4. Възкресението

[Ани]

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Трябва да проникне върховният прилив в сърдете в в мисълта ма духовното тяло, органите и центровете на което представляват дейния Божествен промисъл. Няма друго по-голямо, по-върховно занимание от тия центрове, от тик способности, които представляват духовния образ на ученика. Много са чудесата, които Божият дух е проявил по образи, но тази негова дълбока специфична способност, този негов Върховен промисъл е проявен само в тия органи - духовното тяло на ученика.

Кое е специфичното, кое е загадъчното, кое е тайното в специалната постройка на тия центрове в ученика? Това е онази защита, онази охрана, онази готовност на върховните сили, които охраняват тия вътрешни хранилища, тия вътрешни светилища.

Какво голямо майсторство се иска, за да могат да бъдат запазени, охранявани и то от индивидуалността, от способността на самия просветен, проникващ ученик. За да се направи една дълбока, всестранна разлика или анализ между физическия свят и духовната същина, трябва да се знаят тия специфични вътрешни разположения, области, сфери и пространства.

Има ли такива между физическия и духовния свят? Не са ли те втопени един в друг? Не си ли съдействат? Няма ли между тях една непреривна обмяна? Има специфични среди, има и специфични състояния. Когато физическата същина в ученика реагира, когато се бунтува, то духовната страна, духовното състояние локализира, уравновесява силите на физическия свят. Благодарение на тази обнова духовната същина в ученика може по-лесно да се справи с влиянията, с въздействията на физическия свят.

Изкуство е ученикът да има това проникване, за да може да се свърже с върховното проникване или с върховния прилив. Това е една трудна задача. Тепърва ученикът слуша за нея, тепърва му се разкрива, че той притежава или той съставлява два особени свята - физически и духовен. На физическия свят той е в опитните полета на живота, а в духовния свят е в светлинните приливи на физическия свят. Не може физическия свят да живее без съприкосновението, без приливите на духовния свят.

Тия вътрешни промени, тия вътрешни състояния се провеждат по дадени специфични закони. Ученикът чувства някакво влияние, някакво въздействие, някакъв прилив, но още ме може да направи тази разлика или да присъства със съзнателните си емоции, в тази тайнствена, особена постройка между физическия и духовния свят. Понеже не знае за нещата, той ги изключва, отделя ги и така идва стълкновението, упадъка на духа и ограничението на душата. Иска се специална подготовка, специална система, специално размишление, специален прилив.

Но ще каже ученикът: „Ако всичко това е специално, кога духът ще си отдъхне, кога ще си почине?“

Необходима е почивката, но непреривни са действията, нереривни са трептенията в големия необятен свят, в който Духът нарежда събитията, явленията, сферите, йерархиите и т. н.

Къде е необходима почивката? Почивката е необходима на физическия свят. Защо? Защото съпротивлението там е доста голямо, стълкновенията са доста чувствителни.

Има ли ги в духовния свят? Там има само възход, политам е, трептение, изживяван е.

Имат ли връзка всички тия състояния с физическия свят? Да. И благодарение на тия бази, на тия връзки, и физическия свят се преобразява, и той получава светлина, която му създава една светеща атмосфера. Слънцето е духовния свят, а пространството с планетите е физическия свят. Самите планети, т. е. физическият свят получава светлина от слънцето и създава светлинна аура.

Същото нещо е и с ученика. Ученикът е съвкупност от слънце и физика. Слънчевите енергии осветяват физическото тяло, физическия свят и то почва да става радииращо, светлинно. Следователно, колкото човече духовното тяло в ученика представлява централно светлинно ядро, толкова повече и физическият му свят е осветен. Дори има случаи, когато физическия свят е е обезсмъртен. Затова ученикът не трябва да се чуди как може да се извърши процесът възкресение. Това зависи от голямото облъчване на физическия свят от светлинния свят, от голямото проникване ма духовните вълни на духовния свят във физическия свят. И когато така е облъчен, физическия свят се трансформира в трептящи клетки, в трептящи атоми, в трептящи електрони, протони, радиооблъчване и т. н. и по този начин физиката се обезсмъртява.

Но ще се възрази: „Как може материалното, грубото да получи такава лекота, такава ефирност, за да се слее със светлината?“ Светлината е в състояние да преобразява нещата, но зависи какви градуси топлина се е излъчило. Колкото повече са градусите, толкова повече трансформирането на физическия свят е по-лесно.

