5. Върховният закон

[Ани]

ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН

За да може ученикът да привежда своите сили в унисон с върховните сили, т. е. да може ученикът да има пулса на духовните сили, той се нуждае от една вътрешна връзка. Специално за ученика, който издирва глъбините, дълбочините, който е тръгнал в безконечния, във вечния път, необходимо е една върховна връзка.

За да може да проникне в мисълта, в първичния дъх и в първичния миг на първичното движение, нему му е необходима една върховна връзка. За да може да разказва, да провежда, да композира, да може да проявя Висшето начало като трепет в живота, нему е необходимо една върховна връзка. Най-после, за да може да бъде във връзка с мировите вселенски явления, които имат пряма връзка с неговото съществувание, т. е. имат отпечатъци върху неговото аз, върху неговото съзнание, върху неговия колектив, за да може да проумява нещата както са в своето начало, да може да вникне там далече, което е така близо, там, в безкрайното, което е така близко като същина в него, да може да вникне в ония дадена моменти, когато върховният ритъм е проявил жизненост, живот, необходима е върховна връзка.

Сега ще се спрем да видим коя е тази върховна връзка, коя е тази сила, която импулсира ученика, да бъде така безстрашен, така смел, така проникващ в безпределите, във вечността, в безкрая.

За да могат да се опитват нещата, да могат със своята пластична интуиция да се попиват като попивателна, това усъвършенствано чувство, което е дело, живот, пластика на съвършенството, необходимо е ученикът да има върховна връзка.

Коя е тази връзка? Това е върховният закон.

Какво трябва да разбира ученикът под върховен закон? Той трябва да разбира абсолютно дадено. Никакво изключение, никакво отклонение, никакви уговорка - абсолютно дадено, дадено в абсолютния си вид, в абсолютната си форма и образ, в абсолютното си явление, в абсолютния респект на живот, дадено в абсолютен порядък, в абсолютна хармония.

Ние можем с една дума да го определим и да кажем абсолютна хармония, но си послужихме с много думи. Защо? Защото речникът на ученика е доста богат. Следователно, това е едно прямо ръководство на ученика във Върховния институт, който е изграден от материята, от протоплазмите, от жизнеността, от пластичността, от огъня, от етера, от светлината, от пламъка на Духа.

Щем е така, ученикът е вече под прякото ръководство, под прякото провеждане на върховния закон. Законът е повеля, пръв, абсолютен във всички системи. Законът е Божествена мисъл, Следователно, всичко което е в сърцето, във вътрешното ядро на закона, е законно. Всичко което е извън върховния закон е беззаконно. Щом нямаш белезите, щом нямаш гъвкавостта, енергията на закона, ти си в беззаконие. Всички тия разумни, колективни сили, тия върховни сили, са по начало върховно абсолютно ръководство.

Върховният закон е, който регулира всичките явления, всичките поляризации във вселената. Има ли нарушение на този закон, има катаклизми, има тъмни места, има отрицателни енергии, има отрицателни отливи.

По аналогия, по логика ученикът трябва да бъде добре организиран - организиран по правилата на върховния закон, Какви са тия правила. Нали има много правила? Цялото човечество живее в правила. Всички планети живеят в правила. Дори и слънчевите системи живеят в правила. Като нарушим едно правило, получава се отрицателно действие, отрицателно събитие. Следователно, в абсолютния закон правилата са абсолютни. Там не става изключение. Там няма отрицателни прояви.

Ето къде е мястото, ето къде е времето, ето къде е пространството на ученика - да живее и се ръководи, да работи от ненарушимите правила на върховния закон. Всяко едно явление или всяко едно същество, което и да е било то, наруши ли правилата на върховния закон, непременно де го сложат в тъмните зони.

Има ли кой да държи сметка за нарушението на тия правила? Нали върховният закон е нещо гениално, нещо обширно, нещо голямо, необятно, което съсредоточава своите сили, за да има възможност да наблюдава едно малко същество, което нарушава правилата на върховния закон? Там е великото изкуство, там е всемирната способност - да бъдеш далеч и да виждаш близо, да живееш далеч и да чувстваш близо.

