Който има невестата - неделни беседи, XII серия, том II, 1929 г.

[Ани]

Който има невестата - неделни беседи,

XII серия, том II, 1929 г.

„Който има невестата, женен е“. Една сватба има на света и малцина са поканени на нея, защото не вярват. Ще дойде великият ден, когато всички хора ще бъдат поканени на голямо угощение. За този ден Христос е казал: „Идете, повикайте ги да напълнят стая га, да присъстват на угощението!“ (стр. 19)

Има хора, които от две хиляди години насам не могат да повярват, че Христос е излязъл от Бога. Те искат да им се докаже това. Питам: ако започна да ви доказвам това, на моите думи ли трябва повече да вярвате или на Христовите? Ще вземе някой да разпитва, кой съм, откъде съм дошъл. Моите думи ли ще бъдат по-верни, или Христовите? Ако не вярвате в думите на Христос, целият свят не би могъл да ви убеди, че Христос е от Бога излязъл. (стр. 25)

Христос казва: „Сам Отец ви люби“. Идва час, когато всички хора ще минат по пътя на Христос. Всички хора ще минат през Неговите страдания и изпитания. Мнозина са говорили и говорят за изпитанията и страданията на Христос, но те не знаят причините, поради които Той е бил подложен на тия изпитания. (стр. 35)

„Сам си Отец ви люби, понеже повярвахте, че аз от Бога излязох“. - Двете важни думи в този стих са: Отец е Бог. Значи, две важни положения има в този стих: Отец ви люби; и от Бога излязох. Христос е съединителната нишка между тези две положения. Това показва, че всеки човек трябва да има отношения към Отца, към Христос и към Бога. Като прекарате тези три думи в ума си, вие ще намерите техния дълбок смисъл. Някой казва: Аз вярвам в Бога. - Щом каже така, аз зная, че той в нищо не вярва. Защо? - Защото думите „аз вярвам в Бога“ са архаични. Всеки вярва в нещо. Един вярва в Бога, друг - в Христос, трети - в Отца. Това не е никаква вяра. Докато не съедините трите положения - Отец, Христос и Бог - в едно, вашата вяра не е пълна, не е истинска. Отец е началото, откъдето започва проявата на човешкото съзнание. Христос е живата природа в човека, която работи за неговото развитие. Бог е мястото, откъдето се взимат всички материали за съграждане на бъдещето. (стр. 37)

Христос казва: „Всичко, каквото Отец ми има, мое е“. Тогава, ако вярвате в Христос и вие можете да кажете: „Всичко, каквото Христос има, наше е“. Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христос има, наше е, но който каже това, той трябва да е готов да изпълни волята на Христос. Христос с емблема на Великата Любов в света. (стр. 45)

И Христос каза на учениците си: „Аз отивам при Отца си, но пак ще ви видя“. Ето, две хиляди години изминаха от това време, но Христос не е престанал да се явява на хората. (стр. 62)

Преди две хиляди години евреите се поставиха на изпит да се провери, доколко те познават Бога, но не издържаха. Те срещнаха Христос на пътя си, по Го разпнаха. През времето на общоевропейската война, съвременните християни се поставиха на изпит да се провери, доколко Христовото учение беше легнало в основите на техния живот, но и те не издържаха. Те бяха в състояние да предотвратят войната. Ако цялото духовенство и всички християни бяха се обърнали към Бога с обща молитва, войната щеше да бъде предотвратена - никаква война нямаше да стане. (стр. 69)

За да проникне Божията Любов между хората, те трябва да са свързани с един общ елемент с Христовия Дух, с Христовата кръв. Казано е в Писанието: „Който има Духа Христов в себе си, той ще бъде спасен. Който няма този Дух в себе си, той няма да бъде спасен“. Христос каза на учениците си: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Като чуха тези думи, учениците Христови се съблазниха. Те ги приеха буквално. С това Христос искаше да каже: „Ако не приемете думите ми по дух, нямате живот в себе си“. С други думи казано: Ако не дадете място на Божественото, вие нямате живот в себе си. Наистина, Божественото осмисля всичко. (стр. 75)

