327. Пътят към слънчевата система

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 327-мо

Пътят към слънчевата система

Ще говорим, защото дните, които изживява посвещаващият се ученик, са дни на прилив, на повече светлина, на повече мистична енергия, на повече космична сила, на повече свят живот. Затова, ученико, бъди внимателен, не прави опит да спъваш прилива, т. е. да препятстваш прилива, който е гаранция, който е ново явление, който е ново събитие, ново слово. Много слово се говореше в миналото, много енергия се изразходва, много светлина мина през порите на земята, но нямаше кой да спре тия приливи, нямаше кой да обърне особено внимание на новите събития, на новите явления, които периодично минават през порите на земята.

Защо минават тия явления? Защо е необходимо на земята да бъде светилище, да бъде обект за явления, които се отнасят за посвещението на ученика? Беше необходимо земята да бъде пропита от нови приливи, за да може тя да стане свещено ядро, което да ознамени една върховна воля, една върховна мисъл, един върховен живот, а той е присъствието на божествената мисъл, присъствието на божествената душа, присъствието на божия Дух по лицето на земята, които са най-благоприятните условия, най-благоприятната атмосфера, огън в който ученикът ще опита свещения пламък на божествената мисъл, която ще се прелее в сладко мелодично, хармонично слово. Словото е най-голямото знамение, най-силното присъствие, най-вярното доказателство за върховната система на Първоизточника. Словото е, което ще ознамени най-върховни моменти в делото, в работата на ученика. Словото е, което ще разтвори четирите врата-изток, запад, север и юг, които ще бъдат най-благоприятни условия за ученика, да може той да издирила изпита, да проучи присъствието на тия божествени начала върху земята.

Ученико, окъпи се в новия прилив, за да станеш прилив, за да станеш дете на светлината, да станеш син на светлината, да бъдеш жител на слънцето. Докато не влезеш под покрива на слънцето, докато не се окъпеш в светлината, докато не изживееш състоянието му, ти не можеш да опиташ истинското посвещение, към което Великият мощен Дух те зове. Трябва да минеш през слънцето, за да можеш да се закалиш, за да бъдеш обгорен, за да можеш да бъдеш просветен. А знаеш ли какво е това състояние просветен? То е да имаш магическите способности, магическите сили, които държат в хармония, които държат в ред и порядък цялата слънчева, система.

Към тези способности си призован, да можеш да овладееш основното правило, да можеш да овладееш системните правила, който ще ти дадат възможност да опиташ най-голямото събитие, което ще стане с твоята душа и с твоя дух.

Всичко което нахвърляме сега, всичко това, което е минало и нищо не е останало, то е причина на неготовност, по причина на невежество, на заблуждение. Но сега са дните на прилив на повече светлина и тази светлина ще ни обгори, ще ви претопи, онези първични елементи у вас, които са святата система, върху която Духът ще се укрепи и ще провъзгласи царството божие на земята.

Ученико, когато ти говорим за новите приливи, то е да можеш да възкръснеш чрез Духа. Да можеш да възкръснеш чрез душата, да се обновяваш по воля, да укрепнеш по мисъл, защото ти предстои велико посвещение, а великото посвещение ще дойде по пътя на обновеното слово - словото, което ще те изгради, което ще те прояви, което ще те освети. Така разбирай твоето призвание. Ти си призван, теб те намериха, теб те повикаха. Ето защо, недей още да се осланяш, недей още да блуждаеш, да се заблуждаваш, защото всичко това е минало, останки от миналото, което много дълго те е занимавало. Сега ние те зовем към нов прилив - прилив на светлина, на мисловна енергия на милиони сили на божия Дух. Идат дни. когато ще затрептиш. Идат дни, когато земята ще проиграе. Идат дни, когато небесните пространства ще светнат. Идат дни на велики бъднини, дни на върховни мечти, на върховно посвещение. И в тия дни Духът ще заиграе. в тебе, ще прелее своята мисъл в сладки мелодии. ще запеят девите на твоята душа и твоята душа ще бъде най-върховната арфа в пространството, което ще Се солидаризира, ще ей хармонизира със слънчевата арфа, със слънчевата душа, чиито струни са направени от светлина и Дух.

