347. Ключът на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 347-мо

Ключът на Духа

Ученико, всяка положителна мисъл, всяко положително чувство, всяка реална проява и всяко върховно явление са ключ. За да може да се действа с този ключ е необходимо Висша интензивна мисъл. Колкото мисълта е по-интензивна, толкова повече изкуството да се владее този ключ е положително. Нещата за ученика трябва да бъдат винаги положителни, защото по естество и вещество ученикът е положителност. Той е най-голямата реална положителност; Колкото и отрицателно да му действат вънкашните сили, колкото и да забулват неговото съзнание и способности, има една централа в ученика, която непреривно работи и произвежда енергия, произвежда светлина и мисъл. Тази централа не може да заглъхне, защото ученикът, както казахме, по същина, вещество и естество е реална положителност. Колкото и големи противоречия да действат в живота на ученика, колкото и силни ефективни системи да го спъват“, ковкото и големи противоречия от висш социален характер, от философски характер и да го отклоняват, все пак тази светиня е малка централа, която е под прякото действие на Духа, която е присъствие на Дух, никога няма да отслабне, никога няма да загасне.

Прякото изкуство на ученика е да има една съществена положителна мярка, която именно е ключа на Духа. Всички стари култури и всички минали школи, всички минали епохи са търсили, за да усвоят именно ключа на Духа. Всички мъдреци са имали това наследство, всички ученици са имали това голямо божествено благо-ключа на Духа. Така и сега в новата школа, в новата групировка, в новото ядро, при новите ученици се повдига същия въпрос, търси се средство, чрез което ученикът да може по-лесно да открие както същината, естеството и веществото в себе си, така и същината, естеството и веществото на целия мир, който го обкръжава. Великите духове, както казахме са действали, са откривали именно чрез този скрит, чрез този тайнствен ключ на Духа. Чрез ключа на Духа светът е бивал в ред и порядък. Чрез ключа на Духа светът е откривал светлината. Чрез ключа на Духа и новият ученик ще разключи тайните глъбини, ще разключи необятността, за да може повече светлина, да се иждиви в неговото битие;

Когато се засяга въпроса за ключа на Духа, ученикът трябва да трепне при това състояние, защото това състояние е състояние на прилив, състояние на движение, на трептение. Не можеш да боравиш с този ключ, ако твоето естество не е в движение, ако твоето естество не е трептение. Не можеш да боравиш с този ключ, ако твоята същина не е светлина.

Когато засягаме средствата - ключа на Духа, които ученикът трябва да овладява, ние имаме за цел по-богато, по-обилно да обогатим съзнанието, способностите и качествата на учащия се. Ние говорим за системната подготовка, за системното озарение и прозрение. За да дойдем до това висше състояние, трябва да се овладее ключа на Духа. Няма друга сила в миросъзданието, в сътворението, която да бъде така авторитетна, така логична и положителна, както присъствието на Духа. Всички явления са излъчване от Духа. Всички трептения в битието са усети на Духа. Следователно, за да имаш положителното, реалното, системното. ще се придържаш към способността на тази висша реалност - Духа. Няма друга сила, която да владее върховно, изчерпателно способностите, освен Духът. Защо? Защото всяко начало е в Духа, защото всяко начало е Духът.

Как ще си обясниш нещата? Ще кажеш: това е много философски сложно. Как да си обясним каква реалност, каква същина е тази сила Духът, която да имаме възможност да проучим, да се солидаризираме с нея; да споделим с нея, да се проявим като нея? Всеки теоретик, всеки практик, всеки човек си има база, от която започва, от която тръгва и комбинира много сили около себе си, в себе си и така създава системна наука. Така и ученикът трябва да има една такава база, а именно ключа на Духа. Нищо без този ключ ученикът не може да направи, не може да научи, да открие. Защо? Защото по същина, по вещество и естество вътрешната скрита страна на живота е тайна - скрита, ефирна и безпределна. Коя е тази сила, която може да догонва безпределността, която може да прониква в тайнствеността? Само силата на Духа. Тя е, която знае къде какво е скътано, къде какво е скрито, къде какво е разкрито.

