336. Закономерността

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 336-то

Закономерността

Ученикът трябва да има положителни основи, вяра в закономерността, убеждение в реалността и знание в положителността. Всяко начинание и всяко проявление има основи. И когато ученикът се стреми да завърши своето развитие, Като етап на човешкото проявление или човешкото изявление, той трябва да има вече положителни основи, вяра в закономерността. Защо да има вяра в закономерността? Защото закономерността е ритъм на Божия Дух. Не може ученикът да се развива и усъвършенства, ако не опита основите на ритъма. Какви са тия. основи? Закономерността определя в най-голямата точност, в най-голямата реалност и в най-голямата положителност развитието, работата на човешкия дух. Закономерността и човешкият дух имат една общност. В какво се състои тя? Тази общност се състои в това, че преди да слезе човешкият дух, в ядрата беше поставена закономерността и по силата на закономерността, човешкият дух слезе в тия ядра. Кои са те? Всички онези планети, всички онези звезди, които ставаха селища, населявани от човешкия дух.

Ние само ще опомним за тия исторически, вековни времена, Когато човешкият дух се излъчи от висшите централни ядра и полети към необятните предели на миросъзданието, той използува великата хармония на закономерността.

Кой постави тази закономерност? Коя власт беше, която можа да постави така ядрата във вселена та, че да имат наистина една хармонични вселенска мирова закономерност? Много висши умове се спънаха тук, много гениални същества имаха за цел да разрешат този въпрос, но неголямата интензивност, неголямата им готовност може би не им позволи да открият същините. И дойде голямата съблазън, тщеславието, себелюбието. Те се обособиха като духовни космични явления, като завършен етап. И тук, благодарение на гордостта, себелюбието, егоизма, тия велики умове, тия същества не можаха да разрешат този голям въпрос. И днес, било официалната наука, било окултната наука, било космичната наука още не могат да се оправят с тая закономерност. Лесно е да кажеш: има закономерности и ние сме длъжни да изпълняваме повеленията й, длъжни сме да се подчиним на действията й, да се смирим пред нейната неумолимост.

Да, длъжни сте и до там стигнахте. Всичко сте длъжни, вечно сте задължени, вечно сте натоварени, обременени и ограничени.

Ученико, не разбирай така нещата. Имай по-широк поглед, имай по-ведър поглед. Разбирай тази закономерност като велика хармонична идея, която съдържа същината на безмълвието. Нека тази закономерност бъде у теб безмълвие на Духа. Във всяка казана закономерност прозира въплъщението на това безмълвие. Само така ще можеш да излезеш от ограниченията и абстрактностите, за да можеш да се ориентираш в положителната, в действителната и абсолютната божествена наука. Висшата закономерност е божествена наука. в нея ще търсиш божия ум, в нея ще откриеш божието сърце, в нея ще откриеш и изживееш божията душа. Тогава страшилище ли ще бъде за теб тази абсолютна закономерност? Не, тя ще бъде за теб един нов, абсолютно красив свят, свят на безмълвие. Тогава някои закони няма да бъдат за тебе строги санкции. Те няма да те държат отговорен, защото ти вече си безмълвие, ти вече си сила, която е в хармония, в съзвучие със силите на закона. Защо дойде законът? Защото човешкият дух изгуби безмълвието. Как го изгуби? Нима безмълвието е някъде далеч? Не, не е далеч безмълвието. Безмълвието е най-реалното присъствие, най-реалната същина в битието. Безмълвието е най-сладкото слово в битието. Безмълвието е най-сложното съчетание на светлината, но човешкият дух загуби това състояние. Има причини, но тия причини се заличиха благодарение жертвите, които се дадоха от синовете на безмълвието.

Ние няма да ти говорим за ония религиозни системи, които са биле възпитателно средство, за да може да се завърне човешкият дух. Тия системи извършиха своята работа по отношение на тебе. Следователно ти вече си свободен. Ти си свободен да може да потече нектарът на безмълвието, ароматът на безмълвието, жизнеността на безмълвието, енергиите на безмълвието. Като казваме, че законът вече няма санкции по отношение на тебе, то е затова защото ти си вече ядро на безмълвието. А. там, където присъства това безмълвие, законът вече е топлина, светлина, любов.

