372. Поглед към слънчевия свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 372-ро

Поглед към слънчевия свят

Ученико, за да имаш фиксиран поглед, той трябва да бъде подобен на слънцето, т. е. слънчев поглед. За да можеш да проучиш и проникнеш в слънчевия свят, погледът ти трябва да бъде слънчев. Възможни ли са тия постижения? Възможно ли е това състояние и може ли да се постигне от ученика, който тепърва слуша, на когото за пръв път се дават представи какво е това слънчев свят, какао е това естество на слънцето, какво е това тяло в пространството, каква е неговата задача, как то се проектира като такова, кой е замислил за него и защо е замислил.

Когато говорим за слънцето, ние фиксираме само едно от многото слънца, което има свой обект, своя задача, свое място и свое пространство, има и свои излъчвания. Излъчени от него други светове, наречени планети. Когато ученикът проучва планетния живот, защото той е тясно свързан с него, той е част от него, той действа чрез него, мисли чрез него, завладява, усъвършенства се чрез него. Ученикът трябва да знае началото, произхода на дадени планети. Ние казваме, че планетите излизат от слънцето. Как ще провери ученикът тази истина? Дали ще му бъде ясно или ще остане като хипотеза, неразрешена, отвлечена? Ученикът който има вече слънчев поглед, той знае, че физическото му естество, че физическият му произход с излъчена светлина от слънцето.

Но ще се зададе въпроса: нали светлината на слънцето е огън, Трептящи искри, а тук имаме груба материя, непроницаема материя, нерадиираща материя? Как можем тогава да допуснем в мисълта си, че планетите действително имат произход на слънчевия живот? Тук трябва да се отстрани критичната мисъл. Трябва мисъл, която да се доближава до самата реална истина, защото трябва да има разсъждение, трябва да има критерий, трябва да има база, обект. А за да стане това, напълно трябва да се видоизмени съзнанието на ученика. Кой ще направи това видоизменение? Неговият слънчев поглед. А кой ще избистри този поглед, за да стане той слънчев? Единствено Върховният Дух, единствено Божият Дух е, който може да избистри погледа на ученика. Ако ученикът се въвежда в школата, ако на ученика се създават условия да бъде по-близо до пулсиращия живот, до пулсиращите истини, до пулсиращите явления. Духът трябва да затрепти в него. А това, като изблици, що даде чистият слънчев поглед.

Ученико, знай: ако нямаше очи, не би могъл да учиш, не би могъл да имаш представа за красотата, не би имал представа за света. Ако нямаше и слух, щеше да бъдеш съвършено откъснат от пулса на живота. Но щом имаш поглед, щом имаш ритъмът да Духа, щом имаш трепетите на светлината, щом ходиш по повърхността на земята, щом се ползуваш от всички блага, от всички плодове на земята, щом можеш да мислиш за изкуство, щом можеш да виждаш красотата, щом можеш да виждаш реалния живот, това показва, че у теб има вече начинание, има вече линия на слънчев проблясък.