Ето защо ученикът трябва да има най-положителната база - ключа на Духа. Много дори и проверени истини, прояви и явления ще се изпречат пред погледа и съзнанието на ученика, дори много тайни. ще му бъдат разкрити, за да го въведат в известни тайнствени полета, но това още не е великата истина. Това е само подготовка, това е само въведение. А за да бъде ученикът в унисон с великата висша реалност, с положителното в Духа, нему му трябва една върховна мярка. Тази мярка е ключа на Духа. Този който притежава ключа на Духа е с висок идеал. Този който притежава ключа на Духа е необятен по същина. Защо? Защото той има вече способността да разключва тайните, загадъчни те. необятните области, полета, светове. Той е човек на висшето познание. Той е човек на върховните знания. Той е човек на абсолютна та върховна мисъл.

Има ли такива? Ние и по-рано казахме, че цялото миросъздание е абсолютна мисъл на Първоизточника. Всички положителни неща са от рода на, абсолютното. Щом е така, колко много има ученикът да извършва, колко много има да присъства, за да може да има една върховна абсолютна способност, защото способността е реална опитност. Какво значи опитност? Ти знаеш отчасти. Ти опитваш сладчината на живота и положителността на словото и отношенията ти към живота, но за ученика има една върховна реалност. Ученикът е от едно друго измерение. Като такова именно измерение той може да владее ключа на Духа.

Трудно ли е да се владее ключа на Духа? Като казваме, че има друго измерение, то не значи, че това е най-голямата трудност. Има по-голяма трудност, има по-големи философски системи, има по-големи божествени проблеми. От кои? От усвояване ключа на Духа. Дали Духът ще даде своя ключ? Дали Духът ще се подаде като някакво средство, чрез което да отвори неговата тайнствена съкровищница. Единствената най-благородна, най-възвишена черта, това е жертвата на Духа да предаде своя ключ на подобните си. Кой може да бъде подобен? Само ученикът на Вътрешната система на Духа. Духът е най-строгото същество в битието, в сътворението. Но когато става въпрос да се прояви неговата същина, която да изяви лицето, образа, очите и светлината на Бога, той се жертва.

Но ще кажете; защо тия жертви? Какво е дотрябвало на Бога, на Великото незнайно начало да се жертва? И това е една от големите тайни. И най-много ученикът тук се спъва. Дори иде критичната мисъл, когато той обвинява. Прав ли е да обвинява? Всеки който не знае, обвинява. Всеки който не може, обвинява. Всеки който още не е в процес на прозрение, обвинява. Прав ли е? Прав е. Ако става въпрос за право и криво, само търсещият ученик има право да обвинява. Защо? Има някой виновник, който е за обвинение. Кой е той? Да го премахнем. Лесно е да премахнеш виновника, но мъчно е да осъзнаеш виновника. Когато един виновник се осъзнае, знаеш ли какво тържество е, знаеш ли какъв прилив на светлина е?!

Защо има виновници? Нали всичко е божествено? Нали навсякъде Бог присъства? Нали всичко той е предвидил и наредил? Нали животът е негово дело? Нали природата е част от неговата красота? Нали звездният свят е негов план? Защо има виновник? Кой създаде този виновник? Защо всичко в живота, в природата не е така сложено, за да може всеки да черпи уроци било по морал, било по система, било по мъдрост? Защо има противоречия? Животни с животни се унищожават, човек с човека се унищожава. Целият растителен свят е под заплахата на унищожението. Защо е всичко това? Ето къде е обвинението. Кого обвиняват? Великото върховно строителство. Право ли е? Вярно ли е? Факт е.

Но задава се въпроса: какво да се прави? От къде да се започне? Има ли място, откъдето да се започне? Има ли сфери, до където да се стигне? Това е въпрос, който предстои тепърва на ученика на разреши. И като този въпрос се разреши, тогава и противоречията в пътя на ученика ще бъдат изменени. Дотогава противоречията ще бъдат една системна подготовка както за съзнание то, така и за разума. Може ли светът, може ли строителството без жертви? Може ли да се създаде една сграда без жертви? Не може. Камъните се счупват, тухлите и керемидите се счупват. В процеса на творчеството има престъпление. От кога датира това престъпление? Първата мисъл, която се е проявила като творчество и зарегистрирала тия противоречия. Защо да бъдат противоречия, а да не бъдат в унисон? Защо Да не бъдат положителни градивни сили? Има едно противоречие, което лежи в основата на сътворението. Всеки ученик е в света на това противоречие. И докато не се издигне от това състояние, то винаги ще бъде в противоречие.

