401. Животинският свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 401-во

Животинският свят

Да, има моменти, когато дългият път за ученика е миг. Има моменти, когато късият път е вечност. Има моменти, дългото слово за ученика е миг. Има моменти, късото слово е вечност. Какво значи това? Това е благодарение на добрата връзка с ония висши знаменити сили, които всецяло ангажират съзнанието на ученика и той не може да определи колко време е минало. Толкова забавна е била неговата работа, толкова забавно е било словото, толкова забавен е бил пътя, че той не е почувствал словото, голямата мисъл. Такава интензивност, такава връзка е необходима да има ученикът, защото всичко в живота, всичко в битието за него да бъде миг. За миг да бъдете в царството на Духа, в царството на процесите, в царството на слънчевата система. Това е движението на ученика, това е силата на ученика, това е размишлението на ученика. Никога в неговия живот не трябва да има дълъг престой, дълго мъчително размишление, да има дълго значение, дълъг път. О, не! Всички състояния, всички явления в битието за него са непреривен системен живот, който по своето начало е така интересен, така разнообразен, така идеен по образ, по смисъл, по красота и сила. Защо е необходима такава интензивност на ученика? Като какъв трябва да бъде той? С кого трябва да го сравним? Ние си позволяваме да сравняваме ученика по движение с движението на слънчевите лъчи. Слънчевият свят е най-близо до ученика. Той е най-добре познат с него, защото изпитва върху себе си влиянието, действието, силата на неговите движещи се трептящи лъчи. А има ли по-бърз път, има ли по-бързо движение от това на слънчевите лъчи? Когато ученикът направи една системна връзка с висшите адепти, с голямата мисъл, с необятното сърце и душа, навярно ученикът ще получи едно особено движение, което по сила, по система няма подобно познато до сега. Какъв е смисъла в такова движение. Има ли някакъв смисъл, някаква цел? Само да се движиш, да създаваш течения, да създаващ движение, да се местиш от едно място на друго, Да се местиш от една планета в друга, от едно царство в друго? Какъв е смисъла. Не можеш да опиташ сладчината на живота, не можеш да опиташ удоволствието на живота и красотата, не можеш да изживееш системата на живота. Нямаш време. Движението е непреривно, неспирно. Какъв е смисъла? Въобще има ли смисъл? Да, ученико. когато придобиеш състоянията на висшите неща, на висшите явления, тогава има смисъл, защото ти ще бъдеш едно състояние, което ще включва в себе си всички състояния, всички системи. А това подразбира да имаш неимоверно движение.

Когато ученикът направи такава интензивна връзка, тогава той може с бързината на своята мисъл да присъства във всички реални, положителни системи, както в минералното, така и в животинското царства. Когато ученикът направи такава интензивна връзка, тогава ще може да присъства като съзнание, като душа, като Дух в животинското царство. Ние ще се спрем малко и върху системата на животинското царство. За да може ученикът да има положителни знания, за да може със своята мисъл да проникне в големите глъбини на животинския мир, трябва му интензивна мисъл, интензивно размишление. Там живота бързо се движи, макар процесите да са бавни. Бързо се движи. Движи се в смисъл в животинският свят. Елементалните души нямат възможност да се задържат повече в дадена форма. Има процеси, особено животните едно друго се унищожават, разрушават физическите форми. От друга страна човекът унищожава животинските форми и по този начин, тия души нямат възможност да се бавят, да има тъй да се каже, в своя път вечност. Там животът е много интензивен, но благодарение, че отсъства мисълта, размишлението, тия същества не могат да изпитат ония ужаси, ония страшни състояния на това непреривно за тях движение.

За да може по-добре да се опознаете, с духа на животните, с живота на животните, трябва да имате интензивна мисъл, бързодвижеща се мисъл, защото ако днес наблюдавате една форма на едно животно, утре няма да я има. И тази колективност на това животно се движи, действа, търси нови обекти. И при тези обекти живота е доста забавен.

