365. Песен на цветята

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 365-то

Песен на цветята

Има върховен импулс в живота. Животът е разнообразен в импулсите, които го провеждат като реална мисъл, като реален план, като реална действителност. Има върховни импулси, които определят голямото разнообразие на Духа в неговите прояви. Ние ще споменем за някои от тях, които за вас са всекидневен живот, всекидневна среща, всекидневно обаяние, всекидневна наслада. Ние ща засегнем импулса, който се проявява в живота при организацията на цветята, т. е. да може да свикнете дълбоко да разбирате тия нежни, тия красиви багри на цветята, да може да виждате великият художник как дълбоко, съсредоточено, замислено, с голяма вещина провежда живота и системата на голямото разнообразие, което изхожда от глъбините на Духа. Песен на майските цветя. Това трябва да залеете дълбоко в душата на ученика, за да може да стане добър слухар, да може да придобие изкуството, което ще се изрази в едно възвишено, нежно чувство.

Тази среща ще имаме малко почивка на мисълта. Ние няма да се впущаме във философски размишления. В нашата почивка, ние ще ви занимаем с прекрасния свят, светът на цветята, който сега най-реално, най-очевидно, най-положително говори. И наистина, този ученик, който е приел, който е решил да изучи сложната наука на цветята, той е заживял наново, защото цветният свят подразбира съвършено нов живот - живот на чистотата, живот на нежност и красота, живот на багри и светлина. Ученико, научи се от цветята да пееш за цветята, научи се от цветята да мислиш за цветята, научи се от цветята да говориш за цветята. Знаеш ли какъв е говорът на цветята. Какво е безмълвието на цветята! Цветята са представители на един висш духовен свят, който е слязъл на земята, който е отседнал на земята, Който е решил да украси земята, да създаде нова култура, нова песен, нова радост, ново щастие, щастие на цветята, радост на цветята, култура на цветята, живот на цветята, т. е. живот на чистотата.

Кой може така да мисли? Само дълбоко вглъбения. Дълбоко вглъбеният ученик е най-културния, най-просветения, най-умния, най-съвършения. Да разбираш света на цветята се иска божествена култура, божествено съвършенство, защото съчетанията в цветята е божествен аромат, божествен блясък, божествени очи. Ако искате да знаете какво е окото на Бога, защото там е олицетворена чистотата. Вие може да видите божието око и в човешкото око, но там по-мъчно ще го разберете, Защото там е сложен свят, сложна геометрия, сложна математика, когато при цветята ще намерите гения на аромата, гениите на светлината и на чистотата. А точно това трябва на ученика, С тия три адепта, Ученикът трябва да постъпи смело и да проучи очите на човека, очите на ученика.

Ние ще озаглавим тази среща песен на цветята. Не че ние ще пеем за тях, не че ще създадем някаква мелодия за тях, но ние ще създадем една цветна мисъл, едно оцветено чувство, една чиста непорочна душа, един богат оцветен Дух. Ние няма да кажем песен за цветята, защото песен за цветята подразбира ученикът да е създал такава песен. А песента на цветята, това е душата на цветята. Тя не се създава. Тя е същина на цветята.

