7. Върховният извор

[Ани]

ВЪРХОВНИЯТ ИЗВОР

За да бъде отлично запознат ученикът със словото, нему му предстои да мине известно посвещение по отношение Върховният извор на нещата, Върховният извор на идеите, Върховният извор на промисъла.

Когато се говори за извор, всеки има идеята какво представлява той. Той извира от някъде, приижда от някъде, движи се от някъде. Независимо от начините, от маниера, независимо от действието, все пак изворът дава една велика идея.

Какво изразява тази велика идея? Че от някъде, независимо от възможностите на човека има сили, които се изявяват, които извършват известна работа, които дават идея, замисъл и смисъл на действието, което става с тях.

С тия именно сили се занимава Върховната вътрешна школа. Тя има за задача да открие всяка сила, която дава представата и идеята за извора. Ако не би имало подобни сили, които да хвърлят идейни представя за незнайното, за отвлеченото, ученикът не би имал какво да учи, не би имал с какво да се занимава. Но благодарение, че силите се намират в процес на извор, на прииждане, на движение, те създават среда, атмосфера, идея, смисъл, живот.

За да може ученикът да се втопи все по-дълбоко, все по-всестранно в началието на тия сили, той трябва да има велико знание, велико познание, т. е. трябва да владее възможностите на великите сили. Зад всяко действие, зад всяко движение, зад всяка подбуда има причини. Затова ученикът трябва непременно да започне основно, идейно с причинния свят.

Щом овладее законите, енергиите на причинния свят, той е можал вече да открие причините на всяко събитие, на всяко явление, на всяко действие. А това е важно. Ученикът не трябва да се чуди защо се е явила реакция, защо се е явило стълкновение, пертурбация, войни и т. н. За да не се чуди, той трябва дълбоко, всестранно, обстойно да владее силите, законите на причинния свят.

Как трябва да се представи причинния свят пред ученика? Той трябва да се представи пак като извор. Ученикът не може да има други идеи за началната същина, ако няма идеята за извора, за притока, за прииждането. Прииждането и притока, това са приливите на Божествената мисъл. Вие ще видите този прилив в различни цветове, в различни тонове, в различни числа, в различно изкуство. Важно е за ученика да познава тия различия. А той може да ги открие само тогава, когато познава законите, силите на причинния свят.

Но ще се възрази: „За да могат да се научат тия закони, тия явления и т. н., би трябвало да има някакво особено чувство, някакво свръхестествено чувство, което може да се движи с бързина по-голяма от светлината, да се движи с бързина по-голяма от мисълта, за да може да догони първичните прилива в самото начало.“

Ние казахме: няма защо ученикът да търси онзи първичен момент, но да го открие в дадения момент, защото всеки даден момент съдържа и първичния момент.

Колко много се улеснява ученикът, когато се занимава с устройството, с културата, със светлината на тия начални приливи. В езика на ученика трябва да същества едно велико слово, т. е. да си служи ученикът с началните приливи. Това да бъде за него нов език, ново разбиране, нова светлината.

Но, за да действат тия начални приливи, се иска голяма култура, голямо разбиране, всестранно посвещение, мирово втопяване или мирово въплъщение. И понеже всичко е във вечността, всичко е в безкрая, в Голямото, в Необятното, то има време, има моменти, има случаи и възможности, когато ученикът ще стигне до пределите на тия първични приливи. Те са за него все ново и ново откритие, нова наука, нова музика, защото казахме: зависи от степента, от вибрациите, от състоянието на тия приливни сили - кои, къде каква работа ще извършат.

Когато така проникне в глъбините на причинния свят, ученикът ще може да има всестранно просветление. Ще знае защо има светлина и тъмнина, защо има зло и добро. Щом открие един от най-великите съществени закони в причинния свят, посредством тях той ще се добере до великите възможности, т. е. ще знае защо има тъмнина, защо има зло. Много естествено, много правдиво. Всичко е било дълбока тишина. Когато приливните сили са предприели своето пътешествие, своето движение, те са нарушили света на хармонията, света на тишината. А щом са нарушили, явява се противодействие. А щом има противодействие, има вече катаклизми, има сенки, има тъмнина. Защо? Защото са се раздвижили всички сили и цялото битие, природа, сътворение са станали живот, проявен живот.

