402. Трите свята на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 402-ро

Трите свята на ученика

Кои са най-големите грижи на ученика? Кое е онова, което го респектира в дадени моменти? Кое е онова, което заставя да има отношения към известни неща? Това е, да се научи ученикът урока. Когато го научи, тогава неговите отношения тогава ще са изправни, т. е. ще има смели отношения. Кои са специалните уроци за ученика на Вътрешната Школа? Първо, история на Великото изкуство на светлината. Второ, Великото присъствие на Духа. Това са двата учебника, които го занимават с великата необятна вековна история. Защо е необходима на ученика историята? Историята представя на ученика съществените, реалните доказателства. От историята той ще научи за миналото, за настоящето и ще се подготви за бъдещето. Историята ще му напомни за великите дела, за великите явления, както в миналото, така и за настоящето. Историята ще му разясни пътя по който той е вървял. Най-после, историята ще го открие пред неговото аз, пред неговото съзнание: какъв е той, какви исторически данни ученикът може да има една положителна подготовка, т. е. да има смелостта, че той познава истерията на великата история на изкуството на светлината, историята за присъствието на Духа.

Ние казахме, тези са двата главни учебника. На физическия свят има много учебници, които запознават ученика с общите предмети, общото образование и общото изкуство, а във Вътрешната Школа той има да се занимава, да изучава специалните два учебника: за историята на светлината и за историята на Духа. В тия учебници, в тия трактати, в тия исторически данни, в тия върховни кодекси е записана цялата история на Върховното проявление в образния цвят. За да може ученикът да има една висша култура, една върховна подготовка, той трябва да бъде инструктиран, т. е. добре запознат с тия висши исторически науки, т. е. да бъде запознат с историята на светлината и изкуството на Духа. Когато той се запознава с въплъщението на светлината. изучава целият физически и Материален свят. Това е необходимо. Това е така необходимо, както хляба за гладния, водата за жадния и свободата за затворника, слънчевата светлина за затворника. Ученикът трябва да бъде подготвен па: всички въпроси. Да няма загадъчен въпрос, да няма въпрос по който да не бъде осведомен. Защо? Защото е ученик на една вътрешна, на една всемирна школа. Там е написано за всички неща. В тия два учебника е написано изчерпателно за всички неща. Достатъчно е ученикът да има такт, да има ред, последователност и съобразителност, за да може да има едно последователно минаване от предмет към предмет, тъй както те са подредени в тия два учебника. Кой е създал тия учебници? Какви са те по същина, по материя, по вещество, по форма? По материя са светлина, по същина са Дух, по форма са душа. Но може би ще се зададе въпроса: къде да ги намерим, кой ще ни ги даде и как да започнем да ги изучаваме? Това е много важно. Къде ще ги намерите? За да ги намерите, трябва да е въплътена светлината във вас. За да ви ги дадат, трябва да присъства Духът у вас. За да почнете правилно, последователно да ги изучавате, трябва душа. С това изчерпан ли е въпросът? Пак е неизвестност. Кога нещата ще станат реалност? Ще станат реални тогава, кога ти ученикът - отиде при тях. Да отиде на самото място, да види, да опита, да анализира. Нима ученикът няма това желание? Той има това желание, но няма още необходимата свобода. Защо я няма? Защото е много обвързан, има много отношения, много незавършени свои неща, идеали. Нему е необходимо последователно да се откъсне, т. е. да престане да слугува на нисшия свят. Кога ще стане това? Когато стане ученик на Вътрешната Школа положително ще бъде такъв. Защо? Защото в школата се преподава от учебника на светлината и от учебника на Духа. За да владееш великото изкуство на светлина та, трябва да се запознаеш с великите фактори, с великите професори, които са писали в учебника на светлината. Трябва да знаеш за тяхното родоначалие, за тяхното име, за техния авторитет. Така също трябва да знаеш, да познаваш авторите и на учебника на Духа, т. е. трябва да познаваш Върховното ръководство на Всемирното строителство. Може ли това? Как да не може. Когато имаш вече светлина, когато имаш вече присъствие на Духа. Чрез светлината ще разрешиш въпросите на физическия свят, а чрез присъствието на Духа, ще разрешиш въпросите на на духовния свят, тези твои две първични начала - физическият свят и духовният свят. Както у Бога има велика абсолютност, така и в ученика има реалност, т. е. начала. Те са въплъщение на светлината и присъствие на Духа. Където и да обърнете поглед, в което и царство да се спрете, ще видите всички тия начала. А когато влезем в отрицателните светове, ще видите тия начала, но ще ги видите в отрицателни предели; Светлината открива. За да може звярът изяде своята жертва, нему му трябва светлина да я открие, да я намери. Както виждането и намирането са тези два принципа, тия две начала в общи нюанси. Но ти няма какво да се занимаваш отрицателния свят. Ние искаме само да изясним мисълта на тия върховни начала. Никъде в природата, в битието няма да срещнете други такива важни начала. Те са, които създадоха целият образен свят. Те са които проявиха образния свят. Те са, които ще трансформират в по-висша степен целият образен свят. Колкото повече светлината се въплъщава, толкова повече физическият свят се трансформира. Колкото повече Духът присъства, толкова повече духовният свят се изявява. Значи трябва да стане трансформация и изявяване. Тогава ученикът ще придобие, ще овладее новите способности: висша интуиция и висше ясновиждане. Само при дадените условия може да стане тази трансформация и това изявление.

