355. Върховното отношение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 355-то

Върховното отношение

Често ученикът задава въпрос какво трябва да говори. Кому да говори и защо? Той още няма пряката връзка, няма върховни отношения. В миналата среща говорихме за върховното знание, като застъпихме и върховното отношение, но сега ще засегнем специално въпроса за върховното отношение.

Трудно се разбират нещата на физическия свят, тъй като устройството в него е такова, че истините са забулени. Защо? Има дълбоки причини, който се пазят в пазвите на Провидението. То регулира нещата, то отпуща, то дава, то се проявява. За да бъде процесът правилен по отношение на духовете, Провидението има специални строги мерки, да не би тия духове да се върнат обратно към минералното царство. Много е струвало на Провидението докато изведе тия духове от минералното царство в животинското, оттам в човешкото и т. н. Ето защо, Провидението е много бдително, много остроумно, положително. То има една специална система. Ние говорихме за тази система, но ученикът още не може да се приобщи към нея. Защо? Защото няма върховно отношение. Само върховното отношение дава истинска представа, дава истинско огледало, истинско убеждение за системата на Провидението. Върховното отношение е истинско присъствие, върховното отношение е правилно движение е жива вяра, е божествена любов,

И тъй, ученико, за да се научиш да имаш истинско отношение, истинско върховно отношение, трябва да имаш преди това върховно знание. Знанието е, което ще определи твоето място, твоите отношения към Великото начало, към всемирното Провидение. За да може ученикът здраво, положително да мисли, здраво, положително да стъпи и най-чувствително да опита способностите на Провидението, нему му трябва върховно отношение. В свещеното писание на миналото е казано: да имаш синовно отношение, защото дотолкова се е познавало тогава Върховното Провидение. То се е изявявало като стар баща, като отец. А сега на ученика се казва да има върховно отношение към Великото Провидение. Защо? Защото бащата на ученика е всемирен, е безграничен, е върховен. Щом е такъв и отношенията на ученика трябва да бъдат върховни.

Ето колко много е нараснало времето, колко много са нараснали събитията, колко много са напреднали епохите, за да дойде денят, когато трябва високо да се каже на ученика, че трябва да има върховни отношения, защото неговият произход е върховен, защото неговото начало е върховно, защото неговият Бог е върховен. Ученикът трябва да се завърне от странстването и всички придобити опитности да поднесе в светилището като жертвоприношение. Оттам той ще разбере дали неговото жертвоприношение ще се издигне като огън, като пламък в скинята, който ще огрее, ще пробуди, ще стопли, ще обгори достойните, минали вече предела от земята към небето, а от небето към царството на Великия върховен разум, на Великото върховно съзнание, състояние, мисъл, знание и да изпита, да изживее върховното отношение. Когато се минава от един предел, от една сфера в друга, се произвежда едно светлинно движение. Така и ученикът когато минава от една сфера в друга, се произвежда светлинно движение. Това движение именно е отношението на ученика към Провидението.

Ние засягаме един въпрос много абстрактен, много бихме казали забулен, а именно, въпроса за Провидението. Какво в същност представлява Провидението? Каква наука е Провидението? Какво присъствие е Провидението? Провидението, това е върховното отношение на Великото начало към всички начала. Добре е ученикът да опита Провидението. Добре е ученикът да се запознае с Провидението, със системите на Провидението. Колкото повече се издигне във висините, в света на Провидението, толкова повече отношението му става движение, светлина - огън, топлина въздух и дух. Колкото повече лъчите на Провидението проникват в неговата душа, пробуждат неговия дух и духът му заема вече място, положение, сфера на отношение. Докато ученикът не придобие върховни отношения, той не може да знае за истината, той не може да опита Провидението, той не може да заживее в света на светлината. От отношението му зависи какъв математик е той, какъв астроном, какъв астролог е той, защото той има числа на отношения. Щом знае тия числа, той лесно ще се запознае с живата върховна геометрия, т. е. той ще знае за правата, за кривата, за триъгълника, за всички отношения, които са движение, които са математика към Великото върховно начало.

Колко много проблеми има де разрешиш с живата върховна геометрия! Колко трудни и забулени въпроси ще станат ясни с живата върховна наука. Колко много чувства, стенания, блянове ще бъдат разрешени, когато ученикът има отношения!

Ние казахме, че ученикът често пъти мисли, застава на една позиция и казва: какво да разбираме, как да разбираме, как да тръгнем и накъде да тръгнем? Светът е толкова широк, толкова необятен, та дали има някое съзнание, никое мислещо същество, което да отговори на моите блянове, на моите стремежи? Ученико, помни: росна капка си върху цветята. Макар и да си росна капка, макар и да си много малък, когато големите същества минат покрай тебе и те видят оцветен от слънчевите лъчи, ще отправят своите очи, ще проникнат в тебе, защото ще видят голямото величие на Първоизточника. Ето защо, никога не се спирай да казваш: кой ли ще ми обърне внимание? Кое ли съзнание ще се занимае с моя малък беден мир? Няма бедни мирове във вселената. Всички представляват обекти, които са цел. Каква е целта с тези обекти? Да се прояви върховното отношение. Когато ученикът има върховно отношение към своя Учител, навярно и Учителят ще има върховно всемирно отношение към ученика. Защо? Защото ученикът и Учителят се разбират, се познават. Те разрешават сложните проблеми във всемирния план.