И тъй, ученикът ще знае, че посредством нарушението на хармонията, на покоя, са се явили вече дисонансите, пертурбациите, законът на творчеството. Откривайки този закон, възприемайки първичните размишления, първичната мисъл за този свещен първичен акт, ученикът напълно оправдава, напълно се солидаризира с върховното развитие, с върховния прилив, с върховния извор на силите. Толкова той пораства, толкова се изкачва високо, че вижда самата истина. Вижда как стоят нещата и в неговата душа вече няма сенки, няма спънки, няма горчивини, няма противоречия.

Какво предстои на ученика? Да премахне от своето съзнание, от своята мислеща система противоречието. Докато не премахне противоречието, той все още ще живее в процеса на причинните сили, т. е. няма да може да се освободи лесно от влиянието на причинния свят. Щом ученикът се опознае със законите на причинния свят, той трябва да бъде над тях, те да не го овладяват, да не проявят същите санкции, същите изпитания, но като голям мислител, като голям гений, като мъдрец, само да констатира, да знае, да открива, но да не нарушава своя дълбок мир, своята хармонична душа. Само така ще може да бъде в ядрото на началото, в ядрото на Първичния промисъл, в ядрото на първичния прилив. Само така той ще знае, ще открие онзи Първичен промисъл, който е промислил да наруши онзи дълбок покой и върховна хармония.

Но ще се възрази: „За да можем да владеем тия явления, ние трябва да знаем, къде е тяхното начало, от къде те се конструират и проектират. Все пак трябва да имаме тия възможности, за да можем да улесним нашата мисъл, нашият критерий, нашия ум, нашето съзнание.“

Ние ще улесним ученика. Ние казахме: ученикът трябва да гледа на нещата като първичен прилив. Той трябва да разбира законите на причинния свят и да знае за порядъка на духовния свят.

Но пак ще дойде мисълта: „Кой ще ни каже? Кой ще каже на това място почни, чрез това явление работи с тази материя действай и т. н.?“

Ние напълно освобождаваме ученика да си служи с материалния свят. Той доста много опитности има в материалния свят. Там е научил да бъде съобразителен да бъде практичен, тактичен, изпитател, съзерцател, и т. н., но за причинния свят се иска прилив, ученикът напълно да се прелее в ядрото на причинния свят. Като ядрена сила той ще може да изживее всички трепети, всички вариации, всички движение на причинните сили.

Защо трябва да има причинен свят? Не може ли да има само Божествен свят? Ние казахке: в момента когато Първичното начало е нарушило дълбокия покой, всемирната хармония, е започнало сътворението. Следователно, в процеса на сътворението ние имаме вече един съвършен по образ, по идея причинен свят. Всичко оттам се конструира. Няма никакви дела, няма никакви явления, били те дори и свръхестествени, ако не минат през причинния свят. Там силите на причините са съдиите, велможите, патриарсите, които нареждат, канализират, хармонизират и въвеждат силите в нов покой.

Но нека обясним това по-близко до живота. Колкото повече ученикът израства, колкото повече се осъзнава, толкова повече е недоволен от някои свои наследствени и причинни прояви. Колкото повече става съвършен, толкова повече не търси недостатъците си, не търси несъвършенството си.

Ето къде са главните причини, ето защо се е явило недоволството, противоречието. Къде е сега силата? Ето къде: в ученика се явява това, за да може да прецени себе си, да претегли всяко едно действие, което ангажира неговото съзнание и неговите сили, за да може така майсторски, така художествено, така идейно да превежда системите на причинния свят, та да може по-скоро да се възстанови идеята, органическите сили на върховната хармония и мировия покой.

Къде е сега борбата? Борбата е за първичното. Борбата е, кога Духът ще се усъвършенства и кога душата ще се освободи.

За да може ученикът да постигне това, нему му е необходимо да отиде при Извора на върховния прилив. Единствените състояние, които могат да дадат такава пълнота на ученика, това е върховният прилив и Върховният извор.

Как трябва ученикът да гледа на отрицателното в света? Как той трябва да гледа на жестокостта на човека по отношение на животните, по отношение своите събратя, по отношение войната, където човечеството един друг се избива, по отношение насекомите, които безпокоят, които пресушават, които прегризват растителния свят? Как трябва да се гледа не слънчевите лъчи, които чрез своя огън могат да убият много същества? Как трябва да се гледа на ония студени вълни, които могат да смразят и убият много същества? Ученикът трябва да научи да разрешава въпросите за възможностите и невъзможностите.

Къде трябва да застане той? Къде е изворното ядро? Къде е онази златна нишка, от която трябва да се струи енергия и сила?

