10. Украсата на земята

[Ани]

УКРАСАТА НА ЗЕМЯТА

Когато устройва себе си, ученикът трябва да вземе необходимите елементи, необходимите материали, които по качество, по свойство и състояние са от висша валенции, от възвишени сили.

Къде ще намери тия елементи да бъдат те качествени, издръжливи, да бъдат красиви, чисти, да бъдат финни, кристални, да бъдат предпочетени, да бъдат нужни? Навсякъде са разпространени тия елементи и качества във вселената.

За да може ученикът да достигне до тяхното място, до техните предели, му е необходимо да има възможности, които да го удостоят с тяхната реалност. Но преди да направи това, той трябва да има знание, т. е. трябва да е проникнал в тия области, където се таят скритите елементи, т. е. той трябва да ги владее, за да се представи като почетен, като образцов, като надежден, любвеобилен пред представителите на тия елементи, за да могат те да боравят с него, да могат да го кредитират и му отпуснат необходимите материали, с които той ще преустройва себе си.

Големи заложби. Те не са така временни, а са донесени от вековете. Те са вековни опитности на велики духове, на велики силни люде, които са обитавали земята и другите планета и съзвездия. Те са набрали такива опитности, такива ценни качества, които могат да послужат като материал за постройката на ученика.

Но за да може да влезе във връзка с тия сили, да може да бъде способен да отнесе тия богатства във своя дом, към своето светилище, към своя свят, към своя организъм, към своя обект, необходимо е изрядно достойнство. Не само достойнство, но той трябва да знае защо са дадени известни елементи, защо са допуснати известни явления в битието и във вселената. Толкова много вода има в океаните. От векове и векове, от хиляди и хиляди години стои тази вода там. Какъв е нейният смисъл? От векове и хилядолетия е животинският и растителният мир. Какво са придобили? Животните са пъплели по земята и се бивали унищожавани. Същото е и със земята, като се абстрахираме от другите планети. За тях ученикът още не знае. Но това което е пред неговите очи, което е пред неговия обсег на съзнание, на мисъл, той трябва да знае. Трябва да знае защо всичко е така сложено, защо всичко е така построено.

Защо е водата? Тя изпълнява много функция. Вие ги знаете. Знаете от какво е съставена, но когато се говори за нейната вечност, за нейното минало, настояще и бъдеще, в съзнанието на ученика трябва да проникне мисълта, че водата е украшение на земята. Бог е украсил земята с водата. И цялото растително царство е също украшение на земята. Цялото животинско царство е украшение на земята. Бог е украсил земята с водата, с растителния мир, е животинския мир, с огъня, с вятъра, с въздуха, с озона, етера и т. н.

Кому трябва това украшение? Украшението на картината на кого трябва? На художника. Той иска да я види хубаво украсена, изящна, чиста, хармонична. Така и Бог като художник, така е нарисувал тази картина - земята, така я е украсил, че когато я погледне, той е доволен от нея. Съществата може би не са доволни, водата може би не е доволна, огънят не е доволен, но всички те са краски по лицето на земята. Бог е доволен.

Ето как идваме до положението какви елементи трябва ученикът да знае, за да устрои себе си. Той ще вземе от онези елементи, които са украшение на земята, които Бог е поставил върху земята. Посредством тях и той ще стане едно прекрасно украшение на земята.

Но ще се запита: „Ако ученикът вземе от елементите на водата, какво ще внесе в себе си?“

Ще внесе мекота, Ако вземе от въздуха, какво ще внесе в себе си? Ще внесе подвижността. А от елементите на огъня? Ще внесе светлината. Ако вземе от елементите на етера, на озона, какво ще внесе в себе си? Ще внесе чистотата. Ако вземе от тия елементи на чистотата, какво е ще внесе в себе си? Ще внесе любовта. А ако вземе от елементите на върховния ум, какво ще внесе в себе си? Ще внесе върховната воля.

Ето, ученико, как ще се построиш като украшение пред Бога. Тогава ще бъдеш едно звено пред него, ще бъдеш едно завидно, богато, плодовито цвете, което да съдържа всички елементи на Началото.