Това е философската страна на живота на животните. А каква е реалната, т. е. чувствата. моралната страна? Тя е наистина доста страшна. При какъв страх, при какъв ужас живее дадено животно. Макар и то да има свой личен живот, да има и то дадена мисъл която се проявява чрез инстинкта и то, животното; търси начин, търси условия, как да може да защити себе си, може би без да знае защо му трябва това съществувание в тази физическа форма. То може би няма тази критическа мисъл, не може да прецени своето съществувание като дадено явление или битие в известна сфера или планета. Но независимо от това, по инстинкт животното чувства, изживява трагедията, когато човешкото същество би обвинило целия свят, би вдигнало голяма аларма. Но запазвайки морала, запазвайки своята самобитност, то е подложено на изпит, който е в унисон с движещите се сили на съвършенство. Защо движещите се сили на съвършенство са много строго морални. Те не жалят формата за да възкресят, да пресъздадат съдържанието. Формата за тях е един преходен етап. Не се трогват при разрушаването на формата. Защо? Защото в основата на движението, на усъвършенстването, никакво същество не е бивало да се спира за дълго някъде при даден обект, да го присвоява и да казва: това съм аз и всичко друго трябва да се върти около мен и да ми прислужва. О. не. Законът на съвършенството не разбира тази комедия. То не се трогва от някаква си катафалка, от някакви смъртни процеси, от. революции или войни. Законът на съвършенството е разрушил всички бариери, всички стени с единствената цел да освободи, т. е. да извади това съдържание от тази черупка, от тази форма, което съдържание е станало причина това макар и слабо съзнание да бъде инертно. Законът на съвършенството може да бъде омилостивен от великия посветен. Само той може да живее в дадена форма столетия, векове. Защо? Защото посредством тази форма, този образ, това посветено същество извършва интензивни обрати, интензивни работи по отношение по нисшите същества. Само там законът на съвършенството е омилостивен. Никои други случаи той не признава.

Ще каже ученикът: много е жестоко. По добре ли е едно същество да вземе формата на една свиня, да цапа из локвите и калта, само да грухти и яде, да няма никакъв прогрес, отколкото една душа затворена в това животно да изживее сътресенията, за да получи едно просветление? Много естествено, там процесът е интензивен. Следователно, ученикът трябва от сега нататък да има нов мироглед, едно широко съзнание и да опознае в детайли закона на съвършенството, закона на абсолютната воля. Само така ще може да разбира, ще може да навлезе в явленията на животинския свят и да получи едно богато съзнание по отношение на целия този мир. Иначе най-малките сътресения, най-малките преживявания на животните ще го спират и той ще стои, ще се суети - няма да може да си обяснява нещата с правилата на божествения морал, защото той ще види само безморалие, жестокост и разрушение. Но когато познава законът на съвършенството, законът на върховната воля и великата справедливост, тогава той ще знае закона за всеки процес, за всяка вариация и за всяко стълкновение. Ще знае за тяхната причина и ще я оправдае напълно, както се казва: целта оправдава средствата. Да се постигне целта, средствата са под давление на закона на справедливостта, когато слабото същество е унищожено от силното същество, когато в силното същество съзнанието, будността е толкова, колкото в слабото същество. Отговаряме: силните същества под давление на закона изпълняват само една служба. То понася тежкия кармичен закон, но изпълнява дадена работа по отношение закона на съвършенството. Може би ще дойдете до положението да кажете: нима тогава трябва да оправдаем убийството, унищожението? О, не! Ние изтъкваме, само едни положения пред които ученикът ще изживее може би страшно разочарование. Но за да можем да го подготвим да не дойде до тия стълкновения, до тия разочарования, той трябва вече да има линия на мисъл. Ние не мислехме да въвеждаме ученика в животинският свят, защото там е опасно за него. Там той ще види безморалие, несправедливост. Това ще му навреди. Може да се мине така незабелязано, да се отдаде това на известни случайни или кармични закони и т. н. Можехме да направим това, както го и правехме до сега, но понеже засегнахме света на минералите, света на растенията, следва да засегнем и света на животните. Кога дойдоха животните на земята? Какво е тяхното предназначение? Каква е била целта на провидението да създаде и животинския свят? Има ли някаква цел? Когато виждат, че там царува пълно безморалие, несправедливост? Все пак, провидението има една цел - тя е много съществена и много делова по отношение човешките същества. Животинският свят е едно училище, един възпитателен дом за човека. От този свят човекът е започнал да размишлява. Дотогава той не е мислил. Той само е блаженствал. Но когато дойде в стълкновение с животинския свят, у него се е събудила една интензивна мисъл, която го е довела до едно голямо стълкновение и голямо разочарование. Човешките същества не можаха да разберат идеята детайлно, която е вложена в животинския свят. И те сами себе си извадиха от релсите на правилното движение, т. е. човекът се спъна в животинския свят. Той там се спря. Животинският свят беше за него една непроходима област, голямо препятствие. И реши човекът да се занимае с животинския свят и да остане при животните. Прие от тяхната карма, от тяхната съдба, от тяхното безсилие, тъпоумие и някъде се приравни с животинския бит. Предназначението на човека беше да помогне на животинския свят, да помогне на растителния и на минералния свят. Но той не можа да се справи нито с минералния, нито с растителния, нито с животинския свят. С другите два свята е в по-права линия, но по отношение на животинския свят, той е в голяма реакция. И ако ученикът има да страда, да бъде в тежки изживявания в този земен свят, всички тия състояния той получи от животинския свят. Животинският свят е тежката съдба на човека. Животинският свят е най-голямото грехопадане за човека. Животинският свят е най-голямото морално разложение в човека. За да научи това, ученикът трябва да размишлява и само тогава ще се коригира, ще се изправи по отношение на това велико всемирно събитие. Животинският свят е едно голямо събитие. То е признаци на живота и призраци на живота. Животинският свят е протичаща божия мисъл, една велика божествена възможност, т. е. той е проява, присъствие на Дух и въплъщение на светлина. Следователно, преките отношения на ученика към този свят трябва да бъдат божествени, защото божествената мисъл, като художници или скулптори, или като ваятели се е спряла върху образа на животинския свят. Заради тази същина на божеството, което се е спряло върху този свят, ученикът трябва високо да цени, обширно да разбира тази идея, тази проява и явления като свят.