И тъй, ученико, вслушвай се в слънчевата арфа. Тя има 12 струни, 12 планети, с които се хармонизирай с всяка по една. А когато чуеш струната за земята, ти добра ще разбереш, добре ще чуеш звуковете и на другите струни, защото те са една висша хармония на слънчева гама. Нека за в бъдеще ти бъде за идеал да се научиш от слънчевата гама и чрез нея да можеш да провеждаш божественото слово.

Това ти предстои, това е твоето посвещение, да можеш да се хармонизираш с дванадесетте светли струни на слънцето. Ние ти говорихме за дванадесетте способности. Ти добре ги проучи, за да можеш да откриеш чрез тях коя планета коя струна владее.

Ето твоето бъдеще посвещение за слънчевото сътворение, за слънчевото космично излияние, за слънчевия светъл прилив. Но, ученико, пази се от обаяние. Това са реалности. Това не са обаяния, възклицания, а реалности - живи, мощни, системни. Пред теб стои един върховен свят, свят на слънчева система. И когато ти се опознаеш с този свят, когато заживееш с този свят, тогава ще имаш вече новите върховни способности, чрез които ще долавяш шепота, ехото на онези звучни, на онези мелодични акорди и другите слънчеви системи. Тогава ще започне второто посвещение. Сега си в първото посвещение. Дървото посвещение е първата слънчева система - система, която принадлежи към планетата Земя, т. е. система, в която и земята взема участие. А колко посвещения ще ти трябват? Колко слънчеви системи игла в пространството. А знаеш ли ги колко са? Те са много. И когато завършиш най-малко пет посведения, тогава навярно ще ти открият ония колосални числа, които определят колко слънчеви системи има в безграничното пространство. От това следва да знаеш, че всичко е във вселената, в битието, в сътворението е пряка реалност за твоята, душа, за твоя Дух. Всичко това е твое. А щом е твое, трябва ли да бъдеш чужденец, трябва ли да бъдеш скиталец, бездомник, сираче и просяк? О, не! Този, който е в първото посвещение на слънчевата система, той е вече изправен, открит, познат, занимателен, обективен. За него и великите архитекти вече знаят.

Но ще кажеш: как могат те да ме открият мен, малкия тук някъде из недрата на земята? Кое е ще е онова, което може да даде проблясък да бъда открит? Ученико, приливът на светлината, който се спира над тебе като златист ореол, е първия свидетел, който ще те открие на тия архитекти.

Но ще кажеш; защо ли ще трябвам на тия архитекти? Защо трябва да блуждая, защо трябва да се увличам в неща далечни, които нито по ум, нито по съзнание мога да обхвана. Невъзможността за тебе е възможност за слънчевата система. Тя е, която прави сега прилива върху дадени планети от нейната орбита. Тя има за цел да удостовери пред върховните сили за онова хармонично съчетание на Духа и душата, на светлината и ума. От всички планети Духът се интересува, всички планети Духът обхожда, за да могат да се представят пред върховните сили, като сили, които са можели да държат онази спонтанна връзка между планетните етерни субстанции. Трябват субстанции, трябват същини. Тия същини се откриват посредством прилива на светлината.

Но, ученико, не мисли, какво ли може да стане, ако тръгнеш по пътя на тия стихии на Духа, на тия приливи на светлината. „Дали няма да объркам? Кой ще ме оправи, кой ще ме ръководи?“ Знай, имаш едно опитно системно върховно ръководство, което е твърде много загрижено, твърде много съсредоточено заради тебе, защото, за да стане едно Посвещение са необходими много елементи, много способности, много възможности. Да се посветиш, то е да влезеш в контакт с върховното ръководство, с него да конферираш, с него да се съвещаваш, с него да се допитваш, с него да си в унисон чрез живото мощна божествено слово.

