328. Пътят към слънчевата система (продължение)

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 328-мо.

Пътят към слънчевата система

(продължение)

Ние ще говорим. Ние ще Говорим дотогава, докато ясно съзре и види слънчевата пътека, по която слизат върховните слънчеви същества, които имат за задача да направят неизвестните проблеми известни за ученика. В миналата среща ние говорихме за възможностите на слънчевата система, които са и възможности специално за ученика и сега продължаваме мисълта за слънчевата система, защото една Вътрешна школа е една глъбина на слънчевата система! Една Вътрешна светиня е върховно ръководство от слънчевата система.

Лесно е за духовете на дадена планета да могат да се справят със законите, с влиянията, но трудно е да може ученикът да се справи с една слънчева система, която има един висок духовен, Божествен, организиран живот. А за да разбира живота на слънчевата система е необходимо ученикът да се издигне по пътя, който е очертан от висшите върховни слънчеви същества. За този път именно в тази среща ние ще споделим. Много учители в миналото, много наставници, апостоли, пророци са говорили, са разяснявали за възможностите на планетата Земя; Много е направено, много се знае, Но това знание е проучено, приложено чрез научните методи, които дадоха своето за повдигане еволюцията на човешкия дух. Но днес, в тия ликвидационни дни, когато човешкият дух трябва да ликвидира с едни стари порядки, с една стара система, е една стара наука, нему му предстои да направи един преход от старото към новото, от еволюцията към благословението. Ето сега са дни на благословение на ученика във Вътрешната светиня. За да може ученикът да. се ползува с това благословение, трябва да му бъдат ясни, открити нещата, да няма неизвестности. Неизвестностите са винаги камък на препъване. Но, стъпил във Вътрешната светиня, ученикът не трябва да си служи със старите методи, със старото знание, със старата вяра, да казва: може би има. Да, може би има, но той трябва да знае положително. Нему трябва да бъдат открити неизвестностите. Защо? Защото той сега по същина е една открита неизвестност. Той е открит. За него знаят звездите, за него знаят слънцата, за него знаят боговете, за него знае върховното ръководство. Следователно, той самият не е неизвестност. А колко това е печално да мисли той, че има неизвестности, които могат да тровят, да потискат неговото съзнание.

Ученико, помни, добре запаметявай, добре проучвай нещата, защото с твоите стремежи за проучване, ти ще можеш да се разбираш с тия слънчеви върховни същества, които направиха мост между земята й слънцето, които направиха стълба между земята и слънцето, които създадоха радиовълни между слънцето и земята, светлинни и етерни трептения. Използвай всички тия благословения за тебе; за да можеш да се добереш до ония секретни висши станции, чрез които ще си послужиш да откриеш всички неизвестности.

Когато ти говорим в този темп, в този дух, ние имаме за задача да можем да те повдигнем над земното влияние, да се издигнеш по-високо, по-близо до слънчевото влияние и тогава само ще имаш тази възможност да се справиш в всички планетни влияния от слънчевата система. Само тогава твоят живот ще потече. Ще потекат силите, енергиите на тия планетни влияния и ще създадат у тебе един завършен колектив, който ще притежава дванадесетте способности, за които ти говорихме.

Ние ще говорим. Ще говорим затова. защото някога мъдреците казваха, че мълчанието било злато. Това се отнася до ония епохи, когато човешкият дух трябваше да млъкне. А сега ние ще говорим, защото трябва неизвестностите да станат известности. Трябва да те проявим като едно възвишено начало. Докато ти не се осъзнаеш като висше начало, ти не можеш да разбереш и истината за сътворението.

Затова те готвят - да бъдеш откривател на сътворението, т. е. да влезеш в редиците на великите майстори, на върховните архитекти на сътворението. Тогава помни - няма да има неизвестности, няма да има тайни, няма да има незнание. Защо? Защото твоят ум ще бъде слънчев, защото твоето съзнание ще бъде мирово, а твоят дух ще бъде силен, могъщ, който ще се. нареди заедно с онези висши йерархии на посвещението.

Така ти говорим, защото основите на тази светиня са поставени от едни великани но живота, от едни великани на духа, великани на мъдростта. Следователно, тази светиня трябва да роди, тази светиня трябва да освети, трябва да възкреси, трябва да прояви върховната светлина.

Ето, към тази светлина те призоваваме, към тази светлина те отвеждаме, за тази светлина ти посочваме слънчевия път, за да може да вървиш в безопасност, да вървиш радостен, да бъдеш доволен от прозрението, от озарението, от посвещението.

