396. Мирогледът на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 396-то

Мирогледът на ученика

За да устрои ученикът своето битие, нему му трябва, мироглед - мироглед, който да съдържа основите, ядрените сили, както на физическия свят, така и в другите светове. Необходимо е ученикът да преустрои себе си, за да бъде един завършен свят по всички правила, по всички принципи и фактори, защото за да има деятелни сили със способности, чрез които да се проявят силите на духовния свят е необходимо условия; които да внесат една нова система, едно ново разпределение, едно ново явление. За да могат духовните сили да разкрият, както ядрените сили, така и организмите на Духа. Пряката връзка на ученика с духовните сили е великата му задача, която трябва да разреши по всички правила на физиката, на математиката, на геометрията и астрономията. Колко много ученикът трябва да преорганизира своя мир, за да стане той подобно на мировите на висшите същества. Обърнете внимание на всяко мирово същество има свое битие и свой свят. И къде е разнообразието във висшите светове? Разнообразието е именно в тия мирове, в битието на всяко едно духовно посветено същество.

Колкото повече висши същества населяват една сфера, толкова повече тази сфера е под давлението и влиянието на психичните, на мистичните и космичните сили. А точно това трябва на ученика - да има тия психични, мистични и космични влияния. Колкото са по-силни тия влияния, толкова повече те създават добра атмосфера, за да се развие битието на ученика. Богато битие, богата магнетична почва, богата ядрена почва, богата електрична почва създават цветуща градина, създават една богата атмосфера, в която и висшите сили пожелават да присъстват. Тогава да не е чудно на ученика, защо някои посветени, някои издигана ти личности имат способности както на композиция, на поезия, на художество или наука. Да не му бъде чудно, защо едни същества имат влияние като политици, като военни, като медици или като прависти. Защо е това? На ученика трябва да бъде ясно, че на тия същества битието се намира под влияние, както казахме на космични, на психични и мистични сили, или под влиянието на магнетичните, електричните сили.

Колко разнообразен трябва да бъде живота и битието на ученика. В това разнообразие се включва неговият абсолютен мироглед. Каква в същност е това мироглед? Да бъдеш художник - сила на изкуството, за да можеш да оправиш както в съзнанието си, така и в мисълта си и във волята си ония прави пътища, ония богати сфери, за да могат новите духовни сили да бъдат положителни, заради голямото развитие и голямата сила, която тия сили ще внесат в неговото съвършено битие.

Както казахме в началото; за да се преустрои мирът или битието на ученика, се изисква гениални фактори, т. е. разумни сили, защото геният се придружава с висша разумност. Само разумността е, която слага своя печат върху челото на гения, Само разума е, която внася тия висши ритми и импулси във волята и сърцето на гения.

Ученико, за да се приближиш, т. е. за да завладееш, т. е. за да построиш себе си, според мярката, според шаблона на един гений, или на един адепт, необходими са както казахме висши разумни фактори. Ние много говорихме за тия фактори, но ще продължаваме да говорим за тях до тогава, до когато станат родоначалник във вашето битие. Трябва да имаме родоначалници. Те са именно факторите. адептите на светлинния свят, мъдреците на духовния свят. Колкото повече се разцъфтява дървото на висшите разумни плодове в ученика, толкова повече адепти се интересуват и се ангажират от това ново явление в природата. Знаеш ли ученико, под какво наблюдение е цялата природа? Цялата природа е под наблюдение на висши адепти. Има определени адепти, които да се грижат за всеки род растения. И благодарение на тия грижи, на тия давления на адептите не се страхува провидението, че ще изчезнат някои родове. Много се държи за различните родове. Защо? Защото абсолютно разумен е Родоначалникът им. Ето как ученика трябва да се възпитава, за да вижда във всеки род растение бдителното око, бдителната сила и висшето съзнание на тия посветени адепти. Ако някои сили от нисшите сфери си позволят да изкоренят, да заличат един род растение от живата природа, те ще влязат в голям конфликт с тия адепти. От цвета, от аромата, от формата на дадено растение ще съдите за висотата на адепта. От там ще познаете какъв адепт охранява този род на Великия Родоначалник.

И тъй, когато отидеш при някое растение, спри се при него, не нарушавай, не обезличавай неговата осанка, но вгледай се, вглъби се в него, дано да видиш зениците на адепта. Ето как ти ще разбереш цялото растително царство, че е под грижите и наблюденията на висшите същества, че това царство на растенията е донесено, е пренесено под особени грижи и охрана от някои други планети, или слънчеви системи.