Но ще кажете: „Как ние, които сме на планетата Земя, които сме на някой континент, в една малка държава, в една малка област, в една малка околия, в един малък град да знаем за светлите и тъмни зони на някоя планета например или на слънцето? Каква представа можем да имаме ние за тия тъмни зони? Нали, за да има логика, за да бъдем богати в опитност, трябва де имаме опитността - присъствието в тия тъмни зони или в светлите зони на слънцето? Как да стане това? Как да опитаме това?“

И това може да стане, ученико, но то е придружено с едни много силни изживявания, където можеш да станеш на огън, на пламък, на светлинни искри, да бъдеш претопен. Но ще бъде в твоя полза, в твоето последователно развитие, в твоето последователно усъвършенстване. Вътрешната специална школа има именно метода как да подготви ученика, за да не изживее тия притискания, тия претопявания, тия обгаряния и да долавя посредством някаква способност състоянията в слънцето.

Защо? Защото ученикът има тази възможност. Защото той се ръководи вече от известни абсолютни правила, които са органи на върховния закон. Но за всичко се държи сметка. Нищо няма произволно. Щом си в закона, произволи не се позволяват. Извън закона ли си, там има изключения, има произвели, но да не дава Господ ученикът да бъде в тия произволи, в тия изключения, в тия зони.

Така като представяме нещата да не дойде една. мисъл в ученика и то много страхотна: „Защо в това Абсолютно Божество, в този абсолютен порядък, в този абсолютен ред да има тъмни зони?“

Страшна мисъл е. Ако ученикът не я е разрешил, какво ще стане? Ще заболее нервно. А нервните заболявания не са за препоръчване. Ученикът трябва да се пази от нервните заболявания, защото те са притоци от тия именно тъмни зони.

Всякога ли има тъмни зони? В общите закони ли са са те, в природата или в битието? Казахме, че има върховен закон, в който няма изключение. Но тук вече се явява въпросът, законни ли са тъмните зони? Има ли някакъв промисъл в тях?

Само по пътя на разумното размишление могат да се обяснят тля въпроси? А разумното размишление е, че има творчески процеси. Тези творчески процеси са абсолютни способност. Във всяко сътворение се явяват хармонични и нехармонични контрасти.

Има. ли хармонични контрасти? В основата на творческата мисъл има едни детайли, една скрита страна, една скрита тайна, която се пази, за да се разреши от съществата, които взимат участие при разрешаване въпроса за творчеството.

Имало ли е други същества, преди да е почнало творчеството? Имало е някога, в далечното минало, в много далечното минало, когато тия същества са имали едно върховно състояние. Това върховно състояние е провело един голям замисъл, един върховен замисъл. В този замисъл е бил поставен и въпросът именно за сътворението. И когато е започнала да се развива, да вибрира първата клетка, като основа в сътворението се е явило движението. То е резултат, плод и мисъл на тия същества, които са били само състояние. А щом се е явила първата клетка, която е и първата мисъл, тя е получила и изявила вече и сянката, т. е. тъмнината. Като се е явила тъмнината, съществата които са били само състояние, са излезли от състоянието да видят какво е станало.

Какво да видят? Имали ли са те очи, чувства, способности да могат да се движат и да присъстват там, където вече се развива тази субстанция или това начало? Когато те присъстваха в този важен момент на първичната клетка-мисъл, предадоха правилата на върховния закон, т е. създадоха върховния закон.

От къде излезе този върховен закон? От тяхното състояние. Ние сега разглеждаме исторически въпроса. Той е свързан с нас и вас. Той е наша същина, наше присъствие. А сега ние изучаваме вашето минало, вашия вътрешен живот и искаме да се опознаем, искаме да се видим тъй както тези върховни същества, които са били състояние, и са поискали да се видят като мисъл-клетка, като мисъл енергия в сътворението,

Ето как се обяснява онзи порив, онова начало в човека - как той иска да изобрети нещо, да създаде нещо, да се прояви, да открие някои особени способности или сили в природата и да ги впрегне на работа.