Но да не би да се объркаш и да кажеш; какво стана сега? Къде бяхме, за какво мислихме, за какво ни говориха, а сега ни се говори за съвършено нов свят. Ученико, ако продължаваш да живееш все в един свят, ти ще бъдеш назадничав. Ти трябва да минаваш от свят в свят, докато стигнеш най-висшето състояние - състоянието безмълвие на Божия Дух. Към това води пътят, който ръководството ти посочва, към който ръководството те отвежда, Много пътища ти опита. Те те водеха все до личния егоизъм, до личното аз. Сега, когато минаваме в един нов свят за тебе, ново начинание на живот, ти трябва да се справиш с новите положения.

Ние ти казахме да имаш положителни основи, вяра в закономерността, но тази вяра трябва да бъде безмълвие за тебе. Всичко ще сведеш до безмълвието. Чувство, вяра, надежда, любов, мъдрост и истина, всичко ще сведеш до безмълвието на Духа. И ти ще постигнеш това. Ние не искаме да се съмняваш, защото прожекторите на безмълвието насочиха своите лъчи към теб и тия давления, тия сили, тия прониквания не може да не те изменят. Промяна ще стане и тя бавно, но сигурно настъпва. Утрешният ден ти вече няма да бъдеш доволен от настоящия ден. Вчерашната мъдрост няма да те задоволи днес. Днешното ръководство няма да те задоволи утре. Днешната философия, днешното знание няма да те задоволят утре. Бъди положителен в това. Независимо от дадена слабост или несъвършенство у тебе Духът се вече пробуди. Следователно, ти имаш вече нов мироглед, нова мярка за нещата. Никоя друга сила вече не може да те подмами, да те заблуди. Защо? Защото лъчите на безмълвието проникнаха у тебе, защото ти изпълняваш своята задача по отношение твоя дух.

Постигнато ли е много с това? Това е встъпителния момент. В това начало ти ще изживееш доста много трудности. Те са от твоя спекулативен ум. Имаш да се справиш със спекулативния си ум, със спекулативните си чувства и най-после с фиктивните си желания. Някога те ще имат предимство; ще имат преднина, но те идват, за да могат да засилят твоя дух, защото,  ако не би имал тъмнина, не би очаквал зазоряването. Тъмнина та е, която ти открива звездния свят. Тъмнината е, която ти дава надежда. че утре ти ще имаш всичката възможност да начертаеш картата на небето. Тъмнината, хвърлена от твоя спекулативен ум, още повече ще вглъби твоя дух. Защо? Защото от големите опитности той ще открие голямата реалност. А голямата реалност се съдържа в ядрото на твоя дух. Кой живее в това ядро? Твоята душа. Къде е сега голямата борба? Между душата и духа. Душата е като съкровище в Духа. Това съкровище досега е бивало разходвано, разпилявано от човешкия дух. Защо? Кой са причините? Причините са следните: човешкият дух разбра, че Божественият Дух отделя същини от себе си и той да създава. Но каква е разликата между сътворението на Божия Дух и сътворението на човешкия дух? Сътворението на Божествения Дух е светлина, а сътворението на човешкия дух е тъмнина. Но и двете състояния са необходими, защото ние казахме: ако не би имало тъмнина, не би могъл човешкият дух да открие звездния свят, духовните същини. Необходимо ли е това, закономерно ли е? Когато човешкият дух бъде напълно обладан от светлината на Божия Дух, тогава няма да има нужда от фона тъмнина, който да открие сътворението на Божия Дух. Но майстор е човешкия дух. Той хвърли тъмнина, за да открие Божия Дух в неговото творчество. Щом е могъл да създаде фона тъмнината, той ще има вече възможността да влезе в унисон с божието творчество и да се издигне до висините на безмълвието. Ето къде е реалната истина за човешкия дух по отношение Божия Дух.

