350. Върховното състояние

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 350-то

Върховното състояние

Всички средства, всички материали, всички помагала, всички постижения в ученика имат върховно състояние за него. Ученикът на Вътрешната школа е субект, е маг на върховно състояние. Той борави с върховни елементи, върховни енергии. Всички енергии, всички елементи, всички състояния, било от физическия свят, било от менталния, било от умствения, духовния или божествения свят, са за него от върховен произход. В основата си самата Школа е построена от върховни елементи. А щом елементите са върховни, то следва и състоянията да са върховни. При всички случаи на живота, при най-тежките кризи, при най-тежките катаклизми, при най-тежките репресии ученикът се подготвя да има всякога върховно състояние. Когато състоянието е върховно, тогава и енергиите, които работят, които се движат в ученика имат върховна работа.

Защо да бъде всичко върховно? Защото по начало нещата имат върховен произход. Ако не биха били върховни, те биха се. унищожили, биха изчезнали. Благодарение на тази върховна връзка те продължават да извършват великата прогресивна активна работа. Защо се говори, че трябва да имаме върховно състояние? Нима другите същества не трябва да имат това състояние? Ученико, другите същества не могат да имат това състояние, защото връзката им не е върховна. Връзката им е още нисша, имат нисш произход, нисши енергии действат в тях. Ученикът, който е тръгнал по стъпките, до върховните идеи на Учителя, той има вече една върховна връзка. Това е радостното, щастливото за ученика, че връзката му е върховна.

Дали ученикът ще попадне под изпитание, под ударите на нисшата съдба? Има естество в ученика, което ще попадне, но това естество не представлява ученика. Ученикът е дух, е душа. Това естество, което ще попадне под ударите на нисшите енергии, това е плътта, физиката, материята. А всяка материя, всяка физика, всяка плът ще мине през репресии, ще мине през голямо налягане, за да може да получи едно истинско върховно овъгляване, защото от голямото напрежение и овъгляване се получават скъпоценни камъни, бисери. Закон в природата, закон в битието е: всяка материя, всяка плът да стане скъпоценен камък, за да могат духът и душата да изградят от тях великият божествен храм на всемирната любов, на всемирната правда, на всемирната добродетел.

За да има пълно проявление на Духа във фигуративен стил, трябва да има материал. А този материал, това са скъпоценните бисери за духа и душата, за да се създаде истинския храм, където слънчевите лъчи ще проникват във висшите вибрации, във висш стил и във висша система. Ето защо състоянието на ученика трябва да бъде върховно. Посредством върховните енергии, посредством волята, посредством съзнанието и Духа, той ще преорганизира, ще изработи себе си, т. е. всичко онова, което попада под давлението на нисшите енергии. А за това се иска стройна,, красива божествена мисъл. За това се иска любовно трептящо съзнание, да има борчески дух, за да могат да се преодолеят всички мъчнотии, всички репресии на физическия свят. Не се става лесно маг. Не се става лесно посветен. Магът и посветеният имат вече върховно състояние. Магът и посветеният са над всички мъчнотии, над всички репресии. Техният дух не се сломява. Тяхната воля не се дезорганизира. Защо? Защото състоянието им е върховно.

Когато се говори за върховните състояния на ученика, той трябва да бъде по дух върховен, по душа върховен, по воля, по сърце и по ум върховен. Всяка негова работа, всички негови действия, всички енергии в него трябва да имат линия на върховност.

Ще кажеш: пак ни разправяте, че трябва да имаме. Ние само напомняме, не те изнудваме, защото ученикът е дошъл доброволно. Само такъв ученик може да наследи върховното състояние. Трябва да има импулс, трябва да има живот на върховност. Всички неща, които имат радиации на върхбвност са вечни, неизменни. А всички неща, които нямат върховност, не са положителни, не са вечни. Те се изменят. Ще кажеш: но ако нещата са неизменни, не е ли това статично състояние, не е ли това назадничав проблем? Разбирай, ученико, в широк смисъл неизменни. Неизменни, т. е. неподаващи се на нисши влияния, които вечно се движат и трептят във върховното състояние. Че няма застой, това е вярно. Че няма статично положение, това е вярно. Че има вечен прогрес, вечна еволюция, това е вярно. Но че има върховно състояние и това е вярно. Защо? Защото ако не би имало върховно състояние, не биха се преценили всички ония събития, които стават в сътворението.