С това навеждаме мисълта, когато си сред живата природа, особено сред растителното царство, размисли се, повече се размисли, защото когато си в размишление, тогава мислите на тия адепти ще имат достъп да се слеят с твоите мисли. И наистина, ти тогава ще имаш една висота на мисълта - ще бъдеш подобен на мисълта на адепта.

Ученико, това е възпитание, това е влизане в един по-висш духовен свят. За да можеш да видиш реалността, положителните идеи в дадено растение, трябва да имаш връзка с техния представител. Когато ти говорим за адепти на растителното царство, ние не искаме да те отклоним от влиянието, от абсолютността на Великият Родоначалник. О, не! Ние искаме да запознаем ученика, от по-близо да влезе във връзка с този висш мир, с тези висши същества, с тези велики разумни посветени.

Да видим сега, как е построен света или битието на ученика. Какво отношение има то към животинския свят? И животинският свят е в състава на живата природа. Разликата е, че животинският свят е под наблюдението на известни йерархични сили, наречени ангелски сили. Защо са наречени ангелски сили? За това, защото тия сили са в състава на онази йерархия, която хармонизира живота. Ето защо, понеже в животинския свят хармонията е нарушена, е предоставено на тия сили да хармонизират живота в животинския свят. Но ти, ученико, гледай, виж зеницата на тия сили във всяко едно животно. По всяка една форма, всяко едно влияние и една дадена способност в едно животно, ти ще съдиш за голямата задача на тия сили, които имат трудността да хармонизират тоя тъй печален, така осъден животински живот. Животните се намират при много неблагоприятни условия. Разликата между растителния и животински свят е доста голяма. Растителният свят е свят на благоуханието, на чистотата; когато в животинският свят липсва чистота, липсва красотата, благоуханието. Защо животинският свят е така печален? В животинския свят са изпратени известни духове, които са нарушили хармонията в някои сфери. Ето каква е печалната история на животинския свят. Но ти ученико, бъди в хармония с тия духове. Те добре те разбират, добре те чувстват, винаги са готови да ти услужат, дори са готови да се жертват за теб, макар да отсъстват някакви разумни размишления у тях. Но дали принудително, дали доброволно целият животински мир е в услуга на човешкия род? Дали има човекът някаква намеса? Дали има човекът някаква делба, или някакъв интерес по отношение на животинския свят? Човекът доста много е взел от животинския свят и дори понякога е напълно като животно. Но така ли трябва да бъде? Като казваме, че ученикът трябва да има особени отношения към животинския свят, ние разбираме да има онази дистанция, да има онази висота, чрез която ще се домогне до добрите условия, да може да им помогне. Само една мисъл трябва да занимава ученикът: как да помогне на тежката карма на животинския свят, без да използва някои същества от него за свои лични облаги. Далеч от мисълта, че трябва да унищожава известни животни, за да може той да продължи живота си. Ако има едно голямо престъпление от страна на човешкия род, то е именно, че той бе е отклонил от естественото развитие, от естествения живот, от живота който му е определен, на когото е дадено съдържание и смисъл и който живот е кредитиран с много блага от растителния свят. Но той не се задоволи от благата на растителния свят, а вихрено, лудо се втурна да използва всички човешки права и съображения в целият животински свят, като му нанесе едно голямо поражение.

Но ще се зададе въпросът, както често се задава от интересуващият се ученик защо беше необходимо да се създадат минералите, растителното и животинското царства, когато, ако се създадеше само човешкият свят, той щеше да бъде най-щастлив? Ученико, първо се създаде минералното царство, растителното царство. животинското царство и тогава дойде човешкото царство. То е последно на земята. Или то е гостенин, поканен гостенин, или адепт, който е имал голямата задача да дойде и помогне на тия същества, както на ядрените в минералното царство, така и на душите в животинското царство. Ние няма да засегнем човешкото царство. Важно е, ученикът да има особени, хармонични отношения към животинския мир, растителния мир и минералния мир. Така той ще може да влезе във връзка с адептите и посветените на тия мирово. А това е много необходимо. Защо е необходимо? За да могат да се превъзмогнат всички неблагоприятни условия, всички отрицателни влияния и напълно да се възстанови висшата божествена хармония, реда и порядъка. Кой ще направи това? Кой от света се интересува от тия въпроси? Кой е залегнал, кой има присърце да опази растителния свят. кой има също състрадание да помогне на животинския свят? Ученико, ти си единствен. На теб се открива тази важна, тази божествена задача, която трябва да я разрешиш, както за себе си, така и за другите сили. За да можеш да влезеш Като близък, като познат в общия колектив на живата природа, наистина трябва да имаш връзка. А как ще направиш тази връзка? Чрез размишление. Тук не помагат никакви екзалтации, никакви религиозни и други състояния. Тук трябва дълбоко размишление. Вие искате да видите Бога, да видите ангелите, да видите посветените. Вие няма никога да ги видите, защото те са в размишление. И ако и вие сте в размишление, тогава ще ги видите. Размишлявай за великото сътворение, размишлявай за живата природа, размишлявай за слънчевите системи, размишлявай за минералното царство, размишлявай за растителното и за животинското царства. Колкото повече устройваш себе си като един съвършен приемник, толкова повече способности размишление у теб е вече трептение. А знаеш вече какво значи трептение. Ние в миналото размишление изяснихме: да бъдеш в състояние на трептение какао значи. Състоянието трептение е велико божествено размишление. Ето как ти ще се освободиш от цялата стара традиция, от целият стар свят с неговите хипотези, халюцинации, допущания и т. н. За тебе вече няма до спукано. Няма вече време за неизвестни, нито да се мъчи по някакъв начин с магически и математически способности да откриеш неизвестните. Когато си в пълно размишление, всички неизвестности са открити. Пак ще повторим: когато се устройваш, първо запомни - овладей способността размишление. Тогава напълно ще се освободиш от животинския свят, от поривите на навиците, от инстинктите на животинския свят и само като свободен ти можеш да му помогнеш. Иначе не може.

