413. Разсъждение, размишление и изказване

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 413-то

Размишление, разсъждение и изказване

В тази среща ще минем учебният час в разсъждение, размишление и изказване. При завършване годишните занятия винаги има подобни срещи. Може би някои от учениците да имат някакви особени преживявания по отношение на школните занятия, които не са така добре осведомени, ориентирани по някои въпроси, които школата представя. Школата е специфична по отношение реалността на живота, същността на душата и върховното идейно движение на Духа. Школата има характер на опресняване, характер на тишина, характер - разрешаване всемирните проблеми, характер на запознаване с върховните системи. Следователно, знаменитото в ученика е, че той е искрен, откровен и напълно е под диктовката, под ръководството. общението и присъствието. на Духа. Знаменитото в ученика е това, че той прилежно, тактично поставя въпросите свързани с живота, с душата, Духа и им дава научна система и реално обяснение. Необходимо е такава обяснение, защото той живее при една гъста, твърде гъста, материална мисъл й система. Знаменитото в ученика е, че той не оставя въпроси, които не са разрешени по съдържание, смисъл и същина преди да залезе слънцето. Знаменитото още в ученика е това, че той застава на положение като ръководно начало, като върховна действаща сила и дълбоко е загрижен като отговорник, да не би някъде необузданите сили да нарушат волята, да нарушат и системата на Върховното ръководство. Няма по-замислено същество, няма същество с по-голяма отговорност от ученика. Наистина нему се пада голям дял да защити с живота си редът и порядъка на системното ръководство. Казахме: няма друго същества, защото всички други същества които живеят на земята не са отговорни. Върховното ръководство специално не ги държи като отговорни, защото те заемат едно място, една сфера, една степен, където пряка са подчинени на закона. А там където действа закона, Върховното ръководство не е пряко заинтересовано. Защо? Защото в мировата система има такъв порядък, такива реални начала, които никой не може да отмени, никой не може да измести.

Какво е станало специално с ученика за да излезе от тази среда, от тези условия? Има едно изключение. Във всяка система, при всички закони има изключение. Такова едно изключение е ученикът иго освобождават от закона. Щом се освобождава от закона, той е вече инструктор на благодатта, т. е. той е вече в общия път, който е определил Божественият порядък, Божествената система. Следователно, като ученици, знаменитостта е ваш характер. Да има знаменит характер, това е чудото, което става с ученика, защото той разрешава най-сложните и върховни проблеми. А за това се изисква един такъв характер. Необходимо ли е голямо усилие, необходимо ли е голямо пресилване? О, не! В ученика има една особена сила, която така нарежда нещата, така съблюдава нещата, че ученикът без да подозира бива подпомогнат. Ще се зададе въпросът: каква е тази сила? Тази сила е Мировото върховно ръководство. То е пряко заинтересовано специално с подготовката на ученика. Има много ръководства. Има ръководни духовни системи, които ръководят религиите, изкуствата, ръководят държавите. континентите, звездните системи и т. н.