Ученико, ти се намираш на работа в системата на сътворението. Твоето място, твоето бъдеще, твоят напредък, твоите постижения са в системата на сътворението. Изхвърли от себе си всички други проблеми, идеали, копнежи и стремежи. Те са детински играчки. Бленуваме за щастие, за удоволствие, за тишина. Твоите идеали, твоето бъдеще, твоят стремеж и съвършенство е в ритъма на сътворението, затова трябва да бъдеш винаги готов да влезеш в орбитата, в енергиите, в състоянието на системното творчество. Че има неподдаваща се в теб природа, която те спъва и ограничава, има, но това е в реда на нещата. Ученикът е над нея, защото той добре разбира езика на тази природа. Неговият дух е буден. Неговата душа е широка. Посредством очите на бога тя има свещен усет към Бога. Следователно, тя не се лъже. Душата дълбоко, уверено говори. Тя нашепва и най-положително говори. Тя кротко, смирено се проявява, но силно се изявява. В силата е смисъла на нещата. Колкото повече си силен, толкова повече си върховно състояние. Силата и върховното имат нещо общо. В другите светове се нарича върховност, а във физическия - сила. Всички същества познават Първоизточникът като върховност, а съществата на земята познават причината като сила. Следователно, ученикът трябва да има мярката, трябва да има мирогледа на висшите светове. Всяко начало за него има върховен произход. И когато той извършва каквато и да е работа; той знае защо я върши, той знае защо стават тия процеси, кой ги диктува, какво произхождение имат, защото той гледа през очите на душата. Най-прозрачното око има душата. Защо? Защото тя всичко вижда, защото навсякъде присъства. Ето защо, можем смело да кажем, че душата е око на Бога.

Че е око на Бога показва и това, че с вашите очи, когато видите проявата на душата, откривате веднага каква душа е тя. Има ли нещо, което да пречи, кое то да е назадничаво в душата? Няма. Вие виждате най-благородните черти, най-благородните стимули в една такава възвишена, широка душа. Следователно, не можеш да видиш Бога, ако нямаш обект душата. Бога ще видиш в проявите на душата. Няма да го видиш като някой сфинкс или като някаква огнена проява или посмешище или в някакъв светящ триъгълник. Ти ще го видиш и познаеш в широката душа. Такова е проявлението на Бога. И ако така бихте знаели за Бога, че Той същества, никога не бихте се съмнявали, защото винаги сте в контакт и среща с душата.

Ученико, започни да работиш и да мислиш по новата системата тя е-да имаш върховно състояние. Тя ще ти даде най-верните, най-истинските образи и системи, които напълно ще задоволят твоята душа, двоя дух и твоя ум. Колкото по-възвишени души срещащ по лицето на земята, толкова пъти си видял Бога. Ти си подготвен при едни по-благоприятни условия отколкото онези отшелници, които са биле из пещерите и усоите и са чакали да видят Бога. За тях Бог беше само блян, за тях Бог беше синьото небе., за тях Бог бате звездното, слънчевото сияние. не бяха още достатъчно издигнати, за да имат върховно състояние и се срещнат с Бога лице с лице с тях. Сега на ученика е дадена тази привилегия, да не става идолопоклонник, да се кланя на звездите, на небето, на въздуха и пространството, на слънцето и т. н. Ученикът име вече върховното състояние да срещне Бога в душата. Това първично дихание на Бога, това първо зрение на Бога е върховното око на Бога.

Но ще кажеш: тогава как ще си представим този Бог? Ще си го представим като един велик колектив, като всемирна върховна душа. Такава е истината за Бога. Всички други истини падат пред нея, защото ученикът, защото човекът може да има истински контакт с Бога само при срещата му с една възвишена благородни душа. Тогава всички емоции, всички енергии, всички светлинни сили у него са музикално настроение. Целият патос е в движение, е в трептение, е във върховен ритъм. Цялото движение е във върховна радост. А какво може да бъде словото? Словото му е жизненост, словото му е безсмъртие. Защо? Защото той е чул тихия, дълбок шепот на Бога чрез душата. Душата му нашепва. душата му говори, душата му се проявява. И наистина, душата му е първата десница, първия архангел, който му подава ръка да бъде подхванат, да де издигнат във висините.