Сега отци, пастори, владици и други искат да помогнат на човешката душа. Това е много хубаво, но те не знаят, не подозират, че човешката душа е свързана с цялата трагедия на животинския мир. Какво трябва да направят? Първо трябва да имат едни божествени отношения към животинския мир за да го освободят, да го хармонизират и тогава да спасяват човешката душа. Тя тогава сама по себе си ще бъде свободна. Не че те нямат метод, но си позволяват да използуват както за своите нужди, за своята храна животинския свят. И питаме: тези оскърбени души или тези оскърбени духове, които са в инволюцията на животинския свят, какви чувства ще проявят те към човешкия свят? Зверски. И тъй, кой направи животните тогава да имат зверски инстинкт? Човека подцени животинския свят и казва, че е без разум, без душа и може да го използува за свои блага. Но животинския дух е дълбоко оскърбен и обиден. И за отмъщение към човека, той е внесъл у него смъртният бацил. Но за да има едно светло бъдеще, на човечеството му предстои да се справи, да има вече едни отношения както към минералното царство, така и към растителното и към животинското царства. Не може да бъде щастливо човечеството, до като има един нещастен животински, растителен и минерален мир. Докато не се възстановят едни правилни отношения към тия три царства, към техните ръководители; към техните адепти; до тогава човешкият свят ще изнемогва, ще бъде в крамоли, във войни и т. н.

Ето какъв морал, каква съвест трябва да се внесат в съзнанието на човека. Ние изключвам ученика, защото знаем, че ученикът има един божествен морал, едни божествени отношения.

Колкото и да правят опити големите естественици, биолози да проучат животинския свят, няма да могат до тогава, до когато не се възстановят едни божествени отношения или абсолютни отношения към живата природа. Няма друга наука, колкото и да крещят от креслата, от катедрите, по градините и полетата. Няма да имат положителна наука, до като не се възстановят божествени отношения между тия царства и човека.

Ученико, влез между животинския мир като съвест, като морал, като разум! И тогава ще разбереш, ще размишляваш за блясъка на скъпоценните камъни, ще размишляваш за нежността на свежото прекрасно цвете, ще размишляваш за безобидното животно. А какви ще бъдат твоите размишления? Ще бъдат такива, каквито са на адептите, на ангелите, на посветените. Ето как още от тук, от твоето физическо съществувание на земята ти ще бъдеш подготвен за една друга среда, за една друга йерархия, за едно друго битие, за една друга култура, за една друга наука. Иди сред животинската природа готов за размишление. Колко много ти закъсня, колко много ти се забави, колко много ти приспа, колко много ти се заблуждава. Колко дълги дни и го дини, хилядолетия те очакваше живата природа. Тя жадно те очакваше, защото имаше нужда от теб. Иди сред живата природа като ангел пазител. Иди сред живата природа като адепт, посветен, за да можеш да помогнеш на ония ръководни сили, които имат божествени отношения към живата природа, т. е. ученико, от мъртва природа, стани жива природа. Нека всички видове в живата природа да възкръснат в теб. Нека всички видове сили да придобият един образ който да бъде във вечно размишление. Размишлявай за тази природа, за да откриеш силите, изкуството, промисъла на Първородителя - Бога. Не можеш да познаеш Бога, не можеш да срещнеш Бога извън живата природа. Ще видиш Бога, ще срещнеш Бога сред живата природа! Той живее, подвизава се, работи. С цялата си душа Бог присъства в живата природа. Той я вдъхновява, обновява и възраства.

