1. Духовните учения и българите

[Ани]

ДУХОВНИТЕ УЧЕНИЯ И БЪЛГАРИТЕ

„Каква е задачата на българския народ? - Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител. Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат Учението на този народ, в който са родени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога. Българският народ има за задача да Го приеме и предаде на славянските народи, а чрез тях - на всичките народи по света на планетата Земя”.

Брат Вергилий Кръстев

Времето и човешкото посегателство са накърнили чистотата и философската дълбочина на духовните учения, изнасяни от вътрешния свещен кръг на посветените. До такава степен е нарушена тази първоначална чистота и така те са разпилени във времето и пространството, че и след опит за тяхното събиране и получаване на първоначална форма е необходимо да се премахват и няколкото пласта наслоявания, за да се достигне до Истината. Наслоявания, получени от утайките на прекроявания, наложени на духовните учения в услуга на определена личност или труп а-управляващи, водещи често до тяхната неузнаваемост.

Необходимо е да се знае, че неопетнените принципи и закони на духовните учения не съдържат в себе си мистицизъм, идеализъм и материализъм, в техния първоначален вид никъде не е поставен въпросът относно първичността и различието между материя и дух. Това разделение и последвало противопоставяне на Първичността във Вселената, което продължава и до наши дни, е извършено много по-късно в древността от Платон крез IV - III^-ти век пр. н. е. В историята на философията неговото учение се посочва като класическа форма на обективния идеализъм.

Определен интерес предизвиква и начинът за съхранение и предаване на знанията в дадено учение, записвано или предавано устно. то неминуемо губи своите първичност и сила. Кой може да свидетелства за неговата достоверност, когато ни се поднася след векове под различни форми? Когато към всичкото това прибавим и неизбежните натрупвания при пренасяне и разясняване на духовните знания от скептични или недоброжелателни личности, отново се изправяме пред непреодолими прегради.

По тези причини се налага да търсим и използваме метод, с който можем да оперираме свободно и безпристрастно във времето и пространството за разглеждане същността и съдържанието на духовните учения и най-важното, да се домогнем до Първоначалния извор на духовното познание. За това използваме познатия от физиката метод за преместване на големи товари: лост и опорна точка. За лост ще ни послужи принцип от Наука на Истината, а за опорна точка вземаме метод от Разумната Природа. Този метод е в основния закон за растеж и развитие на всички форми в живата природа със съхраняване на тяхното първоначално съдържание. Удачен пример за тези процеси е хлябът на земята, житното зърно: посято, при благоприятни условия се развива, расте и дава плод. Този плод - зърната, носят пълна информация за своята Първичност, а настъпилите промени в тях ни разкриват и характеризират външните условия, при които са израсли. Нещо повече, поставен при Първични условия, плодът разкрива своя Първообраз.

Антропософията е мистично учение, основоположник на което е видният немски окултист и учен Рудолф Щайнер. Той е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич, Унгария. Завършва политехника и философия във Виена. Отначало се занимава с литературна критика и теория на философията, в периода 1901-1913 година е секретар на теософското общество, а от 1913 година до заминаването си от земята - 30 март 1925 година, е ръководител на антропософското общество в Европа. Основният стремеж на учения Рудолф Щайнер е към методологията на естественото научно познание да прибави методологията на свръхестественото познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята и Космосът. Основен момент в неговото учение е прехвърлянето на реални мостове между наличните в момента на еволюционно развитие в човека сетивни светове и съществуващия в Природата, за нас в момента несетивен свят. което довежда до преодоляването на временно поставените познавателни граници и тяхното разширяване. За Щайнер несетивните сили са неоспорим факт, също както и познатите добре в момента от нас физически изявени природни сили, ето защо той насочва нашето внимание и в двете посоки. През 1894 година излиза от печат неговото забележително произведение „Философия на свободата”. В това съчинение Щайнер си поставя две главни цели: да посочи, че в действителност сетивният свят е едно духовно същество и че като духовно същество, чрез истинското познание на надсетивния свят, човек живее в духовния свят. В днешно време Антропософията се е запазила в Германия, Англия, САЩ и Русия.

Толстоизмът е духовно учение, широко разпространено в края на миналия и началото на нашия век в Източна Европа и главно в Царска Русия и България. Неговият основоположник и идеолог е Лев Толстой. Той е роден на 28 август 1 828 година в родовото имение на майка си Мария Волконска. Участва в Кримската война като офицер от артилерията. След тази война навлиза в руските литературни кръгове, автор е на популярни повести. По-късно написването на романите „Война и мир” и „Анна Каренина” му донасят световна известност. През 1879 година Толстой пише „Изповед”, с което поставя нов етап в своето духовно развитие, започва да работи усилено и върху изучаването на Светото Писание. С написването на „В какво се състои моята вяра” през 1884 година и „Пътя на живота”-1910 година, Толстой полага здравите идеологически основи на своето учение. Крайъгълен камък в Толстоизма е приложението на Християнството в неговата истинска същност и съдържание в живота на човека. Възникнало привидно без характерни източници, учението остро критикува официалната църква, изобличава антиличностната същност на държавата и се обявява против класовото разделение в обществото. Толстой си заминава от този свят в преклонна възраст на 7 ноември 1910 година на път за България през Константинопол.