Но ще се каже: „Защо свещената история не е зарегистрирала и други такива случая, освен случая с Христа и с пророк Илия?“

Защо няма? Много просто. Връзката между духовния и физическия свят, този върховен прилив, не е достатъчна. Трябва да се прелеят повече светлинни сили, които да облъчат материалните субстанции, за да се преобразят.

И тъй, за да може тези процес да се извърши специално с ученика, което подразбира време, пространство и вечност, то иска се онази делова способност, която може да провежда всички процеси в изпълнение.

Ще кажете пак: „Как да ги различаваме? Как да ги отделяме? Как да знаем кои са физически и кои са духовни?“

Много лесно. Както слънчевите трепети, както слънчевите приливи. Те са чувствителни, делови и ученикът ги познава. Когато при изгрев слънчевият лъч проникне, вие го чувствате, получавате топлина и свежест, получавате подвижност, духовитост. А когато отлети и остане сянката, иде вече студенина, ограничение и т. н. Така и вие трябва да бъдете майстори, да владеете изкуството да различавате тия приливи, да знаете кой е върховен духовен прилив и кое е физически отлив.

За да се постигне това, да се дойде до онази точка на велико размишление, на върховно размишление, трябва да има база. Без бази не може. Всички велики същества, които са идвали на земята, са имали бази. Те са избирали за бази най-високите места. Така и сега най-високите места на планетата Земя са бази на великите същества.

Това ученикът добре трябва да знае, т. е. да се стреми към тия бази, за да може да бъде във връзка с тия велики същества, т. е. самият ученик трябва да намери такава база на най-високото място както на планетата Земя, така и в самото битие.

Къде е това високо място? В самия него. Това е неговият ум, неговата глава. Тя трябва да бъде база. Тогава всички духовни сили в него ще бъдат устремени към тази върховни база. Тогава всичко ще се съсредоточи в ума и ученикът ще стане един върховен оазис.

А това е и идеята - да получи този периметър, тази сфера, това поле на оазис. Това е едно важно върховно посвещение.

Защо е посвещение? Защото, ако има раздвоение на силите, то е именно между духовното и физическото. Силите на физическия свят се противопоставят, а силите на духовния свят се стремят. Знай, стремежът, това е духовен метод. Ако този духовен метод се наложи, бъдете уверени, че всички други бази, всички други човешки светила, чувства, усещания и движения, ще бъдат съсредоточени към този връх, към това високо място - умствения свят. Тогава ученикът ще бъде само умствен свят, който ще бъде плода, дървото, посадено до сърдечния свят. И знаете ли какви ще бъдат плодовете? Щом дървото е посадено в сърдечния свят, плодовете ще бъдат гениалност. А всеки ученик трябва да се стреми към духовното призвание, за да не остава долу някъде унижаван, подценяван, да бъде ангажиран да чисти блатата, да чисти пътищата

Той ще се освободи от творчеството на физическия свят посредством изкуството, посредством майсторството, посредством познанието, А да бъде свободен, т. е. да владее свободното небе, свободното пространство, там където няма препятствия, а има само девствен прилив, това е един момент на състояние на възкресение, и не е необходимо да се мине същия пропее, който мина Христос - да бъде прикован на дървото, да бъде заровен в гробницата и оттам да възкръсне,

Ученико, стани живо възкресение, в чувство, в дело е в знание. Всичко у тебе да бъде възкресение. Когато стигнеш на най-високото място, в най-голямото светилище, бъди уверен, че у тебе няма да има вече мъртви състояния. Ти ще бъдеш вече свободен от гробарите, защото силите на възкресението, силите на девствения прилив са, които стимулират, които ръководят твоята безсмъртия еволюция.

Това е жизнения, живия огън. Този който е възкръснал, той е вече пламък, той е чудотворец, той е проникваща същина във всемирния свят на великото посвещение.

Къде са тия светове? Нали трябва да имаме една такава способност, едно такова специално око, чрез което те ще бъдат отражение, признаци, изгрев в нас. Всичко това ще дойде, когато се направи здрав мост между духовния и физическия свят. Ученикът трябва да мине без страх, положително по този мост, да не се съмнява, че може мостът да се срути и той ще пропадне.

