403. Искрата на съзнанието

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 403-то

Искрата на съзнанието

Кога ученикът има пълно право да говори, да се произнася, да критикува, да определя, да взема страна? В живота на ученика има много странични явления. Понякога тези странични явления объркват ученика, създават в него цяла безпорядъчна система.

Доста много коства на ученика докато се справи с тази безпорядъчна система. Но ще кажете: как може в безпорядъка да има система. Има и отрицателни системи, има отрицателни сили, които систематически провеждат дадена система. Всеки един е опитал това и го знае. Ние няма да споменаваме, че това са прояви и дела на тъмната ложа, защото вече ученикът подразбираме доста много се е отърсил от тази отрицателна система, че ученикът доста много е проникнал в нещата и може вече да прави разлика между положителните неща и страничните неща. Ученикът е поставен при много сложни идеи, отколкото обикновения човек. Обикновеният човек не задълбочава своята мисъл. Той ходи по повърхността на живота. Той там се задоволява, от там черпи енергия, за да може да бе приобщи към дадена среда. Него не го интересува времето, пространството, вечността или началото на живота. Той казва: даден ми е живот и аз ще се удоволствам до тогава, до когато мога. Прав е той, понеже няма дълбочина, няма мисъл, няма светлина. Но специално за ученика неговите проблеми и идеали са други. Те са строго очертани и определени. За него няма странични неща, защото той знае, че страничните неща са, които са го забавяли и отклонявали. За да може да има пълното присъствие, т. е. да има върховното ръководство на своя страна, той трябва да бъде строго определен. Защо? Определението подразбира свободен от странични давления.

Ще се възрази: много трудно е да могат да се владеят толкова много енергии, които се преплитат с енергиите на ученика. За това той е ученик, защото при трудни условия е поставен да разреши всички проблеми за вечната душа и вечния живот. Нему предстои да се изкачи на по-високо поле, от където да наблюдава, да съзерцава, да се уединява, да медитира за началото на живота. Само при такива дадени условия, той може да бъде пълно олицетворение на едно върховно вдъхновение. Висота! Това е проблем за всеки ученик, който е чул зовът на Учителя. Висота! Това е предимство на ученика, който е получил благословението на Учителя. Висота! Това е свещената земя, където ученикът може свещено да се подвизава, свещено да се учи, да има свещени отношения.

Когато поставяме въпроса за развитието и посвещението на ученика, ние правим коренна разлика между него и обикновения човек, тъй както правим разлика между обикновения човек и животинския свят. Може би ще се възрази: при една такава преценка не е ли това едно надценявано? Не е надценявано защото обикновения човек изживява лудориите, инстинктите на целия животински свят, когато ученикът е при нови условия, при нова система, при нова наука, при нова светлина и ново светилище. За обикновеният човек не е това въпрос за никакво светилище. Там светлината е изключена, т. е. духовната светлина, висшата духовна светлина. Не че там няма светлина. Има обикновена светлина, пречупване на слънчевите лъчи, но не онази висша енергия, висша система на тези пречупвания, това са проекции. Само посветеният ученик може да знае. Защото това вътрешно съдържание може само посветеният да проумее. За да имаш тази просвета, този устрем към висшите полета, трябва да станеш реално присъствие на Божия Дух, защото, няма друго по-реално присъствие извън Божия Дух. Каква е идеята, каква е целта? Да се обезсмърти ученикът. Кой ще го обезсмърти? Само безсмъртният. Кой е този безсмъртен? Това е Божият Дух. Той е великото Начало в битието, като безсмъртие и като присъствие. Следователно, за да може ученикът да, бъде обезсмъртен, да бъде една нова йерархия, един нов устрем, трябва пълно присъствие на Духа. Ние няма да престанем да говорим за върховното присъствие на Духа, защото най-висшата идея, най-висшата наука в миросъзданието - това е присъствието на Духа, като олицетворение на цялото сътворение. Там са всички отрасли на науката, всички заложби, всички атрибути, всички богатства, всички способности, всички елементи. За да може ученикът да се изтръгне от тази атмосфера, да излезе от тази среда, да наследи нови чертози, нови импулси - му трябва пълно духовно велико присъствие. Да присъства тук и таи, долу и горе, на страна, навсякъде. Можеш ли, ученико, да си представиш какъв гениален ум, какви гениални способности и възможности са необходими? Съществуват ли те като реалност? Факт е, че в света, между човечеството са се проявили много гении. Това е доказателство, че са възможни. Следователно, какъв трябва да бъде импулса и потика на ученика, да открие място, да стигне в целта, там където може да се проектират гениалните мисли, гениалните заложби и средства. Може ли това да стане? С усилен труд, с велика работа, с непреривна опитност, може. Но ако чакате така по благоволение, по симпатия, пак може да дойде, но ще мине много време, ще има забавяне, а това не е желателно, защото ученикът достатъчно е имал възможност да придобие ред опитности. Имате възможности, защото те са заложби, т. е. комплекс от възможности. Къде е сега слабостта и грешката, че ученикът още не може да се осъзнае като възможности? Той е възпитан в един дух на традиции, на наслоявания, на наследство. Обаче нему му предстои сам да се осъзнае като комплекс от възможности. Само тогава той може да прави разлика с коя възможност ще може да постигне известна специалност, с коя възможност може да постигне гениалност, с коя възможност може да постигне посвещение. Ще настъпи у него една епоха на трезвеност, на ясно виждане. Макар сега ученикът да вижда, да гледа, но впечатленията му са общи, не са меродавни. Нямат оня меродавен стимул, който може рязко да разграничава дадени възможности като велико събитие в сътворението.

