Девета година (1929 - 1930) „Степени на съзнанието“

[Ани]

Девета година (1929 - 1930)

„Степени на съзнанието“

Изкуство е да те бият, а ти да стоиш тих и спокоен, да запазиш пълно самообладание. Такъв пример даде Христос. След като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна към Господа с думите: „Господи, прости им. Те нямат нужната светлина, да видят и разберат, какво правят“. Ако Христос не беше се помолил за евреите, страданията им щяха да бъдат по-големи от тия, през които днес минават. Христос показа на човечеството, как трябва да се живее. (стр. 232)

Ние говорим за безкористната любов, защото тя прави човека силен. Ако има нещо забележително в характера на Христос, това е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той слезе на земята, за да приеме най-долното положение. Той трябваше да слезе от своето величие, да приеме човешка форма, да покаже на хората, какво значи смирение. И в този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания, докато най-после Го разпнаха. Тук Той показа велико търпение. Без да пророптае, без да се усъмни. Той търпеливо понесе своите страдания. През целия си живот Христос даде пример на пълно безкористие. Той лекуваше, учеше хората, без да очаква нето от тях. Благодарение на това безкористие Христос можа да понесе такива страдания, каквито никой човек досега не е изпитал. Христос е проповядвал на света велик морал. Христовото учение - учението на любовта е ценно за всички времена и епохи. (стр. 244)

Ако Христос не влезе в умовете на хората, хиляди години още могат да Го чакат, но Той няма да се изяви. В 1845 г. американците очакваха явяването на Христос. Милиони вярващи бяха облечени в бели дрехи и рано сутринта, преди изгрева на слънцето, те очакваха Христа, да дойде на земята. Така са предсказали тогавашните пророци, но предсказанието им претърпя крах. Впрочем Христос дойде и тогава, но не в плът, а като идея. Той влезе в умовете на хората, след което спиритизмът се яви в света.

В 1915 година религиозните пак очакваха слизането на Христос на земята, но Той не дойде, както Го очакваха. Той дойде във форма на нови идеи, които се зародиха в умовете на управници, учени и философи, но пак не Го разбраха. Ако умовете на цялото духовенство, на всички учени, философи се съединят в едно, те ще възприемат новите идеи и ще отворят пътя на Христа към земята. Той ще дойде на земята и славно ще бъде Неговото посрещане: учени и прости, богати и сиромаси, млади и стари ще си подадат ръка и ще се възлюбят. Духовенството ще хвърли своите стари, черни дрехи и ще се облече с нови, бели дрехи. Царете и князете ще отворят дворците си, всички да влизат свободно, да ги посещават. Професорите ще отворят широко вратите си, безпрепятствено да влиза всеки, който търси светлина. Търговците ще отворят магазините си и даром ще дават. Кой каквото има, даром ще дава. Няма човек в света, който да не отвори сърцето и ума си при идването на Христа на земята. (стр. 270 - 27!)

Нима Христос, един от Великите Учители, не дойде преди две хиляди години на земята? Нима Той не донесе най-великото учение на света? Приложи ли се това учение? Христовото учение и до днес още не е приложено. Защо? Хората не са готови още за това учение. Някои са го приложили, но това не е достатъчно. Всички, които се наричат християни, трябва да приложат учението на Христа в живота си. Не желаят ли да го приложат, колкото пъти да идва Христос на земята, учението Му ще остане неприложимо. (стр. 274)

Христос изпъждате лошите духове с любов, а не с насилие. (стр. 278)