Когато се освободи от противоречията, когато се освободи от първичния грях, т. е. от първичното нарушение или както ние ще го наречем, от първия удар на творчеството който се е проявил като ритъм, като движение, като импулс и в последствие като хармония. Когато ученикът проумее тази велика загадъчност, тази велика тайнственост посредством ключа на Духа, тогава ще му бъде ясно защо сътворението е започнало с тъй наречения първичен грях. Нима не е било в плана на Великото начало цялото сътворение да бъде така подготвено, така наредено, така комбинирано, че да не бъде никоя сила засегната или засенчена? В първичната мисъл така е било, но във вторичната мисъл положението се изменя.

Но ще кажеш: защо първичната мисъл? Какво е това вторична мисъл? Първичната мисъл е началото, а вторичната мисъл е резултата. Ще кажеш: пак се объркахме. Какъв резултат, когато имаме противоречия, когато имаме засенчване, имаме отклонение? Всичко това са процеси. Нищо се не губи в битието; Може да се дадат много жертви, но никоя жертва не е изгубена, не е обезличена. Ако става въпрос за жертва, най-голямата жертва: е била първата абсолютно проявена мисъл на Първоизточника. Защо? Защото тя е сила най-предприемчивата, най-върховната, най-реалната, най-деятелната. В нея са се съдържали Всички сложности в битието: и цветовете, и тоновете, и искрите, и въздухът, и водата, минералите, целият растителен и животински мир, и целият човешки мир. Тя е сила, едно съвършено върховно начало. И сега именно ученикът изучава. посредством тия прояви: замисъла и системата на тази върховна първична абсолютна мисъл. Ученикът ще открие само посредством ключа на Духа. Защо му е ключът на Духа? Нима Духът ще трябва да отключва и заключва това, което е на тази Първична мисъл? Духът има работа именно с тази величина, която е първичната, абсолютната безкрайна проявена мисъл. Тя е дала тона, тя е дала фона, образа, тя е дала живот, душа на целия замислен божествен план. Не можеш да проучиш божия план. Не можеш да се срещнеш с архитектите на този божествен план, ако не бъде тази мисъл вече трепет у тебе. Никой да се не прави илюзии, че нещата, че явленията много лесно могат да се проучат и да се открият. Без скрития ключ на Духа не може, ученико. Ние тепърва ще има да говорим за силата, за същината на този ключ. Всички религии, всички науки, постижения, както на физическия свят, така и в другите светове, в другите планети си служат с този ключ на Духа.

За да бъде ученикът способен, за да бъде ученикът усъвършенстван, поетичен, величествен, художествен, трябва да има средството. А това средство за откритие е ключа на Духа. При кой ученик ще дойде един голям архитект? При кой ученик ща дойде един съвършен майстор на мистериите? Само при оня ученик, който притежава този ключ на Духа.

Но ще кажете: на нас малките, нищожните същества кога, как и кой ще благоволи да ни предаде този ключ на Духа? Има една положителна система. Тя е системата на Духа. И всеки ученик, който е влязъл в хармония, в съчетание с тази система, ще има ключа на Духа. Какво значи това? Да имаш жива душа, да имаш системна мисъл, да имаш трептящо съзнание, да имаш бодър дух, да имаш богато сърце и светъл ум, това е система на Духа. Няма друга система извън системата на Духа. Има такава, но тя е във вторичната мисъл. А системата на Духа е в абсолютната първична мисъл.