Какво велико разнообразие е животинския свят! Какви божествени, възможности е той. А всяка възможност ученикът трябва да цени. Само тогава ученикът ще бъде напълно посветен, напълно изправен, напълно морален по отношение великото провидение. Необходимо е това да се знае. Нали ученикът се готви за голям професор. Той трябва да знае началото за всички явления, на всички прояви, т. е. да за може да получи тази интензивност, тази неимоверна движеща се мисъл, трябва да бъде подготвен. Кой ще го подготви? Ще бъде подготвен сам във Вътрешната светиня, която има божественото размишление, божествената мисъл. Никоя друга наука не може да го подготви. Никоя друга система не може да го подготви, защото няма друга система, която може да знае началото на всяко явление. Само вътрешната, само вглъбената божествена мисъл е която може да запознае ученика с всяко начало в битието, стига той да има вече това съзнание, да има устои, да има вяра. Щом е станал ученик, не може вече да се съмнява, защото духът ще го изтласка от статическото положение и ще го издигне на повърхността, на хоризонта, зората на великото посвещение. Ако ученикът иска още да си поживее, да спре движението в себе си, навярно това движение ще мине с по-голям процент, с по-голяма тежест и ще смачка формата, за да може да има по-голяма интензивност неговата същина.

И тъй, движи се бързо, за да не те достигнат вихрените сили на съвършенството. Ако те достигнат ще ти смачкат формата. Но ако ти бягаш, летиш пред тия сили по инерция, бързо ще влезеш в техния свят - в света на съвършенството. Така и сега, вихрените сили са, които изнедряват известни души, откъсват ги от минералния, растителния, животинския свят и ги отнасят в света на посветените. Това е едно велико събитие, което се случва на всеки две хиляди години. Защо е взето числото две? Понеже там е реакцията. А там където има реакция, има и събаряне, има и съграждане. Много е необходимо да си в процеса на съграждането, т. е. да излезеш от процеса на съграждащия принцип, в процеса на творчеството, на съвършенството.