Но ще кажеш: „Кога ще стане това? Кога това ръководство ще ми нашепне, кога ще го пипна? Кога това ръководство ще ме въведе в къпалнята на очищението? Кога това ръководство ще ме облъчи чрез силите на. Духа?“ Едно само знай: никога не бързай, никога не искай това, което вече се извършва върху тебе. Какво трябва да направиш само? Ти само ще благодариш, ще се чистиш и ще се ограждаш. Можеш ли да го направиш? Това е твое право. Тук ще проявиш своите способности. Тук ще изживееш своята мъдрост. А всичко друго; което ще стане вътре в теб, твоето вътрешно посвещение, това е светлинна работа на върховните сили. Те не бързат, но мъдро, разумно построяват онези постройки, онези пътища, онези съобщителни мрежи, чрез които да може приливът на светлината положително да достигне до станцията - мислещата система, до станцията - сърдечната система, до станцията - белодробната система. Те добре ще построят този апарат и положителен бъди, приливът на светлината ще канализира, ще освети пътищата, които водят към твоя вътрешен мир.

Не казвай: „Нищо още не чух, нищо още не зная“. Ако много чуваш, много ще се бъркаш. Ако много знаеш, много ще се съблазняваш. Защо? Защото твоето съзнание, едва сега започва да се организира, защото твоят дух едва сега започва да се ориентираш и ако чуеш много неща, ще се объркаш, ще се съблазниш. Тогава какво ще правиш? Ние ти казахме в миналата лекция. Стреми се към пълна тишина. Овладееш ли тишината, станеш ли тишина, бъди уверен, първото посвещение е вече завършено. Ние няма да ти говорим за многото стъпала на посвещение. Ние ти говорим вече за посвещение на слънчевата система. А знаеш ли какво е това посвещение на слънчевата система? То е: синовете на слънцето посещават планетите, внасят слънчеви култура, внасят слънчева мисъл, внасят слънчево изкуство, слънчева физика и песен, слънчев живот, слънчеви енергии. Едно слънчево посвещение се равнява на много стъпала. Ако в миналото в окултните школи са минавали 1, 2, 3, 4, 5, 6. До 7-мо стъпало на посвещение, то е било да може да се организира слънчев тип, слънчево тяло, слънчев образ! Сега, когато този тип, това тяло, този образ е организиран, ние ти казваме: трябва да минеш първото посвещение на слънчевата система. Защо? Защото трябва да бъдеш системен, трябва да бъдеш сродник на тази система, трябва да бъдеш син на всички планети от тая система; трябва да бъдеш ученик на всички планети от тая система, трябва да бъдеш струна, звук на всички корди от тия планети на тази слънчева система.

Ето, това е твоята пълнота. Иначе си забравен в избите, в канарите, в недрата на земята. А ти, като дух свободен, независим, лети из пространството, обходи слънчевата система.

Тогава ще се запознаеш основно със зодиакалните сили, които са ръководни духове на всяка планета от слънчевата система. Това е истинска планета от слънчевата система. Това е истинска астрология. Истинският астролог е пълен ясновидец. Той не се ръководи от образите, от ръцете, от краката, от носовете, от ушите и лицето. И това е вярно, но то е за оня, който не е ясновидец - да разчита, че тези планети такива влияния имат, този зодиакален знак такова влияние има, при такова атмосферно раждане, при такива дати и дни такива и такива типове се раждат. Всичко това за ясновидеца не е интересно. Той вижда присъствието на планетните духове, той вижда присъствието на планетните богини, на слънчевите деви, които провеждат истинския прилив върху ученика.

Когато така засягаме въпроса, то се отнася до твой вътрешен мир, до твоя вътрешен живот, до твоя вътрешен дух, до твоята вътрешна душа. Какво е това вътре? Къде е то? В абсолютна та тишина. Когато настъпи абсолютна тишина, тя изравнява всички грапавини, изравнява характерите, пречиства мислите, канализира чувствата. Най-мъчно за ученика е да се справи с чувствата. Много векове е работил в тази област и все още не можал да се справи с чувствата. Чувственият мир е много интересен. Чрез чувствения мир е започнала проявата на живота. Защо? За да има живот, трябва да има чувство, трябва да има усещане, трябва да има трепет, трябва да има движение. А чувството е една стихийна движение в ученика. И, ако приливът на светлината е изобилен, то, движенията на чувствата се хармонизират с тези на светлината.

