405. Реалният метод

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 405-то

Реалният метод

За да може ученикът да мисли като мислителите, да може да работи като гениите, да може да създава като боговете, необходимо е да заживее в атмосферата на мислителите, в сферата на гениите и в царството на боговете. Това е реалният метод. Това са великите постижения за Духът на ученика.

За да може да превъзходства всички ония давления, които имат доста силно влияние от страни, той трябва да направи една решителна крачка, т. е. да жертва някои състояния, да жертва някои прийоми, да жертва и някои удоволствия. Това за да направи, наистина трябва да има реални връзки, с кого? С мислителите, с гениите, с боговете. Този проблем е занимавал мнозина в далечното минало; но и сега големите капацитети, хора на науката, на философията, на социалните проблеми, на изкуството. И все пак, още не е направен трактат, велика история за техните реални постижения. Няма още трактати написани, освен библейските предания и евангелските благовестия, тепърва ученикът прави усилия да може да открие разковничето, да открие душата, да открие духът на великите учители, които идват периодически на земята с единствената цел - да подобрят бита, да подобрят атмосферата, условията за съществувание на душите, които се въплъщават и прераждат на земята. Кога ще напише ученикът нова история? Кои са историците, които ще го запознаят с големите тайни, със скритите истини? Кои са историците, които ще му открият същините на Духа, които ще му открият промисъла на Първоизточника. Има ли такива историци. има ли такива забележителни личности, които имат този запас, тази съкровищница за тази велика история на самата действителност и реалността да бъде позната както във висшите сфери, така и в сферите на земята.

Ученико, Великото върховно ръководство е тази историческа система. Само Върховното ръководство е което може да узакони някои вътрешни положения, които да могат да конкретизират великият промисъл като течение, като атмосфера, като наука, кат» изкуство в съзнанието на ученика.

Само Върховното ръководство може да даде една божествена история, която да ознамени присъствието и въплъщението на Духа и светлината в реалността на битието.

Когато казваме, че ученикът е предназначен да напише една нова история на Духа и светлината, ние не се заблуждаваме, не мислим ефективно. О, не! Ние сме големи реалисти, защото в нас е реалността на живота, реалността на върховната памет, реалността на върховния Дух, реалността на самата истина за великото сътворение. Необходимо ли е да се пише такава история и кои са които трябва да я напишат? Нали е общоприето да я напишат великите институти, великите академии и университети, там където е просветата, там където са жреците на знанието, там където владее Духът на изкуството и философията. Да, би трябвало Духът там да натисне, да се прояви пластичността на Духа. Въпросът е дали там ще се напише историята? Наистина, там се пише една история за откритието на някои скрити сили, наречени: атоми, ядрени сили, кондензирани сили, сили на поляризацията, сили на давления, на електричество и магнетизъм и т. н. Да, тези историци пишат история, обогатяват храма на изкуството, храма на науката, с луксозни, изящни по външен вид тракнати, написани в художествени издания. Така е било и в миналото, така е било през атлантската, през лемурийската раси, но в резултат имаме катаклизми, имаме заливания, земетръси и т. н. Дали не трябваше това Велико върховно ръководство да се смили, да запази тия големи усилия на великите учени? Дали трябваше да оставят да дойде тази беда и цялата атлантаска раса да отиде под водите? Има нещо нередно, нещо в новите истории, които се записват и се оставят като ръководни начала за ония Духове, които прииждат на земята. Ученикът още в началото е поставен при благоприятни условия, още когато първите човеци дойдоха с една прекрасна, художествена, богата история. За това те бяха поставени при благоприятни условия в Едемския рай, в райската градина, там където ручеите клокочеха, цветята цъфтяха, там където пойните птички пееха, там където сърненцата така безгрижно, без страх скачаха от скала на скала, там където беше хармония, чистота, жизненост, радост. Богатите плодни дървета непреривно, непрекъснато даваха изобилно плодове за всички времена. И човек никак не оставаше в недоимък от храна, недоимък от вода.

