332. Безмълвие

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 332-ро

Безмълвие

При започване на новата учебна година са изискват следните условия: да бъде ученикът обагрен от ръката на Духа; да бъде ученикът осиян от росата на светлината; да бъде ученикът подмладен от етера на слънцето.

При започване на новата учебна година девите на светлинната школа с радост, с осияние на лицето, с надежда, със самочувствие, с бодрост на духа, с вяра посрещат пред прага влизащия ученик, че ще получи нови знания, нови познания, нови постижения.

Когато така бъде посрещнат ученикът, самочувствието трябва да се повдигне, бодростта на духа да засия и вярата да бъде велико познание. Ние не искаме да вярваме, че през свободното време ръката на духа ви е напуснала. Тя винаги ви е милвала, тя винаги ви е обнадеждвала. И няма причина да има униние на духа. С новото стъпване трябва да се започне реална висша духовна работа.

Всички на работа през годината! Да се. увенчае времето с прилива на Духа. Времето ще се увенчае с прилива на Духа, когато вашите очи станат бистри, когато вашата мисъл бъде трептение. Когато навлизаме в ново предисловие, да започнем нова година, нов етап, нов стил, нова конструкция, нова композиция; вие трябва да дадете обещание, защото обещанието е съгласие, а съгласието е порив, съгласието е стремеж, е душа.

Ще започнем нов том от Зашия цикъл, от нашето встъпление. Започваме за нови надежди, за нови открития, защото достойнство е за ученика да му бъде разкрита великата, незнайната тайна небула за произхода на битието.

Ще започнем един от проблемите за безмълвието на Духа, за безмълвието на великата реалност в съществуванието. Ще засегнем гласа на безмълвието, вика на безмълвието, словото на безмълвието, светлината на безмълвието, извора на безмълвието, ручея на безмълвието, душата на безмълвието. Най-великото състояние у Бога, това е неговата същина - безмълвието. Най-реалното постижение на ученика е когато чуе, когато види, когато изживее вълната на безмълвието. Най-свещеното състояние, най-свещеното изживяване е тогава, когато приливът на безмълвието осияе напълно душата на ученика.

Когато този извор избликне, когато тази река потече, когато тия проблясъци във вид на вълни се прелеят, тогава ученикът коленичи в необятността, съзерцава необятността, изучава началото на сътворението. Когато безмълвието пробуди душата, когато безмълвието заговори в Духа, строежът на всички планети, на всички атоми, на всички електрони, протони се концентрира в една обща делова работа, която е завършек на едно ново начало. Така обогатен, ученикът се явява пред неизвестността, смело раздира завесата и открива реалността. Реалността пред ученика е откритие. Трябва да бъде разкритие, защото в мировото сътворение няма покой, няма застой, а има вечен прилив, вечно трептение, вечна топлина и светлина.

За да може да бъде подготвено съзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието, трябва да проникнат агентите на безмълвието; трябва да проникне същината на безмълвието и тогава ученикът ще каже, що е това безмълвие, какъв е неговия образ, какви са неговите същини.

Драги ученико, когато бъде този проблем като начало в твоето мировъзрение, тогава ти си се издигнал на най-високия връх, на най-високото място, на най-високото неизвестно. Тръгни към това най-високото, към това най-незнайното, за да можеш да бъдеш знание и известност. „Кога-ще постигна това?“ Когато потокът на безмълвието залее твоята същина, облее твоя образ и освети твоята аура. Кога ще изживееш това? Ще изживееш това тогава, когато съсредоточен медитираш в безмълвието. Тогава ще чуеш гласа, ще видиш осанката, ще съсредоточиш образа си и няма де има тогава място на съмнение в твоята душа и в твоя дух, защото безмълвието ще проникне през душата в твоя дух и ще стане една идейна връзка, която ще може да закрепости ония трептения, които са условия да може да крепне същината дух, същината душа.