Теософията е учение, възникнало в края на 70-те години на миналия век в Америка. Негов създател и основател е Елена Блаватска. Тя е родена в град Екатеринослав. Русия, на 12 август 1831 година. Още от ранна възраст започва далечни пътувания, привидно хаотични, посещава периодично Европа. Америка. Близкия и Далечен Изток. На 7 септември 1875 година тя основава в Ню Йорк Теософско дружество, което скоро премества своя център в Индия, където съществува и в наши дни. Елена Блаватска осъществява мащабна писателска и издателска дейност, значими нейни произведения са „Разбудената Изида” - 1877 година и „Тайното учение“ - 1888 година. В „Тайното учение” Блаватска прави задълбочен анализ на всички минали и настоящи религии и етнически философски системи, както и общ поглед върху академичната наука. Особен интерес представлява фактът, че в двете й книги /научни труда/ са използвани над 2000 цитата от 1400 научни труда, писани на различни езици, намиращи се в авторитетните библиотеки на градовете Лондон. Вашингтон, Рим, Санкт Петербург. Делхи и др. .

Основната задача на Теософското учение е, премахвайки бариерата на спиритизма. чрез прехвърляне мостове за познаване на човешкия живот от миналото, да подготви човечество за Новата Епоха на Водолея. Теософията основно подпомага човешкия ум за възприемане на съществуващата връзка между невидимия свят на Началното духовно знание и човешкия разум, както и изучаване и прилагане на огромните неподозирани възможности на духовни знания, заложени в самия човек. Първоначалният замисъл на Теософията е да прекрати некромантията и неосъзнатата черна магия на спиритистите посредством утвърждаване в живота на човека Тайната доктрина, считана за най-древната Окултна философия, която в миналото за съжаление е реформирана от Гаутама Буда. Характерна особеност на Теософията е необходимото продължително време за нейното бавно и последователно овладяване.

Привидно трите учения - Антропософия, Толстоизъм и Теософия - нямат допирни точки, освен в единството на тяхната методология - обяснение на процесите и явленията в човешкия живот посредством авторитетното, умело използване на сетивни и надсетивни методи. Но духовно зрящите виждат в тях множество допирни точки, през които се прекарват силови линии. Тези силови линии, излъчени от ученията, се преплитат, преливат и се концентрират в Една географска точка, Едно учение и Една духовна личност и това са България, Новото учение и Учителят Петър Дънов. Като всяко едно твърдение и това за много от нас се нуждае от обективно поднесени, проверени факти. Факти, които винаги могат да се подложат на основния критерий за достоверност - Истината.

1. Преди Балканската война българинът Боян Боев следва в Германия (Мюнхен) естествени науки. Един от неговите преподаватели е и Рудолф Щайнер. Веднъж между тях се провежда следния разговор: „Вие откъде сте, моля Ви се?” - запитва Щайнер, Боян Боев отговаря: „Аз съм от България, българин съм“. Щайнер възкликва: „От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще. А защо идвате Вие при мене, аз съм нищо, имате Велик Учител”. Боев запитва: „Кой е той, аз не го познавам”. Щайнер отговаря: „Г-н Петър Дънов”.

2. През 1910 година, в една октомврийска нощ, Лев Толстой на осемдесет и две годишна възраст напуска дома си в Ясна поляна и тръгва на далечен път за България. Придружават го дъщеря му Александра Лвовна и домашният лекар Душан Маковицки. Целта на неговото пътуване е среща с Петър Дънов. Неосъществена. Умира в шест часа сутринта на 7 ноември 1910 година в квартирата на началника на Астоповската станция.

3. В началото на века д-р Ани Безант - теософ, намира младия индус Кришнамурти и издава една негова книга - „При нозете на учителя”. Теософите от цял свят са уверени, че той подготвя тялото си, когато дойде времето, Мировият Учител или Христос да „влезе” в него и Кришнамурти да бъде вторият Месия на човечеството. През 1932 година в град Омен - Холандия се провежда един от най-големите конгреси на теософското общество. Там, в замъка Ерде, тридесет и седем годишният Кришнамурти трябва да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос, дошъл за втори път на земята. Делегатите на конгреса не са обикновени граждани, там присъства елитът, цветът на интелигенцията и представители на аристокрацията от цяла Европа. Делегати от България са Атанас Димитров, Софроний Ников и Магдалена Попова, изпратена лично от Петър Дънов с негово писмо до Кришнамурти. На третия ден от конгреса Кришнамурти произнася следната реч: „Вие очаквате Мировия Учител и искате да повярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истината. Аз съм човек като Вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Миров Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло тук. на земята, но не е между нас. Мировият Учител е в България”.