Ето каква беше първата история. Човека дойде с новата си история, с божията история, затова го нарекоха първия човек, първия отец, първия син на земята. Но дойдоха години, дойдоха епохи, времена, когато първият човек се повика да напусне земята и след него, неговите потомци нарушиха порядъка, нарушиха хармонията и в резултат се записа една страхотна история - история на потопа, история на падението на цялата Атлантска раса под водните стихии. Но ние не трябва да ви занимаваме със старата история, само напомняме някои етапи на развитие. Но въпроса е сега: трябва да се напише нова история, т. е. да се възстанови оная първична история на първия човек. Тя съдържа положителни клаузи, параграфи, кодекси и реални системи, за да може ученикът да се добере до реалната система, която Духът провежда, която светлината разкрива, наистина той трябва да заеме едно ново място, една нова среда, нова атмосфера: мястото между мъдреците, атмосферата на посветените или гениите и царството на боговете.

Кога ученикът ще достигне до този пиедестал? Кога той ще се изкачи на тази висота? Всички данни в живота и природата, всички възможности в атмосферата на пространството и слънчевите системи са в подкрепа, в помощ на ученика, защото всяка една система иска да бъде хроникирана в новата историята няма нищо забравено на земята. Това са гениални мисли, художествени образи, които ученикът трябва да хроникира, да систематизира в аналните на новата история. Сега се записва нова история - история, която е начало на една нова епоха, на една нова култура. Тази история трябва да бъде вещо написана, логично изложена, положително доказана. Цялото богатство, цялото въплъщение на светлината и мощните сили на Духа, да бъдат хроникирани в аналните на тази история. Ученико, трябва да бъдеш готов, подготвен с исторически данни за живота, за изкуството, исторически данни за прелома, за ръководството, за присъствието, исторически данни за същините, за въплъщението и за присъствието на големите реалисти, на целите системи, които Върховното ръководство провежда в миросъзданието. Дълг е на всеки от вас които слушате, които бленувате, които търсите да бъдете готови с тия данни. Сега се записва началото на новата духовна история, Ще стане цяло преобразование в религиозните движения, в социалните, в научните движения. Новият историк ще има връзка с живите историци на Духа и Светлината. Те са, които ще създават новото изкуство и новите реални науки за живота и същината на човека. Тепърва човек ще се ориентира, тепърва ще намери отглас за своите нужди - умствени, сърдечни и волеви, които ще удовлетворят цялото му съществувание, Първата стъпка е достатъчна, първото стъпало е достатъчно на ученикът да се почувства в нова среда, защото дълги години и векове ученикът е бивал ангажиран от астралните духове, на които е слугувал по правилата на закона на тия астрални системи, Тъй както днес човек си служи като е обсебил индивидуалността и свободата на дадени животни и ги използувал при всичкото си съществувание, така и от астралния свят използуват човека като помощно животно да им слугува. Но тъй както човека има животни за почит - охранени коне да бягат или други някои животни или птици, така и ученикът трябва бъде свободен от тежкото робство, т. е. да бъде вече само за почит. За да може да се освободи, той трябва да има някои качества, защото само красивите, добрите животни биват на почит. Така човек трябва да притежава някои извънредни влияния за да може да обайва силите, било от астрала или ментала, за да има дадено почитание.

Но ще кажете: защо сравнявате човека с животното? Човек робува чрез своята мисъл. Той е овладян от известни страсти, от известни подбуждения и желания и цял един живот робува. Не може той още да направи разлика кое е е негово, кое е странично, чуждо. Благодарение на това, той приема даден ред и система и проявява дори геройски подвизи да защити тия системи, но специално за Ученика, положението е друго. Той вече не е под влияние, не е обсебен, той не е въплъщение на отрицателна система, той е напълно свободен, защото нему му трябва полет да отлети към други сфери, при гениите, при боговете. Казано е: с какъвто се събереш, такъв и ставаш. Това е вярно. Значи личната инициатива, личният подвиг създава и атмосферата която благоприятства, за да може ученикът да се почувства при една по-голяма висота. Трудно е наистина, трудно е, но който се насили, той ще го грабне. Който е тръгнал, той ще стигне. Който може, той ще направи. Макар и да са трудни условията, макар и да е гъста атмосферата, все пак казахме, най-благоприятните условия има ученика, най-големите възможности има ученика, макар, че не е във висшите академии, във висшите университети. В тях царуват оковани форми. А при ученика няма сковани форми, а има широк полет - свобода. При ученика има възможност да лети, без да обръща внимание, че ще наруши някакви порядки. Ето защо, най-силните доказателства за присъствието на Върховното ръководство ученикът може да запише в новата история. В новата история ще се хроникират и миналите системи и настоящите проекции за бъдещите системи, които очертават прекия, път към посвещение, а пък ученикът ще бъде най-силен, защото неговото ръководство е бъдещата нова епоха и новата култура. Неговото ръководство го занимава само с бъдещето, защото за да бъде бъдещето открито, за него трябва да има история. Как може предварително да се напише една история? Кой може да бъде този гениален ум, този всемирен Дух, който може да предвиди бъдещето и да напише бъдещата история. Ще кажете, това е в областта на пророчеството, на знаменията. Може да е пророчество, може да е в областта на знаменията, но новият историк е абсолютно присъствие. Следователно, той знае за настоящето, той знае и за бъдещето, без да хроникира миналото.