Къде трябва ученикът да построи този мост? Вътре в себе си. Мостът трябва да се построя между сърцето и ума, защото сърцето владее всички чувствени жизнени силя в целия организъм. Следователно, всички тия приливи на физическия свят трябва да бъдат здрав материал, чрез който да се построи мост между физическия и духовния свят. Но за да може това да се осъществи като дело, като идея, като явление, като природа, като слънчева система и т. н., първото нещо е да се запамети девственият върховен прилив в съзнанието на ученика.

Защо в съзнанието? Не може ля да се запамети в сърцето, във волята, в ума? Върховната пакет е координирала силите на съзнанието. А там където действа Върховната памет, става запаметяване. Следователно, съзнанието е съвкупност от физическия и духовния свят. Силите от физическия свят и силите от духовния свят имат слой допирни точки като изявени светове в съзнанието. Ето каква богата област, какво богато чувство, какво богата способност е съзнанието.

Нещо отделно ли е то от целия колектив? То е специфичната мярка, която измерва нещата.

Защо? Защото всички пориви, всички трептения и движения, са осъзнати като действащи давления, като действащи сили. Следователно, като осъзната сила се получава колективът съзнание. Затова се обръща особено внимание към растящото, към разцъфтялото съзнание в ученика. И ако се правят анализи какво представлява ученикът - физически свят ли, духовен свят ли, Божествен свят ли или нещо друго, ще се отговори: ученикът е върховно съзнание. Защо? Защото само Върховната субстанция, Върховната душа, Върховния дух провеждат тази линия на осъзнаване на субстанциите - жизнеността, духа и душата в ученика.

Има ли мерки, които могат да определят широкото, развитото, просветеното съзнание? Има такива, но важни ли са те за ученика? Трябва ли той да си служи с тях, за да може да се претегля, да може да се окачествява и т. н.? Не. Има ли той вече проникване на върховния прилив, неговото съзнание е абсолютно. То не се нуждае да бъде претегляне от някакви си мерки и теглилки.

Ето какъв фундамент, какъв гений, какво проникване, каква величина, какъв връх, какво светлинно ядро трябва да представлява осъзнатия ученик.

Тези неща за които се говоря, са от висша степен. Ученикът трябва по сърце и по ум да се доведе до онова състояние, където съзнанието е представител на всемирните състояния, защото ще знаеш, ученико, че в цялото битие, в цялото пространство владеят състоянията. Всяко едно светещо ядро, всяко едно планетно ядро, това са все състояния. И всяко поделение на сферите е все състояние. Всяко едно същество в тия сфери е все състояние. И съзнанието на ученика трябва да бъде едно такова върховно състояние.

Ние наблягаме на съзнанието, защото то е, което може да проведе върховната система на възкресението както и духовния, така и на физическия свят. Във физическия свят предстои на ученика следната трансформация: да се получи онова върховно развитие на възкресението. Трябва да възкръснат същините, трябва да възкръснат силите, за да могат да завършат своята пълна еволюция. А за това се иска време, пространство, вечност.

Ето защо, ученикът не трябва да се отчайва или да се спира и да казва: „Как ще стане това?“

Елементът на възкресение е елемент на прилива и е вече в действие. Той подрежда нещата системно. Той няма да увреди, да пренебрегне, да подсили, но ще проведе една системна работа, която да даде плод, да даде резултат.

Тепърва ученикът започва да размишлява. Досега той само е мислил. Неговата мисъл е била преходна. А процесът размишление е процес на съзнанието. Колкото повече умственият свят се обогатява с процеса размишление, толкова повече центърът, фокусът в умствения свят се облъчва и съзнанието просветва. Следователно, къде е мястото на съзнанието? В центъра на мислещата система. Всички движения на ума, на мисълта се централизират или имат връзка с това ядро - съзнанието. Ще дойде ден, ще дойдат моменти, когато ученикът ще бъде само съзнание. Ще отпаднат другите процеси. Те сега са спомагателни, които централизират, които провеждат силите във физическия и в духовния свят в центъра на умствената система и оттам всички сили придобиват призванието съзнание.

Ето какъв процес става между физическия и духовния свят. Ние няма да засягаме другите светове. Астралният свят например е чувствения свят, който е смесен с физическия свят. За тия специфични поделения в ученика се иска едни добър, просветен, гениален организатор, който да организира добре малките планети - физическия свят и голямото слънчево ядро - духовния свят. Следователно, каквито са отношенията на слънцето към планетите, такова е и отношението на духовното съзнание към физическия свят.

