7. Душа, Дух и тяло

[Ани]

ДУША, ДУХ И ТЯЛО.

„… целият почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представляват стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се учи”.

УЧИТЕЛЯТ „Светът на великите души” - 1933 г.

Въпросите за душата, духа и тялото, които разглеждаме, са в основата на цялото човешко битие. Използваните методи за тяхното решаване определят начина на поведение на хората в многопластовата дълбочина на живота като цяло. Основното противоречие между духа и материята е важен елемент във Великото спираловидно вечно движение на всичките възможно съществуващи енергийни форми. В постоянното разрешаване на това основно противоречие се крият дълбоките корени на зараждане, развитие и съществуване на Всемира. Вечната и неумолима Истина се крие в тези корени. Нейното истинско лице можем да видим само чрез използване методите и принципите на Живата Природа, които единствено ни водят по неимоверно трудния, но верен път на познание. В тези процеси реално съществува и Наука на Истината, със своя Учител, ученици и училища. Училищата, това са безбройните многообразни енергийни сфери, запълнени с различно по вид съдържание, а учениците са елементите в това съдържание, които активно, съзнателно или принудително, участват във Вечното Разумно движение на Вселената. Част от многобройните участници в тези процеси сме и ние като неделим елемент в Цялото. От тази позиция ще повдигне завесата на тайните, които непрестанно се стремим да разкриваме.

Необходимо е да покажем и разгледаме началото, развитието, взаимовръзките и дадем определения на категориите душа. дух и тяло. В определени моменти ще отъждествяваме тялото с материя, което не противоречи на една от формите й на проявление, напротив, в него се събират като във фокус нейните характерни качества.

Духът и материята водят своето начало от един общ Първоизточник, ге започват своето развитие от това общо Начало, но в диаметрално противоположни посоки /фиг. 1/. Техните Първопричинни следи се откриват още в началото на Сътворението на Вселената. Започналото и продължаващо развитие на безбройните, неповтарящи се енергийни форми - светове, се дължи на тяхното реално и неизменно съществуване. Материалната и Духовна еволюция в Природата притежава противоположни по своя характер, но паралелни и координирани движения. Едната се обяснява с другата, а взети заедно, те обясняват света с неговите две неразривно свързани страни: материя и дух. Вярна на триединството във Всемира. Разумната Природа прилага неотменимия от нищо и никого принцип на уравновесяване на силите и дава тази важна роля на душата /фиг. 3/.

Изразяването на това триединство и равновесие с изразните средства на геометрията, координирането на душа, дух и тяло, се основава на техните вътрешни и външни качества: начало, посока и резултат на силите от триединството, което съществува навсякъде и във всичко.

След това уточнение можем да дадем следните две определения:

1. Материалната еволюция представлява проявата на Първосъздателя в материята посредством Душата, която движи и организира непосредствено тази материя - инволюция.

2. Духовната еволюция представлява изграждане на съзнание и свръхсъзнание в индивидите и техния непрестанен стремеж да се слеят, чрез циклите на прераждания, с Духа на Първосъздателя, от Който са произлезли - еволюция.

Материята притежава две основни качества, които я отличават от другите енергийни форми: инертност и делимост. Същевременно можем условно да я разделим на два вида: органична и неорганична. Органичната материя на живите организми и човешкото тяло е всъщност организирана материя, в т. ч. и материята с кристален строеж: тя притежава качества, които корено я отличават от неорганичната. Неорганичната материя, в т. ч. и материята с аморфен строеж, е инертна, неорганизирана и нехармонизирана, тя не може да бъде пряка среда или условие за изява на духовността. Тук трябва да отбележим, че единствено чрез деятелността на органичната материя неорганичната може и придобива качества, които я предразполагат към одухотворяване.