Подготвяйки се за новите начала в орбитата на безмълвието, теб ти предстои да се изкачиш по-високо, по-широко, за да можеш да бъдеш свободен, защото само свободният може да прави различие, може да определя, може да решава; може да пресмята, може да чертае неговите перспективи, определя пътя и отвежда ученика към ония висши полета, Към ония върховни светове, към ония ангелски състояния, които са, блян, ожидание за будната душа. По пътя на безмълвието могат да се откриват най-реалните същини, от които зависи строежа на новото тяло в ученика, на новия образ в ученика, на новия дух в ученика да стане пълна трансформация, защото трансформацията е, която може да отдели старото от новото, тъмното от светлото, чистото от нечистото, светлинното от заблуждението. Ето какво носи безмълвието - пълна трансформация в духа на ученика и пълно освобождение в душата на ученика.

И така издигнат до висините, до висшите полета на безмълвието, нему ще се: отворят очите да види реда и порядъка, да види прекрасните полета, да види висшите йерархии и да заживее живота на висшите посветени. При пълна трансформации чрез Духа на безмълвието, ученикът ще изучи новите системи, духовните системи на висшите полета, където светящите същества, посветените същества, ангелските сили живеят, учат, пеят.

С помощта на безмълвието ученикът ще се запознае с необятните пространства между планетите, между съзвездията, между йерархиите и системите. С помощта на безмълвието духът на ученика ще излети, ще се трансформира, тъй както уханието на цветята, тъй както водните капки в пара, тъй както излитащия слънчев лъч от далечния изток, към запад. С помощта на безмълвието ученикът ще се срещне с влошите архати, с висшите светящи посветени. И когато срещне техния поглед, тогава безмълвието ще промълви и душата на Ученика ще се слее, ще бъде в унисон с духа на посветените, а това е пълното посвещение, пълната трансформация и пълната поляризация, които ще дадат великата рентгенизация, които ще открият органите и способностите на душата. С помощта на безмълвието висшата наука, висшите композиции, висшите слова на върховните светове, на върховните йерархии ще бъдат висше знание за ученика, които ще му разкрият произхода на Великото начало.

А знаеш ли, ученико, колко много имаш да учиш, колко много знание ти трябва, за да може органите на твоята душа да бъдат конструирани от формули, от геометрични образи на висшето знание? Тепърва на теб предстои да видиш, да обхванеш най-малкото, най-микроскопичното в сътворението, което е първият отзвук на безмълвието. Тогава ще имаш ново знание за най-малкото, защото ще носиш безмълвието. Няма да го наричаш електрони, протони, вируси, а ще кажеш: най-малкото, най-ефирното е безмълвието. И колко умен, колко мъдро, колко светлинен трябва да бъдеш, за да можеш да разбираш езика на най-малкото в безмълвието. Само така ти ще имаш едно реално начало, една реална опитност, ще имаш едно реално постижение, защото най-малкото, най-микроскопичното, най-нежното е безмълвие като начало у теб. Тогава правилно ще се ориентираш. Няма да търсиш големите неща, грубите неща, а ще търсиш най-нежните, най-ефирните нюанси на безмълвието. Тогава няма да търсиш големия Бог, необятния Бог, а ще търсиш най-ефирния, най-нежния, най-микроскопичния Бог, който е начало на всички начала.

Помни най-малкото. Само голямо, грубо не си. Когато станеш най-малкото, най-нежното, най-ефирното, ти ще бъдеш един трепет на безмълвие. Ето, нова система, ново познание ти трябва. Трябва да освободиш своята същина грубото, от голямото, от необятното, защото голямото винаги е препятствие. Всички ефирни сили се сблъскват в него и стават катастрофи. Ето защо смалявай се, смирявай се, за да можеш да станеш ефирна способност, нежна способност, която да се изрази като аромат, като проблясък, като песен, като кристал.

Ученико, имай нов мироглед за да бъдеш логичен, за да бъдеш пълен, за да имаш една положителна наука, едно върховно познание, че ти трябва да започнеш от ефира на безмълвието, от нюансите на безмълвието, ох проблясъка на безмълвието, от светлината на безмълвието. Не мисли, че ще се върнеш назад. О, не! За теб обетът е в безмълвието, за теб светът е в нюансите, в прилива, в ефира.

