412. Живот, душа и Дух

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 412-то

Живот, душа и Дух

Сложни са проблемите на живота. Откакто човек е наследил планетата Земя, винаги е бил в противоречие, винаги е бил в контраст с известни действителности, които не са му биле така ясни, така познати. Тези действителности са именна проблемите на живота. Той не е знаел за тия проблеми по единствената причина, че когато е слизал на земята е бил в едно състояние наречено контраст. Контрастите са известни явления в битието, които имат задачата да коригират отклонението на дадени сили специално в живота на човека. Ако не би имало контраст, човек не би търсил както своето право, така и своето място. Но благодарение на контрастите в него се заражда великата идея да открие забулената истина по отношение неговия живот. Той е винаги в контраст. И благодарение на това, той е придобил известни способности и качества, които са в услуга на неговия дух, да може да търси и открие, кои са тия явления, които са създали тия контрасти в неговия живот. Ученикът търси специално проблемата на живота. Благодарение на това търсене в негова полза са вече ония положителни сили, които му откриват както изкуството на светлината, така и присъствието на Духа. Тия именно сили са, които смекчават тия контрасти, тия закони на кармата, на съдбата, които имат единствената задача да бдят над тия именно сили, които създадоха контраста. Но благодарение на върховното строителство, на върховното проявление, тия контрасти биват заменени с новите явления - Любовта, мъдростта и истината.

Това са придобитите резултати от сложните контрастни явления в проблематичния живот на човека.

И тъй, за да могат да се разрешават въпросите, за да могат проблемите да бъдат ясни, опитани, релефни, ученикът си служи вече с новите изкуства - със силите на светлината и със силите на Духа. Няма по-велика съдба, няма по-велико щастие, няма по-съвършено достойнство от това, да имаш на своя страна силите на светлината и присъствието на Духа. Колкото и да се философства за проблемите на живота, колкото и да се материализират, да се направят по-достъпни, по-реални, които да станат като откритие за сложните проблеми, тези процеси не могат да станат, ако не вземат участие силите на светлината и присъствието на Духа. Където и да погледнете, накъдето и да се движите, вие имате вече една особена среда, която ви направлява, която ви определя мястото, посоката, която ви разкрива най-важния проблем - проблема на живота, проблема на вашето лично, индивидуално съществувание.

Кога ученикът може да бъде реален, положителен в тази област? Когато правилно е разрешил и е открил проблема на живота. Няма по-велико бъдеще, няма по-светла наука, няма по-положително присъствие от това на живота. Най-голямото благо, най-голямото щастие за ученика е красивия живот, любвеобилния живот, който се влива в него като струящи лъчи и му открива завидните полета, необятните простори на голямата необятна душа на Твореца. Единствената Положителна задача е да се открие този образ, това състояние, тази реалност, която е пряко свързана, която е най-висшата среда за живота на душата.

Кога ученикът ще осъзнае тези максими на проблемите, т. е. защо трябва да има проблеми. Това е способността на Духа. Духът винаги поставя нещата като проблеми. Те трябва да бъдат като блян в него, които така да устроят движението в него, че всичко да бъде поставено в една особена пластична система. Ние сме говорили за тази пластична система и ще я поддържаме. Тя що бъде проведена само чрез откритието на тия проблеми на живота. Ние ще имаме единствената задача за в бъдеще проблемите за живота да бъдат достатъчни за ученика. истина, която да няма вече сянка, да няма отвличане, тайна, незнание. Не може реалната истина да бъде забулена. Тя трябва да бъде открита. Защо? Защото проблемът в живота е един импулсивен стремеж към търсене, към откритие - животът, който е дихание, който е дъх, които е миг и усмивка на Твореца. Животът е най-здравата връзка между Бога и човека. Само животът е, който може да импулсира човешкия дух. Той се ръководи от тия импулси, защото те са най-верни. Всичко друго е изкуствена, несъстоятелно, несъществено. Могат да измислят ред форми, ред системи, но те не са здрава основа, ако не присъства животът. Животът е уханието, животът е проблясъка на душата. Не можеш да имаш понятие за душата, ако не опиташ реалната система на живота. Животът е, който представлява способностите, качествата, тежненията на душата. Животът е, който определя пътищата, който определя сферите, необятностите на душата. А щом душата има тия полета на съществувание, то непременно и Духът ще й бъде в услуга, т. е. ще я крепи, ще й въздейства, за да може да завърши своята еволюция - еволюция на пълно сливане с мировата, с всемирната душа.