Не е лесно да овладееш изкуството на светлината, не е лесно да опиташ присъствието на Духа. Трябва да бъдеш голям познавач, т. е. дълбок мистик, прониквателен във всички най-ефирни, във всички най-тънки нюанси на Духа и светлината. Наистина трябват нови способности, нови-органи. Тези нови органи трябва да имат магнетични свойства, да бъдат магнетични, да привличат вариациите на присъствието на Духа. Тия магнити трябва да привличат и вариантите, и способностите от въплъщенията на светлината. Но за това трябва голямо възпитание и много широка култура. Когато застъпваме възпитанието и културата, ще трябва да знаем кои ще бъдат факторите, които ще бъдат като въздействие върху ученика. Възпитанието ще получите от светлината, а културата от Духа. Защо възпитанието от светлината? Защото светлината по чуден маниер възпитава, трансформира всички процеси както на физическия свят, така и в другите светове. Защо ще получите културата от Духа? Защото културните, т. е. най-изтънчените маниери, най-изтънченото присъствие на физическия свят и другите светове е изкуство на Духа. Той така респектира нещата, дава им такъв образ, че когато ги погледнеш, напълно ще си съставиш идеята, че това е една културна придобивка, едно културно явление в битието. Защото, кой може да определи дадена култура? С каква мярка може да я отмериш? Само с мярка та - присъствие то на Духа. Когато Духът присъства, всички неща са така хармонично съчетани, та не може да има критика. Следователно, всички ония неща които не търпят критика са културни. И всички ония неща, които не са забулени в неизвестност, в тъмнина - са възпитание. Да, но какво от това, че ученикът е възпитан и културен? Какво ще придобие с това и кому трябва неговото възпитание и неговата култура? Може би ще дотегне на ученика да се стреми да бъде такъв и ако няма кой да го прецени, да опита неговият стремеж и неговите постижения, той ще се отегчи. Вярно ли е това? Вярно е било в миналото, вярно е и сега, ще бъде вярно и в бъдеще. Специално за ученика на Вътрешната Школа тия процеси, състояния са съвършено изменени. Когато ученикът на Вътрешната Школа получи възпитание и култура, той е вече пълно въплъщение и пълно присъствие. А знаеш ли какво значи пълно въплъщение и пълно присъствие? То е: Бог да те води и Бог да ти говори - две неща, два процеса: да те водят и да ти говорят. Всички други неща и нужди са изключени. Там не става въпрос за храна, за облекло и други нужди. Да те водят и да ти говорят! Ще те въведат във висшите светове и ще ти говорят за висшите светове. Какво по-реално трябва на ученика? Това е най-голямата реалност. Ще има ли кой да го води? Ние казахме, че Бог ще го води и Бог ще му говори. Допустимо ли е специално Бог да се занимава с всеки ученик поотделно? Той ще трябва да има такава възможност, толкова много ръце и толкова много устни, за да може всекиго да води и на всекиго да говори. Ето един въпрос, един проблем, който и големи философи и мислители не са можели да отгатнат. Всички религии казват, че Бог говори на хората, че Бог ръководи хората. Как? Ако си представим колко същества има не само на планетата Земя, но и в необятната вселена? Как ще си представим Бога който води и който говори? Ние се страхуваме дори само да изясним този въпрос, защото и вие още не сте така устойчиви и вие попадате под съблазън.