И тъй, за да може да се реализират някои системни правила по които ученикът ще работи, ще изгражда себе си, ще преустройва себе си. Нему му трябват повече условия на размишления. Размишленията са първият метод. Този, който е можал да усвои този метод на размишление, той вече има способността на съсредоточение, на медитация. Размишленията довеждат ученика до дълбоко уединение на медитация, която медитация създава една мистична среда. Тази мистична среда е която оформява новите духовни способности в съзнанието, в. душата на ученика. Тия неща са чужди за съществата, които живеят по земята. Тях ги занимават други веения, други влияния, други приключения. Но съществата от мистичните, от духовните светове се занимават с дълбоките вътрешни размишления - медитация и съсредоточение. Да се съсредоточиш, къде? Трябва да имаш посока, обект, център, трябва да имаш средно ядро. Но къде да се съсредоточиш? Къде твоята мисъл ще намери отражение на действителните реални изживявания? Ние говорихме в миналото: в централното съзнание. Къде е това централно съзнание? Кое същество до сега е открило това централно ядро, това централно слънчево око, тази централна душа?

Ученико, заобиколен си от много, много възможни образи и идеи, явления и обекти; които ти подсказват и те подготвят да навлезеш в сферата, в орбитата, в центъра на централното съзнание. Ти си единствения, който може да се въплъти в това централно съзнание и да приеме способностите, качествата, системите, идеите, силите на тия централни, върховни сили.

Централното съзнание е върховните планети, върховните системи, които са се проектирали в многото възможности, както в природата, така и в цялото сътворение. Ще се каже: как ние да подготвим нашето съзнание, за да може то да обхване лъчите, вълните, идеите на централното съзнание? Именно Вътрешната школа, със своите давления, със своите исторически аналии, със своите исторически кодекси подготвят съзнанието на ученика да може да му бъде познато, близко, да му бъде същина, реалност. Всемирното централно съзнание е най-върховната възможност. Само възможност ли е? То е върховна способност, защото в съзнанието са съчетани възможността и способността. Възможността подразбира силата, а способността подразбира творчеството. Не може да има творчество, ако няма сили. Следователно, не може ученика да бъде творец, ако няма Върховно влияние на сили. От къде ще дойдат тия сили, съществуват ли те някъде? Има ли някоя глъбина или център от където изхождат тия сили? Цялата Върховна система е все памет и Върховен Дух. Дали ученикът се намира между тия върховни сили и тази върховна памет, за да представлява някаква забележителност? Щом се е пробудило съзнание той е вече лъч на Върховното съзнание - централното. А всеки лъч върши една благородна работа в сътворението.

И тъй, ученико, ти си един лъч на централното съзнание. Ти се вече една искра, която запалва големия огън. А при голямата светлина, се пише голяма история. За да бъдеш участник като историк, имай това достойнство. Никога не се подценявай, за да не попаднеш под влиянието на астралните агенти. Колко е трудна твоята работа - да се измъкнеш от влиянието на астралците и да заживееш в сферата на мислителите, гениите и боговете.

Как изкусно трябва да минеш през астралната среда, да воюваш с астралните духове и да нанесеш победа. Наистина, не е лесна работата, но славна е тази работа. Преди да си отишъл в духовните мирове да пишеш история за духовните порядки, това кой може да направи? Това е знамение. Това е историческо пророчество, да бъдеш под влиянието на земният магнетизъм, под влиянието на земните духове, под влиянието на астралните духове и да можеш да заживееш един самостоятелен висш духовен живот. Наистина, трудна е задачата, но славна е епохата. Сега е епоха, която подготвя условия за повече възможности на земята. Ученикът трябва да придобие огнени слова, да убеди астралните, земните духове с исторически доказателства, да внесе нови елементи на висши светове, в миналото, мнозина се заемаха с тази работа да плащане със своя живот. Така и Сина человечески - Христос плати със своето съществувание, за това, че искаше да внесе духовен елемент, духовна култура на земята. Дадоха се много жертви, но тия жертви и усилия създават условия за една Вътрешна школа, която по образ, по форма, по съдържание е подобие на школите във висшите светове.

