404. За възкресението

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 404-то

За възкресението

В тази среща ще имаме едно съкратено размишление, понеже началото мина. Когато началото мине, края остава. Краят е толкова важен, толкова съществен, както и началото. Разликата е само в това, че в началото интересът е по-усилен, а на края е по-слаб. Защо е така?: Винаги краят внася умора, внася тегота, внася пресилване, Но ученикът трябва да свикне и на различните положения. Неговите работи не са още така уредени, за да може да се използуват началата в дадения момент. Ученикът сега се сглобява, сега се оформява, сега се правят опити да го убедят. Той още не вярва. Затова казваме - да е поне края. Да не е без нищо. Това е една особена философия, който е легнала в основата на народните предания; по-добре късно, отколкото никога. И това е хубаво. И ефектите в края могат да задоволят, тъй както в началото. Но прекрасните идеи, прекрасното състояние, прекрасните мечти на ученика са: да бъде в началото, да открие началото, да живее с началото и да бъде художник на началото. Не е все едно когато обикновеният художник чака с трепет да нарисува изгрева на слънцето, но по една невнимателност, по едно отвличане, той изпуска момента на първия лъч. Има художници, които са доста капризни и оставят за следния изгрев, които казват: и при туй положение и при края картината може да бъде хубава, да бъде прекрасна. Но идейният художник, този който иска да открие моментите на великото сътворение, той никога не би простил за невниманието. Така и окултният ученик. който има тепърва да се занимава с окултните закони, с окултните повеления и системи е доста капризен, в смисъл: ще изпусне първият момент и казва: ще чакам наново първият момент. А знаете ли колко време трябва да да се чака? Много време трябва да се чака. Защо? Защото изгревът на присъствието не е такъв, както изгревът на слънчевите лъчи. Изгревът на присъствието е епохален, е миров или изгревът на присъствието е дадени условия. Следователно, ученикът е под давлението на дадените условия.

Какво е това условия? Кой е дал тези условия? Това е специално решение между ученика и началото. Понеже е решение, ученикът се държи за това решение. Ако не би било така, не би имал великата божествена законност, великото всемирно творчество, великият ред и порядък във висшите сфери. За да може ученикът да присъства във всяко време и на специалното място, той не трябва да се задоволява с края на нещата. Все пак, краят не е толкова благоприятен. Например: качиш се на един трен да пътуваш. Къде е силата? В началото е силата, в машината е силата. Може да се качиш в последния вагон, пак ще стигнеш, но ефекта е различен. Ученикът не трябва да се примирява, не му е позволено да се примирява. Примиряването е отстъпление, т. е. инертност. Не че е лошо, не че е престъпно, не че е грях, но първият ефект го няма. Не можеш да чувстваш душата на машината, не можеш да чувстваш нейният организъм. А там е силата - при душата, при организацията, при машиниста.

И тъй, щом се готвиш да бъдеш център между трите свята за които говорихме, наистина не трябва да бъдеш на опашката, трябва да бъдеш в началото. Защо е необходимо да бъдеш в началото? За да не се примириш и кажеш: каквото, е началото, такъв е и края. Така ли е в същност? Където и да присъстваш на планината, при извора, при цветята, да искаш да бъдеш първи - пръв да надзърнеш клокочещия извор, пръв да видиш изгряването на слънцето, пръв да се докоснеш до цъфналата роза и пръв да се допреш до цветята в градината. Това е естествено. Това е силата на началото в ученика. Тази сила го движи, го импулсира. Тази сила му дава аванс с който да си послужи да бъде пръв. Защо да бъде пръв? Защото всеки пръв е начало.

Ние ще занимаем ученика с това начало до тогава, до като стане пръв. Много човеци се родиха по планетата Земя, но никой не говори за тях, а всеки говори за първия човек - и философия, и наука, и изкуство, всичко се занимава с първия човек. Той е всичкото, останалото е все края. В началото е интереса, в началото е живота. А кой не търси живота, кой не обича живота.

