371. Поглед към слънцето

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 371-во

Поглед към слънцето

Погледът към слънчевия свят, погледът към слънчевия живот, погледът към светлинното изобилие дава най-прозорливите перспективи, за да може да изгради себе ви като един фактор, като едно слънчево влияние, като слънчево изливане.

Когато казваме поглед към слънцето, около ученика трябва да бе струи един нов свят - съвършено различен от физическия, от материалния свят. Погледът към слънчевия свят е най-реалния, най-свещения, най-пулсиращия в душата на ученика. Най-близкото, най-съкровеното в живота на ученика, това е светлинния слънчев свят. Най-радостното, най-щастливото за ученика е това, когато той е под влиянието, под трепета на слънчевия свят. Най-положителни мисли, най-положителни чувства и най-положителна работа ученикът има тогава, когато е под трепета на слънчевия свят. Най-близкото и най-вярното за него същество е богът на слънцето, ръководителя на слънчевия свят, на слънчевия трепет, на слънчевите явления.

За да можеш ясно, перспективно да изградиш себе си, да се освободиш от многото нисши светове, от многото нисши природи в тебе, трябва да придобиеш способността да се ползваш от елементите, от енергията, от материята на слънчевия свят, посредством които ще изградиш своя бъдещ свят, своето бъдещо щастие. За да бъдеш смел, за да бъдеш положителен и уверен във всички начинания, във всички перспективи в живота, за да не попадаш под влиянието и заблуждението, за да не се увличаш, за да не търсиш други пътища, трябва да имаш положителна материя, светлинна материя, положителни елементи, светлинни елементи, активни сили, реални сили, които имат същината, веществото на слънчевия трепет.

За да може ученикът по-смело и положително да стъпи на стъпалата на посвещението, той трябва да има една положителна вяра, една реална вяра, едно укрепващо състояние. За да може да се издигне във висините и от там да наблюдава реалността на съществата, реалността на природата, реалността на света, нему му е необходимо да се ползува от трепетите на слънчевия свят. Най-голямото изкуство в света е това, че духовете можаха да открият някои закони, които са закони на слънчевия свят. Благодарение на това откритие човечеството има днес електрическа енергия, има много придобивки, има култура. Благодарение на тия придобивки, човечеството може вече да се ползува и от по-висши енергии, от по-висши слънчеви сили, като атомната енергия, като магнетичната енергия, като етерната енергия. Това са все енергии, които се излъчват като трепет от слънчевия свят.

Тогава ще дойдем да въпроса: еднакви ли са по вещество, по същество, по светлина, по движение и по трептение енергиите на слънцето? И там има степени. Те са като едни обновителни творчески процеси: Еднаквостта убива реалността. Ето защо недей да търсиш в природата, в слънчевия свят еднакви изявления, еднакви по форма и съдържание събития. Така и в природата съществува голямо разнообразие. Това голямо разнообразие се отразява и във физическия и в астралния и в другите светове. Това разнообразие е отразено и в царството на земята като човешки свят, като животински свят, растителен и минерален свят.

Ето как ученикът може положително да се учи, положително да знае за веществения свят, за слънчевия свят. Когато най-щателно проучи проявите на физическия свят в много поделения. Тогава той, без да претендира за ясновидство, той ще бъде ясновидец, защото трепетите са пред него, събитията са пред него, явленията са пред него. Те са все колектив, прояви на слънчевия свят. Като казваме колектив, разбираме едно особено съчетание на известен род енергии. Не всички енергии могат да се съчетаят в един колектив. Съчетават се енергии, които имат помежду си сродство, отзвук, привличане. Благодарение на тази магическа връзка, явленията са разнообразни.