И тъй, трябва да срещнеш тази душа, тази възвишена благородна, божествена душа. Тя е която ще те вдъхнови, която ще те освети, която ще те отведе. Не чакай друга сила. Другите сили са студени, другите сили са абсолютни, а душата е дихание, е преход, е състояние. Това е практически вярно. Това е факт в живота, система и най-голямата реалност. Ако ти би се уединил някъде, не би почувствал и дъха, глада, не би видял окото, не би видял зеницата. Ти би станал студен истукан, ти би станал сфинкс на мълчанието, би станал планета, би станал камък. Но кога посрещнеш богатата душа, богатия свят, бистрото богато небе, ти би са радвал, ти би живял. Ти вече имаш едно върховно бъдеще. Ето как ще влезеш в контакт с върховните сили от възвишените светове, защото душата е присъствала във всички възвишени светове, защото душата е върховно състояние във висшите светове.

И тъй, търси душата, намери душата, разговори се с душата, мисли с душата, върви с душата, за да бъдеш върховно състояние.

Когато ти говорим за върховно състояние, ние разбираме усета на душата, чуткостта на душата, прозрачността на душата, светостта на душата. По пътя към Учителя ще срещнеш Бога, защото Учителят е символ на Бога. Учителят символизира Бога, символизира богатата душа. В Учителя са всички върховни средства, всички върховни помагала, всички върховни идеи, всички върховни замиели, всички върховни прозрения.

И тъй, имай върховното състояние, за да можеш да станеш и ти върховен, прикрепен към висшите строители в сътворението. Две неща знай: да срещнеш Бога в душата и да бъдеш състояние в сътворението. Тогава ще знаеш за най-същественото, за най-мъдрото, за най-върховното. Защо? Защото ще живееш като душа и ще работиш като върховно състояние в сътворението. Не можеш да вземеш участие в сътворението, ако нямаш върховно състояние. Не можеш да бъдеш композитор, ако нямаш върховно състояние. Не можеш да бъдеш поет, художник, учен, ако нямаш върховно състояние. Най-после, не можеш да бъдеш и ученик, ако нямаш върховно състояние. Можеш да бъдеш драскач, можеш да бъдеш възпитаник на посредствени възпитатели, но не можеш да бъдеш ученик - архитект във върховното строителство на сътворението.

И тъй, дълбоко размишлявай, дълбоко се съсредоточи, дълбоко медитирай, дълбоко се концентрирай, за да можеш да доловиш онова дихание на душата, което е основа в сътворението. Ако не беше душата, нямаше да има сътворение, нямаше да има битие, планети, слънца, слънчеви системи. Всички те са рожба на душата. И ти си рожба на тази душа! Тя е твоя майка. Трябва да я обичаш. Трябва да бъдеш готов да й отдадеш необходимото внимание, необходимото почитание. Не че тя би те мразила, би те оскърбила. О, не! В нея няма мъст, няма грубост. Тя е най-нежната светлина, най-прозрачната светлина. Тя е най-нежния цвят. Тя е божествен аромат. Тя е най-чистата, най-прозрачната, най-любящата, най-топлата, най-сърдечната.

Но ще кажеш: къде да срещнем тази душа? Дали е някъде далеч иди е наша истинска майка? Наистина, много е важно дали сте нейни истински деца. Да не би да сте родени незаконно. Да не би у вас да има примеси от нисши и животински елементи? Ученико, целият греховен свят, целият стар грях лежи върху твоите плещи, таи се в твоите нерви и тъкани. Отпечатана е ръката на греха и върху твоето лице. Как ще се освободиш от този белег? Дали чрез измиване с вода? Дали ще го премахнеш чрез козметични средства? Дали имаш друг способ да премахнеш белега от ръката на греха? Единственото изкуство е да придобиеш върховното състояние, само то е, което ще заличи, което ще отстрани от теб стария свят и ще те въведе в новия свят.

Новият свят! Знаеш ли какво е това новият свят! Новият свят е велико тържество на душата. И ако се говори за нова култура, за нова епоха, за нов свят, то всичко това се съдържа във върховното състояние. Който получи това върховно състояние, той вече има фотографията, има вече образа на целия свят, на цялата минала култура и светове и знае да отгатва, да тълкува. Може би това няма да му послужи, но той ще знае. Защо? Защото ще има истинската мярка на душата, ще има истинските златни правила на душата.