Когато така размишляваме, да не би ученика да дойде онази стара мисъл и да каже: значи нашето право на живот зависи от слънцето? Като че ли друга форма не съществува? Ученико, научи се да гледаш нещата право, в тяхната действителност. Всеки един учител, който ти говори, който те възпитава, който внася в тебе култура е богатство, е същини от слънцето. Когато така осъзнаеш нещата, положително ще знаеш за истините и тогава ще имаш право да разсъждаваш, ще имаш големия ръст да можеш да мислиш за слънчевия свят, който е въздал, каква е неговата основа, чия воля е той. Ти трябва да знаеш чия воля е слънчевия свят. Ако не знаеш, това навярно ще те спъва. А за да не те спъва, за да не попаднеш под ударите на противоположните критични миели, ти трябва да знаеш за началото, за първичността на слънчевия свят, на слънчевия живот. Можеш ле за момент да си представиш Бога някъде извън слънцето? Можеш ли да си представиш Бога някъде извън планетите, извън времето и извън пространството? Ученико, за сега не можеш и не прави усилия да можеш. Пътят на ученика е през слънцето. Ето защо нему му предстои да бъде слънчев син, да бъде светещ син. Само като светлина той ще може да проникне в голямата, във вътрешната глъбина на божественото ядро. И Великото начало има свое ядро. Благодарение на това ядро има организирана мисъл, организирано съзнание, организирано чувство и живот. Ние сега няма да се занимаем с това ядро. Ние ще разсъждаваме и мислим за резултатите на това ядро, а именно: слънчевите ядра, планетните ядра. Когато така разсъждаваме, идваме до великата истина, че на ученика предстои едно специално време, един специален момент, когато и той ще се самоосъзнае като едно, макар й малко, светещо ядро. Когато се осъзнае като светещо ядро, той ще може да проучи в най-големи подробности всички ония явления, които са станали с неговия дух и с неговата душа. А това е важно. Всичко друго е спомагателно. Всичко друго може да е настроение, вдъхновение, но ученикът трябва да се осъзнае като положително светлинно ядро. Така той ще познае истинското състояние на Великото Начало. Тогава ще паднат всички ония форми, които многото църкви, многото религии по лицето на земята са образували божеството и са му дали човешка форма. подобна на себе си. Реална ли е тази форма? Тя е спомагателно средство. Ако беше реална, тя би се разрушила, защото ти виждаш, ученико, че в живота всички форми са резултат, т. е. всички форми се деформират, дезорганизират. Следователно, ученикът трябва да има велики представи, божествени представи за същината на Върховното ядро на Великото Начало и тогава проследи цялата конструкция на това ядро - неговите явления в ядрата, слънцата в ядра, планетите в ядра, човешкия свят в ядра, също животинския, растителния и минералния свят. Тогава, когато ученикът размишлява, когато ученикът се съсредоточава, че неговата мисъл що трябва да бъде свързана с едно от тия ядра. Най-близкото ядро, най-осезателното, най-топлото ядро, това е слънчевото ядро. Няма да говорим за планетните ядра, защото ученикът изпитва всички налягания, всички пертурбации и системни изживявания на планетните ядра. Но онова, което ще усъвършенства неговия поглед, онова което ще усъвършенства неговата мисъл и неговото съзнание, това е пряката му връзка със слънчевото ядро. Когато има връзката с тия ядра, които се изливат като лъчи, тогава ученикът ще се осъзнае като един важен момент в сътворението.

Това е неговото посвещение, това е неговата светлина, неговото знание. неговата наука. Тогава целият негов живот, цялата негова физическа система, целият негов чувствен и космичен живот ще бъде построен на базата на слънчевите ядра. Само слънчевите ядра са, които могат да задоволят, които могат да изпълнят желанията, копнежите, мислите в ученика. Другите явления не са в състояние да направят това. Защо? Защото другите явления са само дадени процеси, а ученикът постепенно се освобождава от процесите. Той се освобождава и излиза от тъмната зона, от тъмната слънчева светлина. Има ли такава слънцето? Щом казваме, че всички планети имат тъмна страна, следователно, това е вярно. Защо е така сега, защо Върховното Начало така е постъпило сътворението, това е друг въпрос. Някога ученикът трябва да научи, но когато школува и завърши първия етапна своето посвещение. Колко етапа са те? Това са седем етапа, които ученикът трябва да завърши. След това ще мине в друга седморка, после в трета, четвърта и т. н. Посвещението е непрекъснат процес. Ние казахме, че ученикът трябва да излезе от процесите. Посвещавайки се, той се издига все по-високо и по-високо и ще се освободи от тъмните процеси.

Ето как ученикът трябва да свикне да гледа на живота. Тогава само ще разбере реалните прояви на слънчевия живот. Той ще ги вижда тогава в плодовете, в цветята, в животните, в минералите, в човека, т. е. в цялата живо природа. Той ще ги вижда в пространството. Как? Като светлинни ядра, които по дадени закони, а законът е великата хармония, се движат из небесното пространство. Тогава ученикът ще знае за пространството и ще изживява състоянието на пространството, ще изживява етера на пространството. И сега го изживява, но несъзнателно. Сега го изживява по необходимост, принудително, под давление, а тогава ще го изживява като трепет.

Може ли тази светлина да проникне в чакрите. в центровете на ученика? Да. Слънчевите центрове в ученика ще възприемат тази светлина и що трансформират като живот, като топлина, като виделина в своя малък свят. Този свят тогава ще почне да радиира и ще почва да излъчва известни светлинни лъчи. А те са така необходими, за да може ученикът да бъде оценен, че наистина има голям прогрес, че може да владее някои тайни, че може да владее някои сили, които имат миров начален произход.