Върховният закон подразбира велика работа или първата клетъчна мисъл подразбира творческа работа, или творческата работа подразбира поляризиране на Божия дух, или Божият дух, изнедрен из състоянието на великите същества, се е поляризирал в сътворение, Тази мисъл клетка е съчетание от способността на Божия дух. Следователно, цялото сътворение е съчетание на мисълта на Божия дух.

И тъй, за да могат тик явления да бъдат едно абсолютно откровение, което да проникне с цялата своя същина в съзнанието и аза на ученика, той трябва да има такова съзнание, като това из първичната мисъл-клетка.

В тази първа мисъл-клетка е била вложена върховната способност на Бога.

И тъй, цялото сътворение е проявена върховна способност. А тази върховна способност е регулатор, закон.

По пътя на размишлението, по пътя на логичните схващания, по научен път или система, се идва до тази именно централна мисъл-клетка. В миналото ние разгледахме тази мисъл-клетка като организми на Духа. Всяка една клетка представлява един специфичен индивидуален организъм.

Като казваме организъм, това подразбира вече една действаща сила, която притежава първичните способности. Клетката има органи. Извън органите тя не може да се развива или да се проявява. Благодарение на тия органи-способности, т. е. на тия организми, мисъл-клетката е проявена като сътворение. И като се казва, че Бог е пожелал да види себе си в битието от небето, от абсолютен - в проявен, то най-голям ефект е дала тази мисъл-клетка, проявена като организми на Духа.

Мисълта тук наистина не е много ясна. Защо? Защото, за да се борави с тия същина, трябва да имаме, както казахме в началото, правилата на върховния закон.

Може ли ученикът да притежава тия правила? По начало той е едно правило на върховния закон, защото той е една операция в сътворението. Щом е операция, той е действаща сила, която заема място, пространство и вечност. А щом заема място, той има вече сянка. А щом има сянка, има вече процес на работа. А във всеки един процес резултатите са във времето. А времето пък е резултат на пространството. Не можеш да имаш мярка време, ако нямаш пространство. Трябва да имаш площ, за да имаш мярка да измериш тази площ. Ако нямаш площ и мерене не можеш да имаш. Следователно, за да се прояви сътворението, за да се прояви Божествената мярка като върховен закон, трябва да има поле, трябва да има място.

Ето сега вие сте вече едно място, вие сте вече едно поле, където Божествената мярка се нанася, т. е. прилага се Божественият закон. Божественият закон мери.

Как мери? Много е принизен, много е точен. Измерва и най-малката частица, толкова малка, че се губи дори като частица в съзнанието на ученика. А как добре тегли тези неща, как ги измерва. Там е изкуството, там е силата, Да измериш тежките неща, големите неща е лесно, но да измериш много малките, е много трудно. А да се дойде до това положение, че да се създадат същества от различни планети, да се заселят същества по разните планети, да се заселят същества по разните слънчеви ядра, да се дойде до положението, че да се явят известни закони на притегляне, на хармонизация, на градация и т. н., това е вече една много сложна операция.

И тъй, за да могат тия процеси да бъдат като ръководство за ученика, за да не нарушава вече правилата на закона, необходимо му е една законна връзка.

Защо казваме законна? Всичко в ученика трябва да бъде узаконено, да няма нищо незаконно, да няма излишни неща.

Ето, ученикът трябва да се узакони. Върховната вътрешна школа има за задача да узакони ученика, т. е. да го представи пред върховната комисия, за да има кръщелно свидетелство, да има законен баща, да има закони а майка, законни братя и сестри.

Но ще кажете: „Нали ученикът трябва да живее по благодат, а не по закон?“

Кога ученикът живее по благодат? Когато всичко в него е абсолютно узаконено, когато всичко в него е правила. Не може да имане нарушение. Не се позволява нарушението. При така устроеното сътворение и битие, не могат да се позволяват произволи. Всеки произвол е беззаконие. А там където съществува беззаконието, е тъмнина, тъмна зона.