И тъй, ние приканваме ученика към същината на цветята, да може да заживее и той като цветята, да може да се украсява, да се обагря като цветята, да може да получи аромата на цветята, за да могат небесните росни капки да облеят, да украсят челото, да облеят всички органи в него. Защо? Защото когато органите са облени от росните капки на светлината, тогава се придобива ароматичното чувство, т. е. бързо се развива център, чувствителност, ароматична способност. Ученикът трябва да има тази способност. Защо? За да, може да живее между цветята, за да може да разбира цветята, Да може да чувства цветята като свой порядъка на цветята, той трябва да има това чувство. Какво е това чувство? Да заживееш в тази дивна хармония, която да бъде ръководство в чувствения свят. Ето защо ученикът трябва да разбира най-възвишените чувства, т. е. не само да ги разбира, но и да ги въплъщава. Къде ще ги намери? Едно от тия чувства той ще намери при цветята. Когато той чувства широтата, когато чувства усмивката на цветята, адептът на обонянието се обогатява, се украсява и като ръководно чувство се явява усета, осезанието - чувство на цветята. Имат ли цветята чувства? Цветята не придобиват чувства. Те са израз на чувства, те са душа на чувства. Щастливи ли са цветята или нещастни? Най-щастливите растения, това са цветята, но за съжаление техният свят не е разбран, защото още животинското чувство, животинските нрави са в противоположност с този свят. Макар и човекът да се е издигнал в по-висши сфери, макар и в него да има чувство на красивото, на хубавото, все пак навикът на животното прозира в него и той не щади цветята, петни света на цветята, цапа света на цветята. Какво трябва да прави учебникът сега? Да бе научи от езика на цветята как да говори, как да се радва, как да се смее, как да милва. Говорят ли цветята? Най-съвършеният говор по лицето на земята, това е езикът на цветята. Ако ученикът се научи да разбира този език и той би пожелал да говори като цветята, да се радва като цветята и тогава ще стане като децата. Има ли тон езикът на цветята? Как да няма тон? Нежните краски по цветята, не са ли те тон, не са ли те вибри, не са ли полет, не са ли свят на красота.

И тъй, ученико, имаш един месец през годината, когато можеш да учиш песента на цветята. Месец май, това са прекрасните дни, прекрасна атмосфера, благодатно слънце. Използувай тези дни, бъди повече време между цветята, да се радваш като тях. Знаеш ли как те се радват, когато ти отидеш рано сутрин между тях и придобиеш това чувство на обоняние, слушаш шепота им, слушаш молитвата им, пулса им, слушайки как цветята пеят и благодарят, как цветята се жертват. Необходимо е ученикът да познава тази страна на живота, защото цветята представляват един духовен божествен живот. А ученикът трябва да знае този живот, ученикът трябва да познава този живот. Когато ученикът изучи живота на цветята, ще му се отворят очите, ще му се развие обонянието, ще заговори чувството на осезание в него и той ще пристъпи към изучаване по-обстойно и другите светове, които се явяват било в унисон с цветята, било в противодействие с тях.

Ученико, обичай цветята, учи се от цветята, радвай се като цветята, украсявай се като цветята, за да бъдеш един нов свят, свят на цветята, свят на красота та, свят на чистотата и на чудесата.

Често пъти ученикът казва: кога Господ ще ни покаже някое чудо. Едно реално чудо е обета на цветята. Ти ще почувстваш това божествено чудо, когато влезеш в дълбоко съсредоточение с адептите на цветята. Тогава Господ ще ти разкажеха ново чудо, тогава Господ ще те отведе в друга градина, където растат сестрите на цветята. Цветният свят е най-реалния, той е божествен свят. Защо? Защото първите същества, който са посетили земята, са биле ангели. Тогава кой посади цветята на земята? Цветята са мислите, цветята са проявите, цветята са душата на ангелите - тия прекрасни същества. Тия ароматични същества, тия същества на възвишените багри, на възвишените цветове.

Ето как ученикът трябва да изучава чудесата на Бога. Кой ще му помогне? Ръководството ще му помогне. Щом ученикът е под прякото ръководство на висшите светове, това ръководство непременно ще го въведе в градината на цветята и то не като гостенин, не като любопитен, а като дълбоко съсредоточен ученик, за да види чудесата, да види прекрасните чудеса на божеството. В този свят той ще научи и за другите светове, които са в унисон със света на цветята и които са в противоположност с цветята. Ние няма да засегнем въпроса, защо има свят в унисон с цветята и защо има свят в противоположност с цветята. Това е един дълбоко философски въпрос. Ние искаме да заживеете като цветята, да растете като цветята, да багрите цветята и най-после да спрете слънчевите лъчи. И когато слънчевите лъчи спрат при вас, да бъдете обагрени от тях, да станете чудно красиви, Чудно миловидни и радостни. За да можеш да наследиш тъканите на божието око, трябва да бъдеш нежен, трябва да бъдеш красив, чист, свеж, ароматичен. Тогава ще има ли чувство на отегчение, чувство на обременение у теб? Ще има ли култура на заблуждение? Няма да има, защото ти ой в унисон със света на цветята. А знаеш ли какво е това в унисон? То е ритъм, както казахме в началото, то е импулс.