Ученико, посвети се в тази светиня. Нека твоят храм, твоето тяло бъдат светиня. Нека твоята душа бъде богиня. Нека твоят дух да бъде върховно начало и тогава ти ще знаеш за всички неизвестности, които те обкръжавай, защото те ще бъдат в твоя подкрепа. Ти ще ги използувай, за да можеш да подкрепиш и останалите твои сродни души, които ще минат от инволюция в еволюция.

Когато ти говори посветеното, светлото небе, тогава е светло. Когато ти говорят слънчевите синове, тогава е радостно. А святостта и радостта, това са големите награди, които ще получиш. Ознаменувай тази епоха, стъпи в тази епоха достоен, за да можеш достойно да изнесеш висшите принципи и кодекси на Върховното начало.

Когато се казва: познай Бога, възлюби Бога, заживей с Бога, работи като Бога, се подразбира: стани начало и то възвишено, светло начало. А щом си начало, къде са неизвестностите? Няма тайни, защото тайната си ти. Тайно теб те криха и още продължават да те скриват, за да не попаднеш във водовъртежа, в стихиите на инволюцията.

И така, стъпи в този светъл слънчев път, не забравяй, че имаш едно специално задължение по отношение тези върховни същества, които откриха тази светла пътека за твоя дух и за твоята душа. Изкачвайки се по-нависоко, отлитащ твоят дух към висините, бъди крепост и открит, за да могат тия същества. които те потърсиха да те видят като светлина, като радиация, като трептение, като озарение и посвещение.

Върви смело, мисли смело, съзерцавай смело. Забрави навика да проспиваш дните, защото това е омая, това е спирачка. По пътя на слънцето, няма спиране, няма застой, а има един вечен трепет. Трепти сред необятните сфери, за да могат планетните духове, планетните висши същества да те открият в пространството като една нова светяща звезда, да се занимаят с теб, да те проучват и да ти определят достойно място в слънчевата система.

Изучавайки върховните планове на слънчевата система, ученико, ще има да се запознаеш с велики духове, които периодически са слизали върху земята. Благодарение на тяхното посещение се е създала духовната култура на земята. Макар и с големи жертви, макар и със страдания и сътресения, тия върховни същества можаха да запалят факела, да запалят свещта на духовното повдигане, на духовното кръщение. Така е било през епохата на Мойсея, през епохата на Христа. И сега е също така една от тия епохи, когато висша трептяща духовна слънчева вълна заля земята. А кой ще може да попадне под фокуса на тая. вълна? Само този, който попадне под този фокус, ще възприеме онова висше благословение, онова просветление. А знаеш ли какво значи тази духовни слънчева вълна? Това е висша наука, висш етап на развитие, висш трепет на Духа, съвършена любов на душата. Само когато се втопиш в тази атмосфера на тази духовна вълна, тогава ще можеш да откриеш първичните организми на Духа. А тези организми са, които ще ти разкрият за началото на цялото миросъздание.

Ученико, вземи от тези. организми, внеси ги в твоята сърдечна, в твоята ; умствена лаборатория и ги изследвай. Занимай се с тях, защото те ще ти бъдат истинско ръководство, за да можеш да откриеш плана, да откриеш началото на Божия дух. Това е необходимо за тебе, защото ти се подготвяш вече да излезеш сред голямото пространство, сред благодатната атмосфера, сред висшите сфери и високо, всестранно да изявиш истината, да кажеш истината - истината, която сега е скрита зад неизвестностите. Дълги години. Дълги години, много векове се очакваше духовна слънчева вълна върху земята, която да има тази благодат, да има това устройство, което да създаде едни особени органи в човека. специално в ученика. Защо? Когато Учителят работи с ученика, ученикът трябва да има способности, трябва да има органи, трябва да има духовно тяло, за да може Учителят да проведе онези велики истини за същината на сътворението, да може ученикът да възприеме тия висши организми, да ги усвои и проведе, за да станат в него живот, душа и дух.

Така подготвяйки се и когато си в очакване, тогава си на пост, тогава си на скамейката, в олтара, на катедрата, в лабораторията, в обсерваторията. И когато Учителят то види така подготвен, знаеш ли какъв трепет ще бъде той за теб! Ти целия ще трептиш, защото само Учителят е трептение, сам Бог е трептение, цялото сътворение е трептение. Дано можеш да схванеш тази истина - да гледаш на живота не като бури, не като стихии, не като вихрено движение, а като трептение. Само тогава ти ще бъдеш молитвено трептение. Като молитвено трептение ще възприемеш висшите енергии от висшите ядра на съвършените същества.