Това са все още понятия за вас. Те не са още определени действителности. ЖИВОТ, ДУША, ДУХ! Кой е начален? В кого е началото? В живота ли, в душата ли или в Духа? Това е не само философски, но и всемирен върховен проблем. Кога животът се е обособил като реална души и кога душата се е проявила като присъстващ Дух. Те трите са една особена субстанция в сътворението, защото, ако нямаше поле, т. е. животът щеше да се развива и усъвършенства душата? Ако няма въздействието на Духа, който ще помогне на душата да открие проблемите, които са поле, време. пространство и състояние? Животът е среда за душата, а душата е място, време и състояние за Духа. Тогава кой е началото? И трите са начало. Ще каже те: защо така трябва да се разглеждат нещата? Нима не трябваше да съществува само живот, само душа и само Дух? Колкото нещата са по-сложни, толкова, толкова те са по-многообразни. Защо? Защото сложността има вече една градация, има едно степенуване. А там където има степенуване, непременно ще се проявят многото образи, състояния и форми. Благодарение на това голямо е разнообразието което същества в тази мирова система и са могли да се развият способностите и качествата в човека, които да отговарят на дадените явления. Едни отговарят на живота, други отговарят на душата, а трети отговарят на Духа. Тогава казваме: колко е богат човекът. Той не е като животното. В едно отношение той е много беден, но благодарение на тази сложност човешката душа е придобила вече едно възвишена присъствие, една възвишена деятелност, именно Духа. В животните същества душата, но отсъства Духът. В животните същества живота, но отсъства разумната душа. Коя душа е разумна,? Която е обладана, която е въплътена от Духа. Следователно, тия три свята са като проблеми в живота. Ученикът трябва да може да ги владее, защото той по същество е живот, по реалност е душа, а по състояние е дух.

Но пак ще се каже: пак е непонятно, защото нямаме образи, нямаме форми, нямаме подобие. Както, животът, така и душата и духът са неизвестни за нас. Ние чувстваме само известен импулс. известен стремеж, чувстваме само. съхранение, обаче всичка това е така отвлечено, че то представлява наистина. неоткрити проблеми. Кой може да претендира, че ги е открил? Може да претендира само онзи, който има разумен живот, който има будна душа и върховен Дух.

Достатъчно ли е това огледало, за да се даде пълна представа на ученика за тия същини? Има едно огледало, което е така реално и съществено. То е небето. Небето е истинското огледало, през което ученикът ще съзре и ще открие както живота, така и душата и Духът. Небето, просторното, необятното небе е населено с живот, душа и Дух. Животът там е светлината, душата е етера, а, Духът е движението. Светлина, етер, движение, това е резултат на живота, душата и Духа. А. светлината и етерът са, които произвеждат известни ефекти върху създаващите се способности в човека. Те могат да минат и отминат и нищо да не създадат. Там където няма условия те нищо не създават. Но там където има условия, те създават. Там където има разумен живот, тия сили се спират. Там където има дух на всемирен ритъм, тия сили се въплъщават. Та какво е сега изкуството на ученика? Да въплъти именно тия сили - светлината и етера, които ще създадат условия за пълното присъствие на Духа, т. е. животът трябва да бъде истински представител на на светлината, т. е. светлинен живот. Душата трябва да бъде истински представител на Бога, на неговата същина, за да може напълно да се въплъти Божият Дух в нея. И животът, и Духът са в плен, в услуга на душата. Едно е следователно, че душата е една първичност, че душата е един особен род явление. Какъв род явление? Отломък от мировата душа. Следователно, за кого духът трябва да работи и за кого животът трябва да се проявява? За този именно отломък, за тази искра, за този Божи Дух. И когато определят качествата, когато определят способностите на даден човек, казват: той има богата душа, има добра душа, прогресивна душа. Следователно, душата е фокуса, ядрото.

И така, ученико, ката душа имай разумния живот. Като душа имай върховното присъствие на Духа. Колкото и да ви се говори, словото още не може да създаде такъв ефект, както създава присъствието и въплъщението. Словото може само да подготви, но самата деятелност ще създаде Духът - да се прелее разумният живот в душата, т. е. душата да излъчи от своята еманация разумния живот. Еманациите на душата са най-съществените явления в природата, в съзвездията, в пространството. Ако не би имало душа, не биха съществували звездни системите, не би съществувала и вечност. Душата е, която въплътява Духът, т. е. душата е която напълно изявява безмълвието на Духа. Душата е, която изявява напълно великата върховна способност на Бога. Следователно, ученикът трябва да се научи да подчертае дълбоко и широко, че той е душа и познава проблемите на живота. Това е неговата първа задача, която трябва да разреши. Това е първият му урок, който той трябва да научи.

