4. Цветните лъчи в човешката практика

[Ани]

ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ В ЧОВЕШКАТА ПРАКТИКА

И рече Бог: „Поставям дъгата си в облака,

и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята”.

Битие 9:13

Дъгата има свое вътрешно съдържание, седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека като символи. Всеки един цвят от нея представлява определена абсолютна истина, Принцип, който показва на хората как трябва да живеят в синхрон с Природата. Първото появяване на дъгата в небето показва и това, че вече потоп от вода няма да има, което е от особено значение за бъдещия ни живот. Ной и синовете му разбират само втория основен символ, а първия - как трябва да живеем в мир с Природата - е неразбран от нас и до днес.

Условията, в които живеем с физическото си тяло, са създадени върху четири основни елемента на материалната част от Всемира: въздух, вода, светлина и земя. Тяхното вътрешно съдържание, триединност и постоянни взаимовръзки в енергиен обмен са основна предпоставка за осъществяване на човешката практика в триизмеримите материални светове. Ще разгледаме проявите на светлината в нейните многообразни форми тук, на Земята, и техните вътрешни и външни връзки с по-високо измеримите светове.

Човешкото същество и всичките представители на растителните, минералния и животински светове приемат слънчевата светлина и се ползват от нея. Съвременните учени познават светлината, която идва от Слънцето, изнамерили са законите, по които се трансформира при преминаването си към Земята. Създават съоръжения за използването на. тази светлина, извършват физически и химически реакции, събират нейната енергия и я впрягат на работа. В края на миналия век откриха и скоростта на разпространението на светлинните лъчи, която за съжаление и до момента приемат за абсолютна скорост във Вселената. В своята научно-приложна дейност стигат до там, че могат да пресъздадат топлината и светлината, която пристига при нас от Слънцето. Наистина, те познават слънчевата светлина. Но какво нещо е светлината, която излиза като през фокус от Слънцето? - Не знаят. Не познават, или по-скоро - не признават Етерната среда, която е условие за разпространение на светлинните лъчи. Как могат да обяснят „научния” факт, че пространството между звездите, галактиките и планетите според болшинството от тях е в абсолютен вакуум, с абсолютно отрицателна температура и в абсолютен мрак, а в същото това време през това „абсолютно мъртво пространство” преминават светлинни лъчи... А какви взаимовръзки съществуват между светлината и „другите” нематериални форми в Космическото пространство, а и тук, на Земята...?

Всяко едно тяло в триизмеримото пространство с форма притежава неотменно съпътстващ елемент - сянка. Нашето Слънце не прави изключение в този принцип, и То има сянка. Същевременно разположението на Земята спрямо Слънцето в Слънчевата система и пространство, спрямо друго, Невидимо от нас Централно Слънце е такова, че ние постоянно приемаме светлината на неговата сянка, т. н. светла сянка. В така поднесения факт Науката на Истината разглежда главно два вида светлинни лъчи в Природата: низходящи, наречени лъчи на тъмнината и възходящи, лъчи на светлината. Там, където енергиите от двете лъчения се кръстосват и уравновесяват, започва разумният живот във Вселената. В този разумен Вселенски живот има светли и тъмни зони, вследствие на което се образуват сенките. Именно тези сенки са материалният израз на предметите, с които човек живее, прави опити да изучава и преобразува в досегашната си земна практика.