Ученико, готвят те да бъдеш миров представител, да бъдеш гений, да имаш голямо мирово око, да имаш мирова воля, чрез която да бъдеш представен като посветен. Тук, в нашите размишления, ние не се занимаваме с твоите ежедневни нужди. За тях учителите са говорили. Ти ги знаеш малко. Но сега, стъпил в светлинното ядро на Вътрешната школа, теб трябва да те занимава въпроса само за светлинния слънчев свят. Докато не вживееш този свят в себе си, докато не го пренесеш в себе си, ти все още ще бъдеш в процесите. А как да се пренесе? Колкото повече бе свързваш със слънчевите сили, със слънчевите същества, те постоянно ще пренасят и ще оставят в тебе. Ето по какъв начин светлинните елементи ще конструират твоя физически, психически апарат. Тук идват на помощ и радиовълните, електричните вълни, които са все в помощ на твоето издигане. Когато обществата разрешиха да бъдат открити електричните елементи, те имаха предвид новото знание на ученика, новата култура на ученика, новото посвещение на ученика. Ето защо ученикът трябва да изучи законите на електричеството, законите на радиовълните. Той трябва да се посвети в тях, макар и други да са ги открили. То са били ученици на миналите школи, които, приготвиха в миналото своите органи, своите способности и сега можаха да влязат в най-дълбокия извор - в извора на радиовълните и електричните вълни и можаха да облагодетелстват човечеството. Тия ученици донесоха голяма култура, но има една опасност. Каква е тя? При бунта на духовете, техните изобретения ще създадат голям хаос, т. е. ще си създадат страхотна карма. Ето защо, всеки един посвещаващ се във вътрешната школа трябва да бъде много внимателен, да пази тайните сили, да не би да се злоупотреби е тях. Ние няма да бъдем ограничени и да кажем грях е станало, не събитие. А всяко едно събитие има свои добри и лоши страни. Лошата страна е бунта, а добрата страна е щастието и радостта.

И тъй, ученико, нека твоето посвещение донесе радост и щастие, повече просвета, душа и любов: Ето как трябва да се посвещаваш, да се възпитаваш вече. Да не те съблазнява онзи стар начин, който носи слава, който носи тщеславие, но ти свикни своите очи да гледат слънчевия свят, акордирай струните на твоята мисъл, която като радиовълни да може да се овладява цялото твое физическо, психическо и духовно тяло. По тези начин ти ще можеш да организираш своя свят по проекта на мировото сътворение, защото си мирова ядрена сила. Имаш всички привилегии. Действаш така, както искаш. Правиш каквото си искаш. Живееш както искаш. Всичко извършваш по принципа на Върховното Ръководство. Щом е така, ти си вече едно организирано светещо ядро, което дава живот. Този живот се изразява в чудната мисъл, в чудните изкуства, в чудните прояви.

И тъй, помни, ученика! Никога да не излиза твоето съзнание от слънчевия свят. Никога твоята мисъл да не блуждае извън слънчевия свят. Винаги да радиира, винаги да търси, винаги да прониква в системния слънчев свят, когато така се запознаеш със системния слънчев свят, ще имаш възможността да се срещнеш със слънчевите сили, със съществата от слънцето, т. е. Великите учители. Когато един велик учител иска да си почине, да си отдъхне, казано на човешки език, той спира върху едно такова слънчево ядро и предава своите планове, събира сили и средства, за да може да продължи великото дело на сътворението.

И тъй, за да имаш прогресивния, за да имаш съвършения метод за бъдещето твое развитие, за бъдещето - твое посвещение, необходимо е да се свързваш със слънчевия свят. Не е много трудно. Ти имаш тази възможност да се свързваш и ония светлинни представи, които са като живи форми, които обогатяват твоето съзнание. А за да стане това, какво трябва да направиш? Повече на слънце, повече миели за разумния свят, за да израснеш като дете на слънцето, като жител на неговия свят. Тогава ще имаш правото, ще имаш възможностите, които имат слънчевите синове. Сега астролозите те учат как ти влияят планетите - Марс, Юпитер, Венера, Уран, Сатурн и т. н. Всичко това е добре да знаеш, но ученикът трябва да знае как му влияе слънцето. Това е последното усъвършенстване. Когато един ученик завърши своето школуване на дадена планета, той трябва да завърши с форма и образ слънчев тип. Не можеш да бъдеш посветех, ако не бъдеш слънчев тип. Не можеш да се освободиш от влиянието на другите планети, ако не си съвършен слънчев тип. Когато бъдеш напълно слънчев тип; ти си вече свободен. Ще придобиеш слънчево чело, слънчев нос, слънчев слух, слънчево зрение, слънчево обоняние, слънчево осезание. Слънчевият тип притежава дванадесета способности, за които по-рано ти говорихме.