Ученико, затрепти сред тази планета. Нека бъдеш ти първото свидетелство, че наистина Бог трепти в теб. Така разяснявай, така провеждай висшето учение за трептението. Ето това беше една забулена тайна, една неизвестност за ученика. Той търсеше истината във вихреното движение, в механиката, в електричеството, в магнетизма, в етера, в електроните, в протоните и тем подобни, но ние ти говорим за една открита истина, а това е да станеш трептение. А станеш ли трептение, ти ще бъдеш един фокус, едно ядро, което ще притежава всички тия сили, за които ти споменахме. Ти ще ги излъчваш, за да можеш да устройваш вселената. Какво значи това, да се устройва вселената? Нима вселената не е устроена? Нима вселената не е завършена? Ученико, щом ти си незавършен, щом ти си неустроен, следва, че и вселената не е завършена и вселената не е устроена. От теб за-виси да се завърши вселената, да се устрои вселената. Че вселената не е завършена се знае от великите мъдреци, които казаха, че и Бог работи. Непрестанно работи. А там, където се работи, има неща незавършени, които се завършват. Следователно, стани завършена вселена. Влез в йерархията на завършените вселени.

Често пъти ти попадаш под тия влияния, под тия мисли и казваш: „Как да не се съмнявам, когато има толкова неизвестности, които ме обкръжават? Говори се за отвъден свят, за Божествен свят, а аз съм нещастник, глупав, нищо не зная. Всичко това ми е неизвестност“. Ученико, щом те въведоха във Вътрешното училище, във Вътрешната светиня, във Вътрешната школа, ти трябва дълбоко да се замислиш и правилно да се коригираш. Защо? Защо то, строителите на вселената те вече ангажираха, Дали кал ще носиш, дали тухли ще носиш, дали греди ще носиш, това съвсем не трябва да те отчайва, но бъди радостен, че си ангажиран от строителите на вселената и от твоя възход, от твоята специалност ще зависи на каква духовна, на каква строителна работа ще те определят. Но знай, че в духовната скиня, която се гради, има само музика, песен, молитва, безмълвие. Има радост, съвършенство. Има светлина, святост, знание и върховна мъдрост.

И така, не се плаши, че могат да те товарят с кал и тухли, с греди и керемиди. Тази светиня е светящ храм, направен от кристал, от скъпоценни камъни, направен от слънчеви брилянти, постлан със златисти изумруди. И когато стъпиш в тази светиня, как мислиш, ще остане ли в тебе съмнение, ще остане ли в тебе някакво противоречие? О, не! Напълно ще бъдеш озарен, защото Духовната вълна ще те понесе, ще ти постави криле да летиш, да летиш из вечните пространства, из милиардите слънца, планети и вселени, където се е населил Божия Дух.

Тук е мястото да ти споменем, къде ходи Божия Дух, къде ще срещнеш Божия Дух, как ще познаеш Божия Дух. Когато Божия Дух напусне свещеното ядро и като енергия потече из пространството, той създава нови ядра и всички тия ядра стават силови центрове, които започват да радиират чрез голямата енергия, която Духът е вложил в тях.

Какво е това енергия, която Духът е вложил? Това е способност на Духа, това е сила в Духа, това е най-после изкуство на Духа. Енергията е особен строителен материал, който големите материалисти наричат още материя. Не е никаква материя. Това е енергия, ухание, излъчване от Духа. И благодарение на тази същина на Духа, се създадоха планетите и слънцата. Но ще се зададе Въпрос: защо тази енергия се обособи някъде като планетни ядра, а някъде като слънчеви ядра. Във всички слънца присъства Духът, а във всички планети присъства енергията на Духа. Каква е тази енергия на Духа? Това са организми, изхождащи от Духа, организми, които са способности излъчени от началото на Духа и затова всяка една планета има свое начало И ако става въпрос, защо някои планети се разпръсват, защо някои планети изчезват, това е в следствие оттеглянето на енергията на Духа, по волята на Духа, и тия енергии биват изпратени някъде из пространството да създават ново сътворение. И така, цялото сътворение се подновява, еволюира, върви във възходящ път. По този начин вие виждате какъв възход става в слънчевите системи, в планетните системи. Така също става и с човешките същества. Смъртта не е нищо друго, освен оттегляне на енергиите и тези енергии се изпращат по волята, по плана да създават ново начало. Ученикът знае за Тези процеси, затова той не се плаши нито от процеса смърт, нито от процеса създаване на ново ядро.