Но ще се каже: как можем ние да проучим кои елементи схождат и до тях да схванем, да разберем великата наука на с слънчевия свят? Иска се преди всичко ученикът да бъде алхимик. Бъде ли той алхимик, той ще може да прави развръзки. Цялото изкуство е във развръзката, т. е. да знаеш как да развържеш общата колективност иди общото сцепление на дадени елементи. И когато проучиш всеки елемент и неговата енергия, ти ще знаеш каква е валенцията, какви стремителни сили обладават тия елементи, какви багри излъчват, какви тонове произвеждат и каква магия съдържат. При тия проучвания ще ти се открие законът, който работи в тия колективи, в тия слънчеви явления. Малко трудно е да се запознаеш със слънчевите енергии, т. е. със слънчевите елементи и техните енергии. Защо е трудно? Преди всичко ученикът трябва да бъде по душа, по дух слънчев трепет. По мисъл и действие ученикът трябва да бъде слънчев трепет, т. е. да има пак връзка със слънчевите сили, със слънчевите същества. Под думата връзка разбираме да живееш в полето на чистотата, в света на красотата. Тогава в мозъка, в интелекта на ученика ще се преплитат слънчеви сили, слънчеви енергии. Тогава цялото внимание и цялото съзнание на ученика инспектирано от слънчевите сили и то от слънчевите разумни сили.

Но ще кажете: има ли неразумни слънчеви сили? Има сили, които действат направо като огън, като искри, които могат да причинят особени пакости върху слабата човешка с конструкция. такъв начин се получава слънчев удар или повишаване температурата на тялото или се повдига кръвното налягане, става главозамайване и тем подобни. В този смисъл човек казва, че слънчевите сили са неразумни. Но в същност така ли е? Кой е неразумният? Неразумният е човекът, който не се съобразява със слънчевите сили, който не отдава известни предимства на слънчевите сили. Ако човек не прави така, то ученикът трябва да се съобразява, никога да не изнасилва себе си по отношение действието на слънчевите светлинни сили. Той може да изложи тялото на своята душа, но не и своето физическо тяло, което подлежи на изгаряне, на слънчасване. Разум трябва - разум по отношение слънчевите сили.

Но ще се каже: нали трябва да излягаме нашето тяло на слънчевите енергии, на слънчевите сили, за да може то да се обнови, да се закрепи? Това е вярно, но трябва разум. Разумът е отношение към слънчевите светлинни сили. Слушай вътрешния си глас. Той ще ти каже колко време трябва да се изложиш на слънчевите сили. И когато той отвътре ти каже стига, не пресилвай нещата. Знай, че у тебе има един ръководител. Знай, че у тебе има една същина, която е мирова същина. Знай, че ти не си сам, а си под строг контрол на тия същини. Те винаги нашепват нежно, без особено въздействие и влияние. Те тихо, тихо нашепват и казват: това направи, то е истината. Този който е в теб, той е именно слънчевия свят. Той е слънчевия ангел, който има да изиграе една роля де отношение на тебе и по отношение на цялото човечество и по отношение на цялото битие.

Ето какво представляват явленията в света. Те са все важни състояния, важни явления, които се вплитат в общия колектив, в общото въже, в общата верига, която, има за цел да подобри живота на съществата по земята. Тепърва трябва на съществата на земята да се говори за слънчевата култура, за слънчевите отношения, за слънчевия живот. Съществата на земята, които идват от нейните глъбини трябва да знаят своя бъдещ път, своята бъдеща култура, своите бъдещи достижения. Тепърва трябва те да се запознаят с условия, живот, култура, съвършенство. Всички същества се ползват от енергиите, от елементите и трепетите на слънцето. Всички го очакват да изгрее сутрин, за да могат да се ползуват от благата на природата. Но само това ли е? Те знаят само толкова и по-нагоре нищо не могат да открият. Защо? Защото огнените енергии, огнените искри на слънцето обгарят съществата. А съществата нямат това откритие да се предпазят от този огън. За да могат да възприемат колективните висши трептения на организирания слънчев живот, дълго време ще трябва съществата на земята да чакат, докато се уверят, че слънцето не е така жестоко, а е един високо художествено организиран свят с голямо разнообразие и много явления, че този слънчев свят е, който храни, който отглежда цялата слънчева система, че този слънчев свят е, който държи прямата връзка с всички планети от слънчевата йерархия. Дълго трябва да се говори на съществата на земята, докато се уверят, че трябва да се обърнат вече към слънчевите сили с дълбока благодарност, благословение и смирение и да поискат да проникнат в тях не огъня, не искрите, а да проникнат в тях висшите слънчеви мисли, висшето слънчево слово, висшата слънчева култура, висшето слънчево изкуство и висшите слънчеви явления.