Богомилството е учение на българския, славянски и общочовешки гений, родено и откърмено в България. Първо неговите семена са посети в школата на Орфей, след време тези семена поникват и дават ствола на едно мощно дърво, което представлява Богомилството. Още със своето раждане това учение разкрива общочовешкия си характер и надхвърля тесните рамки на ограничено разбрания шовинизъм и национализъм.

Богомилството изпреварва с векове нивото на познание на своите съвременници, колкото повече време минава, толкова повече назряващото човешко съзнание започва да разбира, преценява и прилага правил но богомилските идеи, тяхната актуалност не е загубила своята сила и в днешни дни. Основател и ръководител на учението е Боян Магът, а поп Богомил, Васил, Тихик, Адриан и Никита са разпространители и проповедници на Богомилството. Кой е Боян? Боян, наричан от народа Магът, е четвъртият, най-малък син на цар Симеон от втория му брак с византийска принцеса. Търсейки корените на Мъдростта. Боян събира знания в Магнаурската школа в Константинопол, която е построена върху принципите на Древната Магия, конструирана още през Шумерската култура. После преминава през езотеричната школа на Александрийската библиотека, която още пази плодовете от познанието на вътрешния кръг от Посветени в Древно-Семитската култура на Атлантската раса. Накрая за него отваря врати и Храмът на Мъдростта в Багдад. Това е Боян Магът, един от малцината Посветени в Световните Мистерии, който основава и ръководи Учението на Божествената Мъдрост - Богомилството. Учение, взривило сковаващия схоластичен мироглед и, освобождавайки човешкия дух, довело света да Реформацията и Ренесанса.

След започналия погром и гонения на богомилите от българските земи учението им като вълни се разпространява в редица страни. През 1167 година българинът богомил Никита отива от Балканите в Ломбардия, пътува и разнася семената на учението в Италия, Франция и Сицилия. На остров Сицилия възникват цели селища на богомили българи със своя специфична структура, управление, организация и задачи. Този вид организация съществува и в наши дни. нейното най-силно влияние се наблюдава в обществения живот на САЩ.

В Германия богомилството прониква от Унгария, Италия, Фландрия и Франция. През XII-ти век град Кьолн е важен богомилски /албигойски/ център. Най-благоприятна почва за силно развитие учението на богомилите получава в Бавария, там се сформират и започват работа около 40 центъра, в които има специални училища. По-късно, през XIV-ти век, Европа е изпълнена с мистични движения, водещи началото си от един и същ извор - богомилското учение. В този век Християн Розенкройц основава мистичното братство на розенкройцерите. Християн е възпитан от българин богомил. Основна задача на „Братството на розата” е да разгледа погрешно разбраното и приложено Християнство в светлината на скритата духовна наука и да обясни тайните на живота от две гледни точки: научна и религиозна. Християн Розенкройц поставя началото на една нова епоха в културата на западния свят, неговите идеи са непресъхващ духовен извор за Европа и в наши дни. Именно от този извор черпи сили и учението Антропософия на Рудолф Щайнер.

В Русия богомилството прониква през Киев в 1004 година, неговото разпространение започва от богомила българин Адриан. Историята мълчи, но и Боян Магът, след неуспешно изпълнена заповед на брат му Цар Петър да бъде обезглавен, потъва в необятните руски земи, където продължава своето Апостолско дело: Кръщение в Христова вяра.

Плодовете на богомилството в руския народ, най-големия клон на славянството, са духовните народни движения Духоборство, Малеванство, Сютаевство и др. . Тези движения отразяват самобитното, дълбоко вътрешно търсене и копнеж на руската душа, те са в основата на духовното учение на руския писател и мислител Лев Толстой.

, За духовно зрящите Богомилското учение не е откъснато явление от българската духовност, а е свързано с реализиране на Божественото учение във възходящия еволюционен път за развитие на цялото човечество. То търси пътища, методи за осъществяване на хармоничен, разумен човешки живот, който е в съгласие със законите и Принципите на Вечната Природа. За посветените това учение е Третият клон на Великото Всемирно Бяло Братство, който работи в Индия, Египет, Сирия, Мала Азия. България и Европейските страни.