Да разгледаме лъчите от светлината в материалния свят. Те стават видими за нас, човешките същества, само когато се пречупят. Това пречупване става при преминаването им в дадена среда, различна по плътност от тази, в която са се разпространявали първоначално. Щом лъчите се пречупят, се създава определен образ. Така образуваното многообразие от образи създава възможност на разумно организираната материя, в. т. ч. и човек като част от нея, да мисли, чувства, осъзнава и твори. В основата на тези процеси се крият и корените на последователното и непрекъснато движение в Природата, на което активни участници сме и ние. Какво още трябва да знаем за светлинните лъчи? Когато светлинният лъч се пречупи, създава у нас усещането, уловено със зрителните ни органи, за образ, ако няма това пречупване, светлината преминава през нас невидимо, без да я уловим с наличните си сетива. Това невидимо преминаване на светлината ни най-малко не е показател, че през нас не преминават светлинни лъчи. В този невидим в момента за нас процес имаме известно интуитивно усещане за неизвестно движение, пораждат се в нас мисли и чувства, които намират своето място в нашето съзнание. Именно тези невидими лъчи, приемани от човешкия организъм в определени часове от денонощието, главно сутрин, при изгрева на Слънцето, са носители на т. н. от индусите „прана” или по-точно - жизнена енергия. Посоченото до тук, а и по-нататък, се гради върху принципи от Всемира: Слънцето е видимо за нас поради пречупването на светлината от друго, Централно Слънце от нашата Галактика /в момента учените го улавят като струпана тъмна материя в центъра на Млечния път/. И че зад всяко проявено, съществуващо движение, видимо или невидимо за нашите сетива, стои разумност, независимо от нейния произход. А именно разпространението на светлинните лъчи е разумно движение, на което, за сега, не сме открили произхода и законите, по които се ръководи. Нека добавим и още едно реално обяснение на част от тези процеси: „Външната светлина, която виждаме, е резултата на мисълта на възвишени същества, които са над нас. Тя излиза от очите на тези същества. А животните възприемат оная светлина, която излиза от нас”.

В Окултната наука цветовете се разглеждат като пасивната страна на светлината, твърди се също, че при проява и взаимодействие на светлината с материалните форми се отделя студ. Ако развием тези и други твърдения, можем да разглеждаме цветовете като завършена крайна форма от светлина в материалния свят. В същото време може, и твърдим, че същите светлинни форми съществуват и в другите по-високо измерими светове. Там те, светлинните форми, са в по-ярка цветова гама и характерът и видът на вълновите трептения е по-фин. В тези разширени области на проявление на светлината трябва да обърнем внимание на принципа: късите вълни на светлината са с по-висока степен на проходимост и дълбочина на проникване, отколкото дългите вълни. И когато погледнем на всичкото това в една дълбока взаимовръзка със заобикалящата ни видима и невидима части на Всемира, ще открием, че светлите лъчи са носители на Разума - цветова гама с различни, безкрайни по вид, дължина и интензивност светли лъчи.

Дъгата, рожба на материята и духовните светове, е съставена от седем цвята, подредени в следната последователност: червен, оранжев, зелен, небесносин, тъмносин и виолетов. Първите три цвята са характерни за физическото поле на материята, вторите три - за астралните полета, а последният - виолетовият, е характерен за духовните светове.

Всеки един светлинен лъч, който прониква и се възприема от човешкото физическо тяло, поражда определена реакция. Червеният лъч произвежда оживление; портокаловият - благородно индивидуализиране: жълтият - уравновесява чувствата - мир и спокойствие: зеленият - растеж; небесносиният - повишава вибрациите, подем; тъмносиният - решителност, устойчивост; виолетовият - придава сила на характера.

Определено голямо значение за проникването ни във високоизмеримите полета на Вселената има познаването на взаимовръзката между цветовете на светлите лъчи и музикалните тонове. Равнозначно е съответствието във вътрешното съдържание на цвят и тон. Светлинните нюанси, музикални тонове и акорди се преплитат и, вибрирайки, проникват във всяко едно кътче на Всемира до сливане в Едно с Първоизточника. Древните мъдреци, запознати с този принцип, разглеждат хоризонталния и вертикален модел на Вселената като едни в други, различни по големина сфери с характерни вибрации, звуци и цветови гами. Съответствието между музикалните тонове и цветовете на светлите лъчи е следното:

До - Червен

Ре - Оранжев

Ми - Жълт

Фа - Зелен

Сол - Небесносин

Ла - Тъмносин

Си - Виолетов

Съществува и тясно взаимодействие между планетните тела от Слънчевата система, дните от седмицата и цветовата гама на светлите лъчи:

Понеделник - Луна - Червени лъчи

Вторник — Марс - Червени лъчи

Сряда - Меркурий - Жълти лъчи

Четвъртък - Юпитер - Сини лъчи

Петък - Венера - Розови лъчи

Събота - Сатурн - Виолетови лъчи

Неделя - Слънце - Портокалови лъчи

Раждането и развитието на основните раси в човешкото общество е подчинено на звездния ритъм и хармоничните трептения на Слънчевата система и Звездните галактики. Всяка една раса, през която сме преминали и ще преминем, е с определен, присъщ на нея цвят. /вж. ”Произход и развитие на човечеството.” Инволюция и Еволюция”/. Светлите лъчи с определена цветова гама пронизват началото, възхода и развитието на расите, потопени в Един от Седемте Духа, Които ги ръководят. Червените лъчи са характерни за III^-та Лемурийска раса, която е съществувала на Земята 6 855 138 години. От Седемте Духа, Червените лъчи са проява на Духа на Любовта. През тази раса човешкото същество се сдобива с физическо тяло.