И тъй, за да може ученикът да се подготви, за да може да има на своя страна ония светли сили, ония могъщи фактори, той трябва да бъде пръв във всяка една работа и във всяка една инициатива. Защо? За да може да спре силите при себе си, т. е. да може да занимава силите с въпроса за първия, за началото. Светлите сили не обичат глупостите, не обичат да ги занимават с всевъзможни предисловия, всевъзможни приказки и т. н. Светлите сили обичат всички инициативи на началото. Светлите сили присъстват само при този ученик, който е начало. Знаете ли какво значи това да бъдеш начало? То е да бъдеш родоначалник на живота, да са потекли реките на живота от теб, да се е излъчила онази плодна субстанция от теб, да се изнедри оная светяща душа от теб и после да бъдеш истински, който присъстваш във всички дела на сътворението. Не можеш да бъдеш на опашката. Предназначението на опашката е да брани животното от мухите, а опашката в човека е да го държи в постоянна будност. Както опашката в животното е да брани цялото тяло от насекоми, така у човека опашката е да го държи в будност. Следователно, опашката извършва една голяма работа, но не може да се сравни работата на опашката с тази на главата.

И тъй ученико, до сега си бил опашката. Конструктивни сили дойдоха и те възкачиха в главата. Макар и много средства, много сили да струва това, но те поставиха вече в главата.

И тъй; трябва да се осъзнаеш вече като начало. Главата е началото, след това вече всичко се проявява в битието. Когато създавали човека всемирните архитекти, всемирните строители, най-напред бе дадена първата скица как да се сътвори човешката глава. Имало е много проекти, различни проекти: да се сложи на човешката глава едно око, две очи, три и повече, да се сложат два носа и повече. Така беше и с другите органи, но възприе се този проект, тъй както човек сега е проявен. Защо? Сложиха му две очи, които свидетелстват за двете велики абсолютни начала на Бога. Това е началото Духът и началото Светлината. Така също се поставиха две ноздри, които свидетелстват началото на Духа и началото на светлината. Сложиха и два слухови апарата - един който да долавя шепота на Духа, а другия - вариантите на светлината. Всичко това се централизира в мозъчната система. И там има два мозъка - преден и заден мозък. Едните сили минават през задния, а другите през през предния мозък. Силите на Духа са в предния мозък, а силите на светлината в задния мозък. Защо поставиха в човека два дроба, две дихателни системи, които да олицетворяват работата и дейността на тия две абсолютни начала.

Белият дроб е проект на Духа, черният дроб е проект на светлината. Така също поставиха в човека два бъбрека - двете инсталации които прецеждат, пречистват целия организъм. И там се извършва една велика работа. Така също поставиха на човека два крака - единият който да представлява присъствието на Духа, а другият въплъщението на светлината. Десният крак е присъствието на Духа, а левият крак движението на светлината. Така също поставиха две ръце - едната ръка е работата на Духа, дясната, а лявата е хармонията на светлината. Затова, когато цигуларят взима цигулката с лявата ръка, чрез кордите дава хармонията, а с дясната ръка създава давлението, силата на хармонията.

Както виждате, човекът е един висш проект, в който са взели участие всемирните архитекти! Всичко е все по две, всичко е двойно – Дух и светлина. От тук се прави заключение какви са представителите, висшето присъствие, което е създало този гениален проект. Човешкото същество представлява гениален проект. Не е тъй лека работата. Тя е доста сложна комбинация. Дълго време Духът и Светлината са комбинирали, са устройвали човешкото тяло. И когато вече го създадоха идеално, тогава девата - душата, прие да влезе във връзка с тази идеална по образ и по устройство художествена фигура. Ето как душата възлюби този гениален проект, или как душата се жертва за този гениален проект, защото в битието няма нищо излишно. Там всички неща са строго определени, всичко е математически изчислено, за да не би да има някоя дисхармония в самото начално строителство. Когато ученикът разбере тази велика идея, тогава ще може да коригира и себе си. Като начало, той трябва да бъде в контакт и връзка с началните сили. А началните сили са които дават истинските представители, истинските образи що е това творчество, що е това проява, що е това явление. Иначе, човешките същества ще останат още дълги векове да лазят по земята, да носят големите тежести и трудности, без да може да разберат смисъла на цялата тази система.

Когато на ученика се загатва за неговия произход, за неговия гениален проект, то е се събуди в него способността, да прецени ония. строителни фактори, които го изградиха като съвършен образ в голямото необятно битие. Да, трудно може ученикът да схване още душата на творчеството, а там е силата. Той е едно творчество, оглежда се на огледалото, изписва вежди, устни, очи, движи се, работи. А за да може да вникне в самата душа, която се крие зад всички тия фактори, колко много още трябва на ученика! Той е една машина, която се импулсира от някъде, движи се, прииждат необходимите материали за неговия стимул, обаче той не може да знае какъв специалист е той самия. Сложен специалист е той. Не само той, но всички животни, всички растения и материали.