Орфизмът е духовно учение на древните траки /благ-ари, благи българи/. Неговите основи са положени петнадесет века преди новата ера от Посветения Орфей. Това учение е тясно духовно свързано с Тангризма с общи живи допирни точки: нравствен монизъм, вяра в космическата мъдрост и безсмъртие на човешката триединна същност и нейния постоянен стремеж към съвършеното и безкрайното. Орфей е реална историческа личност - Мъдрец, Посветен, владеещ висшето духовно познание и принципите на духовната музика. Вълните от трептенията на тази музика са Хармонията от Седемте небесни сфери, сведена на земята и преподавана от Учителя Орфей на хора, животни, растения и минерали. Висшите знания от Космическите творчески вибрации се преподават в школите на тракийско-залмоксисовите центрове по Черноморието, местностите около с. Гела в Родопите и при Маричините езера на Рила. Древните гърци са приемали Тракия за страна на Небесната Светлина и родина на Музите, където се е намирало и светилището на Орфей. От по-стари източници знаем, че това светилище се намира, и в момента е там, в подножието на планината Каю-Кайон, старо наименование на планината Рила. В подножието на нейния връх Мусала е именно циркусът на Маричините езера. Това място е посочено и от Учителя и е наречено от него „Олтара”. Необходимо е да подчертаем, че легендите на траките, възникнали от знанието, преподавано от Орфей, коренно се различават от познатата ни гръцка митология. И още нещо - корените на арменския народ, кръвно свързан в далечното минало с българите, се крият във вътрешния кръг на учениците от школата на Орфей.

В онези далечни времена „благите българи“, траки, постигат високи нива на развитие в обществения начин на живот и изкуство. Те са миролюбиви, владеят природните стихии, вярват в прережданията, познават билките, с които лекуват, въздействат с музика върху хора, животни и растения. Тракийският дух понася в себе си трепетно далечното предчувствие за учението на Любовта, донесено от Сина Божий - Христос, което се пренася по-късно в богомилската традиция, за да утвърди възгледите за началното чисто Християнство.

Орфизмът е учение от първия клон на Всемирното Бяло Братство, чиято цел е да подготви подходящи условия за приемане в умовете и сърцата на хората принципите на Християнството. Този клон работи в Индия - велики риши, Египет - херметисти, Персия - маздеисти, Асирия и Вавилон, Тракия и Гърция. Именно учениците на Орфей са тези, които внасят мощна духовна вълна в Гърция, за да стане тя познатата ни от по-новата история Древна Гърция. И до сега тя се приема за „люлка“ на човешката цивилизация и основоположничка на Европейската култура. При цялото ми уважение към гръцкия народ, тази „Древна Гърция” е унищожила почти изцяло древните знания, а други е преработила до неузнаваемост, подчинявайки ги на своята митология. За съжаление тази й дейност никога не е прекъсвала и продължава и в днешни дни.

Внимание заслужават двама нейни велики мислители, които въпреки своето духовно величие са погубени физически: Питагор /580 - 500 г. пр. н. е. / и Сократ /469 - 399 г. пр. н. е. /. Идентични са житейските съдби на Питагор и Рудолф Щайнер, от една страна, и на Сократ и Лев Толстой, от друга - те са подчинени на кармични връзки, които разкриват истината за техните прераждания.

Тангризмът е духовно учение, създадено в началото на петата, последна семитска култура на IV^-та Атланска раса. Атланската раса обитава „митичния” континент Атлантида, който е заемал значителна площ от днешния Атлантически океан, на изток граничил с очертанията на днешните континенти Европа и Африка, а на запад - с Южна и Северна Америка.

Семитската общност се развива и съществува 60 833 години под зодиакалния знак „Лъв”, тя поставя основите за развитие на първата култура от днешната V^-та Арийска /Бяла/ раса. През този период, дълъг повече от 60 века, се извършват два значими за бъдещата човешка практика, взаимно преплитащи се процеса:

1. Насочване на човешкото същество към изграждане на неговото самосъзнание, за да може да се оформи и обособи като отделно осъзнаващо се „Аз” - мислещ, разумен човек.

2. Непосредствено и непрекъснато приемане на знания от Първопричината, фокусирани и пренасяни върху планетата Земя от Слънцето. Знания на Учението за Върховно-то Единство. Единство, което обяснява произхода на Вселената и Човека от едно универсално, Всемирно гледище и смисъла на Обединението Им.

Знанията и психо-физичните промени се „закодират” в генетичния код на живите организми и в човека. Този метод на Разумната Природа осигурява надеждно съхранение на информация, която е неразрушима от времето и субективни посегателства. В бъдеще огромната по обем информация се разкрива постепенно в зависимост от нивото на развитие на човешкия индивид. В строго определени периоди от време на земен живот Посветените и Учителите на човешкия род дават методи за изява и прилагане на тези знания в човешката практика. Това дава тласък за преминаване от едно ниво на развитие в друго, от една култура в друга. Необходимо е да се отбележи, че Учението за Върховното Единство е достояние и на Минерален, Растителен и Животински свят. Те приемат знания в зависимост от положението, което заемат във Вселенския организъм. Човекът е този, който притежава методите за ненасилственото им използване.