И тъй, ученико, може да стъпиш, т. е. може да бъдеш пръв в редиците при устройството на Вътрешната школа, т. е. може да бъдеш една знаменитост, едно велико съчетание на Вътрешния институт или да бъдеш пръв приемник да получиш способност, с която Върховната ръка ти дава един от ключовете на знанието. Ние до сега не искахме да те поласкаем, да ти разкрием какво значи Вътрешна школа, но дойде момента, създават се условия, когато при подготовката на ученика следва да му се каже самата истина. Истината е следната: Вътрешната школа е копие от Висшите духовни школи, от висшите царства. Това което се преподава във Висшите школи, в миниатюра, в забулена тайна форма, ще се предаде и тук във Вътрешната школа. Ония интимни мисли, ония гениални постижения, ония светлинни открития на тия Върховни школи, в миниатюра, в скрита форма, е да се предават и тук във Вътрешната школа. Защо в миниатюра? Защо в скрита форма? Докато нарасне, докато просветне съзнанието на ученика, докато се свърже с централното съзнание на великите откриватели.

И тъй, колкото и да ви потиска вашата себичност, вашата воля, вашата немощ, ние разчитаме на вашата духа в на същина, на вашата душа, защото когато и да е, тя ще проведе новата система. Може би ще дойде мисълта, както идва: нима ние ли се намерихме? Ами ако не сте вие, кой ще бъде? Все трябва някой. Кой е този някой? Преди малко казахме: професори от академията, от Сорбоната, мислители от университетите? Не може ли вие да бъдете професори и мислители? Ако владее изкуството на размишлението, не може ли да бъде такъв? Какво в същност е професор при академията? Той се е отдал в една област в мисли по нея. И наистина, има известни постижения, но в една област. А живота, системата на битието е много области, много системи и много възможности. Следователно, само ученикът на Вътрешната школа може да има тази възможност да овладее биологията, ботаниката, системите на математиката, на астрономията, на изкуството и на цялата наука. Кое му пречи? Той казва: нямам подготовка, нямам основа. И основа и подготовка ще имаш, всичко е на твое разположение. Само твоят дух да се прояви като неумолима воля и твоята душа като мистична среда. Наистина, че ученикът някъде е закъснял, т. е. забравил е някои неща в миналото, било специално в химията, биологията, математиката и другаде. Но в течение на прераждането и отклонението, той ги е забравил. Сега наново трябва да се пробудят някои заложби, някои унаследени качества и способности. Ще трябва да се хармонизира колективът, за да може да се образува една духовна искра.

Както виждаш, ученико, всичко е твое, цялото битие е твое. Пространството, съзвездия, способности, възможности - това са все във възможностите на твоя дух и душа. Всеки ден стимулирай себе си, т. е. провери себе си, какво давление и какво влечение са в дадения момент. Какво трябва да правиш? Нали трябва да размишляваш? А точно размишлението се състои в това, да провери външните давления как се отразяват във вътрешната ти същина. Чрез вътрешната същина ще подготвиш съзнанието което ще организира и външните давления. Може да имаш външни давления от висши светове, а твоето съзнание чрез будността си активно веднага трябва да ги съчетае, да ги обедини и да се образува тази свещена искра, за която в миналото размишление говорихме. Искри трябват, пламъци трябват, за да може да се ознамени тази нова история. Това което сега пишеш, един ден сам ще се чудиш, ще проверяваш и ще си казваш: нима това мина през мене? Нима това ми даде потик, нима това ме издигна? Аз стъпих на по-високо стъпало? Ученико, гласът на Учителя в непрестанен повик за тебе. Присъствието на Учителя е непреривно присъствие в теб. Любовта, чистотата на Учителя са интимните копнежи в теб. Следователно за теб няма друг по-красив свят от света, от атмосферата, от светлината на Учителя. Ти си ученик. За теб няма друга среда, освен средата на Учителя. Обикни тази среда, заживей в тази среда, подновявай се в тази среда, за да си изработиш едно ново място на достойнство и висота.

21 Април 1955 г.