Когато ти говорим, ние имаме предвид твоята душа, защото само душата е, която ученичества във вътрешната школа. Субекти, личността, там са извън школата. Те вечно се съмняват, вечно критикуват и вечно се стъписват, а душата е единствена, която има върховно състояние. Благодарение на този порив на душата както в миналото, така и сега, ученикът на Вътрешната школа е давал и дава резултат - дава знание, дава наука, дава откритие на света.

Светло е бъдещето, велика е епохата, върховни са вековете, които предстоят да се изживеят от душата на ученика. Той ще ги изживее, защото настъпва в атмосферата, настъпва във влиянията на върховното състояние. Няма друг път за него, няма друга вселена, друга планета, друго слънце, където да задоволи своите стремежи. Върховното състояние е единственото, чрез което можеш да знаеш порядъка, живота и реда на всички същества, които живеят на дадена планета. Защо? Защото тогава ученикът е в контакт с Всемирната душа, с Всемирното съзнание, с Всемирния дух. Какво е това всемирно? Място ли е, предели ли е, сфери ли е? Ученико, това е върховно състояние, всемирно око, което вижда всичко в прозрачност, в светлина.

И тъй, щом си влязъл в тази светая светих, теб ти предстои върховно състояние. Нека не се заличава от теб тази мисъл - единствена върховна форма за висшето състояние. Нека тя бъде живот в теб. Нека тази форма бъде истинско явление, която ще ти представи в цялата прозрачност битието. Тогава няма да се чудиш, какво е това битие, как да разбираме това битие. Пространство ли е, планети ли е, звезди ли е? Къде е това битие, кое е това битие, кой е неговия родоначалник? Ние и друг път ти казахме, че Бог се изявява чрез своя Дух, а се прояви чрез своята душа.

И тъй, целият проявен мир е душа. Светлината е душа, вода та е душа, въздухът е душа, всички благородни елементи са все душа. Но ще кажеш: много общо понятие. Как да разбираме за състоянието, за колективността на душата? Когато гледаш света като душа, не можеш да не разбереш, защото и ти си душа. Ти си по същина душа, а по присъствие Дух. Духът ти присъства в душата. Интересно понятие - по същина душа, а по присъствие дух. Тогава и Бог е по същина душа, а по присъствие дух. Ако нямаме същина, нямаше да има и присъствие защото няма къде да присъстваш. Основата е душата. Има ли основа, има и присъствие.

И тъй, ученика, като душа бъди същина, за да присъства Духът. Отвори всички врати и прозорци, всички кранове, всички ключове в себе си, за да стане пълното присъствие на Духа. Когато стане пълно присъствие на Духа, тогава ще. тържества твоята душа. Проучи този проблем. Той стои пред теб. Трябва да го разрешиш правилно през своето школуване във Вътрешната школа. Къде е Вътрешната школа? Вътре в душата. Кой присъства в тази Вътрешна школа? Присъства Духът.

И тъй, бъди състояние, бъди същина, за да бъдеш пълно присъствие. Като присъствие, ти си вече битие, сътворение, свят. Тогава онзи свят и ти ще бъдете едно. Висшето присъствие и твоето присъствие ще бъдете едно. Висшето върховно състояние и твоето върховно състояние ще бъдете едно. Това са не само абсолютни проблеми, абсолютни знания, но са и реалности, но са и реалности в своите състояния и прояви.

И тъй, изгради в себе си върховното състояние, за да бъдеш претендент за висш посветен, за върховен маг, за върховно ръководство. Не че ти като индивид ще бъдеш такъв, но колективната душа, която има присъствието на Духа ще бъде този голям герой, учен, композитор, художник, поет.

Голямо ръководство, голяма отговорност, но и върховно състояние. Колкото нещата са по-големи, толкова повече и ангажиментите, толкова повече и отговорностите са по-големи. Да служим на една върховна отговорност, на едно върховно задължение, това е най-голямото щастие, най-голямото постижение, най-голямото върховно състояние. Да служиш, да свещенодействаш на това върховно състояние, това е да имаш прозрачната мисъл на Първоизточника, да имаш топлите чувства, любимите чувства на Първоизточника, да имаш плана, действието, органите на Първоизточника, т. е. с цялата си душа и с целия си дух да учиш във върховната система на върховното състояние.