Ние не искаме да засягаме царството на човека. Ние искаме да се спрем върху трите царства: Минерално, растително и животинско. Но понеже това размишление е опашката, т. е. края, ние засягаме в кратце и човешкото съществувание, т. е. човешкият мир или както е наречен човешкото царство. В днешната епоха, въобще се забранява да се говори за царството, божественото царство. Има цар. Това е царят на всички твари, цар на всички явления в големия космос, в необятното сътворение. Има цар, тъй както в човека има един цар. Царят в човека, това е волята. Тя е, която командува. която нарежда, която импулсира. която учи, която мисли. Всичко в човека се извършва под диктовката на волята. Духът на цялото сътворение в човека е волята. Бъдете воля, и то велика воля, върховна воля. За да може ученика да упражни своята воля, да завладее човека в ученика и да се подготви за царството божие, му трябва върховна воля, т. е. трябва му Дух. Духът като воля е ритъм, но необходима е и светлина - светлина като хармония. Не може да има хармония там, където отсъства светлина та. Не може да има хармония в тъмнината. За него тъмнината е контраст, т. е. е почивка, т. е. спиране, опашка или край. Следователно, за да бъде ученикът едно велико начало му трябва светлина, защото само светлината е която изявява. Тя е една от големите способности на първоизточника. Светлината е способност на Бога. От светлината ще съдите за големите способности на Бога. Освен светлината има ли и други способности? Има, но те са абсолютни. Светлината се е поляризирала, затова става достояние на всяко същество и съзнание. За да може по-конкретно; по близко, за да се опознае ученикът с действията на нещата, той трябва вече да свикне да вижда върховната способност на Бога в светлината, т. е. че светлината е проекция на божието око. И когато става въпрос дали Бог гледа в даден момент всички същества, по всички слънчеви системи в безкрайността, само така ще си обясните, че окото на Бога е светлинен орган. Но вие имате понятие за светлината до толкова, до колкото може да се ползуват от слънчевите енергии. Но и слънцето се ползува от други енергии. Щом е така, Божието око е извор на светлина. Там където има светлина, там е зеницата на Божието око. Има ли място в пространството, в безкрайността, където да няма светлина? Няма такова място, такова пространство и такава безкрайност. Навсякъде е светлина. Навсякъде зорко бди Божието око.

Ето колко голям е Бог! Ако неговото око прониква във всяка слънчева система, в безкрайното пространство, тогава се пита: какъв е Божият ум, божието сърце, божиите ръце и крака? Ученико, колкото и да правиш опит да си ги представиш, за сега не можеш. Нямаш още тази представителна възможност. Но това не е края. Ще дойде ден, ще дойдат години, ще дойдат векове. когато наистина ще можеш да си представиш по образ и подобие цялото битие на Бога. Бог е битие. Ако не би бил битие, не би имало вселени. Следователно, щом има присъствие има и върховно битие, Защото върховните ядра подържат, стимулират живота на обикновените ядра.

Но, ще кажете: това е един голям гениален ред и порядък. Защо трябва ние да се бъркаме в този ред и порядък? Защо трябва да го проучим или правим опит да го откриваме. Добре. Ако ни се даде възможност да живеем така, както сме сега при благоприятни условия, при добро здраве, колко сладост, красота има живота. Следователно, има ли смисъл да се размишлява за върховните фактори във вселената? Всичко това е добре, то е така без да го отрича ученика, но въпросът е извън тези прекрасни идейни условия, нужно ли е ученикът да се вглъбява в тайните на Първоизточника? Щом има присъствие на Дух и въплъщение на светлина е необходимо, защото естеството на Духа и въплъщението на светлината са особени състояния, които състояния дават на ученика нови способности на прозрения - да прозре! Следователно, да има макар и в миниатюра способността и качеството на Божието око, т. е. да има светлина.