Векове преди потъването на Атлантида цветът на Семитската общност, интелектуално най-развитите атланти, знае за предстоящите, настъпващи промени на Земята и в Космоса. Завършилите своето обучение, с подготвено за новите условия физическо тяло, напускат континента и се насочват към област от земната повърхност, която ще бъде най-малко засегната от настъпващите периодични промени в Природата. Малко повече от единадесет века преди потъването на Атлантида /8886 г. пр. н. е. / започва да работи ПЪРВАТА езотерична школа на Земята. Тази школа се намира при Седемте рилски езера на Рила. Планината Рила е с еруптивен характер и съществува от девет милиона години, много по-голяма възраст от тази на Хималаите. Върху нея са разположени физически центрове, през които космическите енергии слизат върху Земята. И днес там се пази и съществува едно свещено място със странни скални образувания, наречено „Салоните”. На това място двадесет века преди идването на Христос на земята се дават практическите методи за полагане основите на новата V^-та Арийска раса и изграждането на първата й култура, наричана от нас Древноиндийска, от Първия физически изявен Духовен Учител.

Библейският Ной и неговото семейство свидетелстват пред учениците от Школата за потъването на Атлантида, за настъпилия покой в Слънчевата система, Земята и Вселената. Неговият митичен кораб, Ноевият ковчег, спира в непосредствена географска близост до Рила на планината Арарат. Започва осъществяването на плана за развитие на новата раса в новите условия. Какви промени са настъпили върху Земята, които са вследствие на Вселенските? Последиците за планетата Земя са: Смяна на полюсите, завъртване, преместване на магнитното поле, отклонение на земната ос на 23 градуса от вертикално положение, възникване на нови континенти - петте сегашни, промяна на релефа на земната кора. Аналогични промени са настъпили и във физическото тяло на човека.

От Духовния център Рила на българските земи периодично се излъчват три мощни духовни и физически импулса, три могъщи клона на Бялото Братство, носители на началните идеи за възникване и развитие на шестте култури в Бялата раса /V^-та Арийска/.

Как и какви задачи се осъществяват от трите основни клона на учениците от Школата?

Първият клон има за цел да развие получените знания от Учението за Върховното Единство в отделни научни области и да ги провери в човешката трудова практика. Практически този процес е започнал в Египет от Хермес Трисмегист /Херметисти/. В Египетската култура на Бялата раса израстват много от съвременните науки: астрономия, математика, архитектура, медицина и др.

Вторият клон решава задачите по запазване и внасяне в определен исторически момент първоначалната същност на Учението в света. Този клон работи в Индия, Египет, Палестина, Рим, Англия, Русия и др. страни.

Третият клон дава методите по практическото приложение на Учението в личния и обществен живот. Той започва своята работа в Индия, преминава през Египет, Сирия, Мала Азия, България /богомили/ и Европа.

Едновременно с излъчването на трите клона на ученици от Школата се извършва и поляризация на семитската общност. Тя се индивидуализира в отделни групи, които дават началото на народностните разделения. Първоначално евреи, българи, далматинци и немци са били един народ. На този народ родоначалник, според Стария завет на Светото писание, е един от дванадесетте сина на Яков. По тази родствена линия идват в света Давид и Христос. В тази далечна епоха се пази спомена за първия ръководител на българи. немци, евреи и далматинци, „полу-богинята, полу-човек” Бастет /Деметра/. Родена е в земите на Странджа планина, принадлежи към Давидово коляно, от клона на. Авесалом - третия син на Давид. Евреите в тази общност започват да се смятат за народ, избран от Бога, единствени носители на Висшите знания, те се поддават на външни влияния и възприемат царизма за държавно устройство. Давид, Соломон и народа, който те управляват. се отказват да следват заветите на своя духовен водач Йехова, осуетяват неговите планове, започват вътрешни дрязги и войни, които довеждат до тяхното разделяне и разпръсване. Сега те говорят за някакво „загубено племе”, което е поело по друг път, но не знаят, че точно това са малцината останали верни на Духовното обучение в Школата. Духовно обучение, което е ръководство в бъдещата им отговорна задача - да бъдат посято семе в почвата на културите в Бялата раса, което трябва да даде плод за новата Шеста раса. Това „загубено” племе са именно българите /прото-българи, прабългари/.