Сега ще дойде въпросът: какво да разбираме под думата мисъл? Защо мисълта е някаква абсолютна реалност? Нали Духът е всичко? Духът е поляризиран в мисълта, а всяка поляризация е система. Всяка система е проявено битие. А всяко битие е условие за природата. Всяка природа е средство за съвършенство. Това са поделения, които имат първичен характер. Какво е това първичен характер? Има първичен характер, има и вторичен характер. Това което се чупи, това което се засенчва, то има вторичен характер. Това което се изгражда, това което свети, това. което се проявява е първичен характер. Тогава ще дойдем до мисълта, че светът е двойнствен - има две сили, две начала. Едното начало е, което слиза, а другото начало е, което възлиза. Едното начало е, което се поляризира, а другото начало е, което се издига. Древните школи, древните религии са им давали определението Бог и дявол, но ученикът на Върховната школа не може да клейми, или да славословя вторичното начало. Той гледа на него като реален процес и макар и с големи репресии и жертви.

Защо се обвиняваше това вторично начало? За да може да сплашат духовете. И наистина духовете се плашеха и казваха: това не трябва да вършим, защото е грях, защото е падение, скърцане със зъби. Но трябва ли да плашим ние ученика на Вътрешната школа, че има някъде скърцане със зъби, че има ад? Ученикът на прозрението прониква навсякъде. Той знае за всички извършващи се процеси. Той присъства в най-голямата неправда в живота, но той вижда, той разгатва, той знае защо се е извършил този процес. Ето какво богато знание има ученикът.

Но ще кажете: как можем да примирим строгата абсолютна справедливост на Първоизточника с несправедливостта, с хаоса в живота? Ученико, това е най-сложния възел, който трябва да развържеш. Тогава ще бъдеш зарегистриран като най-голям майстор в битието, като върховен архитект в битието. На всеки ученик се дава да развърже този възел. И ако той би имал това търпение, това спокойствие да разплете нишка по нишка този възел, той ще дойде до големи резултати - да открие скритата сила, която е завързала този възел, т. е. да открие големите противоречия в живота.

Когато така ти говорим, ние имаме единствената замисъл да бъдеш по-усърден, по-стремящ се в разрешаването на тази сложна задача. Да развържеш възела, това значи да откриеш всяко начало във всяко противоречие. Ще кажеш: защо тази сила не измени тия противоречия? Ако за човешкия дух е противоречие, за системното творчество не е противоречие. Ще кажеш пак: как да примирим това? Как да примирим светлината с тъмнината? Ученико, когато си назрял по съзнание, ти вече ще можеш да се примириш с положението, че ако не би имало тъмнина, не би се открила светлината. Ако не би имало противоречия на вторичното съзнание, на вторичната мисъл, не би се открила абсолютното съзнание, абсолютната мисъл.

Ето как ще съпоставиш нещата: винаги ще са представиш като като ядро, а всичко около теб да бъде само процеси. Ще помагаш на тия процеси, ще помагаш на тия ръце, които разнищват възела, а ти винаги ще участват като едно централно съзнание. Дали ще дигнеш ръце, дали ще затъмниш съзнанието си? Щом в човешкото сърце е скътан ключа на Духа, бъди уверен, няма да бъдеш оцапан, няма да бъдеш опетнен, защото там където се преливат вълните на светлината, там не може да се задържи никаква тъмнина. Ето какъв образ трябва да бъде животът на ученика: да трепти непрестанно, да се вглъбява, да се съсредоточава в началото на абсолютната положителна мисъл.

И тъй, за да можеш да се издигнеш по-високо, трябва ти устрем. Но ще кажеш: учим, четем, мислим и сме все на същото положение. Няма специално просветление. Не се заблуждавай. Който мисли, който работи, който се подвизава, не може да няма просветление. Просветлението идва по един системен път. Не може да се пуснат повече светлинни стрели, защото ще те изгорят. Пущат се енергии в такова количество, които да те издигнат. Ето къде е системата. Следователно, бъди една положителна система на Духа. Нека в тебе стане всичко Дух - да няма вече материя, защото материята е, която дава условия за сенки, за тъмнина. Материята е най-непрозрачна, най-груба, с най-голямо сцепление. А за да бъдеш по-фин, да бъдеш по-прозрачен, трябва да станеш дух. Тогава няма да има спор, дали си начало на материя или си вторичност на Духа. От наблюдение ще видиш, че реалните същини в космоса, в пространството са много по-малко по количество, отколкото пространството. Ако вземем пространството - света на Духа, ще видим, че Духът преобладава. Колкото и планети да съществуват, по отношение на безграничното, те са много малко. Значи, реалният свят, по отношение вътрешния свят е микроскопичен. Светът на Духа е необятността, а светът на материята е малкото.