Може би ученикът ще каже: как да не зная какво е душа? Как да не зная какво е Дух или живот? Те са стимула, в ученика. Те са, които го представляват като известна величина. А когато една същина отсъства, той вече не е величина. Той е минус величина. Ако отсъстват двете величини, той е, няма да кажем абсолютен минус, но приблизителен минус. Това обаче с ученика не може вече да стане. Такова отклонение е недопустимо. Какво ученикът трябва да осъществи? Да обезсмърти същината - живота, реалността - душата и върховното - Духа.

Да ги обезсмърти. Какво трябва да се разбира? Това което е начало, то е същина. Това което е същина, то е именно душа. Щом така се поставят нещата, може ли да има същината смърт, а началото края? О, не. Всяко начало е начало. Всяка същина е безсмъртие. Ще кажеш: щом е същина, притежава форма, притежава образ. А знае се, че всеки образ и всяка форма преминават през трансформация. Вярно е, но ние вземаме същината, която е живот. А може ли в живота да същества смърт? Изключено е. Затова ученикът трябва да коригира своите понятия. Животът е безсмъртие. Че формата може да се трансформира, това абсолютно не засяга животът. Животът е едно безсмъртно начало, тъй както са безсмъртни начала душата и Духът. Какво явление е животът за всемирното начало? Ето едно явление, което открива Великото начало - в смисъл, неговите замисли, неговите способности, неговия промисъл. За да знае ученикът за тях, трябва да бъде в контакт с живота. Най-добрият учител, най-добрата среда за ученика е живота. Той му подсказва, той го съветва, той го импулсира. Колкото повече животът е обезсмъртен, толкова повече ученикът е жизнен, подмладен, подвижен. Следователно, най-голямото изкуство, което ученикът трябва да овладее, това е да може да задържи в себе си тази велика същина - живота. Как да го задържи? Никога да не остарява, никога да не отпада, никога да се не отклонява, а напротив: винаги да импулсира, винаги да дава светлина, винаги да дава проблясък и да открива все нови и нови безсмъртни същини в разните полета, т. е. това което ще ознамени посветения ученик, защото посветен подразбира безсмъртен живот, който е пълното въплъщение на светлината. Тогава ученикът ще има ясната представа, що е това същина, светлина. Светлината символизира живота, т. е. в светлината е началото на живота. Не можеш да имаш понятие и образи за светлината извън живота. Каква сложна същина е животът! Колкото и да го изучава ученикът, все ще остане в неизвестност до тогава, до когато тази същина бъде в него пълно въплъщение като душа, защото в живота има проблеми на душата; има качества, има способности, т. е. Бог като способности, като качества се проявява като душа, като проблем, се проявява като живот, а като система се проявява като Дух.

Това са интересни страни, интересни полета, интересни царства, интересни сфери, интересни същини в самото сътворение. Когато става дума за сътворение, трябва да се разбира пълното проявление на Божия промисъл, на Божията способност и на Божията същина. Без елементи, без материали, ти нищо не можеш да създадеш, никакво сътворение не може да има, никакво битие не може да същества. За да съществуват те като велики същини, трябва да има от къде да се вземе, прояви и въплъти. Тези същини са взети от голямата съкровищница на Бога, т. е. на Великото Начало. Колкото и да ви говорим за това Велико Начало, не е достатъчно силно словото да го въплътят в него. Най-сияйното и най-вярното положение е това, да имате присъствие. Само присъствието е, което може да ви открехне да видите. Какво ще видите? Образа ли, състоянието ли на Великото Начало? Ще видите нещо, ще ви се открие нещо. Не може да не ви се открие. Такъв е законът, такова е началото. Щом е начало, не може ли да се открие като елемент, като способност, като възможност? Защо ученикът да не може да проникне в тия същини? Негово пълно право е. Може би много векове да е бил той отстранен, т. е. да е бил в отклонение, да не е могъл да проникне в тия проблеми на живота, имало е причини. Но сега условията се изменят. И тръгнаха, мъдреците по земята, по другите планети и по другите слънчеви ядра да кажат, че дойде една епоха, когато проблемите на живота са разрешени, когато реалността на душата става състояние, а сложността на Духа - откритие. Сега иде епоха на пълно откритие на Духа. Много векове се е говорило, че Духът ще овладее напълно земята и ще настане епоха на царството на Духа или епоха на царството Божие. Тепърва ученикът опитва тази реалност. Неговата душа се възпитава, неговият живот се обновява, а неговият дух крепне, за да разреши сложните проблеми.

