408. Представителната мисъл

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 408-мо

Представителната мисъл

В древните школи и в по-близките минали времена, ученикът е бил разглеждан като физически свят, като астрален свят, като чувствен свят и благодарение на тези степени, ученикът е можал да стигне до чувствения свят, т. е. да се изработи в него един нов усет на чувстване. Той казва: аз вярвам, защото аз чувствам, аз ходя, защото чувствам, аз се храня, защото чувствам, аз се уча, защото чувствам. Това е един първичен импулс, който определя дадена степен. Ученикът още е разглеждан като плът, като физическа система, разглеждан като форма и като образ - това са все степени. Защо е бил така разглеждан. По тия въпроси много от мъдреците са отговорили и казват: това е път на еволюция, път към възход. Защо? Понеже ученикът е имал нужда да има в този процес на еволюцията постижения до известна степен. В миналото, в миналите школи степента е била една от важните посвещения. Който постигне известна степен, той бивал възнаграждаван с ордени на степени. И всички, цялата околна среда знаят, че този субект с ордени е на дадена степен. Всичко това е хубаво. Степенуването е процес. изкачване, усъвършенстване. Какво е днес положението, какво е гледището на Върховното ръководство по отношение на ученика на Вътрешната школа? Върховното ръководство определя ученика, като една безсмъртна, върховна представителна мисъл. Какво значи това? Всички степени падат и всички стъпала са разрушават. Защо? Защото е представителна мисъл на висш мислов мир. Следователно, такава представителна мисъл има ли нужда от степени, от ордени, от еликсири, безсмъртни еликсири? Няма, защото върховната представителна мисъл по същина е оная тайнствена, секретна вътрешна способност на Първоизточника. Следователно, като такава мисъл, има ли нужда от ограничение и степени? Не. Тя всичко събаря, всичко отхвърля, защото тя е над степените, над формите, над образите. Защо само ученикът на Вътрешната школа е безсмъртна представителна мисъл? Защото представлява Вътрешното царство на мисловите способности. Какво значи това вътрешно? Къде е това вътрешно? Кои сили го представляват? Представлява го Вътрешния Дух, Вътрешната светлина, конто са първият миг на Движение и първата свещица на светлината. Тогава ще дойдем до други дилеми: има ли начало този мир и тази свещ на светлината? Преди тях какво е било?

Има право ученикът на Вътрешната школа да размишлява без да влиза в противоречив, критика, съмнение. Защо? Защото той е Първична представителна мисъл. В нея е всичко. Тя е начало. Тя има своето начало. Тя знае за свещените миражи, за свещените идеи, които са ръководства, за нейната велика работа в световете. Следователно, напомни се на ученика да се освобождава, да се съблича от всички форми, от всички образи, степени, от всички ограничения. Наистина, много ученици пропаднаха в миналото, благодарение, че великото върховно ръководство е направило опити да ги освободи, като е подценило техните идеали, техните богове, техните идеи, техните музи, като представителства. Знае се, че в миналото, традиции по отношение на вярата, по отношение нацията, расата е било култ неизменен. Нямало е сила, която да ги събори. Който и сила да е правила опит да ги събори, само е създавала катаклизми, саботажи, революции или кръстоносни походи. Трудно е да се освободи материализираната мисъл. Трудно е да се освободи ограничената мисъл. Но кога не е трудно? Когато ученикът се осъзнае като една безсмъртна представителна мисъл. Какво значи представителна мисъл? Ученикът идва да представи великото свое достойнство, своето начало, своята способност и своя живот. Като представител ученикът вече има кодексите на Вътрешното ръководство, защото те там са инсталирани. От Вътрешното ръководство се провеждат великите проблеми в миросъзданието, в сътворението.