На всички тия неща ученикът ще има отговор. Посредством върховния прилив, силите на причинния свят ще го запознаят, ще му открият самата истина.

Ние сега нахвърляме въпроси, пробуждаме силите на съзнанието да могат да имат тази възможност да се доберат до истините на причинния свят.

Но ще кажете: „Как ще се доберем до причинния свят, когато ни спъва астралният свят?“

Ще знаеш, ученико: от астралния до причинния свят не е голямо разстоянието. Много е близко. Астралният свят е кармата, а причинният свят е справедливостта, закона.

Какво е това карма? Ние казахме: колкото повече ученикът се осъзнава, той не харесва някои неща в себе си и прави опит да ги изхвърли, да се освободи от тях. Това от което той негодува, това е кармата и същевременно, наследствен закон. Този закон преглежда всички постъпки и явления в ученика и по силата на причинния свят, той коригира нещата в ученика.

Трябва коригиране. Процесът коригиране е замислена идея. Тази идея попада в движението на хармонията и покоя. Коригирането е осъзнаване. То е процес на съзнание.

Колкото повече ученикът се коригира, толкова повече в него светът утихва, толкова повече в него светът се хармонизира. А за да получи хармония и тишина, това значи да е над всички закони - над кармата, над справедливостта, над причините.

Ето с кои сили ученикът работи и се занимава: кармата - астралният свят и справедливостта - причинния свят.

Каква е тази справедливост в причинния свят? Нали там се причиняват всички сътресения, излъчвания, приливи, катаклизми и т. н.? Всичко по начало е Промисъл. Зависи как силите на Промисъла са се проектирали по отношение някои явления. Ние твърдим, че силите на Промисъла по отношение ученика добре са координирани. Тази координация дава възможност на ученика да се добере до силите на върховния прилив, т. е. ученикът направо да налее, да напълни своите способности от Извора.

Колкото повече ученикът се нуждае, колкото повече нужди в него се изявяват, толкова повече причинният свят е в прилив. Следователно, трябва да стане ликвидация. Сега е процес да се ликвидират тия нисши състояния между причинния и астралния свят. Щом стане това, щом имаме едно надмощие, едно осъзнаване тук, ученикът ще навлезе в полетата на Божествения свят.

Знаеш ли, ученико, що е това полета на Божествения свят? Там вече няма карма и съдба, няма астрални наслоявания и причинни насилия. Там имаш вече пълен покой и съвършена хармония, Ето защо, за да можеш да достигнеш до Божествения свят, давай възможност на своя дух да може лесно да оперира с тия върховни сили, да ти открие пътя, да ти открехне вратата, да тръгнеш по пътя на пълното освобождение. Дотогава ще те занимава въпроса какво е зло и добро, какво е тъмнина и светлина, какво е лошо и приятно.

Ето бъдещата култура на ученика. Така трябва да бъде той възпитан, така културен и издигнат, че пред неговите очи да не става никакво опущение. Той всичко трябва да вижда, да следи, да действа при процесите на всички сили, които вземат участие в ликвидацията на стария свят. Щом знае за тия неща, той ще върви напред радостен, че е можел да се освободи и премахне от себе си всичко онова, което го е спъвало и ангажирало.

Ето радостният полет, ето великото събитие за ученика - да може да се осъзнае и да влезе в полето на Божествения свят и там да се отъждестви, да се обезсмърти, да се узакони, да се изпълни пряко върховната воля, върховното желание и върховната любов на Първоизточника.

Това са предели за ученика, предели, които той всеки ден трябва да надмогва, да преминава, за да стигне до света на великото озарение, до великото безмълвие.

Учи от Върховния извор, за да знаеш за самите процеси и действия на върховните сили, конто се явяват като първични приливи в битието. Нека законите, нека волевите сили, нека съзнателните и любовните сили на тия върховни приливи да уточнят идеите и промисъла на твоя ум и твоето съзнание.

Долу вече невежеството и ограничението, долу вече заблуждението. Бъди трезвен, не се афектирай, но стъпи здраво върху основата на астралния и причинния свят, за да знаеш, да изпиташ, да изживееш и техните следствия.