Идат, идат мъдреците, идат тия адепти, които ще открият и, осъществят проблемите на живота, които ще открият реалността на душата и същината на Духа. Как ще дойдат те? С физическо: тяло, с форма и образ или с някаква друга същина, т. е. същина безсмъртно; Какво значи това същина безсмъртие? Същината безсмъртие има тия способности и качества, че тя само съблича, но никога не умъртвява. Тя само съблича и обновява, съблича и подмладява, съблича и раздава. Какво ще раздаде? Ще раздаде повече светлина и ще придаде повече присъствие.

Ученико, ти имаш велико бъдеще. Теб ще те ръководят и. учат най-великите свещени жреци както на живота, така и на душата и Духа. Ти ще се срещнеш с тия жреци и ще видиш величествения образ, сияещото лице и дълбоките необятни очи на самата истина. Теб ти трябва истина. И ти копнееш за нея. Ако някога се съмняваш, ако някога отпадаш, те е, защото истината за теб е още забулена. Ти си вече кандидат да ти се открие тази истина. За какво? Истината за живота, истината за душата и истината за Духа. Докато не откриеш тази истина, ти няма да напуснеш земята. Още много векове ще тъпчеш земята до като откриеш тази истина. Защо? Защото по начало земята е живот, земята е душа, земята е Дух, т. е. на земята преобладават трите върховни царства: живот, душа и Дух. Следователно, ще създадеш най-богатата аудиторията - себе си, за да бъдат поканени тия три професора: животът, душата, Духът, които ще ти кажат истината. И когато знаеш истината за живота, душата и Духа, тогава ще бъдеш поканен като професор, като жрец и посветен да посетиш и други планети, там където животът е наистина въплъщение, там където животът е промисъл, а Духът - истина и присъствие. Не бива да останеш на едно място. Колкото и да е скъпо това място, колкото и да го обичащ, то е ограничение за теб. Никога не се ограничавай. За да свикнеш и придобиеш този навик, нищо не взимай за свое, към нищо не се привързвай и от всичко се освобождавай. Защо? Защото ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, да бъдеш абсолютно присъствие, както на земята, така и в другите планети, а така също и в другите слънчеви ядра.

Абсолютна свобода! Ако не си свободен, ако си ограничен, теб ти липсват всякакви възможности. Тогава ще тъпчеш на едно място и ще се спъваш. Щом си свободен, ще имаш възможностите на своя страна. Теб ти трябва вече стройна мисъл, знаменита мисъл, велика мисъл, върховна мисъл. Помни това нещо. Помни, защото ако, го държиш в своето съзнание, то ще даде отзвук и на твоето лице и ти ще ходиш навсякъде и всеки ще ти отваря път, защото колкото и да е свирепо едно същество, когато те срещне, ще му бъде неудобно да не ти даде път.

Ето как ученикът ще. се освобождава. Ако се говори за абсолютна свобода, то е да има всички благородни и възвишени възможности. Чрез тях той ще прави чудеса, ще ги настройва като магически сили, за да може да устрои своя бъдещ път.

Ученико, дълъг е твоят път. Ти си още в началото на своя пат. Дори ще мислиш дали да тръгнеш, да не би неизвестностите да представляват една голяма трудност. Не, жреците които дойдоха ще ти дадат този тласък, ще те извадят от това застояло място. Не бива да се задръстят пътищата. Такъв е законът в миросъзданието. Колкото и да мислиш, не си назадничав, неусъвършенстван, бъди уверен, тия същества ще те избутат. Няма друг път. Един е пътят към посвещението. Следователно, щом си застанал на този път, ти трябва да вървиш. Иначе, ще ти коства много. Но ще кажеш: защо е един пътят? Защото има един Бог, едно цяло, едно състояние. Всичко друго е процеси, еволюция, които имат за задача подготовката.

И тъй, за да можеш да разрешиш правилно проблемите на живота, подчертаваме: винаги ще държиш в своя ум тия три начала: живот, Душа и Дух и най-после да станеш пълно въплъщение на живота, пълна реалност и богата система на душата и Духът. Така ще преодолееш всички трудности и проблемите на живота ще ти бъдат ясни, открити. Има едно място, от където се виждат всички явления в природата, в битието. Има такова свещено място. Когато ученикът проникне, когато ученикът заеме това място, ще бъде най-съвършеният наблюдател, най-върховния представител. Да бъдеш представител, трябва да олицетворяваш живота, душата и Духа.

И тъй, как ще се познаете като посветени. По живота, по душата и по духа. Как вие ще се срещате в Школата? С присъствието на живота, с присъствието на душата и с присъствието на Духа. Няма други сили. Да не се заблуждавате, че други сили или фактори що ви ръководят. Всичко друго е процеси, подготовка, а животът, душата и Духът са път към посвещението.