И тъй, и сега се прави опит. Ние ви заявяваме, може би ще дойде съблазън, съмнение, което съмнение ще се оформи като надценен. О, не. Опасно е да се надцени личността, но не е опасно да се изрази представителната мисъл като безсмъртно начало. Но какво ще стане с вас? Върховното ръководство има вече повече данни, за да направи един нов опит, да каже велики истини, че ученикът на Вътрешната школа е безсмъртна върховна представителна мисъл. В тази представителна мисъл е включена далата сложност на духовния сват с всички негова порядки, с неговите знания, с неговите постижения, с неговите детайли като реални безсмъртни същини на Духът Божи. Много от Учителите са избягвали тия положения и не са били прави, защото вместо да се внесе съблазън, регрес, да се внесе прогрес в смисъл по пътя на еволюцията, по, пътя на степените, но във Вътрешната школа не си играят с нещата, не се заблуждават, т. е. искат да бъдат откровени, открити, прями. Що е в същност ученикът? Плът, материя, форма или образи? Много книги се написаха, много науки се създадоха, но всичко това е само една бледа история за великата истина. Великата истина е следната: ученикът е Велика представителна мисъл. На кого? На Върховния Дух, на Върховното начало. Има ли място за други форми, за други образи, за други идеи и перспективи? Няма време, няма и място. Малко е и пространството. Каква велика истина е да знаеш, че си представител на мисъл, която включва в своя колектив: душа. светлина, дух и любов.

Колкото и да е страшна тази истина. страшна в смисъл, може да притисне съзнанието, може да притисне и мисловата способност в ученика, но този е пътя, този е истинския път, той е най-правилния, няма долинки, завои, няма по него паметници, защото всички тези образи са били все спънки, забавяне, т. е. неосъзнаване. А какво велико чувство е това да се осъзнаеш като безсмъртна върховна представителна мисъл!

Ученико, когато ние говорим за нещата, ние търсим образно слово, за да може да ги разсъбличаме. А когато ги разсъбличаме, те остават за теб недостъпни, абстрактни, отвлечени. Но кога няма да бъдат такива за теб? Също тогава, когато си представителна мисъл. Ще има ли тогава нови явления, нови стихии, нов изгрев, нови движения на планетата? Няма да има, защото във всяко начало си ти представителна мисъл. Следователно, всеки един процес е дело на представителната мисъл или той е един творчески акт на представителната мисъл.

Ще се каже: ако се обособим като Представителна мисъл, къде е нашия дух, къде е нашата душа, нашата воля и сила? Не можеш да имаш нито понятие, нито образ, нито схващане за душа, за дух, за воля и сила, ако не си безсмъртна представителна мисъл. Изключено е. Ще ходиш по земята, ще копаеш, ще ореш, камъни ще вадиш, плодове ще ядеш, какво ли няма да правиш. Всичко това е стимул от твоя вънкашен живот. Но когато си вече представителна, безсмъртна мисъл, заживял в мисловния мир - мирът на Великите посветени, мислители, тогава ще видиш самата истина, каква е тя в началото. А сега не знаеш за началото, а само за последиците и то като явления, като закони, като санкции, като събития или случайности. Знание ли е това? Това е познание. Познавай известни явления, известни сътресения или ефекти и т. н., но, да знаеш, само представителната безсмъртна мисъл знае, защото тя е движещ, етерен мир. И само това знание може да разчисти атмосферата, времето, пространството и съзнанието. Има ли поле на съзнанието, на представителната безсмъртна мисъл? Ако вземем, че съзнанието е дадено поле, наистина има вече една охрана. Тогава какво следва да кажем? За представителната безсмъртна мисъл няма съзнание, няма полета, няма предели, няма и сфери. Много е казано. Но такова е естеството на божия Дух, такава е неговата същина, такова е неговото състояние. Щом сме приели да живеем по мярката, по системата на Божия Дух, следователно, трябва да бъдем безсмъртна представителна мисъл. Ако знаем това, или се проведри времето, пространството, какво ще ни донесе тази безсмъртна представителна мисъл? Какви ще бъдат облагите? Защото все пак индивидуалността - ученик, търси облаги те. Колкото и да се е отрекъл от облагите, все пак той дава ухо, дали нещо ще се каже за него. Той наблюдава дали ще се определи нещо и донесе за него. Да, какви са облагите? Облагите са да трептиш като зорницата, да светиш като слънцето, да се движиш като безсмъртните силови енергии, да присъстваш като способност, да представляваш живият Дух на Бога живаго. На вас бе говори за представителства. Да бъдете представителна мисъл, която включва цялата система на Божия Дух. Затова великите. учители са казали, че посветения ученик може да се намалява, може да се увеличава, може да бъде видим, да става, невидим. Кога? Когато представителната мисъл, т. е. като една върховна представителна способност, може ли това да се постигне? Може и по пътя на еволюцията, може и по пътя на посвещението, по пътя на прозрението; На какво може още? Колко може още? По пътя на състоянието, като представител на Вътрешния живот, на Вътрешната школа - да, една от трудните задачи като представително състояние, едно състояние което представлява Великото безсмъртно начало във всички образи, системи, способности и деятелности.