И тъй, ученико, за да имаш утрешния ден, чрез който да можеш напълно да разполагаш. Бързай, бързай, да не те достигнат стихийните сили, за да можеш да запазиш своята индивидуални форма - физическото тяло за по-дълго време. Бързай, движи се, за да не бъдеш инертен. Щом си инертен, законът на съвършенството ще те трансформира. Дай път на силите, не се спирай за да не се блъскат в тебе. Имай интензивна бързина и върви пред тях. Нека те ти бъдат тил, а ти преднина. Имай интензивност, бързина и върви пред тях. Бъди предният отряд, който да има едно върховно събитие пред себе си, който да открие един нов фронт, една нова зона, един нов свят, едно ново племе, една нова раса, нова държава. Движи се. Напусни старото място. Около теб са се приготвили много сили, които имат известни интереси, които задоволяват известни инстинкти: удоволствия, наслади и т. н. Но ти върви. Когато вървиш, всичко в теб е движение. На никоя сила няма да остане време да се занимава с твоята, личност, да иска да я присвои и спъне. Този, който се движи, няма време да са отклонява. За него пътя е строго очертан и делата открита, за да може ученикът правилно да се справи с ония трудни предмети, които ще трябва да изучава. А за да се справи, нему му е необходима същина, необходима му е връзка. За да влезе във връзка с тия бързо движещи се сили, трябва да напусне своя дом, своето семейство, своя народ, своята държава, своя континент и своята земя. Но къде ще иде? В друг дом, в друг народ, в друга държава, в друга раса, в друг континент и друга земя. Това е смисълът на живота, смисъла на движенията, това е вихреният полет на Духа. Иначе, всичко е безсмислица, всичко е тъма, застой, кал.

Но ще се възрази: къде ще мръднем с тия хилави тела, недостатъци, с тия слабости, с това невежество? Това донякъде е вярно, но ние напълно отричаме, че то е вярно. Защо? Имайки предвид вашите духовни образи, вашите духовни тела, вашата атмосфера и вашата родина, ние напълно го отричаме. Законът на съвършенството ще коригира всички несъвършени прояви у вас. Той ще ги стопи, ще ги трансформира, защото е закон абсолютен. Когато влизаш в света на животните, там ще се сблъскаш с голямата инертност по отношение тяхното битие, ще се сблъскаш с голямото движение по отношение тяхната трансформация. Но няма вече да се сблъскваш, а ще размишляваш, т. е. ще знаеш причините, ще си обясниш, защо животните ходят на четири крака, защо са приведени, ще знаеш защо животните едно друго се унищожават, ще знаеш за тяхната цел; за тяхната съдба. Ще знаеш за отношенията на човека към закона, към причината, за тяхната карма. за тяхната цел, за техния инстинкт и живот. Ще познаеш цялата им история и тогава ще имаш ясна представа за животинското царство. И тогава, твоите отношения ще бъдат съвършени, защото под диктовката на закона на съвършенството, ти ученико, ще откриеш цялата истина, цялата магия - проявата на Духа.