Ученико, щом си под давлението на светлината, тъмнината в теб се стопява и целият твой малък мир бива филтриран, пречистен. А знаете ли, че при процеса филтриране и пречистване има една особена по система и по идея работа, т. е. вземат участие в работа именно две сили - два фактора - Светлината и Духа. А вземат ли всецяло ръководството и системната работа на ученика, той вече придобива върховна деятелност. Да, и колкото да се проучва ученикът, колкото и да се интересува от всевъзможни сили които го импулсират, все пак ученикът трябва да има присъствие на Духа и въплъщението на светлината като велико начало в себе си. Извън тях, той не може да бъде специален проект, а трябва да бъде такъв. Тук няма да се заблуждаваме, няма ей така. Макар и на опашката, макар и последни, все пак живота е красив и сладък. О, не! Ученикът трябва да се стреми към първото място, да се стреми за първия план, за първата редица, за да могат да се повдигнат върховните сили в него. А духовните сили са резултат от въплъщението на светлината и присъствието на Духа.

Сложна е тая система, сложни са тия велики начала, които са дали тон и ритъм в живота на човека. Но колкото и да са трудни, няма кой да го спася от трудността. Защо? Защото в него има вече начало. Следователно, тъй както малкото същество заченато в утробата на майката, само вече си дава импулс, си дава живот, прави усилия да надмогне всички трудни условия и се прояви като едно ново явление в битието, така и ученикът трябва да направи тия усилия без умора, без пресилване. Защо? Пресилването е насилие. А ученикът никого не трябва да изнасилва. Да изнасяш нещата, значи да ги проявиш такива, каквито не са, да ги проявиш изкуствено. О, не! Ученикът трябва да се освободи от изкуствените форми. Колко много изкуствени форми има в живота на човечеството. Той е станал цял роб на изкуствените форми. Той още се заблуждава, че изкуствените форми могат да импулсират в него живота, да уякчават вярата и надеждата му, за по славно бъдеще. Затова, цялата религиозна система, от началото до края е все изкуствени форми. Самата истина, това е Духът и светлината. А там, където е Духът и светлината, всичко е светло, здраво, хармонично, подвижно, трептящо.

Да, какви изкуствени форми изживяват сега християнските народи, т. е. не християнските, а езическите народи. Няма още християнски народи. Това е само една форма, която няма никакво съдържание. За да има съдържание, необходимо е присъствие на Духа и явление на светлината. Сега предстои велик-ден, той е изкуствен, велик-ден, той е забавление. Масите се заблуждават. Това, че денят в който е станало възкресението на едно същество, което е въплъщение на светлина и Дух, този ден може да произведе най-големите ефекти, най-големите чудеса в човека. О, не. Знаеш ли ученико какво е празник? В празничен ден, в празничен час наистина ученикът трябва да бъде истинско върховно присъствие, а не да обожавате, да се кланяте на онова което е форма, което е процес. Дванадесет евангелия, т. е. православната църква сега чете дванадесет евангелия. Хубаво е да се чете евангелието, но то е само като спомен, без живот и съдържание. Ще има ли нужда да се създава такова едно събитие за дванадесетото евангелие, когато сам ученикът трябва да бъде евангелие. Щом той е евангелие, няма никаква нужда да се създават някакви си фиктивни тържества. Нима в тържеството е истината? Колко хиляди тържества са станали и нищо добро не са допринесли. Има едно тържество, то е великото тържество: въплъщение на светлината и присъствие на Духа. А там където има присъствие, всичко е жива светлина, радост, щастие и дълбоко мълчание. И вие заедно празнувате велик-ден. Взехте участие в този велик-ден, с червени яйца, с козунаци и тем подобни. Това не е лошо, дори прекрасно, да се създаде традиция, която да те радва в даден момент. Но ученикът на Вътрешната Школа има вече нови традиции, които го изпълват с радост, с замисъл и размишление. Традициите в ученика са дълбоко съсредоточение, дълбоко размишление и реално присъствие. Всичко друго е още форма, е още процес. За ученика най-велик-ден е когато се срещне в Върховния ръководител. За ученика най-велик-ден е, когато чуе върховното слово и върховният зов на възкресението.

Да, наистина, че трябва да възкръснете, т. е. да измените цялото си естество - да го направите от грозно в красиво, от болно в здраво, от неприятно в приятно. Ето какво възкресение ви трябва, да възкресите у себе си заспалият си дух и обременената си душа. Те трябва да възкръснат, да вдигнат тежката плоча от надгробницата. Вие много пъти сте били в гробницата. Следователно, носите отпечатаните и последствията на гробницата. Ако има нещо неустойчиво у вас, то е страх от гробницата. Тя вечно е над вас.

