344. Очакване и търсене

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 344-то

Очакване и търсене

Има две важни състояния в ученика, когато той е влязъл в развитието, в порядъка на Духа. Тия две състояния са следните: когато ученикът дойде до положението да бъде в очакване и когато ученикът, е дошъл до специфичното за него положение да търси. Две състояния: да очакваш и да търсиш. И двете са важни по смисъл и по развитие. И двете са големи, гигантски, върховни, защото ученикът изживява най-тържествените минути, когато е в школата и чака. Кого чака? Чака своя Учител. Кого търси? Търси Бога.

Не е ли достатъчно за ученика, когато той е дочакал своя Учител, за да спре там и да проучва онова, което Учителят му казва за реалността на знанието, което придобива в школата? Защо е необходимо той да търси? Какво по-голямо благо - да си дошъл до оня главен момент да си чакал и да е дошъл Учителят при теб? Защо ти е необходимо едно друго състояние - да търсиш? Този който е чакал, има преднина и да търси. Учителят ще ти каже всичката мъдрост. Учителят ще ти обясни всички закони. Учителят ще ти разгадае всички тайни, всички скрити неща по отношение твоето развитие и усъвършенстване. Ти ще знаеш за тях, но какво от това? Какво от това, че във фурната има хляб и след малко ще се нахраниш? Какво от това, че има извор и след малко, ще се напиеш изворна вода? Какво от това, че в дрехарницата са ти ушили хубава дреха и след малко ще се облечеш? Какво от това, че с удобни средства ще те отведат в най-красивия кът на природата и там ще се нарадваш? Какво от това, че придобиваш всички блага, цялото щастие наследиш и изживееш всемирна радост? Какво от това? Това е пътя на развитието, до който се стига до всички предели, които ученикът не е имал възможност да проследи и проучи. Сега при свещеното си чакане той има тези условия.

Да разгледаме сега ученика като търсещ, който не се. спира при най-голямото щастие, който не се спира при най-блаженото изживяване. Той търси. Той търси причината на всичко това, което очакването му е дало. Той търси, търси неизвестността, която винаги е бивала загадъчното, незнайното. Да търсиш, ученико, значи да намериш най-същественото, най-върховното. най-великото, най-мъдрото, най-святото, да намериш Бога.

Но ще кажеш: нима толкова Бог е скрит, че е необходимо толкова много да го търсим, да забравим щастие, доволство, знание, изкуство? Всичкото това знание, което имаш е плод на твоя стремеж, на твоето развитие. То е богатство, същина на Учителя. Но щом Учителят ти е показал пътя, щом Учителят те е завел при бистрия извор, щом Учителят те е завел при бистрия извор, щом Учителят те е възкачил на високата планина, какво има да правиш ти? Трябва да правиш нещо, а то е да търсиш, навсякъде да се взираш, навсякъде да проникнеш, навсякъде да питаш, навсякъде да ухаеш, да слушаш, да чувстваш. Това значи, ученико, да бъдеш едно безмълвно дихание; което като етер да прониква навсякъде във всички глъбини, във всички клетки, във всички тъкани, във всички електрони, вируси, във всички детайли в природата и битието.

Както виждаш, не спира твоят вървеж, не спира твоето развитие, не спира твоето усъвършенстване до намирането на Учителя, до срещането ти с Учителя. Знаеш ли колко се радва Учителят, когато види, че ти си една трептяща, една жива темпераментна радиираща сила, която търси. Когато търсиш и тебе ще намерят. Бъди уверен в тази истина, защото и други има, които търсят, и ще те открият, и ще те намерят, но голямо щастие е, когато Бог те открие, когато Бог те намери.

Ние искаме да имаш една по-широка линия на развитие, да не опираш при Учителя и да казваш: Учителю, благодат си ти за мене, свещена майка си ти за мене, велик баща и дух си ти за мене. Ученикът не трябва да спира. Ученикът не трябва да застава на едно място и да казва: намерих Учителя, стига толкова.

Но ще се зададе въпроса: нали когато открием Учителя, той ще ни открие Бога? Учителят ще ни открие Бога само тогава, когато търсиш. Защо? Защото по естество, по същина; по образ и подобие Учителят е същество, което вечно търси, вечно се вглъбява, вечно изживява Бога. Както виждаш, за да откриеш Бога, трябва да минеш през много степени на развитие. Трябва да си подготвен, трябва да си озарен; трябва да придобиеш прозрение, трябва да станеш посветен, трябва да изживееш безмълвието, трябва да станеш Учител и тогава ще откриеш Бога. Дали цялостно ще откриеш Бога, дали ще знаеш за неговата абсолютност, за неговата безкрайност, дали ще знаеш за неговия разум, за неговата воля, дали ще имаш представа за неговия дух? По стълбата на надиганото, до изучаване материалите на на неговото духовно естество, ти ще се усъвършенстваш, ще минеш тия посвещения и ще се срещнеш с Учителя, защото дълго ти го очакваше. Да чакаш, значи да вярваш. Да търсиш, значи да знаеш. Само този който знае, той може да търси, защото трябва да знаеш какво да търсиш.