Какви прекрасни страници ще има да се разлистят от книгата на безмълвието! От тях ще научиш за най-сложните комбинации. за най-сложните вариации, за най-мелодичните трептения в миросъзданието. Тези страници ще бъдат за тебе новото писание, новите скрижали, които ще донесат новата култура, новия свят на земята. Земята се нуждае от нов свят-съвършено нов по форма, по образ, по съдържание. Това е преход сега. Вие знаете, как в другите времена човешкият дух е слязъл до животното и още продължава да има човеци животни: хранят се като животните, мислят като животните, свирепстват като животните. А колко е завидно положението на ученика; който е пред нозете на Учителя. Колко много е напреднал той, каква голяма светлина е обладала неговия мир, осветила е неговото съзнание и той е в едно завидно йерархично положение, близко до ония същества, които са като прилив на безмълвието, като душа от душата на Бога.

Какъв свиден, какъв чуден свят е приготвен за ученика на безмълвието! Каква хармонична атмосфера, какъв чуден слънчев ден е приготвено за ученика на безмълвието! Колко още са възможностите за него. Когато го отвеждат в съкровищницата на безмълвието, тогава той ще се научи, как да вземе, какво да направи, защо да вземе и за кого да го изпрати. Чудна е тази съкровищница. Там са сложени мислите на Бога, животът на Бога, душата на Бога, затова и влиянието, излиянието на тази съкровищница е безмълвие.

Прекрасни са нозете на ученика, които стъпиха пред прага на тази съкровищница на безмълвието. Финни са ръцете на ученика, които взеха от пламъка на съкровищницата на безмълвието. Гениални са мислите на ученика, които проникнаха със. съзнанието в изобилието на съкровищницата на безмълвието. Оттам тръгнаха всички гении, всички мъдреци, всички съвършени духове, богато надарени от съкровищницата на безмълвието.

Силни са учителите на човечеството, защото носят богатството на съкровищницата на безмълвието.

Но, ученико, ще дойдат дни, ще дойдат моменти в твоя живот, когато ще бъдеш поставен пред една голяма съблазън, т. е. в една голяма неизвестност. Защо? Ще искаш със своите физически очи да видиш тази съкровищница на безмълвието, със своите физически чувства ща искаш да изживееш обаянието на тази съкровищница на безмълвието, ще искаш със своя ум да проучиш състоянието на тази съкровищница, но знай едно: слаби са тия сетива, слаби са възможностите в тебе. Ето защо, ние и по-рано ти говорихме за тия дванадесет основни способности. Само чрез тях ще можеш да разпръснеш тази съблазън и чрез тях ще можеш да опиташ реалността - съкровищницата на безмълвието.

Но ти ще кажеш: кога? Говори ни са за посвещение, за висши светове, а ние все още не сте посветени, все още сте в нисшия свят. Твоят нисш свят е преплетен с висшия свят, твоето посвещение е преплетена с висшето посвещение и в това развитие, в това пречупване, в това преяждане на пашкула или на яйцето имаме процес на закономерността. Бъди уверен, че ти си в един положителен процес, който ще разсъблече пашкула от бубата, яйцето от пилето. Сега ние те подготвяме умствено. Искаме твоят ум да стане дееспособен. Ние те подготвяме да чувстваш нещата, да чувстваш близките явления на безмълвието. Тогава тия състояния у теб ще се уравновесят. И когато давлението на закономерността урегулира физическото с психичното, психичното с космичното, космичното с божественото, тогава няма да имаш нужда от проповед, т. е. няма да имаш нужда от Учител. Защо? Защото заедно с висшите същества, с учителите, ще влезеш в съкровищницата на безмълвието, ще вземеш дарове и ще ги отнесеш, където закономерността те изпрати, т. е. където безмълвието те изпрати.

Това е реалност, процес. Това не е алегория. Този процес се извършва в твоето развитие. Ние ти казахме; че ти вече няма да бъдеш доволен от обикновените събития, от обикновените явления, от обикновеното изкуство, от обикновената наука. За теб те вече нямат стойност. Влязоха вече адептите на безмълвието в твоята душа, в твоя дух. Светът, земята, слънцето, звездите, за тебе вече имат друга система, системата на безмълвието на Духа.