Поели свещения зов в душите си - „Танг-Ра”, българите започват сами да осъществяват своята отговорна и трудна Мисия. Съгласно плана на Мисията те се разделят на три клона, всеки един от тях с определена специфична задача за изпълнение. Ще проследим методите и резултатите от работата в трите клона:

Първият клон - „благите българи”, благари, траки, остават по земите на Балканския полуостров. Тяхно верую, плът и кръв е: „Танг-Ра” - „Идва-Виделина”. И днес в човешката история на народите се разказва как в тъмните епохи от упадък в цивилизациите, когато Изтокът и Западът изпадат в културно-духовни кризи, неколкократно от нашите земи изгрява ново спасително учение, нова духовна вълна, които дават тласък за еволюционното развитие на човечеството. Тук преди тридесет века намира покой Бастет, тук се завръщат преди тринадесет века Аспаруховите българи.

Вторият клон - „дивите българи”, разнасят своя най-войнствен вик: „Танг-Ра” – „Рекох-Слънце”, до земите на Китай и Индия. Те прилагат насилствени методи за приемане Учението за Върховното Единство от другите народи. Тези българи създават мощни империи: Велика Хунорска, Велика Кушанска, Велика Хунска и т. н., техните владетели са от един и същ род - ДУЛО, от който род произлизат и нашите исторически познати ни ханове и царе. За постигане основната цел - обединение на всички народи и приемане на Учението, те прилагат своите стихийно разрушителни сили и своята огромна съзидателна енергия. В тази своя дейност те доказват на практика вечната валидност на духовните принципи - Обединение чрез насилие е невъзможно, Културата не може да се носи на върха на меча и Който използва насилие, от насилие умира. За съжаление и в днешни дни продължаваме да проверяваме отново и отново силата на тези принципи. Тези същите „диви българи“ създават уникални обсерватории в Памир, предоставят на човечеството календар с ненадмината точност, оставят ни „Ватанската” писменост. Тези българи живеят в жилища „юрти”, ориентирани винаги в посока изток-запад, една подвижна обсерватория, следваща земните пътища на звездния ритъм от Космическото небе. Тези българи с вяра в Космическата Мъдрост имат дълбокото разбиране за разграничаване на духовното от религиозното, останало и до днес неосъзнато от немалко религиозни среди и народи в света.

Третият клон - „незабележимите” и малко познати българи, Адепти, Посветени и Учители в културите на Бялата раса. пренасят и изграждат втората езотерична школа на земята. Тази школа започва своята работа в Индия, „Танг-Ра” - „Да Бъде-Светлина”, е неугасващият пламък, запалил огньовете на познания в древните народи, на които се удивляваме и днес. Тези „незабележими” българи изписват една също така незабележима книжка на Свещения език Сан/д/-Зар, в която е съхранено Универсалното учение за Вселената и Произхода на Човека. Всеки един знак в Нея е звук - принцип, върху който съществува и се развива Разумната Природа.

Новото учение е изначалното Духовно Учение на трите Свещени клона българи. В школата, изградена от Всемировия Учител Беинса Дуно. си дават среща духовните същности на разделените преди много векове човешки личности. В края на XIX^-то  столетие на прага на XX^-ти век в България се заражда едно ново за тогавашните години духовно учение. Християнско по дух. със специфична българска езотерика и естествена хилядолетна връзка с Тангризма. Орфизма и Богомилството. През 1896 година излиза от печат в България книгата „Наука и възпитание” от Петър Дънов. в страниците на която Той за пръв път изнася основите, принципите, идеите и духовните закони, които за в бъдеще ще станат основи в преподаваното от Него Учение. Защо Новото учение намира почва в България, при българите и кой е Петър Дънов? Днешният ден ни отправя предизвикателство да отговорим на тези въпроси, да подложим на преоценка множеството измерения на утвърдените ценности в нашия живот. Повече от всякога е нужно да променим нещо в себе си към по-добро, за да можем да продължим напред и за да можем да продължим към по-добро и света, в който живеем.