Богата система е ученикът. Той представлява една съзнателна система. Ние няма да кажем слънце, но съзнателна система, в която като централно ядро е съзнанието. Тогава, какво представлява тази система в миниатюра? Малко битие, микрокосмос сред голямото битие, сред големия свят. Каква е целта, за да се постави този духовен свят във връзка с физическия свят? Каква е идеята на съществата?

Идеята е следната: колкото повече физическия свят е облъчен от духовния, т. е. колкото повече съзнателната система провежда идеята, колкото повече трансформира физическия свят, толкова повече се освобождава от материалната система. Идеята е тези духовни сили да асимилират материалната система. Ще дойде ден, ще дойдат години, векове, когато цялата материална система ще бъде асимилирана. Тогава и въпрос няма да става за някакъв си материализъм, за някаква си мъртва материя.

Защо? Защото централното съзнание има тази фокус на сила да трансформира, да привлича силите от физическия свят.

Ето какъв е смисълът и на прережданията, и на въплъщенията. Ако нямаше тази система, тази идея, прережданията, ражданията и въплъщенията нямаше да имат никакъв смисъл. А ние виждате как Върховното системно провежда реда и порядъка на духовния свят.

Какво е порядък? Преминаване от материалния свят във физическия, от физическия в духовния и от духовния в Божествения свят. Там обаче процесите, работата са много сложни. Специално на ученика, който има връзка с физическия свят и който скъсва вече с материалния свят, предстои да владее една духовна система. Тази духовна система ще се преведе посредством съзнанието. Не може чрез други сили. Няма друга способна силя, която да извърши тази операция. Ето защо в подготовката си ученикът е едно ново начало и то начало, което има образа, системата на Духа.

Когато превеждаме ученика от материалния във физическия свят и от физическия в духовния свят, ние искаме да го запознаем с цялата тази система, с целия тези процес, който е проведен от великите посветени. В миналото великите посветени в тайните школи са практикували начини, методи на големи изпитанията да се провери до колко ученикът е готов да напусне материалния и физическия свят. Тези опити някога са пропадали, а някога са давали резултати.

Сега ученикът е поставен при по-благоприятни условия, в смисъл, освобождават го тези процеси, от тези митарства. Премахната е сега преградата, отключена е вратата и ученикът свободна влиза в Школата.

Има ли там изпитания? Изпитания идват вече по вътрешен път. Изпитанията ще дойдат може би в по-голям размер, но те трябва да се асимилират, т. е. да се трансформират и в материалния свят, и въз физическия и в духовния свят. Всичко това става по пътя на тайнственото. Макар и да е отворена вратата на ученика, но процесът си е процес, посвещението си е посвещение. Той трябва да мине през тази святост.

Под думата святост ние разбираме пробудено съзнание. Колкото повече се пробужда съзнанието, толкова повече се обогатява с реални, безсмъртни опитности, толкова повече те стават централно ядро, което е способно да изпраща изобилни приливи към целия образ. Тази способност е, която представя ученика, че е минал вече нисшите процеси и е влязъл във Върховната вътрешна школа.

Както виждате, работата е сериозна, в смисъл, изискват се вътрешни опити.

Какво значи това вътрешни опити? Нали те ще се изразят навън? Не е толкова необходимо ученикът да се наблюдава отвън. Той трябва да се наблюдава вътрешно. Щом вътрешно се съсредоточи, щом е зает с вътрешно размишление, бъдете уверени, че и външният образ на нещата ще бъде идеален, ще има идеална постановка. Тогава казваме: посветеният ученик се познава и от външната обстановка, от външния образ, от външните органи.

Защо? Защото лъчите на съзнанието, силите на съзнанието обагрят целия външен свят.

И тъй, за да може посвещението да става по-реално, по-живо, то трябва да мине към процеса възкресение. Ученико, никой няма да те въвежда в процеса възкресение. Сам ще изградиш това състояние.

Като казваме сам, ние разбираме тия три свята: материалния, физическия и духовния ти свят. Те съдържат реалното, те съдържат фактите, те съдържат действителността. Че съществува материален свят, това значи, че ти имаш база. Че съществува физически свят, това показва, че ти имаш втора база. Че съществува духовен свят, това значи, че ти имаш вече трета база.