Каквито и теории да развиваме, каквото и да говорим, във Всемира неизменно съществува материя. В хармоничната подреденост на световете тя е от третото измерение - света, в който ние живеем с физическото си тяло. Материята е облекло, дреха на душата. Триизмеримият, материален свят е необходимост за духа. Той предоставя необходимите условия и среда за работата на духовните сили. Духът по своята същност е неделим. Той е в енергийно състояние, по-високо от това на десето измерение, за да влезе в обмен с материята, е необходим посредник. Душата със своите полудуховни-полуматериални свойства е този посредник. Духът, понесъл своята неделимост, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, което сам не притежава, и същевременно да придаде на материята качества, които са й необходими. Например: Материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява, а именно в разширението е ключът за човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й придава това, на което тя не е способна - започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Това създадено множество от форми ние запълваме със съдържание посредством съзнателната си човешка дейност. Дълбоко навлезлият Дух в материята, с посредничеството на Душата, създава своята най - съвършена енергийна форма в земни условия - Човешкото тяло. Същевременно трябва да подчертаем, че тялото на човека е преходна форма, която дава възможност на Духа и Душата да се изявяват в конкретни материални условия.

Какви тайнствени процеси се развиват в триединната, привидно противоречива човешка същност? - „Душата ражда смъртта, а духът ражда живота. Всеки ден душата мени формите си, а това сменяване ние наричаме смърт. Душата не е дошла до последната си форма. Тя не е завършила своето развитие /до сега сме преминали през около 400 000 форми - б.а./. Ней й предстои да мине през милиони форми. И когато дойде до своята последна форма, тя ще приеме безсмъртието и ще се слее с Духа. Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се изменя.“ - Учителят. От Великото Всемирно Триединство имаме неотменимото право да твърдим, че тук на Земята нашето физическо тяло е резултат, плод на Божествения Човешки Дух и Душа. Навлезлите във все по-плътните енергийни сфери на материята душа и човешко тяло започват своето непрестанно усъвършенстване. Разумната Природа е създала необходимите условия за това посредством няколко основни съчетания, от една страна, между тялото, душата и духа, а от друга, между ума, сърцето и волята на човешкото същество.

Човешкият дух се отделя от Първопричината в определеното за него време. Създаването на категорията време е в резултат от ограничаването на Първосъздателя в себе си при започването на Великия процес на Сътворението. Вътре в самото сътворение на човешкото същество като цяло има строг ред и последователност. Условията, при които се извършва човешкото сътворение, са абсолютно еднакви, по своята същност човек е неделим. Но с навлизането в материално плътните енергийни полета всяка една душа, под ръководството на неделимия Човешки Дух, е изградила това, което е осъзнала като полезно, това, което в дадения момент е могла да построи. От тук произлиза, започва индивидуалността, личностната изява, която довежда част от човечеството до т. н. грехопадение. Въпреки това грехопадение на нас ни се дава възможност да притежаваме качества, които никое друго същество в момента в нашето енергийно материално поле не притежава - да се усъвършенстваме и осъзнаваме.

Погрешен е пътят на съвременните учени, които търсят път за физическо безсмъртие. то реално не съществува. Абсолютно неправилни са действията им и в стремежите да възпроизвеждат матрично човешки същества, т. н. „клониране” - а кои от тях ще възпроизведат душата и духа на тези същества? Също неправилна е позицията на „духовните мислители”, които игнорират ролята на физическото тяло в еволюционните процеси и я дават единствено на душата или духа. Триединството съществува във всичките изявени енергийни форми, независимо от тяхното съдържание. Нещо по-вече: развитието, усъвършенстването на една от съставките на триединството е тясно свързано с другите - това е неотменим Принцип. Вътре в самото триединство съществува непрестанна борба, която е вечният двигател на Всемирните процеси. Тази борба се води, от една страна, между плътта, материята и духа. а от друга страна - между душата и физическото тяло. Учителят дава следните пояснения по този въпрос: „Каквото да се, говори, каквото да се пише в Свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята плът. Борбата между плътта и духа всякога е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие, никакъв прогрес”. Едновременно с това човешката душа се „разкъсва” между духа, който я привлича и тялото, което я задържа. И сега, когато търсим същността на човека, трябва да знаем, че тя не е в неговото тяло само, а е и дълбоко скрита в неговата душа и дух. По тази причина, докато се опираме и живеем само за плътта, ние никога не можем да придобием безсмъртие. В процесите, които изграждат нашето физическо тяло в материалните условия, трябва да отдадем на душата централна роля и място. Природата дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда тази материя. Това, което става с човешкото същество на земята, аналогично се извършва в различни мащаби и винаги поновому, изключващо еднаквост и повторимост в различно измеримите светове. Така, че строежът и еволюцията на човека се движат в растящи спираловидни кръгове по цялата стълба на разумните човешки същества, обитаващи всичките енергийни сфери на разноизмеримите светове. Когато продължим тези процеси до безкрайност и притежаваме сетивност да обгърнем с един поглед всичките тези енергийни сфери и форми в тях, ще видим творческата мисъл, привидно неподвижния Всемир и безчет еволюиращи форми. Това са именно: Духът, Душата и Тялото на Първопричината.

