Шеста година „Неразрешеното“

[Ани]

Шеста година

„Неразрешеното“

Когато се казва, че Христос е вторият Адам, трябва да се разбира, че Топ е произлязъл от първия, който е бил създадем по образ и подобие Божие. (стр. 7)

Колко души познават философията на Хермес? Колко души познават Орфей? Колцина от вас, за пример, сте запознати с учението на Кришна? И най-после, колко християни познават, както трябва учението на Христос? Това, което днес християните проповядват, е сянка на онова, което навремето си Христос е проповядвал. Вземете, за пример, мисълта, която Христос е казал: „Без Мене нищо не можете да направите“. Разбрана ли е тази мисъл? Мисълта, която Христос е изказвал, има дълбок вътрешен смисъл. Така може да каже само онзи, кой то се е подложил на вътрешна проверка, който се е изпитал. Христовото учение е дълбоко, мистично учение. То може да се разбере и приложи само от мистика. Това учение изисква вътрешно приложение, вътрешни опити. Когато мистикът приеме учението на Христос, той се натъква на ред изкушения, които имат за цел да го отклонят от правия път. Ще му обещават хиляди блага, само да го спрат в пътя му. В това отношение съвременната наука е подтик за човека, тя му дава импулс да върви напред. Обаче, за онзи, който не може да я употреби на място, тя е спънка в живота му. (стр. 12)

Когато дойде на земята, Христос знаеше много закони, но и Той не можа да се освободи от скръбта.

Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Христос имаше и физически страдания, което се разбира от стиховете: „Син Человечески няма где глава да подслони“. На друго място Топ казва: „Скръбна ми е душата до смърт“. Христос беше облечен в плът, на която физическите страдания са присъщи, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го е изпратила на земята да извърши една велика работа. Същият закон се отнася и до вас. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзка с Бога да преодолявате. Вие можете да преодолеете! Христос изгуби ли нещо ат това, което имащо в Себе Си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира своята идея. За тази цел Той трябвате да дойде в света, между хората, да разработи и приложи своето учение. (стр. 24)

Сега и Христос ще дойде на земята да покаже на хората, че с плюене, с поругавания, с разпъване на кръст светът не се поправя. (стр. 82)

Казвате, че някой учен е създал нова теория за Вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние ма земята. Питам: тези учени били ли са при създаването на земята и небето? Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят, каква ще бъде тогава земята. Това могат да направят само адептите. Иначе, как бихте си обяснили стиха, където Христос казва: „Прослави ме със славата, коя то имах в Тебе преди създаването на света“. Значи, Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво с заставило Христос, Който е имал такава велика слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? (стр. 119)

Христос казва на учениците си: „Без Мене нищо не можете да направите. Аз съм лозата, вие - пръчките“. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато не е на тази лоза, като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да стане. (стр. 127)

Най-после Христос трябвате да дойде на земята, да разреши една от най-важните задачи и да покаже па хората, как трябва и те да я разрешат. (стр. 130)

Мнозина говорят за Христос и се питат, къде е учил Той, дали в Индия, в Египет, или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на небето. (стр. 136)

В човека има една красива, вътрешна страна, която трябва да се предизвика, за да се прояви. Вие не сте виждали още вътрешната страна на човека. Двама или трима от учениците на Христос видяха Неговото лице, т. е. вътрешната Му страна и Го познаха. В тази вътрешна, светла страна те познаха Христос. Когато Христос се качи на планината, учениците Му Го видяха такъв, какъвто беше между ангелите. (стр. 156)

Първо, човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“. Мнозина се страхуват, безпокоят се, как могат да следват Христовия път. Няма нищо страшно в този път. (стр. 221)