Но тогава ще дойде мисълта: „В слънцето има тъмни петна. Има ли и там беззаконие?“

Във всяко едно слънчево ядро има тъмни зони, има процеси на сътворение. Следователно, ако на слънцето има тъмни петна, това значи, че има сенки, има някакви процеси, има някакви енергии. които се организират. Няма още абсолютно слънце. И тук се явява вече мисълта, че и в най-светлите ядра, че и най-светлите същества са в процеса на първичната мисъл-клетка. Следователно, всички слънчеви ядра във вселената, са все първични организми на Божия дух.

Ще дойде пак мисълта: „Нима в организмите на Божия дух има някакви тъмни зони или тъмни петна?“

Това е творческата дейност на Божествения дух. Ако Духът не беше се поляризирал, нямаше да има нито тъмни петна, нито светли области или сфери. Благодарение на това, се е проявила цялата върховна Божествена същина.

Има ли тъмни зони в Божествената същина? Въпросът тук е доста страшен. Ако би се допуснало, че има, какво ще кажете? Как може? Ако кажем няма, тогава по логичен път ще кажете: „Ако няма, защо ги има във вселената?“

Въпросът пак не се разрешава. От къде имат те своето начало? Кой ги е замислил? По начало в Бога всичко е светлина, абсолютна светлина. По начало в сътворението е светлина и тъмнина. Ето къде е рязката граница. По начало Бог е светлина Дух, а по начало сътворението е материя и светлина.

Но ще дойде мисълта: „Ако по начало Бог е светлина, от къде дойде материята, от която се сформираха веселените?

Материята е пак резултат на Духа? Иначе не могат да се обяснят нещата. Всяко нещо прилича на своя първоизточник. Щом за първоизточник имате Духа, то и материята е резултат на Духа.

Има една тъмна замисъл. Ние в началото казахме, че когато някога абсолютните същества проявиха своята същина като мисъл-клетка, се започна началото на светлината и материята или светлината и ядрото, ядрената сила, защото материята е ядрена сила. Ако би се открил абсолютния закон на материята, то тя ще представлява наистина страхотна енергия. Материята, това а все енергия. Понеже е енергия, тя е в движение. А щом е в движение, тя представлява светлина. Следователно, материалната енергия е светлини. Ето защо, в енергията-материя е светлината и тъмнината. Не си имал, ученико никаква друга представа за светлината и тъмнината, ако не можеш да имаш представа за енергията, за светлинната енергия, която в своето движение представлява тъмнината.

Как се е явила и защо се е явила тъмнината? Много естествено, вземате от едно място малка запалена свещ и я премествате на друго място. Там където е била свещта в началото, е била светлина. Но измествате светилника и се получава тъмнина. Следователно, щом светлината е получила движение или правото, способността на движението, се е проявила тъмнината. Там където им а движение, има отсъствие. А щом има отсъствие, има тъмнина.

Ние ви представяме плана на сътворението – как началото е започнало от мисъл-клетката, т. е. как са се обособили организмите на Духа.

Като знае ученикът тия законни правила, това вече лесно може да се ръководи, т. е. ама вече за ръководство върховния закон, който всичко е узаконил. Понеже боравим с върховните възможности, то ученикът трябва да има и върховни преживявания. Там е силата. Има ли тия върховни изживявания, той е вече узаконен от върховния закон.

И тъй, за да имате девствения прилив, трябва да бъдете узаконени. Ние точно това правим. Искаме да ви узаконим във Върховната законна школа. Тя е обширна, всестранна, необятна. Много умове, много сили са в нейните обятия, в нейните гърди. Много сили представят нейната дихателна система. Следователно и вие сте вече една дихателна система. Всичко онова, което е произход на Духа, ще мине като едно дихателно явление. Всеки един ученик е узаконено дихателно явление. Следователно, имайте това достойнство да минат тия енергии, този девствен прилив през вас, за да може вашето съзнание да обхване с голяма пълнота системите на върховния закон.