Но каква система е Върховното ръководство? То е система, която забулва най-дълбоката тайна за Върховното начало, защото Върховните неща, Върховните методи с Върховни методи се откриват. Ученикът е определен, т. е. ученикът е такова изключение, което попада под такава Върховна система. Това е специфичното, знаменитото - да минеш от една епоха в нова, в друга епоха, т. е. да минеш от едно царство в друго царство. Следователно. ученикът е велик гений, велик философ, велик професор, велик композитор, поет и художник. Защо? Защото той е задължен да проучи тия проблеми на изкуството, на науката и закона. Защо е задължен? Защото те са оперативни сили, чрез които той ще си послужи. За да може ха откриеш една такава оперативна сила, която е обособена като закон в миросъзданието, наистина се изисква една особена първичност, която се проявява като Върховна сила. Тепърва ученикът има да се запознава с Върховното ръководно начало, т. е. с Върховните сили. Да, изкачил се е високо в сферите на Върховното размишление, на Върховното движение, ученикът е в унисон с Върховната система. Ако не би било така, той не би бил ученик, той би бил слушател, послушник, наемник. Но когато говорим за ученика на Вътрешната Школа, ние имаме вече една друга сфера, друга област, друго царство, друго пространство, където живеят, където, ръководят, където се проявяват силите на Върховното ръководство. Отвъд тия сфери, запознат с тия системи нему му предписват голямата отговорност - да опази своите сили, да бъдат винаги в хармония с Върховните сили. Това е вътрешен живот, това е вътрешно откритие, вътрешно посвещение. За да могат тия Върховни сили да стимулират силите в ученика, наистина трябва да е създадена вече системата в ученика. А кой ще я създаде? Ние говорихме в миналата среща: това са животът, душата и Духът. Тепърва пред съзнанието, пред погледа, пред усетите, пред осезанието и обонянието на ученика ще бъдат представени Върховните влияния, защото не може без влияния. В цялата природа съществува един маниер на влиянието, има нисши влияния. Сега защо е така, ние няма да се спираме, защото доста далеч отидохме, доста дълбоко навлязохме а някои сфери и там стана раздвижване, както на етера, така, и в мисълта. Да, стана раздвижване и това раздвижване доста сериозно се отрази върху съзнанието на ученика. Той придоби една пълна свобода. Той се освободи от много ограничения и догми и прегърна с голям ритъм, с голяма сила принципите, законите, волята на Върховните строителни сили.

И така, в съзнанието на ученика има вече един проблем: това е мировото творчество. В този проблем той вижда реалността, душата, живота и Духът, защото ако става въпрос за творчество, главните фактори, главните майстори, това са живота, душата и духът.

Какви са задълженията и изискванията? Животът да бъде чист, душата свободна, Духът импулсивен, ритмичен. Това е творчество. Така работи върховното ръководство. Така работи Върховният промисъл. Без чистота, без истина не може. Без свобода и без ритъм също не може.

Коравите мисли трябва да се омекчават, слабите мисли - да се затвърдят, отвлечените мисли да се догонят. Това е вихрен импулс на Духа, който броди из необятните пространства и като верен страж следи, коригира, опитва, нарежда, систематизира творческите дела на Всемирното ръководство.

Не ще кажете: защо тук ще трябва да има някакъв контрол? Кой има право да контролира делото, системата на Върховното ръководство? Правото е на Божия Дух. Той има това право, защото Бог присъства като Дух. Бог се оформява като Дух. Бог се изявява като Дух и Цялото мирово сътворение, това е все Божествена система, проявена като Дух.

И тъй. изучавайки тия проблеми. ученикът ще има пълната възможност да долавя, т. е. да е в съприкосновение със сложните действащи сили на Духа. Ученикът не може да има друга представа и други стремежи освен представата и стремежите на Божия Дух. Той нищо друго не вижда освен присъствието на Божия Дух. Той нищо друго не може да си представи освен реалностите, Божествените форми и образи на Духа. Той навсякъде вижда образи, живи образи. За него няма мъртви образи. За него няма мъртви форми. Така подготвен, така озарен, животът му е ново представителство. Какво значи това: животът като ново представителство? Или по-конкретно, каква субстанция е животът извън еманацията на душата, извън присъствието на Духа? Този въпрос може да се разреши само при Върховно присъствие. Кой ще го разреши? Действащите сили на Върховното ръководство, които са зад тила на ученика и които му разтварят нови страници за проучване. Колкото повече страници се отварят, толкова повече животът като субстанция е право действаща сила, защото ученикът не може да има представи, освен представите на действащите сили. Цялото миросъздание е сглобено от действащи сили. Те по начало са живот. А животът подразбира жизненост. Какво е това жизненост? ДЪХ. От къде е началото на тази жизненост на този дъх Не може ли всичко да бъде в застой като минералното царство? А какъв импулс, какво движение е теза животът? Материалистът ще каже: случайно стълкновение, съвпадение на протоплазмата във вселената. Но материалистът не може да спре своята мисъл в тази вселена и да намери, т. е. да открие началото на тази протоплазма. А това е реалността, именно този дъх, който е подбудителната причина, т. е. който е оня секретен мир, онова сложно движение, за което няма мерки да се измери. Какво ще каже материалистът, как ще обори тази реалност? Няма по-велика реалност от тази на живота, на душата, на Духа. Няма във вселената по-голяма реалност от присъствието на Божия Дух, изкуството на светлината и мировата способност. Щом е така, къде са основите, къде са базите на материалиста? Ще кажете: а полето на материята. Къде е полето на материята? Къде е мястото на материята? Какво ще каже материалистът? На земята, в планетите и т. н. Има ли наистина на земята място? Има ли земята и време, има ли и пространство? Да, тя се движи по място, време и пространство, но в средата на действащите сили. на Духа. Ако няма такава среда на действащи сили, не би имало равновесие. Благодарение на непрестанното въздействие на тия сили, както земята, така и другите планети имат вече един относителен път, място, време и пространство.

