Единадесета година (1931 - 1932) „Събуждане“

[Ани]

Единадесета година (1931 - 1932)

„Събуждане“

Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разтоварят с Него. Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете и там няма да видите Христа. (стр. 77)

Понякога мислиш, че вършиш добро, а си недоволен от себе си. Недоволството е гласът па Бога, който не одобрява постъпката ти. Бог с нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христос не е постъпил добре, като си е послужил с камшик. Чрез камшика Христос изрази гнева па Бога. Следователно, ако имаш ума и любовта на Христа и ти можеш да постъпваш като Него. (стр. 98)

И Христос с пял. (стр. 111)

През много изпитания, мъчнотии и страдания ще мине човек, докато научи живота като изкуство. Даже и Христос мина през изкушения и страдания. Пред Него се изпречи един от великите адепти на злото и започна да Го изкушава. - Защо трябваше и Христос да изкушават? - Хората се изпитват чрез изкушенията, както ученикът чрез уроците, които учителят му преподава. (стр. 139)

Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакват Христос, Той да ги спаси и повдигне. Христос с бил между хората и продължава да идва, но те не Го виждат. Той посещава всеки човек, докосва се до него и отвън, и отвътре, но малцина се отварят за Него. Хората искат да Го видят в човешка форма, подобен на тях. Христос живя между човеците в човешки образ, но втори път няма да дойде така. Неговата кръв, чиста от условия за болести, не може да тече в жилите на човешки образ. Неговите мисли и чувства не могат да изпълват обикновения човешки мозък и плътското човешко сърце. Христовата кръв е живото Божие Слово. Христовата кръв е Живият хляб, слязъл от небето. За тази кръв, именно, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма и пречиства кръвта му. Тяло, в което тече Христовата кръв, е здраво, силно, свободно от външни влияния и нечистотии. Това тяло е неуязвимо и за злото, и за смъртта. Злото пада на колено пред нозете на Христос, на любещия човек, ближе ги и става негов слуга. (стр. 144 - 145)

Първият Адам е Христос. Той пръв влезе в рая. Хората Го изпъдиха от света, за да влезе в рая. Сега светът е вън от рая, а Христос в рая. (стр. 171)

И на Христос гледаха като на обикновен човек, който ходи по сватби, яде и пие с митари и грешници. Образът на онзи Христос, Който е живял преди две хиляди години и образът на вашия Христос, са различни.

Някой си представя Христос с корона на глава, с голяма мантия. Това е Христос в църквата на обикновените хора. Но Христос, Който живя преди две хиляди години, е външно обикновен човек, дошъл на земята за страдащите, бедните, онеправданите. Той всеки момент хлопа на вратата на някой страдаш и се вслушва в страданието му. Сега Христос е между хората, слуша, какво говорят и се усмихва. Съзнанието на Христос прониква във всички хора. (стр. 261)

Ще знаеш, че си излязъл от Бога, в Когото смърт не съществува. През страдания ще минеш, но не и през смърт. Привилегия е за човека да страда. Ще страдаш, за да познаеш Истината, да разбереш, че всички живеем и се движим в Бога. Това е новото верую, което Христос е проповядвал. Дръжте и вашето старо верую, да има с какво да сравнявате.

Мнозина се оплакват от живота си, казват, че са нещастни. Обаче, като се избавят от някакво нещастие, казват, че Христос им помогнал. Някой се дави, но го спасяват. Кой го е спасил? - Христос. Майката ражда детето, отглежда го. Бащата се грижи за него. Кой в същност върши това? - Христос. Имаш приятел, който ти помага в училището. Това не е ли пак помощта на Христос? След всичко това, питате, къде е Христос. Навсякъде е Христос и на всички помага. По няколко пъти на ден Го срещате, но не Го познавате. Всички минавате за учени хора, но не познавате Христос, не можете да Го намерите. (стр. 273)

Някои религиозни казват, че познават Христос. Как Го познават? Кое показва, че познавате Христос? Ако, наистина Го познаваш и боледуваш, това не е истинско познаване. Когато си болен и се свържеш с Христос, болестта ти веднага изчезва; ако си сиромах и се свържеш с Христос, джобът ти всякога ще е пълен с пари. Ако болестта ти не минава, не си свързан с Христос. (стр. 279)

Някои седят, чакат всичко наготово. Те очакват да дойде Христос да ги учи, да им даде светлина. Като дойде Христос, веднага ще ви изпрати на работа. (стр. 282)

Христос идва на земята да опита хората, какво могат да направят за Него. Той казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; болен бях, не ми помогнахте; в тъмница бях, не ме посетихте“. (стр. 285)

Идва Христос на земята да изпита вярата и любовта на хората. (286)

Казва се, че Христос слезе на земята и понесе греховете на човечеството. Значи, през две или три хиляди години Бог слиза на земята да вземе греховете на хората. Така Той внася хармонията в живота. (стр. 300)

Христос - Синът Божи, дойде на земята заедно със змията - с плътта. Той беше Дух. но се облече в плът, прие рабски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. (стр. 309)

За да познаеш душата на някой човек, ти трябва да влезеш в особени отношения с него, както Христос влезе в света и го позна. Само така Христос можа да разбере и познае човешката душа. Той разбра света, позна човека и научи великия урок на послушанието. През големи изкушения и изпитания мина Христос, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да Го отмине горчивата чаша, но не можа - трябваше да я изпие. Той лекуваше болни, възкресяваше мъртви, но на себе си не можа да помогне. Трябваше да мине през големи противоречия. Когато беше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: Мъдрецо, Спасителю на света, не виждаш ли, че Бог^- те е изоставил и не се интересува за тебе? Христос се обърна към Бога с думите: „Господи, Господи, защо си ме оставил?“ Като мина и това противоречие. Той каза: „В Твоите ръце. Господи, предавам душата си. Да бъде Твоята воля!“ През голям изпит мина Христос. Лесно се говори за страданията, но мъчно се понасят. Христос мина през такива страдания, като че Вселената се рушеше. (стр. 322)