И тъй, за да стане този процес върховен, налага се ученикът да чувства, че вече има върховно отношение. Към кого? Към огъна ли, към водата ли, към въздуха ли, към светлината да или към бездънното всемирно пространство? Знай, ученико: колкото по-бездънно е пространството, толкова повече ти ще пораснеш. Колкото повече е жарък огънят, толкова повече ти ще се възпламеняваш. Колкото по-необятна е светлината, толкова повече ти ще светиш. Колкото по-силен е вятърът, толкова повече ти ще бъдеш характерен. Колкото по-изобилна е водата, толкова ти ще бъдеш по-любвеобилен, по-сърдечен, по-пълен.

Ето твоите върховни отношения. Тогава остава да се занимаеш е един върховен въпрос: какво е твоето отношение към върховното слово. Ние не сме говорили за върховното слово. Ние ще застъпим специална лекция за върховното слово, а сега искаме само да напомним на ученика, Не му предстои проблем-пълен с живот, пълен със светлина и огън. Защо? Защото неговият дух е живот, огън и светлина, които представляват една мълния в необятното всемирно пространство.

Ние те занимаваме с тия състояния, защото те са състояния в битието, защо то те са същини в Духа, защото те са идея на Провидението. Затова внимавай: колкото повече се вглъбяваш, толкова повече необятността бе разтваря за твоя дух. Колкото повече се стремиш да знаещ, толкова повече красотата на небето, красота та на съзвездията ще ти бъдат най-ценен дар. Стреми се към ценния дар, стреми се да постигнеш най-хубавото, най-красивото, най-идеалното, най-изобилното.

Ето какво ти говори Духът: да придобиеш младенчески стремежи, за да изваят от тебе една истинска благородна възвишена вселена. За всички други неща ти се е говорило, но че ще станеш вселена малко се е говорило. Защо? За да не би да се съблазниш. Ние минахме границите на съблазънта. Ние стъпихме здраво върху положителното, мъдрото, абсолютното. Ето защо, не се страхувай, че ще се съблазниш. Горе, високо във висините, в царството на Духа! Това е зов към твоя Дух, към твоята душа. Вечен стремеж, вечен поглед, вечен ритъм, вечен изблик, това е твоето истинско бъдеще. Там е твоето върховно състояние, там е твоето върховно съзнание, твоята върховна мисъл, твоето върховно знание и твоите върховни отношения. Ритъмът съществува като полюс, гамите съществуват като хармония, светлинният блясък съществува като любов. Следователно, издигни се високо, за да можеш да доловиш тия проблясъци. които идат от възвишения свят, за да се облагороди твоят дух и да се помогне на човешката душа. За да можеш да бе обогатиш с ритмусите, с гамите, е линиите на възвишения свят, теб ти трябват върховни отношения.

Но ти се опираш и казваш: какво ще става на земята, когато материалистичната мисъл е обзела сърцата, умовете на людете? Не се плаши от това. Не гледай назад. Материалистичната мисъл дойде да събори всички религиозни заблуждения, спекулации, всичкия фалш. Защо? За да остане чистата, върховна религиозна, свята мисъл. Трябваше да дойде една сила, да събори тия спекулации. Тебе, ученико, те освободиха от това. Трябваше ти да направиш това, но то ще ти коства много трудности, затова те освободиха. А какво трябваше ти да направиш? Трябва да изнесеш върховните начала на битието, на вселената, на съзвездията, на въздуха, на светлина та, на водата, на огъня.

И тъй, издигни се над всички, за да можеш да ги видиш, Издигни се на най-високия връх, за да видиш цялата вселена. Издигне се, за да изживееш върховния свят, за да не би върховният свят да каже за теб: него го няма. Къде се заблуждава? Нека връзката ти с върховния свят бъде реална, близка, позната. Тогава какво ще каже Провидението за тебе? Ще има ли думата да ти каже. Не, няма да ги каже. Провидението ще стане у теб първо движение, пластика, ритмус, ще стане светлина, огън, въздух, вода, етер, електричество. Защо? Защото трябва да познаваш всички закони, чрез които се проявяват тия състояния. А за да познаваш един от тия закони, необходимо ти е върховно отношение. Каквото ти е отношението към водата, такова ще бъде и твоето върховно състояние. Каквото ти е отношението към огъня, такова ще бъде и твоето върховно състояние. Каквото ти е отношението към въздуха, към светлината, към етера, такова ще бъде и твоето Върховно състояние. А най-важното е какво състояние изживяваш, защото по начало ти си живот и твоят живот трябва да има върховно състояние, а такова може да се узакони само чрез върховното отношение.