Но ще кажеш: „Дали светлината не е чувство? И светлината се движи“. Къде се движи светлината? Кой може да докаже с висшата математика, че действително светлината се движи? И ако тя се движи, накъде се движи и Защо трябва да се движи? Ние казваме: светлината не се движи, а трепти. И когато светлината у вас затрепти, тогава идва тишина та. Тишина значи трептение на светлината. Прилив на светлина значи трептение на тишината. И когато трябва да се справиш с тия общи положения - прилив, движение, трептение, трябва да имаш център, т. е. трябва да имаш особена посока, а тази посока е тишината. Може ли да имаш посока към тишината? Посоката разбира определено място, движение. Но ти, ученико, когато имаш тази максима, че светлината е трептение, няма да търсиш посока. Защо? Защото ще бъдеш олицетворение, ядро - светлинно ядро, а светлинното ядро трепти. То само трепти. Това е божията душа, това е божията същина, това е божия свят.

И така: Бог е ядро, Бог е всемирно централно ядро и от това ядро са затрептели световете, са затрептели звездите, са се появили планетите. От трептенията на това всемирно ядро затрептя ученикът, прояви се като едно малко начално ядро.

Колко много ти знаеш! Колко малко ти можеш! Защо не можеш? Защото не си. бил тишина. И когато така разгледаш тия космични явления, тия мистични приливи, ти недей да се спъваш и да казваш: „Нима не Трябва да се движа?“ Ние ти казахме: доста много се движи, доста много се преражда, доста планети обходи, а сега ти предстои да затрептиш. И когато затрептиш, ти ще бъдеш маг, ще бъдеш ясновидец. Тогава няма да се препоръчваш, че си човек на изкуството, че си ученик на вътрешните знания, че си ръководно начало на едно общество, на една държава, но ти ще бъдеш един знахар, един лекар, който ще лекува, т. е. трептящите лъчи, у теб ще лекуват, трептящите знания у теб ще осветяват пътя, и ще осветяват сърцата и душите на отрудените, на оскърбените в света.

Ето това е твоето призвание. И това трябва да стане. Недей да спиш; недей да се окайваш, че не си направил това със себе си, че нямаш условия. Забрави онова, което светът върши. То е подготовка за него. Ти си вече в озарението. Как да се справиш? Създай у себе си тишина, да утихнат силите у тебе, за да могат силите на озарението да извършат пълния прилив, пълното обгаряне, пълното трептение. И когато получиш Пълното озарение, тогава дълбоко ще чуеш гласа, словото на Върховния Учител, на Върховното ръководство.

Ние ще говорим. Защо ще говорим? Словото е, което говори. Чие е словото? Чия способност е словото, за да може то да говори? Способността трептение. Истинското живо слово трепти. То не бушува, то не се препоръчва, то не обещава, не надхитрява, не завладява. А какво прави? Само трепти. То е нюанс, аромат. То е музика, съсредоточение. То е ангел, то е дева, то е бистър извор. То е ухание, то е роза.

Каква величествена тишина! Колкото повече настъпват тия състояния на тишината, толкова повече ученикът разкрива величието на вселената. Той се запознава с радиостанциите на планетите, влиза в контакт чрез вълните и се разговаря с жителите, с учениците на всяка планета. А знаете ли какви са тия радиоапарати? Това е най-голямото изкуство, най-голямото майсторство на божия ум, на божията деятелност. А знаете ли какви са радиоапаратите на слънчевите системи? Те са още по-чудновати, защо то там трептенията са ефир, ухание. Сега ние се свързваме с планетните радиоапарати. Чрез тях ние си служим и ви говорим. Ще дойде ден, когато ще ви свържем със слънчевите радиоапарати и тогава, когато ви говорим, ще трептите. Чрез планетните радиоапарати, вие получавате подготовката. И когато се подготвите и влезете в трептенията на озарението, тогава ще си послужите със слънчевите радиоапарати, т. е. ще се научите да разбирате акордите на слънчевата арфа. Вие се учите от съобщенията и културите на тия планети, те са истинска подготовка.

Какъв чуден прекрасен свят. Каква чудна хармония, какъв чуден свят, какъв прекрасен живот, какво висше съзнание, какво божествено излияние е животът на слънцето!