От къде го взе Бог, че да го постави като украшение на земята?

Той го извади от своето сърце.

Ето как ученикът ще се добере до извора, до сърцето на всички елементи. Тогава ще претендира, че той е голям алхимик, защото владее качествата, действията, състоянията на всички елементи. Тогава елементите ще бъдат живи сили за него, защото са произлезли от един абсолютен свят, от едно Абсолютно сърце. В построяването на ученика е необходимо де присъстват елементи, излезли от глъбините на Божественото сърце.

Какво е това Божие сърце? Подобно на човешкото ли е? О, не. Има нещо подобно, но то е съвкупност от възможности, от явления, от начала. Не може ученикът да познае Бога, без да е познал ритъма на Божественото сърце, т. е. без да е изживял движенията на Божествената душа.

Когато поставяме ученика като украшение, ние имаме за задача да привикнем неговия ум, неговата мисъл, все повече и повече да се вглъбява в нещата, в явленията, в същините и в реалностите, които представляват Божественото украшение.

Украса. Тази дума вече е пословични. Да се украсим, да внесем елементите като същина в украшението на духовното тяло. Сега ученикът се украсява, облича се в хубави дрехи, слага си хубава шапка, хубави обувки, вратовръзка, но всичко това е украшение на физическото тяло, не на духовното тяло. Ние бихме казали дори: ученикът е още много беден духовно. Точно затова Школата има за задача да обогати ученика духовно, да го украси духовно. Всички усилия на възвишените същества са да могат да украсят ученика духовно, т. е. да стане неговото тяло светещо, блестящо, трептящо, идейно, реално. Ако ученикът това не направи, той ще украсява себе си отвън. Но идва един момент, когато го събличат и всичкото украшение става на тиня, на кал. Ето защо, той трябва сега да се украси от безсмъртните сили, от безсмъртните начала.

Какво отражение ще дадат тия безсмъртни начала при украсата на духовното тяло? Те ще дадат отражение и върху физическото тяло. И когато се говори за възкресение на физическото тяло, точно това се разбира - да има отражение на духовното тяло. Когато има отражение на духовното тяло, физическото тяло така се преобразява, че става дори независимо.

Но ще кажете: „Как може да стане независимо, когато е направено от груб материал, от плът?“

Така е, но когато тия елементи проникнат в него и преобразят цялото устройство на материята, на плътта, то по закон и физическото тяло става вече кристално, чисто, прекрасно, безсмъртно.

Но ако ученикът в тази епоха не може това да направи, защото се иска много идейна, съвършена работа, голямо изкуство, поне трябва да мисли върху тия неща, да създава един мислов мир около себе си за тия висши елементи. Когато се движи в този мислов мир и самата атмосфера около него става поносимо условие.

Ние говорим за дадени условия, но те няма да дойдат, ако ученикът не е работил. Неговата работа се състои в това да създава мислов ореол, мислова аура около себе си и те да бъдат светещи.

Тия състояния проникват само в дадени моменти. За да бъдат непреривни, за да бъдат реални, да бъдат вечни, трябва да преобладава един безсмъртен характер. Но положението на ученика не е отчаяно. Този безсмъртен характер той ще наследи, защото самото ученическо дело е да посвети себе си. А да се посветиш, значи да се обезсмъртиш. Ще се обезсмъртиш само тогава, когато твоето духовно тяло е украсено, т. е. когато твоето духовно тяло е съставено от материалите, от елементите на безсмъртните начала.

Така казано е много хубаво, прекрасно, но това да не е само хипотези, да не е само мечти, блянове?

За ученика нито е хипотези, нито е блянове, нито е мечти, нито е суета. Той е в процес на построяване, в процес на проникване. Следователно, изключени са хипотезите, предположенията или тайните. За него вече тайната, няма стойност.

Защо? Защото той знае, че тайната се крие в тия именно елементи на украсата. Състоянието на Духа, силата на съзнанието са винаги продукти, същини на тия елементи на украсата.