Но ще се каже: това така е запомнено, защо има нужда ние да се занимаваме с тия проблеми на движението, на отношение то, на материализация, и т. н.? Ученикът не може да застане на тази база както материалистът. Той търси причините на всяко начало. А щом търси причините, той вече знае, че има причинен свят така разумен, така върховен, за който материалистът няма абсолютно никакво понятие. Тепърва ученикът ще има да влиза в доста сериозни конфликти; защото средата, трептенията и движенията които импулсират ще дадат въздействие върху материалната философия. А всяка философия, която не почива на база, място, време, пространство и вечност, е фиктивна, не системна.

Това са размишления. Казахме, че ще имаме среща във форма на размишление, на допълнение, на изяснение. Трябва да се изяснят нещата, защото изяснението е така важно, е така необходимо. От него зависи до колко съзнанието е просветено върху проблемите. Велики проблеми стоят пред ученика, който със своя ритмичен дух и със своята душа и силна воля ще нанесе победния удар, т. е. победната система в живота на човечеството; Да, човечеството чака, то е така готово, чака една нова зора, нов изгрев. Чака, както душевно, физически, така и духовно. Да, чака, за изяснение на нещата. Цялата философия, цялата култура, цялата система на съвременната наука не можаха да задоволят човечеството и то е в очакване. Кого очаква? Очаква подготвения, прозрелия, посветения ученик, защото нему му трябва модел, положителна система, за да не бъде вече в измама, в незнание, в експлоатация. Ето защо, ученикът е, който се е нагърбил с тази велика мисия да приведе, да изясни великите проблеми за живота. душата и Духа.

Много неща се изнесоха, за много неща се казаха известни определения, но все пак за ученика е необходима една светлинна система. Само при светлината и присъствието, той ще може да има тази наистина реална. Божествена система. Какво значи това система? Казвате: една последователност. Вярно е. Това е последователност. Но как ще може да определите вашата последователност, т. е. как ще координирате силите у вас, за да имате такава последователност? Последователност може да има тогава. когато вземат участие в работата на ученика изкуството на светлината и присъствието на Духа. Защо? Защото присъствието ще бъде импулса, образа ще бъде светлината. Не можеш да видиш никога образ без светлина, т. е. не същества образ без светлина. Много говорихме за светлината. Сега почти отбягваме да я засягаме, защото тя е вече ваше начало. Ученикът вече разглежда всички проблеми чрез радиацията и въздействието на светлината. Кое сега остава най-трудното? За да може ученикът да открие субстанцията на живота, емоциите на душата и ритъма на Духа, му е необходимо присъствието на Божия Дух. Що дойде ли той като присъствие? Какви ще бъдат неговите специални, специфични отношения, това е важното. Това е неговото последно посвещение или навлиза в глъбините; на безмълвието, т. е. последното въплъщение, последното прераждане, последното вселяване, или последният изпит, пълното освобождаване и отъждествяване с Божия Дух.

Запомнете едно, едно се научете: присъствие на Божия Дух, присъствие на Върховното ръководство.

6 юни 1955 г.