Дали ще трябва да ти се говори в тази насока? Дали достатъчно имаш този прозорлив ум, тази открита, широка душа и този буден дух? Ние не се съмняваме, не искаме да се съмняваме. Ние знаем коя е тази природа у вас, която ще хвърли сянка по пътя, но това да не те безпокои. Няма да спре потока на присъствието на Духа, няма да спре работата, въплъщението на светлината. Колкото и да идват съмнения или шушукания отстрани, това е все старото, през което посвещавалият се минава, не може иначе. Той трябва да бъде пресят, трябва да остане чистото, трябва да остане душата. Трябва да се отдели душата от животното. Животното ще живее като животно, а душата ще живее като душа. Животното ще служи на своя инстинкт, а душата - ученикът, ще изживее върховното състояние.

И тъй, за да имаш импулса за да, имаш идеите за да имаш работата, за да имаш стимула, за да имаш живота. приобщи се към върховното състояние. То е в теб. То е за теб. Ти си който ще го проявиш, който ще го изявиш. Ти си този Бог, който ще изяви душата и ще проявиш Духа. Трябва да се изяви вече душата, за да стане пълно диференциране. Стига вече статично състояние. Стига вече блуждаене, съблазни. Смело върви по свещените стъпки на Учителя. Върви по пътя към възхода, по пътя към посвещението, за да можеш да стигнеш в света на абсолютното върховно състояние. Тогава дали си тук или там, дали си на Марс, Юпитер, Венера или Земята. Дали си в друга някоя слънчева система, дали си в България, Англия или Америка, дали си в този или онзи град, дали си върховно състояние, ти си пълно присъствие на Духа и пълно изявление на душата. Това е важното, това е същественото. Всичко друго ще бъде като условие, като средство, като начинание, чрез което ще си служиш.

Ученико, имаш да изпълниш една свещена задача, имаш да подготвиш едни светли божествени условия, защото ще се изяви душата. За да се изяви душата, трябват върховни състояния. Ти бъди това състояние, за да се изяви по-широко, по-изобилно душата. Бъди това състояние, за да се прояви в сила, в мъдрост и в знание Духът. Ти ще бъдеш, защото има глад, има търсене и ти трябва да бъдеш този, от когото ще вземат, който ще даде.

Богата земя, богато небе, богат духовен свят. От теб ще чакат. От твоето изявление ще зависи да могат и те да се проявят. Два процеса: изявление и проява. Душата се изявява, а Духът се проявява.

И тъй, за да имаш завършени. разрешени задачи в живота, да можеш да продължаваш непрекъснато. Постоянно към по-висши посвещения, стреми се да овладееш това Върховно състояние, А това ще стане посредством пълна концентрация, пълно съсредоточение, пълна медитация, за да може твоята мисъл да проникне във висшите светове, там където редът, системата са върховни. По начина на тази система ти ще снемеш реда, системата на земята. Трябва да слязат на земята тия системи, за да се узакони свещената стъпка на Бога. Бог ще стъпи На земята в сила и слава.

Ученико, нека тази стъпка бъде върху тебе. Нека тя бъде начало на възход. Носи белега на божието стъпало, отколкото да носиш белега на греха. Бъди първата отъпка на многото духове, които търсят, които искат да се посветят. Бъди положителна основа във всяко отношение - по култура, по съдържание, по битие. Нещо ново трябва на света. Светът трябва да влезе в новото. Светът трябва да научи нова наука. Светът трябва да бъде озарен с нова светлина. Светът трябва да има нов път. А за да има нов път, трябва да има божия стъпка, защото само положителното божие присъствие е верния път. Лесно е било досега да се обленяваш, да се отклоняваш, да се затъмняваш. Мнозина продължават по същия път, но ти ученико трябва да се посветиш. За тебе няма оправдание, няма висши или нисши санкции. Ти си вън от санкциите. Ти си освободен от санкциите. Нека животното у теб изпита тия санкции, а ти като душа бъди пълно изявление, за да се прояви божественият дух.

Верният всякога е чист. Чистият всякога е светъл. Ученолюбивият е всякога божествен. Това ви пожелаваме. Така да укрепнете, така да се изявите и така да се проявите.

23 януари 1954 г.