Бъди богата база. В тази база да бъдат ангажирани, да бъдат съхранявани всички най-сложни уреди, чрез които съзнанието да си служи. За да може да се наградя твоят съзнателен свят, този съзнателен връх, трябва да участва девствения върховен прилив. Запаметете това. Нека на всяко място, на всяко време да срещаш този прилив. Не да казваш: „Неща ми хрумна, нещо ми повлия, нещо ме тласна“, а всичко да става съзнателно. Така ще осъзнаеш всички неща, всички състоялия, всички начала и няма да има вече тайна, т. е. бъди достоен да заживееш във върховния център на съзнанието. Нека този център да трепти, да пръска такава светлина, че окултните сили, духовните сили да имат вече обект, база.

Ето как ще станеш база, т. е. място, време, вечност. Ето как ще съдържаш жизнените елементи, които са необходими за развитието, за еволюцията на цели йерархии.

Ние пожелаваме да бъдете тази база, която ще се изрази като едно съзнателно ядро. Колкото това ядро е по-добре организирано, толкова повече процесът възкресение е възложен.

Бъдете новия процес - централното съзнание, което подразбира възкресение, минаване от материалния, от физическия свят в духовния.

Говорим ви за възкресението, защото течно сега се извършват известни церемонии по процеса възкресение в религиозните общества. Ние искаме да не бъдете само подражатели, но да бъдете участници в процеса възкресение, т. е. да бъдете добре осветени.

Какъв процес е това възкресение? Тук не става въпрос да възкръснете от материалния свят и да се преселите в духовния свят, тъй както стана процесът с Христа. Сега възкресението трябва да стане процес на осъзнаване, и където и да се намира ученикът, на който и свят да бъде, да е наистина възкресение.

Чудо ли е това? Това не е чудо. Това е постижение, наука, знание, посвещение. Това е да възкръснат същините в твоята мозъчна система, в белодробната ти система, в сърдечната ти система, във волевата ти система и т. н. На всички сили в ученика столицата е централното съзнание.

И тъй, няма какво да се чудиш, къде е мястото на душата, къде е седалището на Духа. Те са в централното съзнание.

Но ще се зададе въпроса: „Какво състояние е централното съзнание? Какво място заема това централно съзнание? Как да си ги представим поне, ако не знаем положението? Каква представа да имаме за него?“

Ученико, ако не би имало мир, не би имало малък космос, не би имало представа. Но понеже си вече един свят, макар и малък по отношение на дадена планети или централното слънчево ядро, все пак ти си свят, ти си една строго абсолютна замислена идея, т. е. ти си една богата база. Тази богата база е снабдена с всичките сложности на духовния Промисъл. Тази база, това ядро е така построено, че всичките възможности в сътворението са фактори. А щом има фактори, има и централна система. Тази именно централна система е съзнанието. То е коренния съвет. Там всичка става по коронен ред. Колкото по-светлинно е организирана тази коренна система, толкова външните прояви, външните движения са по-богати. Тогава казваме: „ето един велик посветен, ето един гений или ето едни мъдрец“. Следователно, той не е някъде извън. Той е вътре, в този свят на съзнанието. Отвън не може да го видите. Сложен е образът на съзнанието. Колкото повече средата, условията, състоянието са възможни, толкова повече човешкият дух се възвисява зад материалния, над физическия свят и се втелява в трептенията на духовния свят.

Какво представлява духовният свят? Това е средата на Божия дух, това е течението, потока на Божията мисъл. Божията мисъл е проявила средата на Божия дух, задето е дала светлината, където Божият дух работи, където Божият дух действа.

Какво се разбира от това? Божественото съзнание е дало светлината и Божествената същина - Духът е в процес на сътворение. Ако нямаше светлина, не можеше да има сътворение. Както и ученикът ако няма светлина, той не може да работи. Следователно, светлината, това е Божествената мисъл, т. е. сам Бог създава светлината за своя Дух, т. е. Божият дух представя в дело, в сътворение Божествената светлина, т. е. цялото сътворение е Божествена светлина, т. е. Божествена мисъл.

Трудна е материята, трудно е това проникване, но сега ние възпитаваме ученика както в материалния, така и във физическия свят, за да може да бъде улеснен при преминаването на тези тайнствен мост. Едно от големите изпитания ученикът ще срещне при преминаването на моста. Няма да обясняваме защо има мост, понеже въпросите са сложни.