Къс в животът на цветята. Какво е дълго и какво е късо. Дълго е, когато живееш в страданията, в мъчнотиите, в противоречията, а късо е, когато живееш в импулса, в ритъма, в радостта и светлината. Необходимо ли е за едно божество дълги и дълги години да изживява тиранията на нисшите светове. Не е необходимо. Едно възвишено същество може в даден миг да изживее прекрасното развитие на цветята. Така и цветята за кратко време се проявяват; говорят, мислят и си отиват, за да дойдат пак да говорят, нова мисъл да внесат. В кого? В ученика. Защо? Защото ученикът е възвишен адепт и заради него духовният свят е създай света на цветята, света на плодовете, света на животните, света на минералите и т. н. Ученикът трябва добре да разбере, че Бог се е проявил в великолепно чудо. И ако ученикът очаква за в бъдеще Бог да му се прояви в превъзходно, в абсолютно чудо, то той трябва да се научи от това великолепното.

Но ще кажете: ние се ползваме от цветята, ходим между цветята. Какво от това? И вие до вчера оскърбявахте духа на цветята, внасяхте дисхармония в света на цветята. Едва сега започнахте да мислите и то по-сериозно за проявения импулс в света.

И тъй, наставление, пожелание, дори и молба към вас, които ставате вече основа на един нов свят, които внасяте една нова култура, култура на божеството, бъдете всяка заран между цветята, сродете се с техния; свят, да се научите как те говорят, как те мислят, да чуете как те ще ви пришепнат. Те ще пожелаят всяка заран да ги посещавате. Защо? Защото и те искат да има някое вещество, което да им се радва, което да ги помилва, което да ги полее, което да ги целуне. Защо и те така искат? Защото по естество те са чудо, а чудесата винаги се дават за въздействие. На кого да въздействат? На човешкия дух. Било е време и сега е, когато небето е въздействало на човешкия дух. Много са методите, много са чудесата, но човешкият дух още не е така вглъбен, така замислен, не е така импулсивен, за да може да бърза. Този който бърза, бързо възприема нещата и не става нужда дълго да се отегчава в обикновения живот.

И така, ученико, твоята бързина се състои в това: иди всяка заран между цветята и направи опит да събудиш ония чувства, чрез които да влезеш в контакт със способностите на цветята и да ги разбираш. Така те ще се радват и ще бъдат благодарни, че това божие чудо е добре оценено. Има още много чудеса, но най-реалните чудеса на цветята и чудесата на бистрите извори. Светът на цветята е тясно овързан със света на изворите?

И така, когато отидеш на планината, иди при бистрите извори, вгледай се в тях. В живота който клокочи, вгледай се в бистротата, в чистотата. Вгледай се в импулса, в шепота, за да научиш що е това извор, какво е неговото предназначение, какъв е неговия план. Неговият план е да ороси цветята, да уталожи жаждата на цветята.

Ученико, обръщаме ти внимание, по-близо се запознай с тия две божии чудеса. Кои донесоха водните капки? Серафимите донесоха водните капки и ги скриха дълбоко в недрата на земята, да не бъдат опетнени до тогава, до като човешкият дух разбере това чудо. Каква е тази проява на извора, когато той е дълбоко скътан в земята? Това е жертвата за цветята.

И тъй, ученико, ползвай се от тази жертва, за да научиш що е това водна капка, що е това вода. Лесно е да се каже водород и кислород и там да опреш. Ти можеш да откриеш от какви елементи е създадена, но никога няма да ги създадеш, защото техният създател е Абсолютният. Никой няма право да създава това, което той е създал вече.

И тъй ученико, ние наблягаме: обърни сериозно внимание на тия два свята. Света на цветята и света на изворите. Ние ще си позволим да наблегнем и на още един съвършен свят. Той е светът на светлината. Защо? Защото ученикът е прямо свързан със света на светлината, защото ако не би се проявила светлината, ученикът не може да се намери, не може да се открие. Светлината е, която открива световете. Светлината е която хроникира световете.