И тъй, влез в състава на слънчевите лъчи, влез във вълните на слънчевите лъчи, за да можеш да проникваш навсякъде, където твоето безмълвие те води. Стани ново проникване, за да можеш да опиташ реалността на великото сътворение. С помощта, с крилете, със силата на ефирността и чистотата на безмълвието, прониквай в най-малкия микроскопичен мир, за да може твоят дух да се запознае с Първопричината във Великото начало. Не можеш да имаш представа за великото безсмъртно, ако нямаш опитността на великото, на малкото начало. Не мисли за големите слънца; за големите системи. Не мечтай за необятните пространства, но иди, иди в ефира, иди в нежността, иди в духа на безмълвието, за да имаш реално начало.

Запознавайки се така с все по-нежните, с все по-ефирните системи, които изграждат голямото, необятното, ти ще имаш една висша опитност - такава, каква то имат слънчевите лъчи. Знаеш ли какви са опитностите на слънчевите лъчи? Опитностите на слънчевите лъчи са светлинни, защото те проникват през всяка твърдост и опитват всяка реалност, състоянието на най-голямата твърдост. А какво знаеш ти? Ти казваш, това е канара, това е стена, тона е затвор и спираш до там. Колко малки са твоите възможности, колко слаби са твоите знания.

И тъй, когато мислиш и съзерцаваш за системите на безмълвието, винаги знай, че ти предстои да обходиш безкрайността и да намериш най-малкото, най-нежното, най-микроскопичното в миросъзданието. Защо? Защото най-голямото стремление на свръхестеотвото е да издири, да намери, да облече, да изгради, да одухотвори най-малкото. Тъй както майката жертва себе си, за да отгледа малкото, немощното, така и ти, ученико, започни сега с новия мироглед, с новите понятия, с новите умозрения, за да можеш да бъдеш в редовете на висшите съзнателни сили. Тогава няма да казваш: „Твърдата материята е направена заради мен да стъпвам по нея. Растителният свят е израснал за да пречупваме неговите стръкове. Животинският свят се е развъдил да облекчава нашите нужди.“ О, не. Твърдата канара ще превърнеш в диамант. Растителният свят ще превърнеш в ухание. Животинският свят ще превърнеш в радост. Ето как Бог гледа на тия три свята, които ти тъй жестоко презираш.

И тъй, не търси Бога в големите неща, но намери Бога в малките, слабите неща. Това е за теб реалността, надеждата, диханието, могъществото и силата.

Ето какъв естествоизпитател, какъв минералог, какъв химик трябва да бъдеш. Ето какво знание трябва да имаш. Тогава твоите очи ще се обърнат на микрометри и ще измерват най-малката величина. Твоята очи ще се обърнат на микроскопи и ще наблюдават движението на най-малките същини. Тогава твоите очи ще са обърнат на телескопи, за да можеш от чистите полета да проникваш в най-ефирните полета.

Ето какви знания трябва да имаш за същините на провидението, за същините на безмълвието. И безмълвието има същини, но те са толкова ефирни, толкова прозрачни, че само Духът е, който може да им даде система.

Ученико, не те връщаме назад, но ще те запознаем с един реален, с един ефирен свят, за който ти дълго се готви, дълго време те подготвяха, като ти обещаваха вниманието на звездните системи, като ти обещаваха слънчев проблясък, само и само да те подготвят да се внедриш в тайнствения мир. Ето това е тайнствения мир в най-малкото, в най-ефирното, в най-красивото.

Ето как ще научиш, ето как ще привикнеш твоите очи да бъдат съсредоточени около теб, пред теб и в теб. Тогава ще запишеш, ще хроникираш всички ония явления, които са изблик на безмълвие. Тава е новото осияние, което ще внесе новите разбирания.