И тъй, ние засягаме един въпрос, който е доста сложен, но ние в миналото казахме, че ще засегнем някои въпроси по-интимни, по-вътрешни. Макар сега да се въздържаме от някои проблеми, които не могат така лесно да легнат върху ресора на вашето съзнание, но той е вече доста пъргав, има резултат. Колкото и сътресения, колкото и болести да са дошли, той е успявал да се държи. До сега няма счупване, излизане от строя и ние вярваме, че за в бъдеще неговата пъргавина още повече ще се усили, т. е. ще има една дяла движеща се система, която да издържа и на най-големите налягания. Решихме и казахме. А колко то ще произведе ефект или очакваната способност, то е друг въпрос. Когато тук засягаме известни въпроси, вие често пъти ги взимате лично върху вас. Ние изнасяме една система за бъдещата нова култура, а вие ставате само една среда или проводници. Следователно, ако някога хвърляме някои упреци, те не се отнасят само за вас. Те се отнасят и за ония нисши системи, които още държат в плен известни души. Никога не вземайте нещата върху себе си, а само се коригирайте, т. е. проучвайте се дали и вие сте в обсега на известен упрек. И ако наистина чувствате това, не значи че нещата са казани специално за вас. Ние и тук искаме да ви освободим, защото представителната мисъл е мислов свят, представителната мисъл е идеен свят, е божествено царство. Следователно, тези представителства не може да се упрекнат, т. е. не могат да се подценяват. Как ще подценяваш една безсмъртна божествена мисъл. Падение е това. Следователно, никога няма да оскърбявате или подценявате представителната същина у вас. Но ние може да засягаме, т. е. да съблечем някои дрипели от външния представителен свят, защото вие трябва без дрипели да влезете във Вътрешната. светиня. Това е истината.

Но ще кажете: нали сме виновни, правим грехове и заслужаваме това порицание. Извън Вътрешната школа, това е вярно, то е било, но сега във Вътрешната школа, това не може, т. е. ученикът присъства във Вътрешната школа като Вътрешна безсмъртна представителна мисъл. Ще дойде мисълта, ами какво положение трябва да заемем, какво отношение трябва да имаме, какво трябва от сега нататък да проведем за да бъдем такава представителна мисъл? Тук вече идва на помощ изкуството на светлината и присъствието на Духа. Те ще правят с вас това, което да даде безсмъртния образ на представителна мисъл. Все пак вие ще си послужите с мисълта, с безсмъртния образ. Може ли да изключите образа? Ако изключите образа. ще отпадне и понятието. А щом отпадне понятието, ще се трансформира и съзнанието. Но ние не искаме да направим това. Ние представляваме образ като безсмъртно начало, т. е. което никога се не губи, никога не умира, никога се не атрофира, никога не е било време да не е съществувало. Представителната мисъл е създала именно безсмъртния образ, т. е. образният свят, т. е. умът на света, мислителната способност на света като делово явление в необятното пространство. Но кой път да хванем: на ляво, на дясно, напред или да се върнем нагоре или надолу? Това са все понятия. Съществували ли са понятията? И понятията са в образния свят, в света на процесите. Кога или в какви явления ще се отразяват в бъдеще понятията? В делова мислеща способност. Тогава, каква среда, или какво пространство е тази делова способност? Деловата способност е творчески акт или всемирно сътворение. Без деловата способност, не може да има творчество. Следователно, тук не става въпрос ученикът да го сътворят, да го създават, но ученикът трябва да сътворява, да създава. Това е божествен метод. Няма друг по-висш метод от способността творчество.