Несъмнено във Всемира съществува Една Велика Хармония, в която е потопен Животът в неговите всевъзможни форми на съществуване, една от най-големите Вселенски загадки. Към разкриването на тази тайна отправят взор мечтателите, учените и водачите от всичките времена и народи. Постигането на единодействие между Вселенска Хармония и творческа дейност на човечеството е основна задача на всяка една религиозно -философска система. Свещени са труда и жертвите, които се дават за реализиране на Небесната Хармония в човешкия живот. Космическият план на Вселенската Хармония не може да бъде спрян или променен от човешкото невежество и съпротива, единствено може да бъде забавен, понякога и с векове. В крайна сметка, целта остава същата, но тя бива достигната с несравнимо повече усилия и ненужни жертви. Накратко - Великата Вселенска Хармония в човешкия живот на Земята се реализира като Космически план. В този план съществуват особени, критични точки, които закономерно се появяват по пътя на неговото осъществяване. При настъпването на такива трудни и отговорни за човечеството моменти Творците на Небесната Хармония разкриват в човека определени способности, закодирани в неговата духовна същност, чрез които той може да продължи нагоре и напред. Според задачите от Висшия план в земни условия се реализира Програма, която се разработва и детайлизира все по-подробно и конкретно, като определя извършването на определени действия, поетапно и в определено време възникване на съответните Учения и Учители. Учителите на човечеството са превъплътени, високо-духовни същности от най-висшите духовни сфери на Битието, изпратени на земята със строго определена мисия и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО преминали човешката практика преди милиони години. В Творческите йерархии Те носят името Посветени, ще проследим техния път във вековете: Мелхиседек - ХХ^-ти век пр. н. е., Орфей - ХV^-ти век пр. н. е., Зороастър, Конфуций и Буда - VI - IV^-ти век пр. н. е., Христос - I^-ви век от н. е. . Мохамед - VI^-ти век от н. е., Боян Мага - Х^-ти век от н. е., Гуру Нанак - ХV^-ти век от н. е., Беинса Дуно - ХХ^-ти век от н. е. Появата на Посветени и организираните от тях школи се извършва в строго определени, географско локализирани точки от земната повърхност в т. н. кристализационни центрове. България е на географски и духовен кръстопът - обединява полярности от различен тип. тук си дават среща Европа и Азия, Изток и Запад и, сливайки се, образуват Единство в Минало, Настояще и Бъдеще. България обменя ценности и в двете посоки. В духовно отношение Рило-Родопският масив в този момент е най-високото място на Земята, в древността тези земи са наричани „Небесна твърд“. Отпреди хиляди години Разумните, напреднали човешки същества са приготвили условия за създаването на духовен център на Рила. В планината Рила се намира. най-старата, и досега действаща Школа на Земята, Хималаите са по-нова планина, Посветените от там са идвали и идват да ползват тукашните библиотеки. Тук са складирани Знанията. Импулсите за възникване и развитие на културите в Египет и Индия са излъчвани и разпространявани от духовния център на Рила.

Българите като народ съществуват от предисторически времена, от 60 хиляди години те носят това име. Какво означава думата „българин”? - Тя е от древен произход, коренът й се крие в дълбоката древност. От гледището на Просветените под българин се разбира човек, който търси Учителя си, Намира Го и се учи. Кое е най-същественото за българина? - Той е най-твърдият елемент, който съществува на земята в материални условия и в духовния свят. Всяка превъплътена душа. която слиза на земята, ще премине през българите да добие тази твърдост, да й ударят печата на твърдостта.

Днешният българин притежава много добродетели, наследени от миналото. Първо в нашите земи са живели българите - траки, които са наричани благати хора или благари, те са били изключително добродушни хора. От тях сегашните българи са взели склонността към мистичното и духовното. После идват славяните, те заживяват на целия Балкански полуостров. От тях българите са взели духа на саможертвата - самоотричането. Накрая идват Аспаруховите българи. От тях българите са взели храбростта.

Мнозина от учените, а и по-голяма част от нас, ще отрекат твърдението, че българите. траките, славяните . . . и всеки един народ, който е пребивавал и пребивава по земите български е от една и съща неделима духовна общност и има върховното право да носи името българин. Наистина, когато погледнем даден човек, ще видим, че той носи ред специфични, наследствено характерни народностни черти. Това, което се е отнасяло до неговите деди и прадеди, се е предало по наследство и върху него - наследство от определен народностен тип и характерен етнически произход. Да, това е вярно! И е подчинено на закона за наследственността. Но трябва добре да разберем, че законът за наследствеността е човешка рожба - той не е нито Духовен, нито Божествен закон. Човешките работи се поставят и градят върху неговите основи. Когато дойдем до законите на човешката душа, съдържаща в себе си велики възможности, която е създадена от Божествения дух, тогава нещата придобиват друг характер и ние навлизаме в областите на реално истинските измерения на човешкото разбиране. Ние преминаваме във високата сфера на действителните, неделимо свързани човешки същности, които са най-реалните неща във Всемира. Толкова реални, че буквално всеки един народ, в това вярно по-висше понятие, е орган със специфични задачи и роля в Божествения организъм. А в Този организъм всяка една клетка, всеки един орган е с еднакво важни функции. И тогава единственото мерило за даване на определение на досегашните достатъчно мъгляви категории -народ, народност, етническа принадлежност и дори раса - е мястото, което заема общността от човешки същности в конкретно поле на духовните нива - заслужено дадено поле, което те обработват и получават плодове в своята духовна дейност. Когато погледнем по този начин върху действително реалните стойности от неизброимото множество на Природни форми, ще усетим и разберем, че всеки един от нас, отделно или в общност, е неделима част от Цялото и сам, като такава неделима част, е Цяло.