Макар нашата тема да почива върху философски системи, необходимо е тя да се изнесе така, за да може да се раздвижи съзнанието на ученика. Много длета, много удари ще има нужда да се нанасят върху съзнанието, за да може да се произведе известна искра. Това е цялата философия - да се създаде искра в съзнанието. И знаете ли какво събитие е това, да се произведе известна искра? Цял философски трактат може да се напише върху произведената искра в съзнанието. Защо? Защото искрата е като мълния, която се слива, която обхожда пространства и необятности. А от там, от където мине тя, произвежда ефекти. А те ще бъдат открити от висшите същества като нещо ново, като ново явление, като нова електрическа искра, като нова магнетична искра и т. н.

„Искрата на съзнанието“, така може да се озаглави в нашето размишление. Ние желаем ученикът дълбоко да запамети и цялото му старание, цялото му напрежение на мисъл, движение и размишление да бъде това: как да предизвика искра в своето съзнание, т. е. как неговото съзнание да бъде център на искри, които имат вече способността да открият този колектив - съзнанието пред най-висшето съзнание в сътворението. Тъй както в обикновените, далечни работи на ученика и при работата на всяко същество се произвежда известни искри, като се взема кибритена клечка и се запалва, взема се запалена свещ, взема се лампа, взема се огън и т. н., така и висшето съзнание в ученика може да запали свещения огън в себе си, който да произвежда светещите искри, които са предмет, мисъл на висшите, същества.

По какво ще, бъде познат ученика, че е в процеса на посвещението? По искрите, които се излъчват от неговото съзнание. А това висше централно съзнание трябва да има живот, енергия, трептения. Тия сили имено дават искрата.

