Съборни беседи (1943 - 1944 г.) „Вечното благо“

[Ани]

Съборни беседи (1943 - 1944 г.)

„Вечното благо“

Христос дойде на земята, когато светът беше пълен с езически идеи. Въпреки това. Той проповядваше Словото Божие, проповядваше любовта, с единственото желание да освободи човешките умове от заблужденията, да внесе светлина в тях, да ги просвети. (стр. 28)

Наистина, Христос страда, разпнаха Го, но след това възкръсна. Време е вече да се свали траура. Всички свещеници и проповедници на Христовото учение трябва да се облекат в бели дрехи, да се радват, че Христос е възкръснал. Жив е Христос и днес Той управлява света в името на Господа. Не се съмнявайте в това и не спорете, дали е възкръснал, или не. Възкръснал е Христос и живее между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото в света. Любовта Христова е навсякъде. С нея работи Христос и оправя обърканите работи на хората. (стр. 159)

Какво изражение е имал Христос на лицето си, когато изгонил с камшик търговците от храма? Обаче, не смесвайте образа на Христа като Божество, като Син Божи, с образа Му като човек. Дошъл на земята, облечен в човешка форма, Христос понесе страданията на хората. Той трябваше сам да носи своя кръст. Носи го до едно място и после го захвърли, остави го на хората да го носят. Това беше естествено. Христос пое кръста на човешките страдания, показа им, как се носи, но не ги освободи абсолютно от страданията им. И те трябва да понесат част от страданията си, да имат дял в Христовата Любов. - Как умря Христос: като човек, или като Син Божи? - Като Син Человечески. Той напусна видимата човешка форма и възкръсна. Оттогава пак живее между хората, но невидим.

И днес Христос живее между хората, наблюдава, как живеят. Двама души се карат, ругаят, без да подозират, че Христос ги слуша и запитва: Съгласен ли е вашият живот с Евангелието. (стр. 330-331)

Който не разбира смисъла на светлината, въздуха, водата и хляба, казва, че вярва в Христос. Той не подозира, че Христос е в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Христос сам казва за Себе си: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, има живот в себе си“. (стр. 359)

За Христа се казва, че понесе греховете на хората. Значи, Той носеше земята на гърба си. Христос е необикновен човек и може да направи това, което обикновеният не може да направи. (стр. 373)

Днес мнозина очакват слизането на Христа на земята, Той да разреши въпросите на живота. Всеки ден, всеки момент Христос слиза на земята, но малцина съзнават това. Важно е, какво ще намери Христос между хората. Той носи блага на човечеството, но какво ще получи в замяна на това? Той носи свобода и мир, но как ще ги използват хората? Преди да разберат и оценят свободата и мира, хората трябва да оценят светлината, въздуха, водата и хляба, които Христос изобилно дава. (стр. 389 - 390) Като живее добре, човек си създава собствено тяло, с което може да живее и на този, и на онзи свят. Не стана ли така и с Христос? Той лежа три дни в гроба, превърна смъртното си тяло в безсмъртно и възкръсна с него. (стр. 390 - 391)

Любовта застави и Христа да се пожертвува за цялото човечество. Той беше богат, разполагаше с велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцениха и Го разпнаха. (стр. 405)