Ето какво е твоето знание, което трябва да придобиеш по системния път на Духа: как Духът подрежда нещата, как подхваща ученика и му открива постепенно, епохално, за да може той да научи, защото процесът да научиш е процес на голям опит. Който няма опит, няма знание. Никой да не си прави илюзии, че може да знае нещо, без да има опита. Ти, който си във Вътрешната школа, имаш ли опита? Срещна ли се с Учителя? Опита ли Бога? И това е на степени. Можеш да се срещнеш с Учителя в най-нисшата степен, можеш да го срещнеш в най-висшата степен. Зависи какво е състоянието, зависи какъв е върховният момент, когато е станала тази специфична среща. Трябва да правиш опити. Не само словото силно. Опитът е два пъти по-силен. Словото е резултат на опита. Този, който е опитал реалността, той говори. А всеки, който говори без да опита реалностите, той се самоизмамва.

Ето каква е главната линия на ученика - да може чрез опита Да създаде живото слово. Долу в низините може да се приказва, може да се разказват приказки, анекдоти, могат да се създават драми; комедии, може да се създават църкви, може да се философства, да се създават идеологии, изкуство, но при посвещението, ученикът трябва да мине през огъня на опита. Ще те претопят, ще изгориш и ще премахнат от тебе малките останки. Същественото ще бъде бистър елмаз, сапфир, диамант. То ще бъде златния блясък, то ще бъде реалното.

Кой ще направи този опит? Кой ще те изгори? Кой ще те постави в тази огнена река да бъдеш окъпан, в това голямо огнище да бъдеш изгорен? Опит ти трябва. Да няма: или, или, да няма: може така, може и иначе. Да няма: я стане, я не стане.

Ученикът на опита знае, положително знае. Колкото повече ученикът се изкачва по стълбата на познанието, толкова опитности му трябват. Колкото повече стъпала е изкачил, толкова по няма време да се прозява, да се сърди, да се занимава с чуждите неволи. Колкото повече стъпала е изкачил, толкова повече пот ще изтече от него, защото опитът подразбира да влезеш в огъня да опиташ най-страшното, т. е. да изгориш.

Да си в огъня и да не изгориш, това е реалният свят. Сега си поставен в огъня на света, в огъня на съблазънта, в огъня на неправдата към тебе. Ако издържиш, ако направиш повече усилия и се изкачиш още едно стъпало, ще намериш наистина това, което търсиш. Близко е то. Едно стъпало е, но съдбоносно е това стъпало, защото е стъпало на върховно изкачване, е стъпало на върховно търсене. Колкото силите са в по-висше развитие, колкото силите са в по-хармонично съчетание, толкова повече върховните сили имат пряк ангажимент, преки отношения, които са един нов преход към по-висша, върховна наука.

Ученико, когато ти говорим за върховните неща, за върховните състояния, за върховните същини, ние искаме да те запознаем и с върховното строителство. Необходимо ли е това? Ще ти помогнат ли тия варианти на мисъл? Ще ти помогнат; Колкото повече твоята мисъл е заета с върховните нюанси, с върховните приливи, толкова повече твоята мисъл придобива дееспособността да търси. Къде да търси? Ето защо е необходимо солидно, положително знание. Който знае, нещата винаги са пред него: образи, форми - винаги са пред него. Далечината, необятността винаги са пред него. Върховните същини и те са винаги пред него.

Ето какъв сфинкс на богато знание в ученикът, когато е заел положение на дълбоко мълчание, съсредоточение и търсене. Само при такова едно състояние ученикът положително знае. При всички други положения той се лута, опитва, изживява, радва се, скърби и т. н.

Какъв гигант трябва да бъде ученикът, който търси! Какво божествено устройство трябва да бъде ученикът, който търси! Този който търси има вече пробуденото съзнание, че има какво да търси. А то е най-важно - да не се проспиваш, да не се прозяваш, да не проявяваш инертност по отношение на света, който те обкръжава. Светът е така интересен, така добре устроен, така проявен, че няма нито минута, нито миг от живота на ученика, когато той трябва да спре и да каже: каквото е, да е.