Ученико, не може без искра. Тя трябва да се произведе, предизвика. Дали изкуствено или естествено, но трябва да се произведа. Колкото повече тази искра е създадена с наплив на сили, енергии, толкова повече тя е проницателна. Ето по какъв начин ученикът ще създаде новият фокус в себе си, новото. око, чрез което да може да вижда ефектите на своето съзнание, т. е. да развива вече способностите на ясновиждането. Ще кажете: дали това ясновиждане ще се прояви и във физическия свят, във физическото тяло, във физическите органи? Ясновиждането е необходимо за съзнанието. Ясновиждането е необходимо за Духа. Следователно, ясновиждането е необходимо повече за духовните органи, за духовното тяло, за духовния човек, отколкото на физическото. На физическото поле, провидението е създало обикновено око. То е доста сложно и може да си служи с доста много способности: със способността разграничение, способността определение, способността мираж, способността специализиране и откритие. Окото па физическия свят дава пълната идея и образ за духовния свят и духовното виждане. По-добре е да виждаш духовното, отколкото на физическия свят да виждаш духовните явления, които ще бъдат в контраст, ще бъдат смесвани с физическите явления. Тогава ученикът често пъти ще се заблуждава и. ще попада в неестествени за него състояния, Добре е ученикът да съзнава, че му трябва духовно виждане, да подготви себе си и когато проникне в духовните светове да бъде ясновидец, Често пъти ученикът казва: тук да видя, тук. Той много нещо вижда: ако почне да ги изброява, ще трябва много хартия, книги. Толкова много са разнообразни явленията. елементите, същините на физическия свят - богата аудитория, богата химическа лаборатория, богати области, дори богати сфери! Тия три свята, за които говорихме са толкова много разнообразни и сложни, че ако ученикът осъзнава и може да използува своите очи и своето съзнание да проучи отново поне един от тези мирове, от тези царства, наистина той ще бъде гений. Защо? Защото работата в минералното царство е гениална. защото работата в растителното царство е гениална, така също работата в животинското царство е гениална. Гениални строители, гениални мъдреци, гениални майстори са построили тази необятна сложност. Необходимо ли е сега ученикът да се занимава с минералния свят, с растителния свят и животинския свят? Необходимо ли е той да прави своите научни изследвания? Необходимо е до тогава, докато се произведе искрата в неговото висше съзнание. То ще бъде подготовка. А когато се произведе тази искра, тогава, за ученика не е необходимо да остава там някъде, да прави дълги и дълги изследвания и описания. Защо? Защото той ще бъде вече реално присъствие и проникване. Защо ще го описва, когато то така майсторски е, описано, оцветено, сложно проявено? Нещата трябва, да се изучат на място. Не бива да се взимат от мястото и се пренасят в някоя лаборатория. Не! На място – там всеки камък тежи на своето място казват. И всеки един изследовател е интересен, е изчерпателен и умен, когато на място изследва и види действителността. Ученикът трябва да се пази от изкуствените прояви, от изкуствените нагаждания, от изкуствените преструвки. Той е присъствие, той е трептяща искра. Следователно, искрата има тези свойства, тази магическа сила, да преминава през най-сгъстените полета. Такова е естеството на тази искра. И когато ученикът проблесне като искра, ще получи названието - велик посветен.

Може ли това? Как да не може. Няма такива убедителни факти, които могат да оспорят, че не може. За ученика фактите са - може. Но той ще каже: сега, в дадения момент, той с пълно право може да претендира. Но какво е неговото право на претенция? Друг ли да предизвика искрата в него? Други ли са тези, които трябва да бъдат способни в него? Не! Само ученикът трябва да бъде този, който е искра, проникване в условията. Това е знаменитото, това е гениалното. Иначе, то ще бъде заимствано, т. е. наследено от някого. Лесно е да бъдем наследник, но трудно е да припечелиш, т. е. да придобиеш дадени опитности или средства, знания, посвещения. Ето защо, вътрешната школа никога няма да обещава лесните неща. Ако до сега се говори в такъв Дух, то е било по единствената причина, да може ученика да нарасне, да се подготви и стабилизира. Не му се говори за трудните неща, защото те са големи, тежки, научни, философски. Добри състояния са забавленията, но до кога. До когато се пробуди висшето съзнание в ученика. Щом се пробуди, щом има. вече прилив на искра, забавленията вече отпадат. Да, при дадени условия, при които е поставен ученикът, те някога са забавления, някога са занимания, а някога и изпитания. Но ученикът вече мина и трите етапа. Сега е в третия етап на изпитанията, защото сега почва да размишлява. В него вече работи критичният ум, говори и положителният Дух. А знаете ли какво се образува между критичния ум и положителния Дух? - ИСКРА. Тази искра помага на съзнанието да просветне. А всяко едно просветено съзнание е вече фокус, централно ядро.