Ученико, трябва да се освободиш от многото влияния. Ние не искаме да те занимаваме с дадената до сега астрология, защото ще продължаваш да правиш хороскопи, посредством данните на дадени влияния. Ученикът на голямото необятно светилище трябва да има само едно единствено доминиращо влияние-слънчевото влияние. Защо? Защото планетните ядра имат кармични връзки, а слънчевото ядро е свободно от кармичните връзки.

И тъй, ученико, трябва да се освободиш от планетните влияния, от техните кармични връзки. Достатъчно ти е да изживееш тежката карма на земята. Не е необходимо да я изживееш на другите планети.

И тъй, ако има да изучаваш астрология, ако има да изучаваш окултна наука. изучавай слънчевия свят. Той е който ще те създаде като слънчево ядро, като слънчев тип. А това е много важно. Та е същественото, то е реалното.

Но ще кажеш: по чия заповед става това, да бъда под влияние на дадени планети или планетни ядра. Животът е един общ колектив. Следователно, животът се ползува от общия колектив на ученика. Трябва да се трансформира този колектив. В какво? В слънчеви ядра.

Ето къде е борбата между Духа и планетните ядра. Когато се говори за борба между Духа и плътта, то е именно това - да се бори ученикът с планетните ядра, за да се освободи и да заживее в слънчевите ядра. Когато се говори за много слънчеви ядра, разбирай многото слънца в пространството. Голямото, великото начално ядро се е проектирало в много такива планетни ядра. А планетните ядра са се проектирали в много малки същества - човешкия мир, растителния мир, животинския мир и минералния мир.

За да знаеш нещата, трябва да имаш трепета на слънцето в себе си. Цялата твоя същина, целият твой колектив да трепти като мирово съзнания, като светлинно мирово съзнание.

И тогава със своите слънчеви очи ще съзерцаваш Бога, със своята слънчева мисъл ще размишляваш за Бога, със своята слънчева любов ще обичаш Бога, със своята слънчева воля ще се движиш към Бога.

Ученико, само като светещо слънчево ядро ти ще бъдеш истински посветен в мистериите на светлината. Иначе, ще се бавиш, животът ще те отегчава, ще служиш на много планетни карми и ще изживееш много пертурбации на много дадени явления. А сега, когато слънчевите ръце ти се подават, когато слънчевите очи те гледат и обливат, когато слънчевият свят ти говори, приеми това влияние като слънчев възход, като слънчева мисъл, като нов живот. И в миналото Великите учители - представители на слънчевия свят винаги са говорили на своите ученици да обикнат светлината, да излязат да посрещнат изгрева на слънцето и използуват слънчевите лъчи, слънчевите дни. Това е било все подготовка да сега, когато на ученика се казва да стане слънчев тип, реално слънчево ядро. Тогава и учителите ще продължават да се занимават с това същество. Особено интересно е да се изучат елементите на този светлинен ядрен живот. А от там той ще може да се научи за живота на Върховното ядро..

И тъй, имай ясна представа за слънчевия свят, за светлинния Бог. Тогава неговото слово ще бъде винаги шепот у тебе, неговата мисъл ще ти бъде ръководство и неговият живот ще ти бъде радост и щастие. Тепърва има да се запознаеш с годините, с времената, с епохите, с вековете на слънчевите ядра. Тепърва има да учиш що е това сътворение, що е това слънчево ядро, що е това Върховно ядро. Тепърва ще има да правиш опити да влезеш във връзка с тази светиня, където учителите на светлината ще ти дадат ново прозрение, ново съсредоточение в действителността и реалността на човешкия живот.