Но ще се зададе въпроса: до кога ще продължава този процес. Няма ли да има край и душата да спре някъде сред този брилянтен храм, там да пирува, там да тържества? Да, душата отива в този храм, отива на посвещение, отива на богослужението тя има задължение да прояви Върховното начало. Тя има задължение да повдигне човешкия дух. И когато човешкият дух се повдигне, душата го освобождава. Тя е делегирана да повдигне другите духове. Такава е нейната свещена служба. Виждате каква жертва, каква готовност. Това може да направи само душата, защото е изнедрена от Началото, от Бога. Няма по-съвършен работник, няма по-съвършен професор, нямо по-съвършен маг и учител от душата. Тя търпи всички несгоди, всички противоречия, всички страдания, но знае, че ще завърши благополучно. Защо? Защото Бог знае в нея, защото Божи промисъл е душата.

Когато те въвеждаме в сферите на слънчевата система, ние имаме за задача за в бъдеще да се опознаеш по-обстойно с живота, със стремежа, с науката и знанието на ония същества, които населяват планетите. Необходимо ли е това? Може би ще дойде мисълта: „Ние трябва да се справим с нашата планета, че тогава да се справим с другите планети“. Ученико, няма друга планета. Планетата е едно ядро на енергии. Ти само ще се ползваш от тия енергии, за да може да прелетиш в други планети и оттам в други, в други, докато обходиш цялото безкрайно вселенско пространство, да заживееш в планетите и да се посветиш в слънцето. Тогава само ще имаш един ум, който ще ти даде светлина върху сътворението, върху живота и душата.

Три неща ти трябват: работата, душата и светлината. Защо? Защото като душа ще работиш чрез светлината, а светлината е която ще ти разкрива мировите дела. Необходимо е това посвещение. Необходимо е да се потопиш в това знание, за да можеш да се освободиш от вековното робство на предразсъдъците, на суеверието. Ние ти отворихме очите да виждаш нещата ясно, че това не е мъртва материя, а жизнена енергия, че това не е никаква материална субстанция, а жива Божествена душа, че това не е стълкновение, буря, а е една върховна работа.

Ето, такъв ум имай, за да можеш правилно да бъдеш ориентиран, правилно заквасен, правилно осветен. Ще има да изживееш още доста много съблазни, докато си върху планетата Земя, защото природата, животът на планетата Земя е още доста неизвестен за теб. Ти живееш още в много неизвестности. Ти не знаеш дори какво те чака след една минута, след един час, след един ден, след един месец, след една година. Ти още търсиш по ръцете, по главата, по краката знаци, линии, да откриеш нещо за себе си. Това е бавния еволюционен метод. На ученика от Вътрешната светиня се препоръчва най-върховният метод. Той е да затрепти, за да могат лъчите, струите, енергиите на всички планети и слънца да влязат в контакт с твоето светлинно ядро, с духовната ти същина. Тогава няма да се препоръчваш като астролог, като физик, като естественик, химик, механик. Защо? Защото всички тия специалности, всички тия отрасли, всички тия прониквания ще бъдат трептения в теб. А щом станат трептения, те са вече възможности за откриване на неизвестното. Трябва да се посветиш в това и да издириш неизвестностите. Можеш ли да намериш началото на неизвестното, тогава вече няма за теб скрита природа, ням а скрито битие, няма скрити космоси. Защо? Защото ти си едно светлинно ядро, което радиира и свети, което дава път на всички онези същества, които още нямат това прозрение, това озарение и посвещение.

Когато ти говорим в този дух, ние не искаме да те съблазним, ние не искаме да те отведем от твоята среда, от твоята атмосфера, от твоята планета и да те сложим някъде като украшение или като някакво незавършено събитие. О, не ученико, ти си ученик, ти се учиш, а щом се учиш, теб ти трябва наука. Къде е тази наука. Що е наука? Коя е тази материя, която ще ти бъде наука? Вземи същественото от всичко онова, което трепти и природата, а то е живите безсмъртни организми на Духа и чрез тях стани маг, стани пророк, стани посветен, стани бог. Тогава ще можеш да кажеш великата истина: „Аз и Бог сме едно“.

Към това трябва да се стремиш. Премахни съблазните. премахни препятствията на тъмните сили, които те заблуждават. Те дълго те заблуждаваха. Те създадоха ред системи, създадоха ред науки, ред поколения, раси и т. н. Но ти бъди съвършено свободен. За теб да няма вече бяла раса. червена или черна, а трябва да акумулираш всички духовни сили, които да затрептят като Божия сила и способности.