И тъй, ученико стъпил като доброволец в пътя на посвещението, бъди живот, душа и дух, за да можеш да просветнеш, в защото подобното с подобие се среща. Ако ти си преценен, светлината ще проникне в тебе като ценност. А ти трябва да бъдеш ценен, защото ценността е вече придобито качество. За да имаш това качество като представител, и мисълта ти трябва да бъде представителна. Като представители, вие сте реалното в новата епоха. Като знаменитости, вие сте същината в новата епоха. Като величие, вие сте знаменитото в идея, в живот. Като Божия мисъл, като върховна мисъл, вие сте представители на най-върховното, на най-великото което може да ви вдъхнови и въплъти. което може да ви посвети.

Ние застъпваме тук само онази страна на посвещението, което може да обогати вашия ум, защото без богат ум, не могат да се разрешат проблемите на живота. Вашият ум трябва да вибрира, защото без вибрации няма движение. А трябва да има движение. То е именно живота. Животът е родил огъня - първата искра, която е създала големия огън. Следователно, който иска да се възпламенява, трябва да бъде в живота. Трябва ли пламенност? Това е човека. Извън пламенността, извън дейността, човек е минерал, растение, животно. А щом има възпламеняване, има един велик процес - процес на знамение, на знаменитост. Там вече владее и действа знаменитата мисъл.

Колкото и да ви говорим, както и да ви представяме знаменитостта, великата, Божията, върховната мисъл, все пак се налага едно особено възпламеняване, което да се различава от досегашните възпламенявания, а то е онази концепция между живота, душата и Духа; Тогава ще имате три така богати светове - света на живота, света на душата и света на Духа - три царства, в които ще се почувствате не като царе, а като жреци. Ние тук взимаме жреца като фактор на обезсмъртяване. Трябва да се обезсмърти всяко реално дело. А сега вам предстои да обезсмъртите делото на Вътрешната Школа. Как ще я обезсмъртите? Какво ще й предадете? Ако тя утре затвори своите врати, как ще я обезсмъртите? По какъв начин, по какъв метод ще проникнете в нея? Ето как: само като живот, душа и Дух. Иначе е невъзможно. Щом вратата на Школата е затворена, изключено е вече да правите опити да влезете в нея. Но що се каже: ако вашият разумен живот, ако вашата будна душа и вашият върховен дух са единни, са спонтанни, тя никога няма да се затвори, защото Школата е необходима през цялото ви съществувание, през цялото ви посвещение. Не може без Школа, не може без Учител, не може без Върховно ръководство. Никой да си не прави илюзии, че е научил проблемите на живота и може сам да разрешава великия проблем на душата и Духа. Единствените фактори за великото посвещение на ученика, това са учителите, жреците, посветените. Къде ще ги намери ученикът? Къде ходят те, къде живеят? Ще ги намери там, където има живот, душа и Дух. Затова ученикът трябва да бъде наблюдателен, да следи в кой човек или ученик има Дух, душа и живот. Какви са признаците, за да ги открие? Ухание, трептение, защото там където има ухание, има присъствие. Уханието и трептението са Божествени елементи. Кое трепти? Трепти онова, което е ухание, онова, което е светлина.

За да може ученикът да определи тия понятия, тия същини, наистина той трябва да бъде посветен. Кой ще го посвети? Само учителите, жреците, посветените.

И тъй, ние ви говорихме много, но се налага една почивка в смисъл, да се вглъбите в себе си, т. е. да направите опит да намерите мястото на живота, мястото на душата и мястото на Духа в себе си, къде е централата на живота, къде е храма на душата и където е състоянието на Духа. Затова през почивката ще имате вглъбено размишление върху тези три системи: душа, живот и Дух. Душата проявява живота, а живота е среда и пространство за Духа. Щом овладеете тия три неща, бъдете сигурни, вашето ученичество се увековечава, се стабилизира и така ще чакате за един отличен диплом. Ще очаквате да ви дипломират, т. е. да ви дадат по-висока степен, както това се прави в някои други общества. Но тук вашето степенуване е вътрешен процес. То няма никакъв външен изглед.

Ние сме особено доволни и благодарни на. небето, благодарим на съществата, които окриляха, които охраняваха Школата. Ние благодарим и за вашите грижи и за вашия стремеж. За да се осъществи един проект, една идея, един план, необходими са известни условия и действащи сили. Вие бяхте именно действащите сили.

9 юни 1955 г.