Когато завършваме нашите срещи, нашите размишления, ние оставаме с голямото доволство, с голямата любов към вас, които дадохте условия, които можахте да издържите в най-голямо напрежение и да запазите светлинната база. Макар и някои неща да не можахте да преодолеете, това съвсем няма да попречи на бъдещата дейност. Напротив. Всеки от вас ще види, къде е закъснял, какво е придобил. Всеки от вас ще даде сметка, защото сметката е кантар, който тегли. Има една способност в човека. Наричат я съвест, наричат я преценка. Затова трябва човек в някои особени моменти да си даде сметка. Тогава ученикът ще се смущава от това положение. И вместо да използва условията и възможностите, той се спира за да се справи с тия свои закъснения. Дано за в бъдеще, като слънчево ядро да радиираш в общото слънчево ядро. Тъй както един лъч минава през дадено цвете и растение, извършва своята работа и заминава, така и ученикът трябва да извърши своята работа и да отмине. А сега какво става? Той не си завършва работата, спира и казва: трябва да се чакат благоприятни времена. Ученикът трябва да има естеството на слънчевия лъч. Той трябва да знае, че е завършил своята работа. “

Но ще кажеш: нима природата, слънцето, нима планетите и съществата не могат да свършат тези работа? Не е въпрос друг да я свърши. Тя ще се свърши, но за тяхна сметка. Ето какво представлява едно слънчево ядро: като слънчев лъч то минава през дадена среда, извършва своите процеси и заминава, продължава и така се обновява. То върви от степен в степен, от връх към връх и никои сили не са в състояние да го спънат. Тази опитност още нямат сегашните ученици. Те се спират и казват: случва се това. В живота на ученика няма случки. Никакви случки, никакви непредвидени събития. Всяко едно същество, което спира друго носи известни последствия.

Има и друго едно положение: когато ученикът не извършва своята работа, създават му друга работа, по-тежка. Тогава питам: защо ученикът трябва да допусне да го натоварят с друга, неприятна работа? Ние казахме в миналото, че ти трябва да се освобождаваш от инертността. Ако искаш да завършиш работата на духовете, никога няма да успееш.

А ако искаш да влезеш в унисон с работата на другите сили, вина ги ще успяваш.

И тъй, ние благодарим на всички за голямото търпение, за голямото смирение, за голямата готовност. Благодари ви и цялото небе за вашето добро желание да се издигнете да се посветите. Нека бъдете ядрени сили и в братското общество. Нека се чувстват вашите ядра като стабилитет, като основи, за да може да расте братското дело.

Чакам те, Господи!

Чакам те, чакам те,

Господи, пред прага /3/

Светлината ти да ме озари, /3/

Любовта ти да ме осени,

Истината да ме обнови!

Чакам те, чакам те,

Господи пред прага

Всички действия, на ученика трябва да бъдат изящни, всяка негова мисъл - кристална и всяка негово чувство идеално. Така както освобождават, ученика от планетната карма, така го освобождават и от животинския начин на хранене, на действие, на пиене. Нека тия братски вечери, послужат като културни обогатявания на ученика. Когато са храниш, не бъди лаком като животно, но спри се, мисли за онова действие, което има да се извърши пред лицето, през очите на светлите същества, които вземат живо участие да ти приготвят храна, да ти създадат условия.

Когато се храниш, обърни повече внимание на обстановката. Тя не е тъй случайна. Животното не търси обстановка. В какво се състои тази изящност? В чистотата на храната, в реда и порядъка. Ученикът трябва да употребява стъклени прибори, стъклени вилици и ножове, защото стъклото най-богато отразява светлината. В бъдеще ще се храните в кристални съдове. Това е културата и възпитанието на новото. Красотата трябва да замести всички досегашни средства за хранене. Досега си се хранил както си можал, както дойде, като бързаш да изпълниш своите задължения към семейството си, към обществото и свои лични задължения. Но сега спри вниманието си на онова, което ти говорим. Ако масата не е стъклена, то тя ще бъде покрита с чиста бяла покривка. Всичко да бъде в най-голяма чистота, защото, чистотата е обичана от Бога. Ако така работиш, ако така мислиш и действаш, ще имаш благословението, т. е. ще имаш поддръжката, защото давлението на небето е да въведе кристалния елемент в света. Досега се употребяваше желязо, калай, сребро, злато и други метали, но това сега не е достатъчно.

21 юни 1954 г.