Но ще кажете: нали светът на светлината е най-възвишеният? Тъй както светът на светлината е най-възвишеният, тъй и светът на цветята е най-възвишен, тъй и светът на изворите е най-възвишен. Проява на светлината е света на цветята. Проява на светлината е света на водата, а всичко друго е резултат от светлина, вода и цветя. Как всичко друго? Нима няма други елементи, други чудеса, които са в дивна организация по отношение на човека. Ние няма да говорим за света на Духа, защото светът на Духа ви говори за света на цветята, за света на водата, за света на светлината. И как чудно той ви говори, как чудно той ви подканва и казва: идете всяка заран между цветята, изкачвайте се всяка заран при изворите. Защо? Няма ли друг метод? Не може ли да ви се каже: идете да легнете и спете доволно, сънувайте сладки сънища, бленувайте, мечтайте за прекрасни неща. Задоволявайте се с сложни вкусни ястия. Запийте се с ароматични напитки? Духът това не ви нашепва, защото това е стар занаят. Ако има Духът от нещо да се възмущава, то е от старите традиции от старите порядки. Духът е вечно нов изблик, нов шепот. Следователно, ученикът трябва да се стреми към вечно новото. А кой свят е винаги нов? Светът на цветята, светът на водата и светът на светлината. Ние ви пожелаваме да бъдете красиви като цветята, подвижни като водата и бързи като светлината.

Защо засягаме бързината? Нима тя няма да дойде? Едно е сега да стане, друго е във вековете да стане. Сега, е новото, сега е същественото, сега е чудото. Утре цветята ще прецъфтят, изворите ще пресъхнат и светлината ще отмине и ти трябва наново да чакаш. За кога ще чакаш? Ти си на преден план. От теб очакват. Ти трябва да дадеш от своята душа, от своя дух, от своето сърце. Какво ще дадеш? Аромата на цветята, свежестта на водата и трепета са светлината. Това си ти, това се иска от теб, това да научиш, за да можеш да продължиш. Може ли ученикът да бъде пуснат в по-висшите светове, ако не е венец оплетен от ароматични цветя? Може ли да бъде пуснат в до-висшите светове, ако не е минал през очищението на водата? И най-после. може ли да се посвети, ако сферата на светлината не е негова, песен? Не може. Не, не може. Ето в какво се състои бързината на ученика да не пропуща трепетите на светлината, да не отминава изблика на изворите и да се вживее в аромата и красотата на цветята.

Бъди, ученико, нов представител, представител на възвишена божия култура и на великолепните божии чудеса. Тогава в теб ще запее душата, у теб ще бъде аромата и сърцето ти ще бъде жива вода. Бъди този букет; тази прекрасна концепция от добродетели, от чудни добродетели, които ще те представят като едно възвишено начало. Изграждай се. Не се бави, изграждай се. Съчетай белия божи мир, цялото божие битие. Съчетай го в своята мисъл, за да имаш една върховна мисъл, един върховен импулс.

И тъй, като пожелание; не изпущайте майските дни. Всяка заран бъдете между цветята. Знайте, ако учителят ви потърси, той ще ви търси всяка заран между цветята. Той друго място не познавалия, на друго място не ходи. Той ходи на места, къде то има чистота, вода, светлина. Ако искаш учителя да те построи като една нова арфа, да опъне нови струна у теб, да те акордира; дай му условия. Тия условия са, когато си в света на цветята, в света на изворите и на светлината. Тогава няма да се вайкаш и да казваш, защо нямам ново чувство. Защо не чувствам света, защо не възприемай мелодичния акорд на всемирния живот? За да имаш това, трябва да бъдеш в постоянен контакт с Учителя. А ние ви казахме къде ще намерите Учителя; къде ще се срещнете с Учителя. Това са неговите любими места, неговите обекти.

Всички тия неща, за които ви говорим, вие отчасти ги знаете, вие сте слушали за тях, дори сте чувствали тяхната необходимост, но едно трябва да се разбере и то веднага да се разбере: направете опит да влезете в контакт, да разберете езика на цветята, да разберете душата на извора и гения на светлината.

Ученико, това си ти!

8 май 1954 г.