Червените лъчи са тези, които внасят в нас през тази епоха физическа сила и ни оживотворяват.

Четвъртата раса - Атланска. просъществувала 304 167 години, е потопена във вибрациите на Оранжевите лъчи. Те са присъщи на Духа на Обещанието, също Един от Седемте Духа. Този цвят е катализатора в Атланската раса на благородното индивидуализиране, предизвиква подем на личното самочувствие и подтиква за изява личното „Аз”.

Нашата V^-та Арийска /Бяла/ раса е с продължителност от 12 960 години, в момента ние сме потопени в Зелените лъчи на светлината. Този цвят е изява на Вечния Дух. Зеленият цвят дава импулси за развитие и растене на човека в паралелно физическо и духовно направления, с него крачат прогресът и цивилизоваността на Земята. По причина на прекомерната му наситеност, ние се намираме в период на краен материализъм, който се отразява и върху науката, религията и обществено - икономическия живот. Крещяща изява на този материализъм е огромното увлечение към паричните знаци със зелен цвят. Ограничаването и неутрализирането на това противоречие може да стане с вибрациите и методите на действие на Червените лъчи.

Небесносиният цвят е цвета на VI^-та раса, която ще съществува 365 000 години. Той е носител на Духа на Истината. Ясносиният цвят внася духовен подем и разширява чувствата, окриля идеализма и укрепва вярата в човешките същества. Само този цвят ще ни донесе правилните понятия за Хубост, Истина, Чистота, Правда и ще създаде благоприятни условия за изглаждане и премахване на споровете от религиозен характер.

Човешките същества ще завършат еволюцията си на планетата Земя в светлите лъчи на Жълтия цвят през VII^-та раса, която е с продължителност от 11 992 991 години. Посредством вибрациите на този цвят човечеството заживява с Духа на Мъдростта. Той внася в човека вътрешно равновесие на мисли, чувства и постъпки, Той произвежда високата човешка интелигентност.

От 1914 година ние сме започнали качествено нов еволюционен път на развитие, Слънчевата система е преминала под знака на Водолея. Човек след тежка победа над нисшето в себе си отхвърля кръста като символ на ненужни вече страдания и навлиза в пътя за решаване на личната, расова и общочовешка земна карма. От многовековната неподвижна агония на кръста, през едно ново измерение, вече Ученик, той се активизира в един динамичен свят, символизиран от знака на Новата епоха - Пентаграма. През същата година в град Велико Търново се провежда годишен събор на Бялото Братство в България. Там Учителят разкрива дълбокото мистично съдържание на Новия символ. И наистина, когато разглеждаме Пентаграма, виждаме, че фигурата петолъчка съответства в голяма степен на човешкото тяло в движение. Всеки един от петте върха е лъч, носител на определена добродетел и качество, които трябва да изградим в себе си в пътя на съвършенството. Всяко едно качество отговаря на определен цвят, с който можем да работим в земни условия за нашето повдигане: Любов - Розов: Мъдрост - Жълт; Истина - Син; Правда - Портокалов; Добродетел - Зелен.