Ако в миналото много от Учителите са отбягвали да разрешат този въпрос, то е било от единствената причина, че ученикът на земята не е бил още готов да му се открият големите истини. Ние си позволихме, много неща изнесохме, няма да се уплашим да разрешим и този въпрос, но ще трябва да проследим всяко съзнание, да видим как то ще реагира към тия абсолютни неща. Ако ви говорят за абсолютността на Бога, ако ви го представят като една необятна абсолютност, тогава къде са неговите ръце, които да ви подхванат и водят? Какви са неговите устни, къде ще бъдат те за да ви говорят? Бог има много възможности, има много сили, които се наричат Върховно ръководство.

Но сега ще изпъкне мисълта: ето многобожието, а съвършената, всемирна религия доказва, че Бог е един. Ето къде е страшното. Но за да анализираме нещата, за да ги преведем при дадени условия, ние ще трябва да приемем едни от тези максими, че многото божествени възможности са въплътени, са присъствие като върховни сили и ръководят със своето лично присъствие, със своя авторитет съществата от многото царства. Ето по какъв начин Бог присъства навсякъде, Бог се въплъщава навсякъде, Бог живее навсякъде.

Ще кажете: това не е ли система на посредничество? Факт е, не дойде ли синът Божий - Христос, който да бъде посредник между вас и Бога? Не дойдоха ли всички пророци, които бяха посредници?

И тъй, ученико, имай критичната мисъл, но имай и разумността на върховната мисъл, за да можеш да си обясниш нещата по научна линия, не по религиозна. Ще видиш как нещата са поставени както в природата, така и във вселената. Тогава ще приемеш закона от физиката за скачените съдове, че има една особена система, която ученикът от Вътрешната Школа достойно трябва да владее, да няма съблазън, да няма спиране. Да няма многобожие. ИМА ЕДИН БОГ С МНОГО ВЪЗМОЖНОСТИ. ИМА ЕДИН БОГ С МНОГО ДЕЯТЕЛНОСТИ. ИМА. ЕДИН БОГ С МНОГО ЯВЛЕНИЯ. Така ще знаеш за Бога, за да може да имате една здрава наука, с която да отговорите на всеки ваш противник. С възможностите на Бога, вие ще разрешите всички въпроси.