Да, ние похваляваме ученика, че той вече-има ако не отличен, то поне добри отношения към живата природа. Това Ъ един голям напредък. Това е разцъфтяване на една жива нова култура. Ако има такава култура, тази култура се представлява от ученика. Защо от ученика? Защото той иска да учи, само той може да размишлява. Макар и малък по обем неговият мир, макар и малко да са силите които подържат неговото индивидуално царство, но има една същина в ученика, която е тъй голяма, тъй пространна, че може навсякъде да присъства. Това е именно Божественото начало у него. Следователно, щом това божествено начало възстанови една божествена, връзка между Духа и душата с ония висши сили, бъдете уверени, че изкуството на светлината и присъствието на Духа са размишления. РАЗМИШЛЯВАЙ! Чрез размишлението ще получиш дарбата като художник за изкуството на светлината; като посветен за присъствието на Духа, като гений, композитор, поет и учен. Къде е вашата наука? Къде ще търсите науката? В ядрените сили в магнетичните, в електричните, в електроните? Къде е вашата наука? Тя е в съвършеното размишление за космичния свят, за мистичното царство и психичното състояние. Кои са фактори на вашата наука? Това са Светлината и Духа. Кои са вашите отношения към положителната наука? Това са съзнанието и любовта. Кои представители сте вие във висшата божествена наука? Това е душата и Духът.

Темата е отвлечена, в смисъл малко философски, биологична, геологична. астрономични, естество изпитателна, химична и т. н. Разнообразие! Тогава по специално какви сте? Химици, физици, астрономи или какви? Каква е ваша наука и специалност? Вашата специалност е изкуството на светлината и присъствието на Духа. Те са начала във всички научни отрасли. Следователно, ако искате учители с пълно познание, с абсолютно познание, които могат да ви запознаят с голямата тайна на битието и природата, тези учители са само Духът и Светлината. Светлината ще ви въплъщава, Духът ще ви назидава. Светлината ще ви украсява, а Духът - възкресява. Светлината ще ви въвежда, Духът ще ви открива. Светлината ще свети, а Духът ще работи. Това се отнася и за вашия вътрешен мир. Който има светлина, има и Дух. За това знае, положително знае любовта.

Като заключение: къде е мястото на ученика? Отговаряме - във Вътрешната Школа. Къде е вселената на ученика? Във Вътрешната Светиня. Къде е живота на ученика? Все пак още ученикът не може да, се види като обособен живот. Той чувства някакъв трепет, някакви сили, промени, сътресения, движения, желания, но той още не може да се определи конкретно, кое в него е живота. Виждате колко е разнообразен ученикът. Колко много страни има. Не само трето и четвърто измерение, но има и други измерения. Тогава къде е неговият живот? Неговият живот е концентричното ядрено размишление. Ако той не стане размишление, неговият живот е обезличен, разкапан. Но като размишление, той е един фокус, един факел, една светяща звезда, която заема място в мировото движение, в мировата орбита. И тъй, колко много очи трябват за вашето съзнание, за да види обема на вашия живот. Какво подготвено съзнание трябва да има този, който трябва да има пълното размишление. А само този, който размишлява, може да има откровение. Ето какво трябва да бъде вашето устройство. Какъв богат мир трябва да бъде вашето битие. Каква система трябва да бъде вашия духовен живот. Само при тази подготовка вие ще правите разлика между унижение и достойнство. До сега сте били в полето на унижението, а сега навлизате в царството на достойнството. Може би ще имате възможността да видите вашето минало. И какво голямо унижение цари там! То не е за предпочитание. И тази страница трябва да се заличи. Освободете се от положението на унижение. Никога не унижавайте духовните сили у вас, никога не унижавайте чувствата си, своето физическо тяло и своята мисъл. Дръж се достойно! Имай достойно отношение към цялото миросъздание. Така подготвени ще се срещнете с адептите на живата природа и тогава ще ви се разкаже за голяма та история, на живата природа. Може би ще ви упрекнат, че сте имали едни неморални, недостойни отношения към нея. Тук трябва смирение. Ученико, имаш да играеш една важна роля в новото възпитание, в новата просвета, в новите културни придобивки, в изкуството на светлината и присъствието на Духа. Теб предстои да пречистиш пътя си и да тръгнеш по него не като унижение, а като достойнство и да прочистиш атмосферата. Всяка твоя стъпка трябва да бъде достойнство, защото твоята стъпка ще даде хармоничен тон, който ще се отрази в цялата хармония.

Върви по пътя на Великата хармония, за да станеш велико върховно размишление.

26 февруари 1955 г.