Ето каква е специалната задача на ученика. Има една съвършена демократичност, има едно съвършено равенство, има едно съвършено единство, а то е да бъдеш едно светящо ядро, да могат всички души да се поляризират в това светящо ядро, т. е. да се организират и приобщят към това светящо ядро. Кой ще направи това? Само ученикът. който минава озарението и напълно изживява посвещението.

Темата ни беше: неизвестностите да станат извести, незнанието да стане знание, невежеството - култура, слепотата - ясно виждане, а вярването - жива вяра. Ще може ли това да стане? То трябва да стане. Кога друг път? В кой ден, в коя система, в коя култура ще стане това, ако не сега? Ученико, сега, сега, никога друг път. Сега. Няма друго време. Времената отминаха. Пространствата се изпълниха. Няма място вече. Ти стоиш само пред една дилема. Има една специална сила, която ще те изтласка, но бъди внимателен. Ако си трептение, няма да пострадаш, но ако си обременение, ще пострадаш. Няма вече такъв закон да стоиш на едно място. Дигна се този закон. Освободихте се от статическото състояние и дойдоха дни да бъдеш изтласкан.

Но ще кажеш: „Ние още не сме готови за това изтласкване. Ние имаме да се справим с къщата, с болестите, и тем подобни. Свърши се. Свършиха се тези процеси, дигнаха се законите и правилата. Сега нови професори те подемат, нови строители те ангажират, за да бъдеш в помощ на всемирното сътворение. В миналото ти се говори за вяра, за добродетел, за надежда, за мъдрост, за любов, а сега ти се говори за трептение, за истина. Кой ще затрепти в теб? Коя е тази същина, която ще затрепти? Трябва да затрепти твоят дух. Когато затрепти твоят дух, тогава душата ще се оттегли и ще потърси друго убежище, за да извърши нови процеси на трептение.

Може би ще дойде мисълта: „Какво да разбираме под душа и дух?“ Ние ви казахме; душата е дихание на Бога. Духът е светлината, е силата на Бога. Бог се проявява чрез дихание, светлина и сила. Диханието беше: той отдели своята душа. светлината беше: той отдели своите енергии, а духът беше: той излъчи своята сила.

СИЛА, СВЕТЛИНА И ЕНЕРГИЯ!

Това е основата на битието. Ученикът трябва да мисли достойно за това съчетание, защото то е първично. Енергията е основа в сътворението, светлината е реда и порядъка в сътворението, а силата е работата, ритъма в сътворението. Като основи, те се изявиха: енергията като материя, светлината като съчетание, а силата като способност и започнаха творческите ядра във вселената.

Но ще дойде мисълта: защо Трябва на това Велико начало да създава Толкова сложности, да създава толкова ядра? Това е великото у Бога, което ученикът трябва да постигне. А за да го постигне, трябва да стане трептящо, светящо ядро. Има всички условия. Има на разположение енергията, светлината, силата. душата, духа и деятелността. А щом ги има на разположение, нищо не му остава, освен да се обособи като трептящо ядро. Но да стане това, едно единствено правило е да има ученикът връзка със своя Учител. Връзката му с Учителя трябва да бъде непреривна. Той трябва всякога да се разговаря с Учителя. Той всякога трябва да взима под внимание неговите наставления и напътствия. Знаменита душа е душата на Учителя. Знаменит дух е духът на Учителя. Знаменита мисъл е мисълта на Учителя.

Ученико, бъди и ти едно знамение. Нека всички духовни сили у теб станат знамение, за да преизпълниш душата и духът на Учителя. И когато той ще ти предава някои свещени истини, нека бъде напълно уверен, че ти няма да зло, употребиш. Не че той не знае, но той вярва. Защо вярва? Защото такава е същината у него.

В тази среща имате една особена привилегия, че имате особено осияние и вие ще го почувствате, защото вие сте едни истински проводници, като ставате обект. Нека това осияние пробуди у вас всички енергии, всички тъкани, всички нерви, всички кръвни телца, за да затрептят, за да може духът да остане над вас през целия ви живот на земята.

Учителят не някъде в някой звезден храм, постлан със скъпоценни камъни. Той не е там, не е и тук. Учителят е посредник между човека и Бога, т. е. Божият Дух е посредник между човека и неговото начало. Щом е така. помни, ученико, не забравяй че ти трябва да имаш връзка.

Учителят е във водата. Учителят е във въздуха, в огъня, в светлината, в цветята, в дърветата, във всички твари на земята. Ето какво измерение е Учителят, ето какво число е Учителят, какъв тон е Учителят, какво явление е Учителят. Така гледай на Учителя. Учителят е Духа на Бога. Той се проявява в различни форми, но той е един и същ по Дух.

23 юни 1953 г.