Да, труден е този проблем, печална е тази история, но тя същества, Ако ученикът иска да знае причините, той ще ги открие посредством дълбоко размишление. Животните са една йерархия, която е имала завидно положение, но дошла е една катастрофа, която може да дойде и върху всяко едно човешко същество, даже и върху всеки ученик. Каква велика връзка, какво велико присъствие трябва да бъде ученика, за да не падне под тия катастрофи. Ще кажете: защо е трябвало на провидението такава катастрофа. Нима не е могло без тази катастрофа? На провидението може би не е трябвало, но е трябвало на закона на съвършенството. Цялата асимилация е станало с тази йерархия. Ще кажете: нали това е божествена мисъл? Защо трябваше да получим такава асимилация, такава трансформация. Това е право само на Бога. Това е негово дело, в смисъл, негово проявление. И все пак има една гениална смисъл, която още на. може да се открие. Рано е да се открива, дори и на големите посветени, защото ако би им се открило, те биха излезли от релсите на закона на просвещението и усъвършенстването. За да се запази тази линия, тия релси към съвършенство, Върховното провидение държи някои скрити едни мисли, в които досега никой не е проникнал, дори и неговия син, тъй наречен, не е можал да проникне и за това той е бъдещ наследник. Това са гениални мисли, гениални проблеми. Какво е това Бог по своята същина и какво е това син по своята същина? Това са гениални мисли, за които ще се прояви нов закон, за да ги открие. Не законът на съвършенството, а нов закон, абсолютен по величина, по гениалност, по съвършенство, по сила. Съществува ли той? Сега го познават като абсолютна хармония. Наистина за този върховен закон, който е като абсолютна хармония ще настъпи една епоха, когато новите учени, новите математици, новите архитекти ще могат да се занимаван с него. Може би в някои по съвършени планети, където животът е по-съвършен, при по-благоприятни условия, там учениците ще могат да надраснат закона на съвършенството и да бъдат под влиянието на този върховен закон на великата хармония. Правдиво е, че абсолютното съвършенство ще даде върховната хармония. Единствената цел ла цялото стълкновение, на всички процеси които се извършват във висшите и нисшите мирове е законът на върховната хармония. Защо сега е дисхармония в растителния и в животинския свят? Всяка една дисхармония е обоснована на известни процеси. Тези процеси се движат по закона на съвършенството. И всяко същество, което е овладяло вече закона на съвършенството, навярно мечтата, бляна му, целта му ще бъде върховния, абсолютния закон на хармонията. Затова е необходимо ученикът да прави опити да се хармонизира. Колкото повече владее това изкуство на хармонизиране, толкова по-бързо ще мине през етапите на съвършенството. Усъвършенстването му ще съдейства да открие всички възможности, които ще го устремят по йерархия, по светлина за по пътя на върховната хармония. Какво ли ще има след Върховната хармония? Кой ли е там? Засега, за ученика, най-висша та цел, това е да може да постигне състояние на Върховна хармония. Лесно ли е това? Не е много лесно, не е и много трудно. Не е лесно, защото е в света на противоречията защото е във връзка, в допир със света на животните. Не е лесно, защото той е във физическия свят на контрастите, на изживяванията. А ученикът ще трябва един ден да престане да изживява. Какво велико състояние е това – да престанеш да изживяваш, т. е. да бъдеш лъч от Върховната хармония.

ОТГОВОР ПО ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ:

Какво е това състояние? - Има хармонично състояние, вдъхновено състояние, поетично състояние, има музикално състояние, има съвършено състояние и състояние на върховна хармония.

Кой се занимава с тия въпроси? Кой ще има време да се спира да упражнява своята мисъл в такова едно размишление? Наистина трябват гениални умове, гениални характери. Къде са те? Къде ще ги намерим? Ние ги намираме в другите планети, в другите сфери, но въпросът е да се намерят тук в сферата на земята. Много трябва да се ходи, с голяма бързина, дано стигнем някои. Ние няма да го спрем, но заедно с него ще се движим, за да усилим темпа към върховното царство на съвършенството. Ученико. бъди ти този; който ние ще догоним. Каква радост ще изпитаме, че си ти, на който толкова време посветихме, толкова слово дадохме и толкова любов и обич жертвувахме. Бъди ти този, който пръв ще минеш през царството на съвършенството, за да можеш да подучиш призванието, титлата - посветен. Не се спирай пред никакво препятствие, пред никакво противоречие. Нека за теб бъдат те само едни процеси, да остават след теб като останки. А ти се движи тъй, както се движи един летящ метеор. Той оставя след себе си следи, но постига своята цел. Остави следите, не се занимавай с тях. Те нищо няма да ти донесат. Ще имат своите ефекти някъде по планетите, из пространството, но ти върви към вътрешната глъбина, за да стигнеш върха на Вътрешната хармония.

Човешката душа не е животинска душа. Човешките духове не са животински духове. Човекът е взел нещо от животинския свят по свой образ, т. е. по форма е взел нещо от животинското и затова, образа, формата на човека е още животинска. По форма човекът е минал през животинското царство, но по душа, по дух - не. Защо е минал? За да помогне на тия души, трябва да станеш такъв по подобие. Затова е казано, че Син человечески е дошъл в образ човешки, за да помогне на човека.

25 март 1955 г.