Когато така се възпитат съществата, когато така се облагородят и издигнат, по лицето на земята ще настане един нов свят, един нов колектив, една нова природа. Ще мислят едни нови умове, ще заживеят едни нови души. Тогава ще има ли разлика, че едни същества живеят на слънцето, а други на земята или в друга някоя планета? Ще е безразлично. Защо? Защото и на земята ще бъдат същите радости, същите забавления, същата наука, същото изкуство, същата музика. Същият живот, същата предприемчивост ще съществува и на земята. Слънчевите възможности ще бъдат възможности на земята.

Ето какъв е интимният план на Върховното ръководство - навсякъде да се възцари слънчевият живот, т. е. Да се роди божественият живот. Няма да има място на страдание, на мъчение, на заблуждение. Всяка планета ще представлява един фокус на слънцето, т. е. един оазис на слънцето, един обект на слънчевите сили. Тогава ще има ли разлика между съществата на земята и тия на слънцето? Няма да има никаква разлика, защото съществата на земята ще могат да посещават слънцето и другите планети.

Това е колективният, божественият живот. Тогава няма да има чужди неща, незнайни неща, а всичко ще бъде в ръцете, в силата и властта на Великото Всемирно ръководство; Това ръководство се инспектира от Божия Дух. Следователно, навсякъде ще бъде едно и също по съдържание, а разнообразие по форма. Такава е вариацията на Върховната мисъл. Тя е разнообразна по форма и съдържание. Това са отношения, които проникват навсякъде.

Тогава ще се зададе въпроса: къде е това навсякъде? Кое е то? Кое му е началото и кое края? Защо да има край и защо да има начало? Началото има съдържанието, а края - формата. Тогава ученикът отбелязва в своите исторически дневници, че до съдържание и същина сме начало, а по форма сме разнообразие и край. От тия две различни по форма и съдържание явления ученикът може в идейната мисъл, във върховната мисъл на Върховното ръководство. Тогава той ще може да види началото на вечността и края на разнообразието, на формата. Какво е начало на съдържание и край на фермата? Началото е прилива, краят е отлива, т. е. началото е същината, а краят е трансформацията. Всеки край трябва да. бъде трансформация. В трансформацията е проявата на разнообразието в живота.

И Тъй, ученикът трябва да се трансформира по мисъл, по чувство, по действие, за да може главният трансформатор, който води трансформацията, който ръководи трансформацията, а това е неговото начало, добре да види и схване какао е това създание, какво е това творчество. Тогава ще долови и гениалната мисъл, какво начало е Бог. Дойдохме до тази мисъл благодарение ония слънчеви сили, които са трансформатори в многото светове, планети и пространства. Те се трансформират за да могат да проявят вечността на живота. Това е най-голямото достижение. Голямото съвършенство и цялата култура и философия е съществата да дойдат до безсмъртието, т. е. да разбират закона на безсмъртието или да открият себе си като вечно начало. Ще бъде ли това? Тепърва започват слънчевите сили да трансформират и човешките сили, т. е. слънчевият свят да трансформира човешкият свят.

Ето, по този път на развитие, по този път на усъвършенстване ученикът ще получи велико посвещение. Ще го посвети, в какво? Какво му трябва? Нали всичко има той? Чувство, зрение, слух, обоняние? Ползва се от всички блага на ] окръжаващата го природа, изпитва сладост, удоволствие, радост, защо ще трябва висше посвещение? Не може ученикът да остане за винаги в трансформацията. Ученикът трябва да бъде ръководител, т. е. ръководното същество на трансформацията, която става в него и около него;

Ето къде е гениалното, силното, великото. Трябва ръководство. В цялото битие, във всички светове не се изключва ръководството. Ти виждаш, че животът във вселената е така устроен, че на всякъде се подчертава ръководството. Ако не би имало ръководство, не би имало закон на притегляне, закон на равновесие, закон на хармония, не би имало отношения. Навсякъде законите са ръководство. Закон значи ръководство. И ако ученикът открие тия ръководства, той би станал неумолим закон. А това е целта, това е съвършенството, ученикът да придобие съвършенство право на неумолим закон. Неговата мисъл, неговите чувства, неговите отношения и опити трябва да стават именно по този неумолим закон. А щом има неумолимост, там се създава и характера и устойчивостта и верността.