Но ще се зададе въпросът: каква нужда има от процеса на творчеството или на кого трябват тия творчески дела? Ученико, по естество и същина, Бог е творчески фактор. Това говори неговия всемирен, безсмъртен Дух, който е запалил първата запалка или първата свещица на светлината. Това е фигуративно. като че ли се е взело една клечка кибрит и запалила свещицата на светлината. Не. Това е един вътрешен процес. Мярката за този процес я знаят само безсмъртните представителни мисли. Защо вземахме ученика като мисъл? Защото мисълта е най-деятелната способност. Няма ли мисъл, има блеене, мучене, къркане, врънкане и т. н. А там където има мисъл, има творчество, има система, има светлина, има и присъствие.

Ето един нов свят - светът на мисълта, светът на мисловния мир, който се проектира посредством деятелността на Божия Дух.

Но тогава ще се зададе въпроса: кой създаде тази представителна мисъл? Вашият баща, този който ви е родил, този който ви е предвидил, който ви е определил по обем за работа. Всички вие сте определени и ви е дадено поле за работа. Жалко е, че до сега вие не сте работили, т. е. напипвате, проучвате, колебаете се дали не сме сгрешили, дали не сме някаква случайност? Ето, искаме да изживеем някои неизживени още неща. Въобще правите пазарлък, договор; връзки и т. н. Когато се засяга въпроса за великите работи, имаме единствената цел, така да заработете, т. е. да има една вътрешна връзка, т. е. да има една вътрешна подготовка, която наистина ще изрази тази представителна мисъл у вас, един интимен кръжок, едно просветено звено, един просветен център, в който да протича наистина тази представителна, безсмъртна мисъл. Ето един начин на велика работа във Вътрешната школа. И когато става въпрос за вътрешна школа, на пръв поглед, да се види представителната безсмъртна мисъл. Коя е тя? УЧЕНИКЪТ. Извън нея той е скитник, странстваща мисъл, скитаща душа.

Ученико, колкото и да ти говорим за Вътрешното състояние. никога не можеш да го изживееш и откриеш, ако ти не се осъзнаеш като представителна мисъл. Ти всякога ще се отделяш, ще стоиш настрана, ще се вайкаш, ще скучаеш, понеже ще се удоволстваш. Но това е забавяне процеса, всичко това е еволюционна форма, но ние искаме да се освободим от този плътен свят, от този материален свят, понеже доста много си се въплътил, материализирал, т. е. си станал слуга да слугуваш на едни процеси, които окултната наука ги определя като действия на някакви си тъмни ложи или черни братства. Освобождавай се. Колкото повече се освобождаваш, толкова повече ще заздравяваш своята нервна система. Колкото повече се освобождаваш, толкова повече ще канализираш своята сърдечна и умствена система, защото няма да има обект, който да изтощава нервната ти система. Колкото повече се освобождаваш от връзките, толкова повече твоята умствена система ще стане дееспособна да да провежда системата на безсмъртната представителна мисъл. Къде вие страдате? Ученикът е засегнат най-много в нервната система, защото е най-много натоварен: с много идоли, с много понятия, образи и т. н. Там са и религия, материя, изкуство, поезията, драмата, комедията и всичко друго.

Но ще се каже: тогава трябва да се абстрахира напълно от формите на живота? Дали има нужда да облича живота в нови форми, то е въпрос. Че сте го облекли, то е факт, но дали има нужда - то е друг въпрос.