Докато беше на земята и Христос не беше свободен от противоречия. След него вървяха фарисеи и садукеи, които спореха, поставяха Го на ред противоречия. Като видя, че евреи бяха влезли в храма и продаваха гълъби, Христос взе камшик в ръката си и ги изпъди навън. Те Го запитаха: Кой ти даде право да ни биеш? Кой ти даде право да ни пъдиш навън? Казвам: Когато Любовта дойде в света, тя знае, по какъв начин да възстанови нарушените Божии закони. Защо Христос не взе дърво и с него да изпъди продавачите на гълъби от храма, а взе въжета и направи камшик, с който ги прогони? Мнозина и досега не могат да отговорят на този въпрос. При това търговците не дочакаха даже Христос да ги удари с камшика. Те веднага излязоха навън. Христос се възмути от тяхната търговия, от това, че позорят свещените работи, позорят и себе си. (стр. 81)

Всеки трябва да намери Христос, защото Той внесе в живота закона на любовта, който разрешава всички противоречия. (стр. 86)

Кръстът представлява дървото за познаване добро и зло, а Христос представлява живото дърво, на което се развиват листа, цветове и плодове. Казват, че Христос умрял на кръста. Не, Христос не умря на кръста, но каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си, а тялото и дървото оставям на хората, да се разправят с тях, както знаят. Тялото на човека и дървото - кръстът живеят едно до друго. Като предаде Духа си на Бога, учениците Христови освободиха тялото на Христос от мъртвото дърво, от дървото на греха. Его защо, Христос не умря, но предаде Духа си в Божиите ръце. За да излезе от тялото си, Христос трябваше да се освободи от мъртвото дърво, на което беше прикован с гвоздеи. Това значи: духът трябва да излезе от тялото си, да се освободи от ограничителните условия на живота. Такова е положението на всеки праведен човек, когато трябва да влезе във Вечния живот. (стр. 100)

Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше. Обаче, противниците Му и там не Го оставяха сам. Те идваха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му - по този начин да разслабят Неговия тил. Те Му казаха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. (стр. 115)

Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка с Христос, с Първия Човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христос, на Първия Човек. Не е така със съвременния човек. Той е изгубил светостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението. (стр. 117)

„Наклали огън“ (Йоан, 18:18). - В прочетената глава се говори за страданията на Христос, за Неговото съдене. И днес още хората говорят за страданията на Христос, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват един други. Като не разбират Христос, хората страдат, а с тях заедно страда и Христос от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: „Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли?“ Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: „Идете да проповядвате и аз ще бъда с вас до окончанието на века“. Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христос и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните, дали Христос с на земята, между хората, или на небето, между ангелите. Църквата поддържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос с казал за себе си: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Оттук се вижда, че Той слиза на земята между хората. Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори. (стр. 123)

Ще кажете, че Христос с страдал. - Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея, как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тези желания, само Божественото в човека може да му даде сила да го реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излезете от затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христос никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дни говори на учениците си. От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството. Някои вярващи казват, че са видели Христос.

И тъй, докато човек не срещне Христос и не Го познае, от него нищо не може да излезе. Щом срещне Христос и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят. Това е от една страна. От друга страна, в живота на човека настава известно влошаване, което в края на краищата, ще го изведе на добър път. Ето защо, когато Христос дойде на земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. (стр. 125 - 126)

„Наклали огън“. - Желая и вие да накладете огън, да срещнете Христос и да Го познаете. Идването на Христос не е физически, външен процес. Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел, в лицето на когото да виждате Христос. Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат „просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието“. Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христос и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, един разговор с Христос, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.

Съвременните хора се оплакват от недоимък в пари, в здраве, в знания. - И Христос не беше богат. Ще кажете, че Той поне в духовно отношение беше богат. Като слезе на земята, Христос остави парите на банкерите, те да се разправят с тях, а за себе си задържа сърцата на хората. Христос абсолютно не се занимава с банкерство, обаче, държи точна сметка за сърцата на хората. Каквито са сърцата на хората, такива са и банкерите. Но Христос познава методите и законите, чрез които може да отваря касите на банкерите.

