мозък в предната кухина на най-високото място на човешката глава. Тя е като радиоприемателна станция и всичко. което приема разпръсква по всички линии на целия организъм. И ако този апарат бъде добре инсталиран, той правилно ще предава на всички органи, на всички клетки и сили в целия организъм. Тогава в него става едно обновление, едно наелектризиране и всички органи, всички тъкани стават вече приемателна обсерватория и всички прииждащи висши мисли се предават като реалности и ученик кът ги чувства, живее и по този начин той може да бъде напълно в услуга на душата.

Как сега да се работи, за да се развие този център? Ние по-рано ви казахме: трябва да правите опити на съсредоточение, опити на размишление, затова нарекохме нашите срещи размишления. Ще видите ли процеса, който се извършва? Не може да го видите, докато не се развие ясновидството, но вие може чувствате, вие може да усещате, вие може да слушате, защото имате тези чувства. Винаги, когато застанете хоризонтално върху точката, проектирана към необятността, облейте горната част на мозъка с вашата мисъл. Нека светлинните сили да извършат една чудна по рода си работа върху този център. Нека осиянието на светлината бъде като заря, като изгрев за твоето развито интуитивно чувство.

Интуицията се проявява като върховна деятелност на Великото начало. Не можеш без тази деятелност. В тази деятелност именно живее и крепне душата. За. да имаш интуицията като ръководно начало, т. е. като едно по-върховно чувство в себе си, трябва да го проектираш като вселена за душата. Защо трябва вселена за душата? Душата трябва да се всели. Къде? В храма на интуицията! Досега тя е посетила чувството ти осезание, обоняние, вкус, виждане, слух, а сега и предстои, да заживее в новото й чувство - в чувството интуиция.

И тъй, за да можем да продължим нашите занятия в едно по-светло бъдеще, което ни обещава новата култура, ще трябва да се справите с новото положение по отношение устройството на вашата вселена. И когато разглеждаме в бъдеще въпроса за душа и вселена, ще трябва да присъствате с пълна въплътена душа, за да обходим вселената, за да можем да ви запознаем с някои по-близки исторически събития.

Това е само за почивка на мисълта, една разходка, една обхождане, една обмяна. Без опитности ученикът не може да завърши възложената му работа. А той трябва да устои. Дадената клетва да издържи, той трябва да устои. Клетвата е едно върховно обещание. Пред кого обещаваш? Обещаваш пред върховните строителни сили, обещаване пред своята душа, а то е да минеш през огъня. А кой минава през огъня? Този който знае, той минава през огъня. Защо? За да се пречисти, защото чистотата е култ на боговете. Чистотата е пространство на звездите.

Колко много знаете. Вие вече знаете, остава да можете. И ако можехте, бихте могли чудеса да напра ви те. Какви чудеса? Например, бихте привлекли повече слънчеви лъчи. Защо ви са? Всеки слънчев лъч носи злато, а вие имате толкова много нужда от злато. Всеки слънчев лъч носи брилянти, а вие имате толкова много нужда от брилянти. И какво ли още не носи слънчевия лъч! Той носи най-прекрасни багри, от който вие имате толкова много нужда да обагрите вашето лице, да обагрите вашите очи. Ако бяхте ги обагрили, не можехте да имате бръчки, старите наследствени черти. Малко ли е това чудо? Ако е малко, ще ви представим по-голямо чудо. Ще кажете: можем ли да отбием слънчевите лъчи от техния път? Знаете ли, колко много лъчи минават през вас, но не се задържат. Батерията е много гъста и те бързат да отлетят. Къде се задържат слънчевите лъчи? В блестящите скъпоценни камъни. Камъните изпущат особена ослепителна светлина. затова е казано да имате бисерно камъче под езика си. То е една спирачка за слънчевите лъчи. Ако имахте това камъче, знаете ли какво сладко слово ще се излъчи от вашите устни! Точно това чака душата - да имате това камъче под езика си, за да може да говори. Езикът на душата е най-сладкия.

Ето какво дава новото учение, новата философия, новата светлина, нов дух, нова душа, да бъдете едно чудо, представители в началото на една светлинна нова култура. И когато ви казваме да пазите това ядро, то е именно за това начало на настъпващата нова светлинна култура. Трябва да изгрее, трябва да се завърши тази велика системна работа. Това е зов на душата.

1 май 1953 г.