Две неща са, две състояния са: да тръгнеш и да постигнеш. Кой е тръгнал? Тръгнал е този, който има опита на огъня. Постигнал е този, който има опита на огъня.

ОГЪН И СВЕТЛИНА! Две първични начала от Великото начало. Огънят е резултат на Духа, а Духът е резултат на Върховното начало. Когато имаш да разрешиш малките, дребните въпроси около себе си, за себе си и в себе си, винаги имай тия две начала - огънят и светлината, винаги имай тия две същини - Духът и началото, винаги имай тия две състояния: очакване и търсене. Съпоставяй нещата, за да придобиеш мъдрост. Мъдрецът е най-свободното същество. Мъдрецът се е освободил от ежедневието, от чувствата, от страстите, от желанията. Мъдрецът е колектив на върховни опитности. А щом мъдрецът е пред ученика, ученикът трябва да придобие опитностите на мъдреца.

Ученико, не ти говорим за големите събития, за големите явления между сферите, между планетите, между слънцата в големите съзвездия. Защо? Нима не ти стига това, което имаш? Ти го очакваше и го получи. Всичко това, което имаш ти го очаква и го получи, а сега ние ти говорим за онова, което нямаш. Ти трябва да го намериш. Къде ще го намериш? Дали е на земята? О, не. Ще го търсиш в необятната вселена, в безкрайната вселена. Ще го търсиш във всички обекти, във всички проявления и явления.

Но ще кажеш: защо е необходимо? Нека да се справим тук с малките неща, че тогава да се занимаваме с големите. Няма време за тях. Има много духове, които се занимават с малките неща; а тук се искат духове, които да се ангажират с големите неща, с големите явления. Защо? Необходимо ли е? Такова е върховното развитие. Ако ти още стоиш, има сили, които ще те изтласкат оттам. Дошло е времето да напуснеш нисшите предели, да се простиш завинаги с някои твои дребнавости, с някои твои чувства, с някои твои слабости.

Но ще кажеш: нали Върховното ръководство знае на какво ниво на развитие сме? Нали то трябва да чака, да бъдете в очакване, и ние, по стълбата на развитието, на еволюцията, ще стигнем някога? Ученико, сега е ден, сега е школа, сега а училище, сега е академия. Не забравяй това. Всякога можеш да бъдеш долу, а не всякога можеш да бъдеш горе. Има изключения. Сега се изживява това време на изключение, това пространство на изключение и тази вечност на изключение. Иначе не бихме отделили време, пространство и вечност да се занимаваме специално с тебе. Понеже има школа, понеже има академия, понеже има Върховно ръководство, затова се занимаваме специално с те бе. Дали ще те очакваме, то е друг въпрос, но ти трябва да вървиш, трябва да учиш, трябва да работиш. Ако не работиш, крадци ще дойдат и ще те оберат. Ако не вървиш, разбойници ще дойдат и ще те унищожат.

Две неща са: РАБОТИ И УЧИ. Само този, който работи, той учи. Защо? Защото работата е опит. Такова знание е опитно знание. Има и друга една страна, с която школата се занимава специално. Тя е помощта на ръководството. Ръководството има ангажименти да помага. Там, където ученикът е в процес на очакване, ръководството го утешава.

Но ще кажеш: не може ли да стане един прелом. Да няма две състояния. Да бъде само търсене. Ще стане и това, когато минеш през огъня на очищението, когато очистят твоята душа и твоя дух. Има един виновник, когото ще трябва да чистят. Физическият мир, физическото тяло.

Но ще кажеш: нали духът ги управлява, нали душата живее, защо виновникът да бъде физическото тяло? В планомерното развитие няма виновност. В разумното изживяване няма виновност, няма греховност, но в неразумното има съблазън на Духа и оттегляне на душата. Тогава кой командва? Има един авторитет във физическото тяло, който командва. Кой е този авторитет? Въпреки добрата воля да не се правят грешки, въпреки добрият стремеж на Духа да се издигне, все пак има един авторитет, който се налага. Кой е той? Да оставим този проблем в процес на търсене. Като задача ти го даваме да го търсиш и когато го откриеш, ще ни го кажеш. Интересна задача, важна задача.

И тъй, от положение на очакване придобий положение на търсене. Когато търсиш нещата, все ще откриеш нещо от тях. Така винаги разтърсвай нещата, за да може да падне нещо съществено от тях, защото същественото винаги е скрито в тях. Опитният ученик опитно ги разтърсва и вади същественото. В реалните неща намери най-реалното. В преходните неща намери постоянното, в калта намери чистотата, в тъмнината намери светлината, в глупавото намери умното, в черното намери бялото.