Как и откъде можем да се ползваме от цвета на светлите лъчи? Дъгата е естественият източник на седемте най-чисти цвята в земни условия. Нея случайно можем да зърнем, обикновено при спирането на валежа от дъжд, на небето, и то не винаги. Можем да приложим и по-простия метод за разлагане на светлите лъчи в цветови гами от прозрачна кристална призма. С нейна помощ също се получават основните цветове на дъгата. Но цветните лъчи можем да приемем и не само зрително, техните хармонични трептения се съдържат и в Светото Писание. Стиховете от Библията при внимателно и благо четене предизвикват и образуват силна вълна от седемте цвята на дъгата, и още пет, които в момента не са в обсега на нашите възприятия. Този метод за мнозина от нас е трудоемък и сложен. Създаден е прост, лесен и удобен всекидневен начин за работа със светлите лъчи. Това са стихове от Библията, внимателно подбрани и подредени според трептенията си, с които се предизвикват различните цветове гами на светлите лъчи. На 15 август 1912 година е издадена от Учителя една малка книжка, „Завета на цветните лъчи”, с цел да я ползваме за нашето по-нататъшно духовно развитие и усъвършенстване. Когато работим с тези хармонично подредени стихове, ние започваме творчески градивен духовен процес. Светлите лъчи се пречупват от нашата душа. Тя поражда трептения, които действат върху нашето сърце, ум и воля, повдигат ги и им осигуряват нови простори за земна творческа работа.....

По разбираеми причини казаното до сега ще се приеме скептично и остава в ума на много от нас в отдела „духовни драсканици“. Нека тогава погледнем на въпросите от приложната им, „материална” страна: Основен стълб в Специалната и Обща теория на относителността е уравнението, дадено от Айнщайн:

Е = М.С²

което ще рече, че освободената енергия от всяко едно вещество е равна на произведението от масата му и квадрата на скоростта на светлината. Това уравнение има две следствия с епохално значение: 1. Подсказва неизчерпаемия енергиен източник на вечното Вселенско движение: 2. Всеки грам веществена материя крие в себе си 2 000 милиарда пъти повече енергия от енергията, която се отделя от същия грам при пълно физическо изгаряне в материалните полета. На скоростта на светлината в нейната степен на квадрат е дадена особено важна роля в това енергийно уравнение. Случайно ли е дадено това високо място? И при това трябва да имаме предвид, че скоростта на светлините лъчи е само една трета от Истината за техните възможности! Повече от 80 години дадената формула

намери ли практическо приложение за проникването ни във Вселената с най-високо научно утвърдените методи на съвременната научна мисъл? - Не! Как би отговорила същата тази научна мисъл, ако знаеше, че съществува пълно съответствие между елементите от Менделеевата таблица, цветовите форми на светлите лъчи и звукови трептения? Което съответствие и вътрешна взаимовръзка дават възможност за реализиране в човешката ни практика енергийната зависимост на Айнщайн и навлизането ни в необятните простори на Космоса!

В продължение на десетки години търсим удачна форма за контакти с „‘извънземния” Разум. Намерихме ли „езика” за общуване? - Не! А той реално съществува и е вечен, както е вечен Всемирът. Език, изграден от хармоничната поредност на тонове и цветове, на който постоянно ни се говори, а ние все оставаме глухи и слепи. В сравнение с него, нашите опити за общуване с Космоса са като звук от трошене на камъни. Кой ще ни разбере по този начин?

Съществуват различни по вид теории за създаването на Вселената, Слънчевата система, планетата Земя и живите организми. Достатъчно зашифровано, до мъглявост, въпросът е описан и в Светото писание. Време е вече да знаем, че материалните светове и организмите в тях са създадени по законите на светлината и музиката. Конкретно тонът „Фа” и съответните му светли лъчи участвуват в математическото съотношение при създаването на материално изявената част от Всемира. Крайно време е вече да подредим и нашия небезизвестен прародител след човешкото същество,а не преди него.....

В началото на века френският окултист и учен Сент Ив Д’Алвейдър публикува съчинението „Архиометър”. В него той развива теоретично въпроса за произхода на архитектурните форми като музикални построения. В дадените еталони и таблици всеки тон представлява определена дължина, мярка според музикалните му трептения. Показаният метод дава възможност да се проектира и разчертае в три измерения върху лист или в естествена големина каквато и да е архитектурна форма. Доказателство за приложимостта на този метод на практика е извършено в България през 1945 година от Борис Николов и италианеца Виторио Алфиери Бертоли /21.01.1887 - 07.04.1976 г./. Когато към този метод се включат и цветните лъчи на светлината, се създава възможност едновременно с проектирането да се извърши и строителството на даден обект. Казаното тук е достатъчно да обясни отчасти „загадъчното” за съвременните изследователи строителство от древността, а и много други загадки.....

КАНИСКА

27.05.96 г. гр. Плевен