И тъй, за голямата подготовка, която ви предстои, да можете да откриете и намерите както въплъщението и присъствието, това ръководство в минералния свят, в растителния и животинския свят, наистина трябва да имате подготовка, да знаете какво значи една божествена възможност. Тогава ще откриете в тия светове многото възможности, както те са се проявили, както са създали тия образни светове. Да, наука трябва, мисъл трябва и размишление трябва. Когато ученикът добре се запознае с тия три свята: минералния, растителния и животинския, няма да стане нужда да открива човешкия свят, за да се занимава специално с него. Защо? Защото той е истински човешки свят. Той ще познае себе си, ще знае своето начало, ще знае за присъствието и въплъщението. Следователно, той ще бъде като фактор, който ще помага на по-нисшите светове. Казано е, че човек е венеца на сътворението. Човекът е венец на божието създание. Така е. Той е фактор на тия три свята, или той е учебник за трите свята. Тия три свята ще се учат от този учебник-ученика. Това е щастие, това е привилегия, това е достойнство да си определен като ръководство на дадени светове. Ето как трябва да станеш пълно въплъщение и пълно присъствие като ръководство. Вие няма да бъдете само като слушатели. Това не е достатъчно. Вие ще трябва да ръководите, ще трябва да дадете, ще трябва да проявите. Ще трябва да бъдете най-големите критици по отношение на реалните истини. Ще трябва да бъдете и най-големите мислители па отношение върховните явления. Ученикът слуша до тогава, до когато не знае. Но щом, започне да знае, от него вече се иска. Той не може само да се забавлява със слушане, О, не! У него се заражда импулс за ритъм. Духът му не е вече спокоен, той знае вече, че му предстои една върховна велика работа. До когато ученикът слуша, до когато го въвеждат, той е на почитание, на снизходителност, на внимание, но когато от ученика започнат да искат, тогава е вече под контрол. Какво ще контролират? Да не би да измени на дадения кодекс, на някое правило, защото всяко едно правило дадено от Вътрешната Школа, т. е. изнедрено из съвършените учебници на светлината и Духа, би причинило големи страдания. Нищо не трябва да се изменя. Там всичко е в процес на усъвършенстване. Следователно, вие винаги ще съблюдавате развоя към висшето, а не да се спъвате и да казвате; да не би да сме кривнали, да не би да сме надценили себе си или да сме се заблудили. Всеки процес в който има възход и съвършенство, това е истината. А всеки един процес в който има разлагане е заблуждение, е падение. Така ще разберете истините. Който и от където да дойде, ще ви критикува. Вие ще имате това предвид: всяка една истина, колкото и да е страшна, тя ще капитулира, защото вече ученикът действа с прийомите на светлината и Духа. Чрез изкуството на светлината и присъствието на Духа, ученикът ще мине из, висините, из необятностите и навсякъде ще намери свои близки, сродни души и така добре ще ги познава и разбира, защото във всички висши светове всички просветени, всички посветени души знаят, познават великата истина - изкуството на светлината и присъствието на Духа,

И, така, ученико, теб те чакат най-светли бъдещи дни и най-светлите възможности да се срещнеш с твоите най-близки, най-любими същества, най-красиви същества и най-учени същества. Ето защо, твоят дух няма да има покой до тогава до когато осъществи твоя блян. Физическа немощ няма да бъде причина, която да те задържа. Ще те улеснят тия същества, тия братя, тия ангели. Ще ти помогнат за разрешаването един от трудните въпроси за твоето физическо съществувание и преминаване от физическото съществувание към великото духовно присъствие,

И тъй, имай най-реалната наука, имай най-реалните възможности, чрез които ще разрешиш най-кардиналните въпроси за твоето съществувание. Ти вече съществуваш, ти вече мислиш, ти вече размишляваш. Следователно, твоето съществувание е като присъствие, твоята мисъл е като форма и твоето размишление е като посвещение. Ти си вече едно ново присъствие, едно ново въплъщение в по-нисши светове, които ще вдъхновяваш и ще им даваш импулс и светлина. Ето какъв светилник си ти и какъв е пламъка, който пръска светлина. Той се вече запалва от въплъщението на светлината и присъствието на Духа. Пази този пламък. Той е, който ще разгорещи твоята кръв, ще възпламени твоята мисъл, за да бъдеш вечно подвижен, за да бъдеш вечно движещ, вечно търсещ, за да можеш да откриеш великата истина, че Бог те води и Бог ти говори.