Ето какво значи да търсиш - да виждаш отражението на същините във всички форми, образи и явления. Тогава твоят богат опит ще те издигне да висотата на гений, на мъдрец, на маг, на посветен.

Темата не е особена. Нито а религиозна, нито е мистична. нито е материалистична, нито е социалистическа. Където и да търсите такава тема, лесно няма да я намерите защото по същина и характер, тя сега се създава. Нова същина, нов характер има тя. Да търсиш и то Върховния порядък, Върховното строителство, Върховните явления, Върховното начало! Религиозният казва: помоли се на Бога и Бог ще дойде при тебе, ще те утеши и възнагради. Повярвай и ще се спасиш. А сега никой не е спасен. Когато дойде синът человечески, трябваше да влезе в ада и да спасява. Значи, дотогава никой не е бил спасен. А големи мъдрости, големи пророчества се казаха.

Ученико, предстои ти сериозно минаване през огнището. Предстои ти сериозно изживяване системите на Духа. Когато имаш този жив опит, тогава ще имаш висше реално слово. Защо? Защото слюнката ще ти бъде светлината, езикът ти ще бъде слънцето, архангелът ще ти бъде върховната хармония и когато казваш слово, всичко ще бъде музика.

Търси върховни отношения. За да имаш върховни отношения трябва да търсиш. И когато намериш и се срещнеш с този, когото търсиш, ще разбереш. Защо ти са отношения? Защото върховните отношения са разбиране, опит, знание. С такива отношения те очаква архангелът. Тогава навярно ще ти каже някои епизоди из живота на ангелските същества, из живота на ангелските същества, из живота на архангелските същества. Трябва да влезеш в архангелския мир, трябва да видиш архангела, трябва да видиш техния ред и порядък, за да бъдеш реалист. Сега ти си само идеалист, а не реалист. А трябва да имаш опит. Опитът значи реалност. Стига вече бабини вярвания. Освободи се от бабешките приказки за Бога, за ангелите и другия свят. Ти, ученико, влез в същината на този реален мир, за да знаеш. Тогава ще се освободиш от много вярвания, от много заблуждения. Идва момент за теб, когато ще имал опитността на тази реалност да бъдеш силен, могъщ водач. Духовният свят не признава слабости. Духовният свят не се радва на слабостите ти. Защо? Какво, значи духовен свят? Земята не е ли духовен свят? Нали и върху нея живеят духове? По същина какво значи духовен свят? Под духовен свят се разбира, където живее Духът. Въпросът тогава е: в света на душата има ли слабости, нищета, поквара или съблазън? О, не. Всички изживявания на физическия свят там са изключени. Защо? Защото душата присъства с духовното си тяло. А духовно тяло значи да имаш органи от духовна материя, духовна субстанция. Духовно тяло значи да имаш тяло от духовни елементи, да бъдеш надарен с духовни способности.

Ученико, и твоята душа живее в това духовно царство, в този духовен свят. Ето защо си поставен пред дилемата: дали тук, дали там. Ако не живееше твоята душа там, не би си поставил тази дилема. А сега мир нямаш. Всички които напуснаха физическото тяло разбраха вече тази истина, но има които не я разбират, защото вплитат духовното с астралното тяло. А колко е трудно да живееш в астралното тяло и да правиш разграничение между физическото и духовното. Ето защо астралците са винаги в големи изпитания, в големи стълкновения между физическото тяло и духовното тяло. Там създават големи бури, катаклизми, които се отразяват както на физическия свят, така и в духовния свят. Обаче на физическия свят бурите се реализират, а в духовния свят се претопяват. Това са особени състояния. Дано ръководството ти способства да имаш тия състояния - да бъдеш едновременно на физическия свят, на астралния свят, на духовния свят, но да преобладават енергиите, светлината, същината на духовния свят, за да бъдеш озарен и от божествения свят.

Ето една специфична материя за проучване на ученика - физическата, астралната, духовната материя. Колко много трябва да знаеш, колко много трябва да проучиш, а само това ли е? Трябва да проучиш всички характерни способи и черти, всички качества и наклонности, всички способности и системи. Кога ще довършиш? Скоро ще бъде. Много време трябва и в малко време може. Това е специално за ученика. Само миг му трябва или векове. Няма друго време - или миг или векове. Но ще кажеш: защо е така? Така е. Това е от Върховната система на Духа.

12 декември 1953 г.