Трябва да бъдеш философ. Но всеки философ трябва да има под езика си жизнения еликсир. Този именно жизнен еликсир е ключа на Духа.

Коя е характерната системна работа на ученика? Най-главната работа, това е молитвата. Какво значи молитва? Молитва не е да хленчиш, да плачеш, да просиш като просяк. Молитвата е разговор, молитвата е проблясък на този еликсир под човешкия език. Молитва подразбира да се разговаряш със строителството на тази абсолютна първична проява мисъл, т. е. да споделиш, защото, не става въпрос ученикът само да се осведомява, но той трябва да споделя. На кое място трябва да застане за да споделя? Вътре в себе си там, където е съхранен ключът на Духа. Там ще споделя, ще разсъждава, ще мисли.

Втората системна работа е ученикът да пее като проява на благодарност. На кого да пее и защо да пее? Ще пее, защото той е в състояние на тържество. Значи две състояния - тържество и размисъл.

Това са методи, чрез които ученикът да може да се изгради за по-късо време. Времето е в полза на човека, затова то трябва за се използва, да не би да бъде погълнато от пространството. Щом то влезе в пространството, навярно ще се наложи да го търсиш в безкрайността, а там вече се губи връзката. Там вече дори и с ключа на Духа, трудно ще можеш да си послужиш. Защо? Защото не трябва да откъсваш от системната работа на Духа. А системната работа на Духа е, когато при дадените условия вземат участие мисълта, сърцето, ума и духа, т. е. когато си във физическия свят. Тогава можеш да имаш една реална система. Минеш ли в другите светове, системите там са вече с други вариации. Там ще трябва върховно съзнание, за да можеш да задържиш времето.

Трудно е да действаш в пространството, а лесно е във времето. Когато си във времето, ще определиш един час или един момент и ще кажеш: сега ще си послужа с ключа на Духа, за да отключа тази съкровищница и можеш да направиш това. Но ако влезеш в пространството, ще трябва да бъдеш маг, майстор, върховна сила, защото в пространството присъства етерът, а етерът е средство, където се проявява и живее Духът. Ето защо, когато ученикът школува на физическия свят, той има времето. Колко много е важно следователно времето да бъде използувано. Както виждаш, ръководството на Вътрешната школа е по време. Ако. ученикът би оценил това, би използувал времето напълно. Сега ние пак настояваме: използвай времето, за да можеш да се подготвиш за пространството. И когато бъдеш готов в пространството, тогава ще имаш върховната задача за безкрайността.

Няма свят на щастие, на блаженство и покой, където можеш да се свреш. Ако речеш на физическия свят да изживееш тия състояния, иде смъртта и те дига, защото заемаш време, а времето е ценно за. духовете. Не можеш да задържиш за себе си време. Затова, използувай даденото време. В тази нова родина трябва да се заличат много от противоречията. По-здраво стъпи върху почвата и използвай времето. Новата година ще ви съдейства във времето, ще ви съдейства в условията и отчасти в пространството. Новата година има една добра страна, че тя ще даде по-голямо движение, по-голям трепет да можеш да. използуват най-ползотворно даденото ти време. Новата година е благословена за ония, които разумно използуват времето. Новата година ще бъде време за ония, които блуждаят. Новата година ще бъде плодородна, ще бъде богата за ония, които ценят времето.

Дали новата година ще бъде за всички благодатна? О, не, защото ще действат по астрологичен път дадени планети, които са доста реакционни, като Марс, Сатурн. В новата година обаче ще взема участие и Юпитер, и слънцето за щастие, но най-реално ще се прояви Марс и Сатурн. Какво ще донесе за човечеството, ние няма да предсказваме. Това е наша задача, не е в нашия план. Човечеството е в процес на пазарлък, т. е. човечеството го пазарят. И ако успеят тъмните сили да го откъснат, навярно ги очаква скотобойната. Но положителните сили ще попречат на тия търговци.