И тъй, върховният закон трябва да бъде ръководство. Никога без него. Никога без неговите превила. Имаш ли правилата на върховния закон, животът така се организира, така се оформява, че всички сили в организма получават една нова формация, която е израз на ядрена сила и която съдържа най-върховното, най-системното, което съдържа пък първичния огън.

Не може без огън. Огънят е в основата на сътворението. Не може без огън, защото няма откъде де се запали свещта. А няма ли запалена свещ, има тъмнина.

Ето отговорът на въпросите? Има ли кой да запали свещта, има светлина. Няма ли кой да запали, има тъмнина.

Кога е тъмно в ученика? Когато има затъмнение.

Кога е светло? Когато е просветнало. Може да има виделина, но тя не е в него. Когато тя стане ефект в него, тогава е изключена тъмнината.

Какво умозрение, каква дълбочина, каква обширност и необятност стои пред ученика. Ако той би се отдал на тази обширност и необятност, би забравил ежедневните противоречия и изживявалия.

Колко е ценно това за ученика. Той не трябва да губи нито минута, защото под диктовката на върховния закон се драсват вече запалките и трябва да се запали свещта. И вие трябва да бъдете запалени - да не бъдете само тлеещ огън, а да пламти той. Пламъкът е резултат на огъня. Огън има във вселената, огън има е сътворението, но трябва да има пламък. Следователно, за де има светлина, трябва да се получи пламък. А този пламък ще се получи по правилата на върховния закон.

И тъй, всяко едно узаконение е пламък. По това ще познавате кои същества са узаконени и кои не.

Става въпрос за посвещението. Разбирайте ни правилно. Всички същества са узаконени. Няма същество, което да не е узаконено, защото все пак дадени закони са го оформили. И пеперудата, и какавидата, и паякът, и зайчето, и конят, и волът, и кравата, и вълкът, и овцата, всички са продукт на известни закони. И както виждат е, всеки един вид се запазва. Видовете се запазват по закон. Кръстосването е нарушение. По вид всички същества са узаконени. Но каква е разликата между ученика и другите същества? Ученикът е вече запалена свещ, а другите същества още не са. В ученика е просветнала вече разумната мисъл, която оформя едно богато съзнание.

Вие ознаменувате една епоха. Освободете се от ограничението. Бъдете смели, съобразителни във всяко отношение, във всяко време и във всеки момент.

Така ви иска Духът. Така Духът ще всели у вас деятелните организми от своето естество, от своя образ. Тия организми ще запълнят някои празнини у вас, някои болезнени места. Ще стане смяна на тъканите, на кръвоносните съдове. Ще потече нова духовна кръв.

Това е задачата на върховната вътрешна школа - да устоят учениците на всички правила на всемирната абсолютна мисъл.

Вие принадлежите вече на една Върховна бяла ложа. А това се иска - да минете от една ложа в друга ложа, т. е. да минете в духовния свят и от там в Божествения свят. Божественият свят да бъде за вае родина, държава,, континент, земя, небе, слънце, съзвездие.

Чисти бъдете във всяко едно отношение и Върховните очи ще ви покровителстват. Никоя вража сила не ще може да посегне върху вас. Това е което се иска в Школата,

Обичайте Школата. Вижте какво е партията за комунистите. Тя е за тях ръководство, живот, тя е над всичко. Специално за ученика над всичко е Школата, защото от там той получава необходимата светлина. Оттам той получава и всички необходими блага.

Само Школата може да му предложи благото на живота, благото на мисълта. Тя е, която ще го удостои като едно съвършено, светещо същество, за да се представи пред разумните, пред чистите души.

Школата ще му даде възможност да проучи как функционират клетките в него, атомите, тъканите, кръвните телца. Ще знае за всяка една гънка на лицето, по ръцете, по краката. Ще познава всяка линия в своя организъм. Ще са дигне вече тъмната завеса, за да бъде светлина.

И тъй, имайте вече понятие за светлина и тъмнина. Вие сте съчетание и на светлина, и на тъмнина.

Варна, 19.5.1956 год.