Къде ученикът може да се заблуди? Накъдето и да хвърли поглед, той все вижда безсмъртни начала, вижда безсмъртната красота, вижда красотата на другите планети, на другите слънца, на другите звезди. Най-после, той вижда красотата и върху себе си и толкова много се радва. Затова е необходимо той да дочака това състояние на непреривна радост. Докато не дойде това състояние той вечно ще бъде в борба и то в непосилна борба. А радостта подразбира преодоляване на трудностите в борбата.

Създавайте условия за повече радост. Да се радваш, че си открил един елемент от върховните начала. Да се радваш, че си едно украшение, че си една украса, една необходимост, която е поставена върху земята, за да проучиш нейната стойност, нейното значение, нейната необходимост.

Радостта е едно особено чувство, чувство на истина която знаеш, която познаваш. А последното постижение на ученика е именно проблемът за истината. Истината се украсява чрез мъдростта, чрез любовта, чрез правдата, през добродетелта. Открие ли истината, ученикът в вече напълно завършен, построен като същество, което притежава атрибутите на съвършенството. Истината определя ученика като върховните начала.

И тъй, за да могат да преобладават все по-висши трептения на жизненост в ученика и да бъде той едно прекрасно украшение, трябва да прииждат източниците на светлината, източниците на Духа, източниците на ума Господен.

Могат ли те да прииждат? Когато ще прииждат, те ще прииждат при онова прекрасно украсено същество, което има най-мекия блестящ поглед, което има най-чистата кристална мисъл, което има най-любвеобилните отношения. При него ще дойдат те.

Защо? Защото той е открил тайната и ги задържа не като тайна, а като оперираща сила. Понеже ученикът се чувства беден, необходимо му е да може да привлече повече сили, повече прииждащи духовни сили. И когато стане силен, той може вече да учи, да открива, да присъства в идеалното устройство както на себе си, така и на земята.

Ученико, нека те открият, нека те забележат навсякъде като украшение на земята. Знаеш ли колко Бог се радва, когато види земята така украсена. Понеже тя е негово тяло, Той иска тя да бъде така украсена, така прекрасна. Затова в древността големите пророци я нарекли невеста украсена.

Да, невеста е земята, която се е оженила за слънцето. Затова нейният възлюблен богато а надарява с ласки, с топлина и светлина.

И тъй, цялото богатство на земята е оставено да бъде пазено, да бъде овладявано от посвещаващия се ученик. Богатството на земята ще му помогне. То ще бъде като едно непреривно условие. Богатството на земята се състои от много представителни елементи, от много сили. Следователно, ученикът ще се ползва от тия представителни сили. Благодарение на Върховната вътрешна школа, ученикът се ползува именно от тия представителни силя. Те са, които му давят жизненост.

Те са, които събуждат в него един стремеж, един копнеж за наука, един копнеж да открие украсата. на земята. Тепърва неговата работа се състои в това да почне да открива красивите, идейните, Божествените, чистите явления по лицето на земята.

Така възпитан, така построен, къде ще живее ученикът? Ще живее при най-добрите възможности, при най-прекрасните условия. Но докато отиде до тия условия и състояния, той доста ще се изпотява, доста противоречия ще изживява.

Нека неговият поглед бъде едно озарение. Нека неговият поглед бъде едно проникване в нещата, в състоянията, в украшенията. Нека той вижда земята като една украсена душа. Тя диша, тя живее, тя се движи, тя говори, тя расте, развива се. Защо? Защото е украса на сърцето на Бога.

Какво е забележителното, същественото при развитието, при усъвършенстването на ученика на земята? Да не наруши, да не изцапа нито едно украшение на земята. Тук се иска майсторство, иска се поглед, прозрение, да не наруши нито една краска, защото е отговорен.

Спирайки се специално върху украсата, ние я причисляваме към ония върховни начала, които Духът господен е изнедрил от сърцето на Бога и е поляризирал цялата мислова система на Върховното начало.