Това ти говорим, за да ти напомним, че такова е отношението на върховния свят към тебе. Такова е отношението на Провидението към тебе. Такова е отношението на Върховното начало към тебе. Тогава, къде си ти? Къде е твоето място? Къде е твоят път? Кои са твоите предели? Какво е твоето бъдеще? Цялата магия се състои в това, да имаш върховно отношение. Тогава, на която и планета, на което и съзвездие, на което и бездънно пространство да бъдеш като състояние, ще се проведе системата на върховното отношение.

Ето твоят Бог, ето твоята същина, ето твоето светло бъдеще: прямите ти отношения към прямото Провидение, прямите ти отношения към прямото начало. Тогава няма да имаш едно фиктивно начало, едно забавно Провидение, а ще имаш реален прилив на живот, на светлина. Колкото е по-изобилен животът, колкото повече е въплътена светлината, толкова повече върховното знание се внедрява в глъбините на твоя дух. А това е същественото, което трябва да знаеш. Кой може да знае? Само този, който има върховно отношение. Да не си правиш илюзии, че всеки може да ти повери знание. Само този може да ти повери знание, който има върховно отношение. Всички други знания са само занаяти, средство, нужда. Само върховното знание е излъчване на върховната светлина и е истинско върховно отношение. Когато Духът говори, когато слънцето се лее, това е върховно отношение. Когато Учителят говори, когато Учителят предава своето знание, това е върховно отношение. Когато жизнените сокове се преливат в тебе и животът се обновява, това е върховно отношение. Когато жизненият еликсир се внедря и животът се въплъти, това е върховно отношение: Тогава радостта е състояние, тогава истината и правдата са състояния. По живот бъди състояние, по мъдрост бъди състояние, по правда, по истина и любов бъди състояние, за да може да се прояви върховното отношение.

Ето какъв е твоят ръст, какво е твоето битие, какво е твоето начало, какво е твоето бъдеще да бъдеш жизнен младеж, да имаш младенчески дух, младенчески полет и младенчески прилив, от които твоят дух ще бъде осиян и ще има кодекса на върховното отношение.

И тъй, имайте върховни отношения помежду си, имайте братски, сестрински отношения помежду си, за да почне да работи у всеки един Духът на Върховното. Ще трябва да пребродиш всички вселени, ще трябва да проучиш всички школи, ще трябва да разгърнеш всички кодекси на всички религии, на всички учения в света, за да можеш да имаш правилни върховни отношения. Целият стар капитал, целият Върховен материал ученикът трябва да знае.

Но ще кажеш: защо ми е? За да не си задаваш въпроси, какво ще стане, когато материалистичната мисъл сковава всичко, тогава ти ще знаеш какво е отношението на Провидението към тази мисъл. Тя е един порив, един импулс, който има да играе важна роля. Трябва да се съборят идеалите, трябва да се премахнат крепостите, оградите, трябва да се приравни земята. Защо? Защото когато дойдат Върховните синове, върховните ученици, да няма препятствие, да няма заблуждение, а всичко да бъде ясно, светло, божествено.

И тъй, върху старите развалини ще трябва да градите новото. Ще кажете: как ще го градим, когато сме много малки? Единицата е важно. Едното е начало. То всичко прави. От него зависи да има много, да има голямо.

И тъй, радвай се, че се падна честта на тебе да туриш основа на едно възвишено велико върховно бъдеще. Ще дойдат да потърсят къде Духът се е прелял, къде Духът се е въплътил, къде Духът е присъствал.

Ще кажеш: може би: когато ние се разредим, когато си отидем от този свят, какво ще намерят? Живото слово, което сега, ученико, пишеш, което сега слушаш, което сега се предава в мисъл-форми, в идеи, в светлинни вълни, ще обикаля около земята, ще извърши своята работа. Макар и в другия свят да си, ти няма да бъдеш чужд. Ти ще виждаш своите достижения, ще виждащ полетата на твоя дух, ще знаеш положително как се движи твоята мисъл, каква е тяхната скорост, каква е тяхната дейност и техния резултат. Нищо се не губи. Всичко е живот, всичко е вълни, всичко е ритъм. Колкото повече положителни мисли, положителни вълни съществуват, толкова повече атмосферата е напоена с жизненост, с живот. Нека животът стане в теб върховно отношение. Нека съществата те познават само като върховно отношение. Нека и звездите те познават като върховно отношение.

Това е новината. Няма друга истина, където и да я търсиш. Истината е, че ти си едно положително светлинно върховно отношение. Такъв е и твоят Бог - върховно всемирно отношение. Такъв ще бъдеш и ти. За такъв те готвят от върховните светове. Така Провидението се проявява между вас - било към живота, към светлината, към Духа или вечността.

Бъди, ученико върховно отношение, за да бъдеш истинско начало на новото, на утрешното, на реалното, на светящето. Бъди. утрешен гражданин, утрешен адепт, ангел, за да можеш да се проявиш като върховно отношение.

27 март 1954 г.