Необходимо ли е това? Ще минеш през тия състояния. Ако не минеш през тях, не можеш да знаеш за тях, няма да можеш да говориш за астралния и причинния свят, няма да имаш никакви данни за тях. За да имаш тия данни, ти трябва да изпиташ, да изживееш. Всичко се състои в процеса на изживяването. Затова на ученика е дадено жизнеността, живота. Само чрез живота може да се опитат тия неща. Никоя друга сила не може да помогне на ученика освен животът, защото животът е поставен при такива условия, та никога не се нервира, никога не попада в противоречия, а блика, дава жизненост, дава идеи. Най-големият представител на идеите, това е животът. Знае ли ученикът за тази истина, той ще си построи един разумен, стабилен, велик ум.

Ученикът ли ще го построи? Да. Той ще построи своя ум. Той ще го построи така, че да му помага при всички случаи да се чувства, че е над всички астрални нисши причини.

И тъй, нека ученикът приеме света такъв, какъвто е. А за да знае какъв е света, той трябва да има добро зрение, добър слух, добро осезание, добро ухание, осезание, обоняние.

Като казваме трябва, има ли възможност за това ученикът? Всички тия възможности са дадени на ученика. В него трябва да има само повече енергия, за да може по-скоро да се коригира, да се пречисти, де се претопи онова, което не му е необходимо.

Процес трябва. Този процес се състои в дълбокото размишление. Там става всичко. Там изгаря всичко непотребно, което е вградено в мисълта. Там всичко се пречиства, всичко се осъзнава. Следователно, колкото повече ученикът се отдава на размишление, толкова повече той се обособява, толкова повече той открива своето място и достойно го заема, за да подчертае своето присъствие в мировото присъствие.

Присъствието на ученика е присъщо на мировото присъствие. Колкото повече мировото присъствие занимава ученика, толкова повече той проявява мистични способности. Без тия мистични способности ученикът не може да постигне посвещение. Посвещение се постига единствено чрез дълбоко вглъбено размишление. За да се осъзнае светът, не се иска много движение, много лутане. Иска се дълбоко вглъбяване. Колкото повече ученикът се тревожи, се безпокои, толкова по-добре ще разбере, че това е загубена, празно време. Пълното вглъбяване, пълното съсредоточаване и размишление напълно улесняват мистичните сили в ученика и той започва да диша цялата мистика, върховната мистика, върховния дъх на Духа, върховните еманации на Духа, върховните приливи на Духа.

Ето как ученикът добива една голяма известност, една голяма широта, една голяма възможност. Тогава какво ще ще стане с него? Ще тръгне по света, ще провежда тия идеи, ще ги внася в сърцата и душите на хората, да да могат да се подпомогнат.

На кого ще се подпомогне? На върховния прилив. Щом е така, то ние, върховният прилив, провеждаме нещата както за астралния, така и за причинния свят. Ние, върховният прилив, провеждаме нещата, т. е. откриваме нещата и в Божествения свят. Цялото щастие, цялото бъдеще, цялата възможност на ученика е да открие Божествения свят. Попадне ли в този свят, попадне ли в полетата на Божествения свят, ученикът вече съзерцава Бога, т. е. уединява се в дълбокото божествено размишление.

Идете при Върховния извор. Там са всички начала, там са всички възможности. Там никога няма да ожаднеете, никога няма да огладнеете или да останете боси и голи. Там е оазис, там е градина с палми, с портокали, със сочни плодове, където ученикът ще подслажда и охлажда своите устни.

Това е бъдещето, това е утрото, това е зората, това е изгревът, това е просвета и култура.

Бъдете културни - най-културни, най-искрени вътрешно и външно. Нека вашата външна форма да представлява движението, а вашето вътрешно съдържание да представлява състоянието, силата.

Движение и сияла. Ако няма движение, силата става в небитие. Щом се е изявила силата в миросъзданието, започнало е сътворението, започнало е движението и са се явили тия фактори - тъмнината, злото и т. н. Но, ученико, за теб няма тъмнина и зло, няма противоречия, защото ти се намираш сред Великата реалност на върховния прилив, на Божествения свят и ти даваш вече ухо, даваш поглед, учиш се от мислите, от идеите, от присъствието на тия велики същества.

Колкото повече се хвърля светлина, толкова повече се заличават следите на тъмнината. Тя ще остане някога като стъпало, върху което от време навреме ще се стъпва, за да се опита нейното състояние.

Но ще кажете: „Защо не изчезне злото, тъмнината?“ Не може. Докато има процеси, докато има усъвършенстване, докато има сили, условия и енергии, тя няма да изчезне, но ще дойде ден, когато ще се трансформира в светлина.