Като казваме цялата, не подразбира Абсолютното, а подразбира проявлението на Бога, защото ученикът вече знае, че Бог има непроявена същина и проявена същина, т. е. Бог е едно равновесие между Абсолютното и проявеното. Следователно, ние се занимаваме с проявения Бог. А щом се занимаваме с него, трябва да разбираме неговите прояви. Те не могат да бъдат тъмни, грозни, нечисти, неидейни, нехармонични. Изключено е. Вие доста сте Го гледали през тъмно покривало. И понеже сте Го гледали така, сега ние вдигаме този воал и ви казваме как да го гледате. От вашето съсредоточение, от вашата способност, от вашата организация ще зависи как да го гледате, т. е. когато организирате духовното си тяло, ще бъдат организирани центрове на по-висши сили, които ще се проявят, защото цялото миросъздание е проява. Нищо не е съществено извън проявата. Всичко е проявление на Бога. Следователно, нека у вас се проявят тия възвишени сили, които имат качествата на Върховното начало.

И тъй, ученико, не забравяй за този полет. Не забравяй за този възход, за тази светлина. Теб ти предстои откритие, проникване, озарение, предстои ти съвършенство и пълно посвещение. Следователно, не се спирай да разрешаваш ония въпроси, които досега са те занимавали и които красят твоя външен физически мир, но се присъедини с изкуство да влезеш в областите, в царството на духовния мир - там да се обогатиш, там да прозреш и тогава ще откриеш великата истина за учителите, за мъдреците, за светиите,

А ти трябва да знаеш за тях, ти трябва да си украшение за тях. Стани едно такова украшение, за да бъдеш ценен, за да те пазят, за да те кредитират, да ти изпратят един наистина възвишен Божествен пратеник, който да те охранява. Тъй както . на земята учителят се грижи за своите ученици, както майката се грижи за своето дете, така и в духовния свят учителят се грижи за своя ученик, така и духовната майка - Божествената любов, се грижи да своите деца. Ученикът никога не е без майка, никога не е без баща, защото неговият баща е мировото проявление, а неговата майка е мировата любов.

Проявление и любов. Ако не би имало проявление, не би се отъждествила любовта. Ако не би имало проявление, не би станал светът, не би се устроило сътворението,

Имаме ли сътворение? Фактът си е факт, никой не може да го отрече, никой не може да се заблуди, че всичко това е един хаос, че всичко това не е организирано, че е случайно. За ученика съществува един върховен закон, който той познала и чрез него открива най-дълбоката тайна. А щом знае за тия начала, той вече владее магическите ключове и борави свободно, дейно в духовния мир.

Работата на ученика специално е духовния мир. Ако става въпрос ученикът да се устрои, то е да устрои себе си в духовния мир, да бъде едно богато духовно същество, което да бъде олицетворение на великите върховни начала.

У така, дълг е да залегне в мисълта, че ученикът трябва да бъде едно кристално, изящно богато украшение. И когато стане нужда де се изпратят посланици в някой събор или в някоя конференция, в някое съвещание, то нека ученикът бъде достоен като украшение да бъде предпочетен и изпратен, защото в бъдеще на земята има да се устройват такива духовни събори, конференции, духовни организации, на тях ще трябва да присъстват представители които наистина са украшение на земята.

Готви се, ученико за тия славни моменти, когато ще бъдеш назначен, когато ще бъдеш избран, ще бъдеш посочен да заминеш като представител на един такъв възвишен върховен събор.

Това не е утопия. Това е действителност, това е единствената действителност. Така Бог украсява земята, така Бог съсредоточава силите, така организира силите и създава едни богати, прекрасни оазиси по лицето на земята.

У тъй, благодарение на това началие и тук се създава един малък кристален оазис. Но като оазис, нека бъде извор пълноводен, бистър, чист. Като оазис, нека плодните дървета бъдат облагородени да родят плодове. Като оазис, земята нека бъде осеяна с цветен светлинен прах. Всичко да бъде в изящна чистота и красота. Така да се устрои този оазис, защото за него вече в небето знаят. Небето следи за този оазис. Има специални същества, които са делегирани да следят за него, да разчистват атмосферата, да пазят около оазиса да не проникне нечистота.