Ученико, когато те свързваме посредством съобщителните възможности на планетите, то е да можем да ти дадем повече кураж, повече сили, повече самоувереност, че има наистина Много същества като теб, който така също мечтаят, така също чувстват, така също сияят, така също трептят. И чрез вътрешната ти връзка с тях, ти ще имаш вече уравновесен мир, уравновесено съзнание. Тия същества правят също така опит да, влизат по-често във връзка с ученика, чрез своите радиоапарати. Ученичеството е общо. То е един общ колектив от слънчевата система. Учениците от другите планети отправят своите телескопи, своите уреди и търсят, но и те не знаят още, че има един друг уред - уреда на слънчевото трептение, чрез който могат по-лесно да те открият. За тях си още незнание. Те само те чувстват, защото и там чувствата са много силни. И те правят опити да направят апарати от материята на техните планети, за да могат да достигнат до земята, но това не им се. удава. Защо? Защото катастрофата е неизбежна.

Но ще - кажете: „Що от това, че има катастрофи? Достатъчно е да има едно прииждане, едно отиване“. Какво се постига с това? Нали на земята чрез апарати обхождат континентите? Какво се постига с това? Нищо особено. Вътре, вътрешният апарат, вътрешната светиня е, която открива истинския образ, истинското съдържание на вселената. Там няма катастрофи, а има реален мир, реално изживяване, реално виждане, реални усети, реални явления. Защо? Защото по естество - съществото човек е слънчев трепет, а не материя, Понеже е слънчев трепет, предстои му слънчево съчетание, чрез което да може да се съобщава с подобните нему.

Кога ученикът, ще има такова реално съобщение? Най-реалното му съобщение ще бъде когато се пробужда от сън, рано преди изгрев, преди да се е пробудил. С процеса пробуждане, той може да има най-реалното посещение. Моментът преди пробуждането и във време на пробуждането е важен процес. Който може да осъзнае този момент, ще има едно реално посещение. светлинно посещение.

В началото ние ви казахме, че ще говорим. Защо трябва да говорим? Защото трябва да се ознаменуват дните на върховното трептение или както ние го нарекохме прилив. Всякога е имало прилив. Има прилив на въздух, прилив в океана, прилив в сърцето, прилив в ума. Но това са приливи от друг характер. Ние сага ви говорим за онзи прилив, за онова трептение, което е същина на живота. Не може да си представите живота извън трептенията.

Какъв прекрасен момент! А знаете вече какво значи момент. Моментът е особен род трептение, в което животът на битието, животът на вселените, на сътворението, е посвещение. Ще ви говорим за посвещение до тогава, до когато затрептите. Словото е наше право, словото е наша същина, словото е наше слънце, словото е наша душа. Ето защо, ще говорим до тогава, до когато затрептите. Само мъртвото тяло не трепти, а вие вече не сте такива. Вие сте трептящо тяло, трептяща материя, трептящ образ, трептяща мисъл, трептящо съзнание. Ето най-изтънчената мисъл на ученика, чрез която може да овладява вибрите, да овладява измеренията, да открива багрите на своето трептение.

Трепти, ученико, за да бъдеш завидно ядро, завиден център, завидно светило, завидна планета, завидно слънце. Трепти, тъй както трепти слънчевата светлина. Трепти, тъй както трепти слънчевата система. Това е твоето право. Ти си ученика, ти си отломък от тази същина, затова е твое право. Изправи се прав, съсредоточи си погледа, разведри мисълта си, ободри сърцето си и затрепти всред вселената, за да бъдеш чудна. прекрасна звезда. Забрави, че си стар, забрави че си болен, забрави, че си заблуден, забрави всичко, което те угнетява и стани трепети. Господ ще те посети, защото Бог по начало е трепет.

Когато ти говорим, в този момент, ние сме под давление-то на на едно висше трептение. А това висше трептение трябва да стане живот в теб, ако имаше живот на трептение, ти ще имаш същината на върховния живот.

Изграждай живота си, обагряй живота си, оцветявай живота си, ограждай живота си, защото твоят живот е бисер от всемирното слово. Тази твой бисер. нека бъде под твоя език. Нека говори сладко, чисто, меко и ароматично. Нито мисъл, нито слово от твоите устни, което може да внесе дисхармония.