 Но ще кажете: ние знаем, че няма нищо случайно. За всички процеси и еволюционни степени вярно е, но специално за безсмъртния представителен свят, това не е вярно. Щом сте безсмъртен представителен свят, вие сте вече друго царство, друг живот, друга система, друга култура, изкуство и присъствие. За това другото се създадоха школите и колко много труд е употребен за да може да се освободи нервната система в ученика, защото нервната система е най-податливата на външните влияния. С изхабяване, с пресилване на нервната система са дошли всички болести в човечеството. Понеже и вашата нервна система е доста чувствително засегната и това е една голяма спънка за бъдещето присъствие, то ние апелираме: имайте като максими, имайте като най-голяма реалност да се почувствате и да изживеете състоянията на безсмъртната представителна мисъл. Колкото повече се чувствате като такава, толкова по-бързо ще се освободите от големия наемен багаж, товар. Тогава какво ще прави ученика като се освободи? Няма да има работа? Тогава започва великата работа. Тя се състои в следните прояви: като творчески акт, композиция, анализиране, въвеждане, прозрение, посвещение и безмълвие. Да, както виждате, ученикът няма да остане празен, но материала, същините са, които ще действат. Те са елементите на безсмъртната представителна субстанция, т. е. духоматерия, духоесенция, духосветлина, духоспособност и т. н.

За да можеш да излекуваш своята нервна система, първо ще се освободиш от голямата претовареност, освободи съзнанието от многото форми, перспективи и идеи, които идват от външния свят като развлечение. Застани стоически, тъй както стои слънцето, както трепти светлината и чакай. Как ще работиш по същина, какво ще извършат твоите ръце, крака, дробове, мускули и т. н. Какво върши една малка запалена свещ? В процеса на горенето се получава светлина. Така също и ти, ученико, в процеса на горенето ще дадеш светлина. А там, където е вече светлина, няма бацили, защото те изгарят от жаркостта на пламъка. Щом си запалена свещ, ти си свободен от много язви: главоболие, нервно сътресение, обгаряне и т. н. И тъй, в тази среща ние засягаме един доста съблазнителен въпрос. Дали вие ще можете лесно да го пречупите в себе си, то е друг въпрос, но когато и да е, може би в далечното бъдеще, вие ще се срещнете с тия смели адепти, които ще ви кажат за този въпрос. Да, трябва да се изяснят истините, а всяка една истина трябва да бъде потвърдена, узаконена посредством реалното присъствие. Да, вие сте вече представително присъствие. Вие присъствате. Къде? В светилището на Духа. Кое е там страшното? Това е, че което е много натоварено с излишни горивни материали, може да почувства известно обгаряне, което ще му създаде болезнени сътресения. Ето защо, освобождавайте се, служете на формите и образите до толкова, до колкото да нае нарушите ни на йота вътрешното състояние на своята представителна безсмъртна мисъл. И тогава света ще видите като мисъл. А няма по-красиво явление от това, да видиш света, да видиш царството на света, да видиш образа на света като представителна безсмъртна мисъл! Тогава няма да става нужда да говориш за мъдрост, за любов, за истина, правда, добродетел. Всички те са за в помощ по стъпалата на еволюцията.

Но маже би ще дойде мисълта: нали всяко едно естество трябва да еволюира? Да, вярно е. Необходима е еволюция. Но едно нисше същество, или едно житно зърно или някои семки от растителния свят, нали трябва да бъдат заровени в земята за да се развиват? Това е еволюционен метод. Но ученикът на Вътрешната школа е напуснал тези процеси. Извън пределите, той е чиста безсмъртна представителна мисъл. Колко много сте необходими като такава мисъл! Тогава материалистичния мироглед, материалистичния свят ще бъде стопен, защото неговите бази ще рухнат пред представителната безсмъртна мисъл!

И тъй, тази нова школа, нов вътрешен институт, наречен нова проформа, но наистина тя е нова по отношение на вашето съзнание. То всецяло е било в услуга на един стар свят - свят наречен на реалности и наука, свят на старите изкуства, свят на старите религии. А сега идва новия огън, нов светлинен свят, за който се изисква нова свещ, направена от светлинни елементи.

Да, ще трябва ученикът да освети новият свят. С какво ще го освети? Със свещ. Каква ще бъде свещта му или неговата лампа? Не може без свещ, т. е. не може без причина. Не че не може, но създадено е вече следствието. Следователно, изявил се е Божия Дух и той вече става безсмъртно присъствие. Благодарение на това безсмъртно присъствие, създадоха се окултни ядра и школи из планетните и звездни системи. Това е реалното. Има още много реалности, има да засягаме още много въпроси или същини, за които още не е дошло време. Все пак, ние следим за времето. Колко много е минало до като се дойде до това време!

13 май 1955 г.