В небето знаят за оазиса, защото той е вече едно блестящо ядро и светлинните лъчи на това ядро достигат до пределите на висшите светове. Те възбуждат там атмосферата и големи учени - астрономи, астролози чувстват това движение, това давление, и записват във всемирната астрология, че на еди коя си планета някъде е устроен оазис, светлинно ядро, което има вече такава деятелност, че силите на ядрото достигат като радиовълни до висшите светове.

Ученико, помни тези неща. Не ги забравяй. Не се заблуждавай, че това може да бъде само така казано. О, не. Това е в програмата на Върховното ръководство. И тази програма ще бъде реализирана. Няма друго мнение. Тази хубаво украсена невеста ще бъде предпочетена, ще бъде посещавана, ще бъде ласкана, боготворена. Защо? Защото нейният жених е слънцето.

Макар и да ти говорим символично, ти разбираш нещата. Разбирай нещата така; твоята душа е земята, а твоят дух е слънцето.

Бъди душа и дух, за да бъдеш земя и слънце - земя украсена, слънце блестящо. Стреми се към това постижение. Ти ще постигнеш това, както ние казахме вече, посредством прииждане на повече светли сили. Една от гаранциите за прииждане на повече светли сили е именно този оазис, това светлинно ядро. По незнайни пътища за теб ние те свързахме с това ядро и те заселихме в този оазис. Сега не се чуди, не се стъписвай, но проблемът който има до разрешиш е, всеки ден да се вижда все по-кристална украса.

Понякога ученикът казва: „Какво представлявам?“ Той не знае какво представлява. Той не знае, че е украса на земята. Ако знаеше това, той никога не би се цапал, никога не бе се чернил, никога не би се затъмнявал. Напротив, винаги би се облъчвал, винаги би се акумулирал, винаги би се осветявал.

Как ще се осветява? Ние казахме: Духът е слънцето, душата е земята. Духът ще осветява, душата му ще ражда. Земята ще украсява, защото ако не би имало почва, не би имало условия за украса. Трябва да има платно, за да рисува художникът, за да украсява. Трябва да има почва, за да расте растителност. Не може без душа, не може без дух. Всички други теории са външна украса. Ние не ги отричаме. Те са на своето място, но са външна украса. Те са украса на плътния мир, а ученикът е украса в духовния свят. Той представлява една велика, възвишена Божествена мисъл, защото всички украси на земята са все от Божествени миели. По-рано ние казахме, че те са все ядра от организми на Духа, Това са все украси от естеството на Божия дух.

Както виждате, ние ви представяме Духа господен като естество. Ние не го излъчваме, т. е. ние не го делим от естеството. Ако бихме го отделили, ще станем като мечтателите, но казваме, че всички върховни начала, които са се проявили като украшение и като елементи, са дошли посредством поляризацията на естеството на Духа.

И тъй, ученико, имаш къде да стъпиш, понеже има естество. Има къде да полетиш, защото имаш безсмъртна субстанция, безсмъртни начала. Следователно, всички Божествени условия са дело за теб. Приеми това дело, т. е. възпроизведи в себе си това дело, за да бъдеш едно прекрасно украшение на земята.

Както виждаш, ние не те отделяме от замята, не те пращаме в гробищата, не те пращаме в друга планета или слънце, а те поставяме на почетно място като украса на земята. И когато Бог погледне отгоре, да види, че неговата земя е украсена и то с такъв род багри и цветя, че да се любува и да попадне в състояние на размишление. И той размишлява върху една такава украса - как е започнала, от къде е започнала, защо е започнала и какво ще стане.

Нима Бог не знае?

Когато Бог беше в Абсолютното, той беше абсолютно знание. Когато стана проява, той стана в процес на поляризация. А там където има поляризация, има проявление и Бог изучава всяко проявление. Той вижда естеството на Духа като възвишено проявление. Той се радва като децата. Най-чистата радост е радостта на детето. Ако искате да научите за радостта на Бога, учете се от детската радост. Тя е най-чиста, най-безкористна.