Както виждате, ние искаме да централизираме силите в ученика. Ние. искаме да обезсмъртим, всички същини като сили в ученика, т. е. да ги одухотворим да станат Дух, колективен Дух, върховен действащ Дух. Защо? За да може ученика да продължава във вековете, във вечността, в безкрайността. Как да продължи? Да продължи да свети като искра. Кому е необходима неговата светлина? За великото сътворение. А знаете ли какво е това велико сътворение? Върховна система. В процеса на построяването, в процеса на изкачването, в процеса на посвещението ученикът е вече стимул, е движение, е енергия, която е вече присъствие и може да открие всяко начало, което е вече като образен свят. Защо е необходимо това за ученика? Нима е инспектор? Нима той е контрола? Всяка една по-висша област за ученика е явление от сътворението. Как може ученика да приобщи цялата тази система на сътворението в своя ум и своето съзнание? Последователно. Само по закона на системата. Следователно, тук ученикът се възпитава в такъв Дух, да има вече система. Не вече като отшелник, като калугер, а като присъствие във всички полета, независимо в какви сфера са те, дали материална, плътска, астрална, минерална, растителна или животинска. Всичко това е за ученика. Всичко това ученикът трябва да знае, трябва да общи, за да може да има една положителна система в своето посвещение. Следователно, присъствие, е необходимо. Да присъстваш във всеки процес, във всяка комбинация, във всяка вариация и хармонизация. Как може да стане това с този малък мозък, с тази малка физическа възможност? Може, ученико. Ученикът е силен, ученикът е голям, ученикът е безграничен, без пространство и необятно широк. За божествените начала говорим. За божествените способности говорим. То е всемирно присъствие на Духа. Как всемирно? Всички мирове да присъстват в ученика и във всичките мирове да присъства ученика. Тогава ще има ли чужди неща, ще има ли тъмнота, ще има ли невъзможност? Не. Всичко е за ученика, всичко е в ученика. Че това е така, е факт неоспорим. Макар и ученикът сега и да няма възможност да се движи из широкото пространство, по широката повърхност на земята, по широките полета на океаните, у него има една велика същина - божествена мисъл, чрез която той може да обходи не само земята, но и плеядата слънчеви съзвездия в небосвода, в необятността. Но как ще се пробуди този импулс в него? Това именно е същественото. Това е специална работа на Вътрешната Школа - да пробуди този интерес, да пробуди спящите сили, които да могат да се впрегнат в работа като движение, като енергия, като слънчева светлина и като естество на Духа. Ние няма да обясняваме защо има спящи сили и т. н. Има ги. Ученикът ще си спомни защо ги има. Те са негово изобретение, негово изкуство.

За това състояние много е говорено в ред лекции, беседи, научни трактати. А сега кое е важното? Важното е да се импулсира съзнанието и мисълта в ученика, за да стане една добре организирана мислеща станция, чрез която да се проведат гениалните размишления.

Ученико, това е твоята радост, твоето щастие и светлина - гениално да размишляваш! Какво по-хубаво очакваш? Да размишляваш тъй както размишляват великите същества, великите учители и адепти. Да размишляваш тъй както размишлява Бог. Отдавай се всецяло на размишление, без присъствието на забравата. Да няма забравени неща в теб, но всичко да бъде върховна строителна памет. Никога не се отчайвай. Никога не казвай кога, искам, не мога. С тия сили с които разполагаш бъди благодарен. Украсявай ги, помагай, вдъхновявай ги, за да влязат в колектива на гениалното размишление. Така се построи. Ти си майстор, ти си живота, ти си светлина. Ти си ръцете и очите, с които ще се устройваш Построй се! Бъди строител! От твоята добре построена системна работа, ще се създаде импулс в съществата на велика работа. Не се отчайвай, че имаш някакви закъснения, някои непробудени чувства и способности, но с дълбока благодарност благодари че ти се създадоха условия да ти напомнят, да те съветват, да те пробудят, за да можеш да се построиш. Постройка! Красива постройка, хигиенична, слънчева постройка. Това е идеала на Духа и великото изкуство на светлината. Влез във връзка, имай за добри майстори и професори присъствието на Духа и въплъщението на светлината. Те са, които ще ти построят при най-образния свят най-художествена картина. Радвай се! Никога не се самоосъждай. Остави този начин на действие, но радвай се, че днес може в твоето съзнание да проникнат хубави, светли мисли.

7 април 1955 г.