И тъй, бъдещата култура, бъдещето човечество, бъдещата наука, бъдещето изкуство, поезия и слово е в нов върховен прилив, която ще ознамени великата епоха на братството по цялата земя и по другите планети. Когато така се усъвършенстват братствата, бъдете уверени, че ще имат възможност, дори и физически да се съобщават с братствата от другите планети, от другите светове. Това е великата идея, това е новото откритие - да могат съществата от другите светове да бъдат в контакт с ученика на земята.

Възможно ли е това? Щом е възможно да прииждат слънчевите лъчи и да се ползувате от тях, защо да не е възможно на един велик Божествен свят да се проектира и да бъде в допирна точка със съществата на земята? Всичко е възможно. У Бога няма невъзможност. Следователно, у Бога се формира една велика душа, която ще ви посети и ще внесе в ума на човечеството нещо ново, нещо велико, нещо красиво, нещо идейно.

Чакайте тази душа. Тя е слънце на небето, тя е ядро сред хармонията.

Чакайте тази душа. Непрестанно съзерцавайте пространството, за да откриете къде е стигнала, до кой предел, в кои планети, в кои космоси. Ще я познаете по нейния цвят, по нейното излъчване, по нейната мелодичност.

Тя е прекрасна. Тя ще бъде новото съзерцание, новото откритие на Божествения свят. Божественият свят е откъснал естество от себе си и е формирал тази душа, която иде. Това е идването на новата духовна култура.

Идва една велика душа. Колкото повече великата душа присъства на земята, толкова повече Школата се устройва, толкова повело човекът се оформява и започва идеен живот, който ще бъде едно ново ядро за новите гости. Те ще изучават това ядро, защото то е най-интересно. Ще бъде много важно как се е развивало, как е дало възможност на силите да се усъвършенстват.

За да могат да се проведат идеите на Бялото братство, непременно трябва да има присъствие на тази душа. Затова, когато се срещата, когато правите своите срещи, своите общения с небето, бъдете свободни, да да отпечатате словото на великите възможности.

Какво правим ние в същност? Защо ангажираме вашето съзнание? Защо ангажираме вашето време? Ако ние не го ангажираме, то може бе щеше пак да действа, но в друго направление.

Спъваме ли ние вашето съзнание и вашата мисъл? Ограничаваме ли вашата душа? Спъваме ли вашия дух? Ние дълбоко вярваме, че нещо у вас не е спънато. Напротив, у вас има един възходящ момеят. И ако никой не го оцени, моментът ще мине. Ние желаем този момент да ознамени вашето присъствие във Върховната вътрешна школа.

Нека да струи във вас всичко върховно, да са мисли върховно, да са чувства върховно. Тогава силите на върховния прилив ща са прелеят у вас и вие ща станете върховни същества, върховни за да може да оперирате с върховните сили, да пипате с върховните сили. В света трябва да се пипа, т. е. да се чувства. Със своите ръце ще промениш цялата земя, ща я направиш благоприятна почва, където ща се засеят семената на Божествения прилив. Трябва да се засеят, понеже иде новото, което чука и то системно. Трябва да му се даде път, за да се прояви.

Дайте път. Дайте път, т. е. очертайте път към Извора. Там е вашето бъдеще - да овладеете великото изкуство на живота. Изкуството на живота е най-занимателната част, най-занимателния предмет за ученика. Измервайки неговата повърхност, извършвайки известна работа, слагайки начало на нещо ново в света, това е, за да са канализират мислите, умствените способности на бедните човеци, за да могат да открият както силите на причинния свят, така и пенливите на Божествения свят.

Рязко, ясно трябва да се очертаят тия светове и когато ученикът съзерцава, да не попада в заблуждение и да казва, че причинният свят и божественият свят са са едно и също нещо.

Да бъдем наясно, да бъдем открито, да няма забулени истини, които да тровят вашата душа, а всичко да бъде като слънчевия ден.

Ние ще работим, защото вие обещахте. Ако не бяхте обещали, ние щяхме да се въздържаме. Дръжте се здраво.

Няма кой да свърши работата, няма кой да посрещне изгрева, няма кой да посрещне новият ден.

Каква голяма работа, ученико. Колко много време трябва да употребим, за да присъстваш.

Но ще кажеш: „Няма ли край на словото? Няма ли край на разните предложения, форми и т. н.?“

Всичко трябва да стане проницателно. Тъй както окото вижда всичко, така и човешкото естество трябва да бъде проницателно и да долавя действията на всички сили.

Варна, 7.7.1956 год.