Ученико, обезсмърти се. Забрави вече гробницата. Нека мъртвите да погребват мъртъвците, а ти въплъщавай светлината, за да имаш пълно присъствие на Духа. Това е твоя Велик-ден, това е твоето възкресение. Ти няма да се радваш, че Христос е възкръснал или, че някой друг е възкръснал. Истински ще се радваш, когато ти възкръснеш. Че Христос е възкръснал, а ти не си възкръснал, какво ще те радва? Ще имаш метода на Христа и по него ще възкръснеш. Ние казахме, че в, тази среща ще имаме съкратено размишление. Но, дали то е съкратено? Дали сме. на края на размишлението? Кога може да има край? Край може да има, когато ученикът получи пълно посвещение, за да почне ново начало, т. е. да се завърши един нов процес и се започне с нови процеси. Но може да дойде отегчение, да кажете: пак ли наново? Наново е в по-висша гама. Там е интересно. Защото има неизвестни неща които трябва да станат известни. Колко много Трябва да се убеждава ученикът, докато се убеди в основите, в принципите и факторите на Школата и все пак той казва: кога, кога тази Школа ще ни даде еликсира на безсмъртието? За да се достигне до мястото и сферата на еликсира на безсмъртието трябва кървав пот, както по челото, така и по краката, ръцете и по целия организъм, т. е. цялото битие на ученика трябва коренно, абсолютно да се промени, за да може да потекат в него лъчите от този еликсир на безсмъртието, т. е. да се освободи ученикът от физическата форма, от плътта, да заживее в еликсирното тяло, със светлинния образ. Може ли сега ученикът да заживее с тях? Благодарение на това присъствие ученикът е ученик, иначе той би бил в положението на животно в което няма говор, няма разум, няма способност. Колкото и да споменем, да произведем спомен за страданията, за мъченията на Христа, те няма да ви помогнат. Но необходимо е да си спомните за себе си, какви отношения сте имали при ония велики събития с Христа, какво беше вашето поведение, вашето настроение по отношение на неговото присъствие на земята. Вие сте земни жители, вие строго следвахте, съблюдавахте реда и порядъка през времето на голямата демонстрация с Христа. Вие вземахте участие в една разплата, която наистина помогна, на кого? На ония души, които бяха в заблуждение. Да, в разплата. Как разплатихте? Съжалявахте, окайвахте, но за всичко това получихте, какво? Арената. Но арената ви специализира и сега сте специалисти. А това е радостното, че сте специалисти. Колко много специалисти са необходими сега. Защо са необходими? За да се подготви новата епоха, която ще създаде условия за новото възкресение, за навия велик-ден. Вие имате голяма връзка с миналите събития. Вие имате връзка и с идването на Христа. Затова Духът ви създаде Велик-ден - присъствие на Духа и въплъщение на светлината. Сега не сте така окаяни, както тогава. Сега сте по-свободни. Сега сте фактори. Но трябваше да минете през трагедията, през съдбата. Сега има нова съдба. Тя е великото посвещение. Да се посветите, т. е. да възкръснете като посветени, не като мъртъвци погребани в гробницата, а като посветени. Специалисти във всички начинания на Духа, специалисти във всички процеси на светлината?

Да, ученико, трябва да бъдеш специалист. Щом сте специалисти, ще потекат живите духовни енергии, които ще стимулират цялото твое същество и ще се стопи у теб всичко онова, което те гнети, съблазнява, трови. И тогава с радост и усмивка ще посрещнеш най-жестокото събитие по отношение себе си, защото ще се увенчаеш в словото на всемирното възкресение. Нека новото евангелие, новата блага вест да бъдат у тебе разцъфнали рози, които да дадат аромат, да дадат багри, да дадат жизненост, ухание, за да бъдеш за съсредоточение, за размишление на великите посетители в твоята градина. Бъди най-любимото, най-милото същество, най-щастливото, най-силното, за да имаш много възможности да овладееш системата на Духа и въплъщението на светлината. Сътвори живота по нова система. Нека твоята мисъл вече да пламти като слънчева светлина и като енергия да проникне в още по-висша слънчева система и тия твои енергии да бъдат въплъщение на общия колектив на великата божия мисъл. Цялата необятност е твой простор. Тръгни смело да я обходиш. Обходи необятността, за да бъдеш абсолютен. Не може да бъдеш спокоен, докато не станеш абсолютен. Абсолютността е твое бъдеще дело. Служи на това дело, за да имаш перспективите на целия всемирен божествен план.

14 април 1955 г.