Знание ще придобиеш, когато си във връзка със силите на знанието. Придобива се знание чрез опитността. А опитността, това са силите на знанието. Вие тук имате една Божествена възможност - Божествено присъствие, Божествено училище, Божествена Школа, където всички Божествени заложби, всички Божествени приливи са ваше достояние, които трябва да акумулирате в себе си и когато ви потрябват, да си послужите с тях.

Ето каква задача има Школата. Това е единствената й задача. Ако това не стане, тя няма никакъв смисъл. Тя вече не е предмет. Тя обаче има за задача така да улесни ученика, че той да натрупа в себе си известни знания и когато му потрябват, да си послужи с тях.

Ние казахме: материята е трудна. Макар че си говорим на един особен език, тя е едно вътрешно развитие, вътрешни процеси, вътрешна постройка. Всяка явление, което има вътрешен характер, е въпрос на съзнанието. То трябва да разреши нещата, защото казахме, че съзнанието е представител на Божествената мисъл. То представлява Божествената мисъл като опитност, ката реалност, ката възкресение. Извън съзнанието вие сте хаос. Благодарение на съзнанието вие сте органи от лъчите на Божествената мисъл, А Божествената мисъл е развила цялата сътворение. Слънчевите ядра, планетите, тава е все Божествена мисъл.

Ако всичка тава е мисъл на Бога, каква представлява тогава Бог ат себе си? Така ще се постави въпросът. Извън сътворението неговата мисъл ли е Бог? Всичка е Бог. Както има материални елементи, така има и духовни елементи. Щом има духовни елементи, мисълта има опора. Недейте си представя, че пространството е пустиня, че няма елементи. Цялото миросъздание е съчетание на елементи от различни качества и градация. Материалният свят са елементите, а физическият свят - излъчванията на тия елементи. Значи, основата е физическия свят. Те се запълват. Физическият свят е в по-висша гама отколкото материалния. Физическият свят е връзката между духовния и материалния свят.

Във физическия свят Духът има възможност да работи, да създава духовни трептения, ефекти, докато в материалния свят мъчна се създават тия ефекти.

Ангелският свят пък е един особен свят за преминаване на едно висше посвещение на съществата. Там става една заличаване на кармата, затова там няма мъже и жени, а има души,

А защо има богини и богове?

Те са вече прояви като едни върховни принципи. За да се прояви принципът на любовта, трябва да се вземе известен образ. Ще се вземе образът на богинята. Принципът мъдрост пък, заема мъжки образ, Тогава ученикът има към каква да се стреми. Ще се стреми към едни върховни същества. Например, ти си певец и казваш: „Аз постигнах всичко.“ И се задоволяваш. Но дали тава е достатъчно. Трябва да има вече стремеж към неща па-върховно. Тогава се явява вече принципът мъж и жена. Те са величави образи. Ако не и имала образът богиня, душата не би имала към каква да се стреми. Тя се стреми да постигне този идеален образ.

Човешката раса ще играе ролята на ангелската. Затова сега се апелира към въздържание, към вегетарианство. Човечеството има голям грях. Отношенията му не са правилни към животинския свят. Затова човечеството изживява войни.

Ще трябва да се трансформира отрицателното, но не по пътя на насилието, а по пътя на социалното. Но понеже казахме, че има сътворение, има и дисонанси. Затова, от гледището на тия процеси има оправдание, когато един композитор създава едно свое творение, винаги се създават дисонанси, но в последствие гениалният дух в него, който представя ангелския свят, създава и хармонията.

Вековете са ваши. Вие сте вековете. Вие сте действащите сили във вековете. Следователно, имате време да изправите всички дисонанси. Действащите сили в сътворението ще ви помогнат, защото вие вече влизате като съграждащи сили в сътворението.

Всички неща са около вас. Вие живеете в тяхната среда. Трябва само да се освободите от някои стари навици. Трябва да има едно коригиране. А това ще дойде, когато се дава възможност на Божествения прилив да бъде по-често в контакт с вас.

Трудно се влиза в царството Божие. Който се насили, той ще го грабне. Който направи този риск, ще влезе в царството Божие. То е около вас. Не се иска дълъг път или някакви си превозни средства. Сега то става постепенно. Всяка болест е вътрешно осъзнаване. Ще забележите, че този който много е страдал, е по-съсредоточен. Този който не е страдал, е вейхайвей[1].

Варна, 5.5.1955 год.

---

[1] Вейхайвей – разг. завеян, несериозен човек