Ние се извиняваме, че четем морал. Съвсем нямаме за цел де те морализираме. Ние имаме за цел само да трептиш. И когато затрептиш, всички морални кодекси и правила ще рухнат. Такива родоначалници трябва да бъдете по планетата Земя. Ще напуснете вече земните типове. С това няма да оскърбите земята. О, не! И на земята предстои светлинно трептение. слънчево трептение. И те ще затрептят в унисон с вас, защото и земята ви е дала част от своята гръд. И когато вие затрептите и тази гръд ще затрепти. А колкото повече гръдта трепти, толкова повече слънчеви богатства се изливат върху земята. Бъдете връзка между земята и слънцето. Бъдете радиовълната между слънцето и земята.

Когато казваме бъдете, ние имаме само единствената мисъл да затрептите. А този, който трепти, е в царството на Духа. В царството на Духа живеят само трептящи същества. Каква способност придобива ученикът, когато има това състояние трептението? Способност на дълбока тишина. А дълбока тишина подразбира да си във връзка с онези висши трептения на върховните сили.

И тъй, имайте за задача да спрете вашето движение, защото движението изразходва много енергии, много сили, т. е. когато сте в движение изразходвате много енергии, много сили. За да можете да се справите, т. е. да използувате енергиите и силите, за да имате пълното овладяване на ония чувствени сили, не унищожавайте, а овладявайте, защото ако овладеете чувствените сили и ги въведете в огнището на трептението, ще се усилят радиациите, ще се усили пламъкът на трептението, а това ще ви донесе единственото благо - пълното абсолютно озарение.

Колко много има да направи светлината у вас! Колко много има да преобрази Духът у вас! От вас се иска само готовност. Всичко ще се претопи. Ще остане само чистото злато, чистите брилянти, чистите скъпоценни камъни, ароматичните нюанси, звучните мелодии. красотата на посвещението. Този, който се посвети е красив. Той е много красив свят. Защо? Защото очите у него са слънце, устните в него са слънце, ноздрите, слушалките, дробовете и сърцето у него са слънце. Той е пълен слънчев тип, пълно слънчево трептение.

Може би ще кажете: „Вие ни говорите все за върховните неща. Като че ли искате да ни откъснете от реалностите, които ни заобикалят, от близките неща, които ни заобикалят“. Защо правим това. За близките неща много ви говориха. Говориха ви пророците, говориха ви мъдреците, говориха ви апостолите, говориха ви и учителите, а сега за нас няма време да ви говорим за обикновените, за близките неща. Ние ще ви изнесем за върховните неща. Стига вече обаяние. Подготви се сега, ученико, за върховна възможност. Тази върховна възможност я имаш сега. Върховните сили са при теб. Върховното давление е при теб. Духовното давление е при теб. Божествения език е при теб. Стани ресор на върховното, за да може да се въплъти Духът на Върховния у теб, да може да се прелее светлината на Върховния у теб, да може да заиграе Духът на върховното у теб. Тогава ще затрептиш като светла звезда, като светло слънце в пространството и много, много астрономи, много учени ще отправят своя поглед, своите телескопи да те търсят, да те открият, да ти се радват.

Ще ти говорим за върховните възможности, защото ти си вече една вътрешна светиня, където духът на великите върховни мислители ще ти предадат, ще ти разкажат за върховните начала.

Всички събития, които стават с ученика са предвидени, узаконени, защото нищо незаконно не може да същества в света на ученика. Ето защо, всички неща трябва да бъдат проверени, дали почиват върху даден закон, дали те са реални истини, дали те са ръководни начала, които могат да помогнат на човешката душа и човешкия дух. Всички явления, които се явяват в живота на ученика са строго определени, за да могат да събудят у него, какво? Да събудят у него духа, защото духът е, който е забравил своето величие, своето минало.

Всички явления, които са по пътя на ученика, са справочни сили, които го тласкат напред, които го отвеждат към по-висша степен на съзнание. Всички явления, които са на земята са най-важен предмет, които ученикът може да обхване за всяко надало като явление в природата, във вселената. Всяко явление, било то животински мир, било то растителен или минерален мир, всички онези родове, всички онези отрасли, онези системи, онези сцеплени, водообразни и въздухообразни явления са да открият върховния промисъл. Всички явления, като изкуство, които са сцена, които са радиовълни, са за ученика, да може да координира своите струни, за да вземе участие в симфоничния ансамбъл, в симфоничния състав на планетните духове, които имат за база да съставят един голям оркестър, който да изнесе концерт за потвърждение на светлината и Духа.