Ние сега присъстваме между вас. Какво сме ние? Ние сме: Бог ви говори и Бог ви води. Ние правим известно давление, т. е. ние, искаме да коригираме някои прояви във вас, които са наследени. Какво трябва да направим? Как да ви подведем, Как да ви убедим или как да повярвате? Ако не се страхуваме, ще ви накараме да повярвате. Но ние имаме още известен страх. Не че е страх, но съображение, предпазливост, за да не би да се преобърне кофата, когато се дои кравата, ние вземаме мерки. Необходимо е това словесно мляко, което ще изхрани малките деца. И когато се изхранят, станат големи силни, мъжествени, тогава ще ги направим така способни, че наистина ще повярват. Вие всичко вярвате. Вие имате вече живата вяра, но все още у вас е мисълта да видите абсолютната реалност за която ви се говори, да ви се открие така, както е в същност. И едното, и другото става. Но трябва да се преобрази съзнанието, за да може да се види реалността както на физическия свят така, както присъствието на духовния свят или да се открият по аналогия, по размишление великите възможности в минералния, в растителния и животинския светове. Коя е спънката за ученика да не ги открие? Няма такава. Достатъчно е той да бъде ученолюбив, т. е. да се е пробудило съзнанието. Наистина трябва време за един ботаник. Трябват десет - двадесет години да се занимае с някои растения, а камо ли да проучи всички видове. Колко много време му трябва! Но вие имате ли време? Всички казвате нямаме време. Всички сте ангажирани, но как сега ще ви освободим. Трябва да не се нуждаете от хляб, от вода, от дрехи, обувки, шапки. А вие се нуждаете от много и много потребности. Но те са физически, материални. Как да ви ги дадем? Как мислите? Може ли Духът да ви ги даде? Може ли светлина та да ви ги даде? Имаме ги в изобилие. Светлината ги открива, Духът ги проявява. Какво трябва на ученика? Способности. Да има способността на Духа и способността на светлината. Кога ще ги има? Ще ги има като ученик на Вътрешната Школа. Защо? Защото се ползва от всемирните учебници за великата история на Духа. Той вече стана проводник, стана посредник и те се проявяват чрез него като размишление, като изкуство, музика, поезия, като наука и т. н. Ние пак ще скрием тези неща. Ученикът няма право да се сърди или някак си да остава недоволен. Но той трябва да се подготви повече, за да могат скритите неща да станат явни. Той все се надява някой друг да му ги открие, някой друг да му ги даде. Не, сам ученикът ще опита нещата, ще има опита, та която и сила да иска да го отклони и измести, той да бъде като лост, той да измества. Това е наука - да имаш опита, въплъщението на светлината и присъствието на Духа. Тези два опита разрешават всички проблеми във вселената, всички проблеми за възможностите на Бога в битието.

Ето какъв е вашият Бог, на Когото ще има да служите, на когото ще има да се молите, възпявате, да работите, да се просвещавате и живеете. Имате най-великият Бог с всемирните възможности и той е решил да ви надари от своите възможности. Той ви е надарил и ще продължава да ви надарява до като кажете: благодарим Господи, достатъчно. Трябва да дойдете до момента на благодарност.

И тъй, за да имаме успех в нашата гениална работа, това да остане само между вас. Наистина, трябва да боравим с гениални средства, с гениални фактори, с гениални възможности. А вие вече ги имате отчасти, те се преплитат у вас. Вие не сте свободни, напълно е ангажирано вашето съзнание, вашата мисъл. Колкото и да искате да проявите инертност, да се спъвате, тия фактори се преплитат у вас и тези възможности ви разтърсват. Наука е това. Ние сме отворили училище. За него трябват ученици и то ученици, които си учат уроците. Който не си учи урока, ще го шкартират. Не ние, има надзорници, те шкартират, те се занимават е кодекса, с устава на Школата. С това не ви плашим. Ние не допускаме вече да има някои да не си учат урока, т. е. които да не са признали в себе си Великата наука - изкуството на светлината и присъствието на Духа. Къде е инертността? инертността е, че може би нямате още достатъчно кураж, достатъчно смелост. Но движението е произведено извън ефекта. А това е достатъчно да приемем като един успех, който ще се отбележи в историята на Вътрешната Школа. Ние сега създаваме история на Вътрешната Школа, т. е. с тази история на Школата ще ознаменим присъствието на историята на Духа и историята на Светлината.

Ученико, по настоящем никъде не се говори за тази върховна история на Духа и върховната история на светлината. Навсякъде се говори да се ползват от светлината, да се ползват от Духа, но никъде не се говори за изучаване великата история - присъствието на Духа и въплъщението на светлината. Защо? Защото, да не би навсякъде да става нова съблазън, ново отклонение. Така силите са тактични и практични, и съблюдават зорко тази система. Но тогава защо у нас така стана? Защото се откри Вътрешната Школа на вътрешният живот, на вътрешният Дух, на вътрешната светлина и на вътрешната душа. Запамети това и го задръж за себе си. То ще ти трябва във вековете. Ти ще увековечиш историята на Вътрешната Школа. Ти ще станеш жива история на Върховните вътрешни същества.

1 април 1955 г.