Сега ще дойде пак мисълта: защо тия сили действат така? Защото това велико начало, което има всичката власт, всичката сила, не заличи условията за противоречията? Няма да ги заличи. Такова е неговото решение. Такъв е неговият план. Ще има много да ритат, да клеветят, но това е губене на време. Ученикът трябва да се прости с времето и влезе в унисон със системната работа на Духа.

Човечеството по земята казва: ние ще измислим такива технически средства, с които ще премахнем, ще унищожим големите противоречия на нашата планета. Ще направим оръдия, ще направим танкове, самолети, бомби, локомотиви, машини. Ще впрегнем машините и ще премахнем противоречията. Гениална мисъл. Гениални подвизи. Но как ще се постигне, когато инстинктът за унищожението, инстинктът на егоизма трябва да се премахнат. На никого не идва на ум, че трябва оттам да се започне-да се премахне егоизма, да се премахне личният елемент. Защо на никого не идва на ума? Защо божественото не проникне в тях, че да им дойде на ума? Божественото прониква, но всеки бяга, всеки се скрива. Защо? Защо се крие? Защо не посрещне божественото и да стане обект на проява? Има една висша справедливост. Дадена е абсолютна свобода - всяко същество да действа така, както неговият инстинкт и неговата воля му диктуват. Колкото е по-голяма свободата му, два пъти е по-силно робството му.

Ето къде е тайната: свободен си да вършиш каквото искаш, но свободни са да искат от тебе каквото им трябва. Следователно, свободен си само в системата на Духа. Щом си извън системата на Духа не си свободен, а си роб. Такава е истината. Но ще кажеш: няма ли друга истина? Няма друга истина. Дали ти ще се солидаризираш с нея, ти имаш пълно свободна вола. Ще дойде може би мисълта: не е добре нареден животът. Това не е вярно. Не е добра обходата със съществата, а животът е много добре нареден. Какви прекрасни, какви сочни плодове, какви богати залежи, каква изобилна светлина има на физическия свят! Как да не е добре нареден животът? Но, за да придобиеш свещеното право да се ползваш от тия блага, трябва да действаш по върховната система на Духа. По нея да живееш, по нея да мислиш, по нея да учиш. Колкото и въпроси да задаваш защо, защо, защо; отговорът е: системният живот, системната работа на Духа, реалният ключ на Духа, безсмъртният еликсир на словото, това е животът на Върховното начало.

Знаменита е Новата година, че имаш лекцията „Ключът на духа“. С тази лекция ще обхождаш земята, ще обхождаш пространството, ще ходиш на слънцето и ще се срещнеш със съществата, които обитават в другите мирове. Ще изучаваш тяхното изкуство и тяхната наука. С лекцията „Ключът на Духа“ ще разкриеш цялата система на Първичната абсолютна мисъл в сътворението. С лекцията „Ключът на Духа“, където се докоснеш, каквото проговориш, ще потече изобилна светлина. С лекция та „Ключът на Духа“ ще се издигнеш високо в света на висшите духове. С лекцията „Ключът на Духа“ ще се внедриш в живота на Духа.

Но ще кажеш: има ли Духът живот? Жизнеността на Духа е живот. Там където има жизненост се проявява Духът. Там където е мъртво, статично, там Духът не вибрира. Там където вибрира Духът, там има живот. Там където не вибрира Духът, там е смърт.

И тъй, бъди вибри на Духа, за да имаш във всяко време ключа на Духа. Тази награда е най-свещена през Новата година.

Ние ти предаваме ключа на Духа и те молим, ти заповядваме да пазиш този ключ, защото сега е един специален момент, едно специално време, специална година. Предава ти се най-голямото богатство, най-голямата съкровищница, най-върховната мисъл. Пази този ключ като зеницата на очите си, като импулса на сърцето си и като вибрите на мисълта си.

Пази този ключ. Ти си богато същество, излъчено, новородено същество. С ключа на Духа ще бъдеш поет, с ключа на Духа ще бъдеш композитор, художник, майстор, архитект, мъдрец, учител. Помни, че през 1954 година имаш ключа на Духа, имаш богатото време, имаш богатата съкровищница, имаш скривалите, имаш еликсира на словото.

Помни, запомни тази година!

1 януари 1954 г.