Ще видиш ли процесите на това безмълвие в природата, в живота на хората, в живота на животните, на растенията, на минералите? Сега ти ще го видиш в абсолютната му същина, в абсолютната му чистота, в абсолютното му съдържание. Природата за теб сага става жива, става безмълвие на Духа. Тя ти говори вече като безмълвие, като чудна система и ти се откриваш като абсолютна. закономерност. Ти ще проучиш атмосферните влияния на планетите, които те заграждат, т. е. с които земята е в унисон. Така ти ще имаш истинската астрология, която ще ти открие абсолютната закономерност на всички планети, звезди и слънца в необятното пространство. До сега обикновените астролози свързваха своите знания с влиянията на планетите по отношение съществата. Те казваха, че планетата Марс влияе по един начин върху темперамента на човека, че планетата Венера, Юпитер - по друг начин, че всички ония планети от слънчевата система имат свой дял, свое влияние върха природата, върху съществата на земята. Вярно е това, но какво можеш да се ползваш, ученико, ако знаеш, че планетата Венера или Марс действат по особен начин? Нищо не се ползваш. Ти ще се радваш на това влияние дотогава, докогато се влееш в безмълвието. Новият астролог, той е вече трептение в звездния свят.

Ученико, освобождавай се от влиянието на планетите, защото в повечето случаи те ще те спънат. Защо? Защото и там съществата са не особено издигнати и със своите мисли и чувства, често пъти ще те спънат. За да не бъдеш спъван от тия мисли и чувства, ти бъди над тях. Излез от атмосферата и влиянията на тия планети, изкачи се по-високо в слънчевия свят, за да можеш да се ползуваш от влиянията и силите на слънчевите същества.

И тъй, досегашната астрология е сила подготвителна система, която да подготви човешкия дух към една по-висша абсолютна свобода. Новата астрология е безмълвие на Духа, е трептение, е състояние, е прилив, ухание на Духа. Но да бъдеш под нейното влияние, ще трябва да коригираш влиянието на планетите върху себе си. Нов тип да станеш, нещо повече. Ще заличиш това, което Марс е направил върху теб, ще заличиш това, което Юпитер е направил върху тебе, онова, което Сатурн, Меркурий, Луна са направили върху тебе. Защо трябва да го заличиш? Защото си вече трепет на безмълвие. Ти ще разрешаваш вече съдбата си, а не планетите. Докато не се почувстваш вече такъв, вечно ще бъдеш под влияние, ще бъдеш един обикновен астролог. Ще изчисляваш, ще наблюдаваш, а съдбата на зодиаците, на планетите все ще те дресират. Не е лошо това дресиране, това възпитание. Хубаво е, но то е подготовка, бавен път. Къде останаха халдейците, които създадоха науката астрология? Каква остана от Халдея? Нищо. И всеки един, който е под ударите на съдбата на планетите, не остава нищо от него.

Ти, ученико, бъди трепет на безмълвието на Духа, за да се издигнеш до висшата степен на посветен - посветен като Христа. Христос не говори за астрологичните влияния, но каза: „Аз и Отец сме едно“. Ние няма да ти говорим да бъдеш и ти едно с Отца, но ние ти казваме: бъди трепет на безмълвието, т. е. бъди живот в Божия Дух.

Живот я Божия Дух!. Нека животворните струи на Божия Дух като безмълвие, се изтръгнат от твоята душа, за да проблесне съзнанието, да може да се издигне твоят дух над тежката съдба на земята. Готовността е едно висше качество. Този който е готов. ще стигне до целта, а този който не е готов ще продължава да се готви. Сега вие готвите ли се или сте готови? Ако държите сметка за стария свят, сега се приготовлявате. Ако скъсате със стария свят, вие сте готови. Кой е старият свят? Цялата наука, поезия, изкуство, художество, всичко това е стария свят, който носи съдбата на земята.

Сега ученикът ще бъде изведен извън пределите на земята. Къде ще бъде изведен? Ще бъде изведен в света на безмълвието, в света на едното трептение, на чудните зари, където животът е мелодия. Безмълвието като вълшебна песен напява в твоето съзнание.

29 октомври 1953 г.