Ученико, бъди този щастливец, да можеш да чуеш, макар и да не видиш, да чуеш акорда, да чуеш трептенията, на тази велика ария. Каква ли ще бъде тя? Каквито сили участват, такива ще бъдат и трептенията. Но ти ще кажеш: „Сега ли? Защо не беше по-рано?“. Казахме: всяко дадено явление е строго определено. А щом е строго определено, то се явява като настояще трептение.

С това искаме да подчертаем за голямото събитие - присъствието на мировия учител на земята. Цялото посветено бяло братство от всички планети е в екскурзия по планетите от слънчевата система. И тези бели братя ще дойдат и до вас, но да не ви намерят заспали, с болни стомаси, с болни дробове, с куци крака, със слаби очи, но да ви намерят във вътрешната скиня, във Вътрешната школа, за да могат и те да затрептят, тъй както Върховното ръководство трепти между вас.

Тишината е състояние. Когато ония сили, било чувствени, интелектуални или душевни са в буря, то те да могат да разкъсат веригите, в които са вковани, в този си напор те развълнуват душевния мир и цялата съзнателна система е разстроена. А има способ. Той е: ако си много голям и не можеш да минеш през малко отверстие, ще се намаляваш, ще се намаляваш до тогава до колкото можеш ще минеш отверстието.

И така, за да можеш да достигнеш до онази вътрешна тишина, трябва строго определение. Какво значи строго определение? Да не ставаш вече шут, палячо, да не ставаш изменник, подчинен. На кого? Няма да кажем на тъмните сили, но ще кажем на ония обикновени възходящи сили. Обикновените сили се движат по пътя на еволюцията. Те спазват известни норми: Ако не ги спазват, ще бъдат изхвърлени от пътя, развоя на еволюцията. Това а обикновено начало, което не се изпълнява планомерно, но специално на ученика се говори за един друг възход - да се съсредоточи в себе си, т. е. да организира около себе си всички способни душевни сили. Какво значи способни душевни сили? Всички способни души да слее, да организира спонтанно около себе си, за да могат да му създадат тишина, спокойствие.

Но ще кажеш: „Как да утихнат, когато те са бурни, когато по естество те са темпераментни и т. н.?“ Има готови сили, които са извън плътта, които са без физическо тяло. Има и сили, които са във физическо тяло, които имат вече известни трептения. С тия сили ще трябва, ученико, да направим съюз, общение, защото тишина подразбира да бъдеш с дадени сили в пълна, абсолютна хармония. Тогава способностите в ученика се разкриват. Кой ще ги разкрива? Онези сили, които вземат участие в общата хармония. Те са, които откриват. Сам ученикът не може да открие голямото богатство в себе си. Защо? Защото той е център. Откриването става по периферията. Той не може да откри е. Периферия та се стреми към центъра. Там съществата имат способността да откриват центъра.

Ето защо, когато ще трябва да мислим, да разсъждаваме, да разискваме за тишината, това подразбера едно общо, едно колективно съдействие, за да могат - силите, които са в една концепция, една хармония да придадат онзи трепет, за да могат да достигнат до трептящата аура на светлите същества, защото светлите същества се движат по светлата аура, по светлия ореол. Извън тях те не се цапат. Такова е действието на светлината. Тя трепти там, където има блясък, където има чистота, където има виделина.

И тъй, конкретно на въпроса, какво да разбираме под думата тишина? Конкретното е състоянието. Няма друго конкретно. Състояние на Духа и душата.

На какво се дължат тежките състояния? Дължат се на онези души, които са измъчени. Не че това е мъка на ученика. Това е вънкашно влияние. Ученикът ние го взимаме като абсолютна трептяща сила. А щом има примеси, това е вънкашно давление. Не ставай проводник на тия вънкашни влияния. Ученикът трябва да се абстрахира от мъчителните състояния. Те са чужди, кармични, родови влияния.

Когато трепти душата и духът, трепти сърцето и ума.

11 юни 1953 г.