Съществува един план на Разумните сили в Природата - Бялото Братство, съгласно който е започната подготовката на българите отпреди 5500 години за сегашната им Мисия - Основоположници на шестата Славянска култура в Бялата раса.

От 22. 08. 1914 година планетата Земя навлиза в нов астрологически период под знака на Водолей. Цялата Слънчева система със своите планети се движи с определена скорост и заема нови космически пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на живота. Това е една от причините за поява на нови елементи, които постоянно се вливат в живота на земята и дават тласък за ускорено развитие на човешката духовно-материална култура. Човечеството и животът на планетата Земя навлизат в ерата на Водолея, която се характеризира с установяване на последната шеста Славянска култура в У-та Бяла раса. Шестата Славянска култура, която е с продължителност 2160 години, поставя основите на новата Шеста раса.

Шестата култура на Бялата раса утвърждава градивните си закони основно чрез славянските народи и това не е шовинизъм, защото мисията на славянството не е расова, а общочовешка. При изграждането на Шестата раса Славянството ще използва всичките духовни и културни ценности, издигнати от напредналите европейски народи. Тези народи са изградили и изграждат външните условия, външните форми, в които се разгръща и влива съдържанието на Славянската духовност.

Какво е мястото на българите в тези процеси? Нека отново проследим Епохалната диаграма на духовните учения и съединим линиите на българското участие: Мелхиседек - Орфей - Боян Мага - Беинса Дуно. Няма друг народ по лицето на“ земята, който да е развил такава духовно еволюционна дейност, освен българския. От изпълненото с мистерии минало, през обеднялото откъм мистерии настояще и към характерното с космически мистерии бъдеще, България заема важно място в световното Обединение.

На българския народ е даден Учител, преподадено е и е записано на български език Учение за Новата култура, основано върху Любовта, която дава топлина, Мъдрост, която носи светлина и Истина, която освобождава. Българският народ има за задача да приеме Новото учение и да го предаде на славянските народи, а чрез тях и на останалите народи по земята.

Нека се обърнем към написаното след упорит многогодишен труд от д-р Вергилий Кръстев: „Школата на Великия Учител е една. Тя е и долу на земята, и горе - в духовния свят, и още по-горе - в Божествения свят. Тя е неделима в тези три свята и се обединява и управлява от Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. За пръв път тази Божествена Школа е на земята и отворена от Великия Учител Беинса Дуно в България, в София, на „Изгрева” и Словото се даде чрез БЪЛГАРСКИ ЕЗИК и БЪЛГАРСКА РЕЧ, чрез родените българи, дошли като ученици в тази Школа. Тя не може да се краде, да се обсебва, да А се присвоява от този или онзи народ! Тя е за българския народ и е дадена чрез българско Слово, чрез Великия Учител - Беинса Дуно. Словото на Учителя, Музиката на Учителя и Паневритмията не могат да се обсебват и крадат от самозвани учители, родени в България или извън българската земя, които да си присвояват званието на учители и да присвояват съкровищницата на Бога, дадена на българския народ и за ПЛЕМЕТО СЛАВЯНСКО. Следващият етап от пътя на Словото на Учителя и Школата на Учителя е Русия. А чрез нея пътят е към славянството. Но това ще стане само с ясното съзнание, че тази школа идва от България и това Слово идва от България чрез българския език, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - се роди именно в България, за да даде чрез български език Словото на Бога! Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най-точният език, чрез който могат да се предават Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово. Затова чрез Българския народ това Слово ще се предаде на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество. Това е пътят н-а Школата, определена от Всемировия Учител. А пътят на ученика е определен от Словото Му. Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и ГО ПРИЛАГАТ В ЖИВОТА СИ, чертаят пътя на Общество „Бяло Братство”! Общество „Бяло Братство” се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин!”

14. 02. 1998 г. с. Лозица

09. 04. 1999 г. гр. Русе

КАНИСКА

_________________________________

ЛИТЕРАТУРА

1. Боев. Б. „Богомйлство. Славянство. Възраждане”, изд. „Хелиопол”, София.

2. Кръстев. В. „Изгревът на Бялото братство”. Сборник. Том 1, 2, 3 и 4, изд. „Житен клас“.

3. Блаватска. Е. П., „Тайното учение”, изд. „Анибус”, Видин.

4. Мутафчиев. К., „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс”, част Е II и III., изд. „Гуторанов и Син”, 93г.

5. Маджаров. X., „България в световното обединение”, изд. „Алфиола”, Варна.