Защо се радва детето? Защото му купили някоя хубава дрешка.

Какво представлява дрешката за детето? Украса. То толкова много се радва, защото чувства, че трябва да се украси. Това е несъзнателно разбира се. А ученикът трябва да има този процес съзнателно да се украси, да се представи пред другите като една чиста, завършена красива форма. Формата тук вече има голямо значение. Формата е вече начало за формиране на образа,

Както виждате, всичко е реално съществено. Всичко си има свое начала. Следователно, разбирайте езика на тия върховни начала. Бъдете ли във връзка с тия върховни начала, вие ще бъдете вече завидна украса.

Бъдете украса. Когато се срещнем, наистина да ви видим ароматично украсени, чисти, уханни.

Ето, ние ви създаваме добри условия за прииждане на духовните възвишени сили. И когато в миналото засегнахме, защо се създаде това ядро, то е именно да се отбележи в небето, че на земята се е явило едно светлинно петно, а не тъмно, както сега се говори, че на слънцето са се явили тъмни петна. Напротив, на земята се е явило едно светещо ядро. Разберете това.

Нека тази идея дълбоко да залегне в душата ви и да бъде осъзната от вас. Ние не искаме да ви делим от другите и не искаме и вие да се делите от тях. Те всички са добри. Те вървят по пътя на еволюцията. Когато и да е, те ще стигнат до светещото ядро, т. е. техния път е именно към светещото ядро, но вас ви понесоха с колесница. Ако и вие вървяхте с километрите на времето, и вие бихте вървели така.

Но как стана това? Оставете. То не е много важно. Важно е, че вие сте вече в едно централно ядро, което дава вече своите резултати. Някои по-чутки души ще употребят своето обоняние, своето зрение, да могат да надзърнат някак. Те чувстват, че има нещо по земята, но къде, чрез кого и как? Ще бъде ли незабелязано ядрото? Не може да не бъде незабелязано. Колкото и да го укривате, не може да не бъде забелязано, но върховните сили имат задачата да не бъде разкрит неговия смисъл неговото съдържание и цел. Ще дойде време, когато ще бъдат разяснени тия причини, ще се отвори вратата и прозорците за влизане в ядрото.

И тъй, нашата тема беше да ви обърнем сериозно внимание, да се събудят у вас тия естетични чувства, които ще ви помогнат да бъдете вече една богата кристална украса.

За красивите неща малко се говори, защото те сами за себе си говорят. За светлинните неща малко се говори, защото те сами за себе си говорят. За хармоничните неща малко се говори, защото те сами за себе си говорят.

Да, говорете. Тъмнината да се преобърне на светлина, злото в добро, нечистотата в чистота, безлюбието в любов, неправдата в правда, неверието във вяра.

Това са все импулси, все прииждащи сили, които ще дадат възможност да прииждат богати духовни сили, сили от възвишените духовни светове. Ученикът трябва да борави със средствата на възвишените светове. Ако той не борави с тия средства, непременно ще борави с външните средства на физическия свят, защото никое същество не е в покой. Всичко е в движение. Следователно, ако вярваш във възвишените сили, ти си свободен от нисшите сили. Ако вярваш в светлите сили, ти си свободен от нисшите сили. Ако вярваш в разумните сили, няма да робуваш на глупавите сили.

Нека този дух на пълно въплъщение, на чистото, красивото завладее вашето сърце, вашият ум и вашата воля, за да може да богатее вашето съзнание, т. е. да пресъздадете себе си като една богата градина, която да дава добри плодове.

И тъй, подобрете Божествената украса, подобрете Божественото проявление, подобрете Божественото присъствие, Божествените дела и Божествените явления, за да може да расте вашето сърце, да се разширява и стане голямо, голямо, за да може повече сили на украса да присъстват в него.

Така да бъде.

Варна, 17.8.1956 год.