Поглед към слънцето, поглед към слънчевия свят, поглед към слънчевия живот! Култура, наука, съвършенство! Нека дълбоко в съзнанието на ученика заработят тия слънчеви сили, за да могат да внесат. слънчевите елементи, слънчевите трепети в организма, в чакрите, в органите на неговото тяло, за да може това тяло наистина да стане ръководство. Ученикът по дух, по тяло и по душа трябва да стане ръководство по изкуство, по поезия, музика и слово трябва да стане ръководство. Така Върховното ръководство отглежда, създава нови ръководители, нови членове за Всемирната бяла ложа, за Всемирното слънчево царство, които ще отронят от своята слънчева душа, от своята слънчева мисъл една малка частица, която ще внесат в другите същества, за да може и у тях да потече еликсира на слънчевия живот.

Ето какво ръководство трябва да бъде ученикът. Това за сега е много необходимо, защото скоро ще настъпи един духовен глад, една голяма духовна жажда и голямо духовно раздвижване, преход, търсене. Ще го търсят тук и там, по планините, по горите, по полетата и моретата е очакване и вяра, че ще го открият.

Нов слънчев свят трябва да се открие и то ученикът трябва да го открие ученикът на Вътрешното посвещение. Нов слънчев свят, по форма и съдържание, по сила и воля трябва да се внесе като светлинно пробуждане в съществата, които ще потърсят, които ще се пробудят, които ще огладнеят и ожаднеят за духовната храна, за духовната вода, за духовната светлина и знание.

Ръководители трябват. Както има ръководители в невидимите светове, така трябва да има ръководители и на физическите светове. Ръководителят, облечен във физическа форма, трябва да ръководи, да респектира, да внедрява, да посвещава.

Слънчеви ръководители трябват, слънчеви синове, слънчеви бели братя, които да работят без шум, в дълбока тишина. Никъде няма да ги видят на първо място, никъде няма да ги чуят да говорят за себе си, никъде няма да ги видят да присвояват благата за себе си. Те са винаги зад тил и оттам респектират енергиите на физическия свят. Оттам те ръководят мислите чувствата на съществата на физическия свят.

И тъй, ученико, стани най-големия приятел на съществата от слънчевия свят, за да можеш да чуеш техния тих и дълбок глас. Потърси го при изгрева на слънцето. Иди в слънчев ден до някой тих бликащ извор и поискай да влезеш в контакт, да чуеш дълбоко в душата си неговия завет, неговата наука и неговите постижения. Иди при един такъв извор. Там ще те посрещне духът на извора и ще ти даде най-голямото разположение. Трябва изкуство, за да има разположение. Разположението е първото условие да може ученикът да събере своите духовни сили в общ колектив. А това е важно. Това е много по-важно, отколкото да задоволиш своя физически глад и жажда.

Събери своите духовни сили, организирай ги, за да послужат на слънчевите сили, да се въздадат нови ръководещи сили на земята. Царството на земята се нуждае от ръководещи сили. Те са, които ще заличат старото минало. Те са, които ще отменят правата на историческите войни. Те са, които ще подобрят икономическите условия на съществата на земята, те са, които ще ръководят ражданията и преражданията на земята. Те са, които ще респектират духовете, които идват на земята. Те са, които ще определят колко духове трябват да се преродят и колко духове да останат по-дълги години на земята. Те са, които ще дават аванси за изобилието на природата. Те са, които ще определят колко тона жито трябва да се произведе на земята, колко тона изворна вода трябва да изтече по повърхността на земята, колко превозни средства трябва да се създадат по лицето на земята, колко научни трудове Трябва да се напишат по лицето на земята, колко радиовълни, колко електрични вълни, колко слънчева енергия трябва да се предвиди за нуждите на съществата на земята. Те са, които ще открият пътя към другите слънца, към другите планети. Те са, които ще бъдат прямата връзка с другите сили от другите царства. Новите ръководители, новите ръководещи сили една свещена задача да устроят на земята за посещението на върховни сили, които да устроят тук свое централно светлинно ядро, свои съкровища, свои университети, академии, светилища.

Ето как земята ще се преобрази. Тя ще придобие светлинно лице. Тя ще започне да свети, тъй както светят слънцата. Защо? Защото мислите животът на съществата ще бъдат светлинни, а светлината не може да не открие. Тя радиира, тя трепти. Колкото повече светлинни енергии се излъчват от съществата, толкова повече и атмосферата на земята ще бъде светлинна. Тогава земята ще има една светлинна атмосфера, една светлинна орбита, която ще роди и ще послужи като светлинни лъчи за други планети, където животът е още в трансформация.