Съществува тесен паралел между еволюцията на материалните третоизмерими светове, човешкото тяло и еволюцията на човешката душа в нейния величав поход през планетните системи и галактики. Малко са съвременниците ни. които знаят, че съществува учение, разглеждащо въпросите относно преселението на човешките души. Това учение на посветените в тайните е научно издържано, универсално за всичките енергийни форми, разкриващо безгранични перспективи и даряващо ни с небесно утешение. Къде да търсим началото на човешката душа? - В зараждането на органичната материя. Част от човешките същества са инволюирали милиони години, минавайки през цяла верига от планети в разноизмерими планетни системи, навлизайки във все по-плътни енергийни обекти. Последната спирка от тяхното мъжествено спускане в дълбочините на Космоса е планетата Земя. В своето трудно пътуване от планета на планета човешките същества изживяват без остатък всичките им нисши царства: минерални, растителни и животински. Но през всичките тези възможни свои съществувания човешкото същество е съхранило ревностно своя индивидуален принцип - Божествения печат на Единицата, своята душа. Именно по този път на превъплъщенията от енергийно фините към енергийно плътните планетни пространства и планети човек се е материализирал и е придобил сегашния си вид. Земята е последното стъпало в това слизане /фиг. 3/. От нея започва наново изкачването ни към по висшите сфери на Битието, Пътят към нашия испански Дом.

Тайната на Сътворението се съдържа именно в тази еволюция на душите от планета на планета. Формулата на този Процес, адаптирана към сегашното ни мислене, е: диханието става камък, камъкът - растение, растението - животно, животното - човек, човекът - дух, духът - Бог. За да станем отново Божествени, свръхсъзнателни и високо издигната духовни Умове, трябва да минем през човешката практика в материята - живота на смъртните, независимо в кой свят живеят те. Това е закон в Живата Природа, в него изключения не съществуват. Ние сме достигнали определено равновесие между Материя и Дух, по-точно между инволюция и еволюция на човешкото същество, през 3-та култура на VI^-та Атланска раса, с което всеки един от нас е придобил право сам, чрез личен опит, да бъде Божествено Същество /справка – „Произход и развитие на човечеството. Инволюция и еволюция” - гр. 1 и гр. 2/.

Установяването на единство в развитието на духа, душата и тялото, е историята, философията и целта в развитието на човешкото същество. Всичките процеси, протичащи в това развитие, са подчинени на една крайна цел - Единство в Цялото.

22.01.1996 г., гр.Плевен

КАНИСКА

_________________________________

ЛИТЕРАТУРА

1. Дънов. П., „Царският път на душата” - Беседи, лятото на 1935г.. изд.”Хелиопол”, София, 93 г.

2. Дънов. П., „Бъдещото верую на човека” - Сборни беседи, 1933 г., изд. „Хелиопол”, София, 95 г.

3. Док. хроника: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново”, изд. „Алфиола”

4. Едуарт Шюре, „Великите Посветени” част II, изд. „Евразия-Абагар”, 91 г.

5. Блаватска. Е. П., „Тайното учение”, изд. „Анубис”, Видин, 92 г.