Ние създадохме една подготовка, създадохме едно озарение, за да може то да помогне на съзнанието да се приобщи към способността и системата на безмълвието. Ние създадохме и едно прозрение и едно посвещение, за да може да бе домогнете до света на безмълвието. Той е най-малкия свят, той е най-кристалния свят, той е най-светящия свят, защото е искра, малко искра от Началото. Ти, ученико, запали от тази искра своите очи, за да, могат да проблеснат и да видят системите на безмълвието Безмълвието е най-нежния глас, най-нежния усет, който говори, който възбужда етерните нюанси на душата.

За да имаш добродетелта на безмълвието, трябва да бъдеш със запалени очи, които да пръскат светлина, да излъчват лъчи, които да проникват в най-малкия, в най-нежния мир, и тогава твоята душа ще има благоуханието, ще има обсега, ще има милувката, ще има усмивката на безмълвието. Тя ще проговори, ще запее, ще затрепти като безмълвието.

За да се извърши този процес в теб, трябва да изготвиш тяло на безмълвието, образ на безмълвието, способности и органи на безмълвието. Само така ще познаеш, ще опиташ присъствието на Божия върховен Дух. Духът присъства само при тяло на безмълвие, само при образ на безмълвие, само при органи на безмълвие. Тогава ще имаш кристален образ, нежен поглед, чист и свеж разсъдък, светящо съзнание, защото ръцете на безмълвието ще моделират твоя образ.

И тъй, дай прием; позволи на тия ръце, по-често да се докосват до твоето лице, по-обстойно да преглеждат твоите очи, по-щателно да координират твоята система. Позволи на тия ръце на безмълвието по-често да те милват, по-често да те обгарят, по-често да те украсяват. Колкото повече си в съприкосновение, толкова повече ще бъдеш знайното, свежото, чистото, идеалното. Нека ръцете на безмълвието благословят работата на душата и духа. Нека ръцете на безмълвието внедрят светлинни струи в твоята душа, за да можеш най-после да разрешиш големия проблем - проблемът за пълното освобождение. Нежни са ръцете на безмълвието. Бистри като извор са очите на безмълвието. Свежа е осанката на безмълвието. Чисто като светлина а уханието на безмълвието.

И тъй, запознайте се с присъствието на безмълвието, за да настане у вас пълна радост, пълно обединение, пълно съсредоточение, за да може при постъпване в новата учебна година да имате зарегистриране ново повишение, ново издигане, нов коефициент, нови стремежи, нов трепет.

Когато се предават нещата, разумни, съсредоточени бъдете. За да може да се ускори работата, за да може да се създаде нова система, трябва да участвате с по-пълно съзнание, по-радиираща светлина, с по-голямо присъствие, да бъдете условие за проява в пълнота на Духа.

Вие проявихте голям героизъм, саможертва - създадохте два тома - подготовка и озарение. А сега, от останалите дадени размишления, ще създадете още два тома. Ще ги разделите на равни части. Третият том ще надпишете ПРОЗРЕНИЕ, а четвъртият ПОСВЕЩЕНИЕ. Петият том ще бъде БЕЗМЪЛВИЕ, но той не е още създаден.

Първият том е придружен със символичния образ - ПОСВЕТЕНИЯТ, който пръска светлина и носи словото на безмълвието. За втория том ще създадете картина, когато ученикът дълбоко е в размишление, в съсредоточение. За третия том ще създадете картина, как ученикът е разтворил книга и с писалка записва словото на безмълвието. За четвъртия том - ПОСВЕЩЕНИЕТО, ще създадете картина - ученикът с арфа сред съзвездията. За петия том - БЕЗМЪЛВИЕТО, още няма да ви дадем картина, защо то той още не е създаден.

Тия символи трябва да изразят развитието, постиженията, стремежите на ученика. Това са стъпала на посвещение. В пълно съсредоточение ученикът идва до прозрението и започва да пише. А когато композира, той може вече да пее във висшите светове.

2 октомври 1953 г.