„Наклали огън“. - Христовото учение носи този огън - огънят на любовта. Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто всъщност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо Божествено съзнание. (127)

По-праведен човек от Христос не е имало, но и Той плака. Когато влезе в Йерусалим, Христос се просълзи. Защо? - Защото виждаше страданията, през които този град щеше да мине. (стр. 154)

Учениците Христови казваха: Покажи ни лицето Си и доста ни е това. Те искаха да видят лицето на Бога, но не бяха готови. Затова Христос им казваше: „Който е видял мене, той е видял и Отца“. Мислите ли. че ако Христос дойде днес на земята, хората ще Го познаят? И днес ще се повтори същата история, пак няма да Го познаят. Ако Христос дойде днес на земята, Той ще лъчеизпуска от себе си светлина и топлина, не по-ниска от десет хиляди градуса. Кой ще може тогава да се приближи при Него? (стр. 159)

Христос каза на Матей: „Ела след мене!“ Матей стана и отиде след Христос. Ако Христос каже днес на някого същите думи, той ще Го запита: Къде отиваш? Той ще иска да знае, къде отива Христос, за да си помисли, може ли да Го последва. Когато Христос ви покани след себе си, вие не трябва да срещнете нито един човек на пътя си, който да ви запита, къде отивате. (стр. 162)

И Христос, като Син Божий, дойде на земята да придобие нещо, да придаде нещо към своето съвършенство. Ще кажете, че Той не е бил абсолютен Бог, затова е трябвало да се усъвършенствува. Това са човешки приказки и разбирания. Вие трябва да разбирате думите, които Христос е казал: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца. Който ме е проводил“. Христос дойде да изпълни волята Божия, а с това заедно и да се самоусъвършенства. (стр. 166)

Христос казва: „Ела след мене“. Това значи: ела след мене да ти покажа стъпките на Свещения. По-нататък Христос казва: „Който е видял мене, видял е и Отца ми. Словото, което казвам, не говоря от себе си, но говоря това. което съм чул от Отца си“. Със Словото си, Христос искаше да покаже на хората стъпките на Свещения, да им покаже начин да коригират живота си. (стр. 168)

Днес Христос отправя към всички своя зов: „Ела след мене!“ От този ден у вас ще потече нов живот, нови разбирания. Които разберат тези думи, те ще се зарадват; които не ги разберат, те ще се уплашат и ще изпаднат в положението на онзи ученик от времето на Христос, който казал: Учителю, позволи ми да отида да погреба баща си. Христос му отговорил: „Остави мъртвите да погребват умрелите си. Ти ела след мене! Това е проповядвал Христос. Който разбере учението Му, той ще придобие Вечния Живот.

Всички религиозни плачат за Христос и говорят за Неговите страдания. Въпреки това, светът и до днес още е пълен с просяци, със сакати, хроми, клосни. Днес навсякъде се говори за убийства, за престъпления, че този ще обесят, онзи ще обесят. Какво показва това? Това показва, че Христос и до днес още не е свободен. Всичко това се върши от християни, от последователи на Христос. В Негово име днес се вършат най-големите престъпления. (стр. 169 - 170)

Който тръгне след Христос, той ще изправи, ще намести своите външни и вътрешни удове, които от векове още са разместени. Какво по-красиво, по-велико от това за човека? (стр. 171)

„Ела след мене! Кой може да тръгне след Христос? След Христос може да тръгне само онзи, който е разбрал думите Му. Може да разбере думите на Христос само онзи, на когото умът е на място. Умът пък е на място само на онзи, на когото душата е дошла в него. Този човек разбира дълбокия смисъл на думите „ела след мене!“ Иначе, човек без душа ще разбере тия думи буквално и ще изпадне в заблуждение. Като изтрезнее, ще каже: Сляп бях, но сега виждам. Който е разбрал думите на Христос, той е щастлив човек, той е намерил истината.

Сега, няма да ви поздравя с думите „Христос възкресе“, защото, ако за едни е възкръснал, за друг и още не е възкръснал. Ако някой ми каже „Христос възкресе“, ще го питам: Ходи ли в болниците да посетиш някои болни? Между болните ще намериш Христос. Ходи ли да посетиш онази вдовица, останала с четири-пет сирачета? Даде ли парче хляб на гладния? Щом казваш, че Христос е възкръснал, подразбирам, че си ходил между вдовиците, сирачетата и гладните, защото там е Христос.

Някой казва: Христос възкресе, парици донесе. - Не, Христос възкресе, истината донесе. (стр. 173)

Които разбират законите, те знаят, че всички чудеса, които Христос извърши, не са произволни. Те почиват на разумни закони. Има дълбоки вътрешни причини, заради които Христос е помогнал на неколцина, а не на всички страдащи. Христос казва за себе си: „Както ме е научил Отец, така правя“. (стр. 189)