Ето едно светлинно бъдеще на земята. Хората на науката се мъчат да докажат, че когато се изчерпят енергиите на слънцето, всички планети от слънчевата система ще загаснат и ще се разсипят. Това те казват, защото не знаят какъв е животът на слънцето, какви са силите на слънцето, каква е радиацията, каква е организацията, какъв изблик на живот има на слънцето. Животът на слънцето ще се пренесе по всички планети. Те ще еволюират за в бъдеще. Това е съвършенство. А щом се допуща законът на съвършенството, не може една планета да остане в същото състояние. Всичко се видоизменя. Щом се видоизменя, то и по съдържание ще се промени. Тена е общ импулс, общ ритъм в миросъзданието. Това е обновление и усъвършенстване,

И тъй, ученико, всеки ден свързвай своя живот, своето физическо тяло с живота и формите на слънчевия свят. Като вървиш по този път, ще стигнеш до слънчевата съкровищница, до слънчевото изобилие. Теб ти трябва изобилие - най-изобилното, най-силното. Ученикът на изобилните култура трябва да има светлинен венец - венецът на слънчевата култура. Той трябва да прониква в състава на слънчевите ядра, в недрата на слънчевия духовен живот, в истината на слънчевия всемирен живот. Когато ученикът говори за живака истина, той трябва да бъде слънчево излияние, слънчева магия, светлинен поток, трептяща слънчева мисъл, а по форма да бъда най-красивото същество – да има слънчеви очи, слънчеви устни, слънчеви ноздри, слънчев слух, слънчев глас, слънчево движение и слънчева работа.

Ние не ти говорим за слънцето като за някакъв идеал, да се кланяш на този идеал. Ние не искаме да се плашиш, ние не искаме да палиш свещи, да кадиш тамян, да целуваш икони. О, не. Когато ти говорим за слънчевия свят, ние те запознаваме с ония разумни слънчеви енергии, които са миели, които са живот на съществата, които живеят на слънцето. И те не трябва да ти бъдат идеал. Освобождавай се от всякаква форма, която може да скове, да обвърже твоето съзнание и твоята мисъл. Освобождавай се от идолопоклонството. Съзнанието е слънчева система, а мисълта е слънчево трептение.

Но тогава ще се зададе въпроса: ние трябва да, се занимаваме само със слънчевия свят, а къде е Единният Бог, Всемирният Бог, Първичното Велико Начало? Ние ти казахме, че всеки свят си има свои представители. Следователно, чие право е да създава ръководители, било на планетния свят, било на слънчевия живот? Право е на Всемирното абсолютно ръководство. Това е Бог. Не може ученикът да се спъне и да помиели, че животът му се състои само от светлина. Това е вярно, но да не би да се ограничи, като не знае какво значи светлина, какво се влага в това явление светлината. Съчетанието на светлината е от същината Дух, от същината душа и същината мисъл, същината воля и промисъл. Това са все първични елементи в състава на светлината.

Интересно е какво е съчетанието в излъчването на светлинните лъчи. Влиянието и действието на тия лъчи са проява на тия първични състояния, но всички те се ръководят от едно върховно ръководно начало, посредством Духа на това Начало. Тогава каква е Същината на този Дух и на това Начало? Светлина, мисъл, промисъл, които са формата, образа. деятелността на това Велико Начало.

Тия неща, за които ти говорим, макар и непознати, макар и не добре разбрани, те ще останат у тебе като начала. И когато и да е, през многото дни на твоя живот, ти ще имаш щастливия случай за момент да изживееш силата действието, ритъма на тия сили. Слънчевите сили са вече пряко заети с твоята същина. Те имат за задача да те издигнат, да те посветят, да те освободят. Те имат предвид общия божествен план, който ще трябва да се реализира на земята и затова са между вас. Ако имаш ухо да слушаш, ако имаш усет да схващаш, ако имаш обоняние да чувстваш, ако имаш очи да гледаш, слънчевият ден е настъпил за тебе, слънчевите радости са близко до тебе.

Ето как ти ще наследиш едно завидно бъдеще - бъдеще на слънчевата слава, бъдеще на съвършенство. Нека остане у теб погледът на слънчевия свят, погледът към разумните, светли, слънчеви сили.

18 юни 1954 г.