17. Върховната способност

[Ани]

ВЪРХОВНАТА СПОСОБНОСТ

За да могат да се владеят върховните възможности, върховните начала, изобщо върховните неща, необходима е върховна способност.

Какво състояние е изобщо върховната способност в ученика? Директива ли е? Ако е директива, кой я представлява като такава? Това е скрита страна в живота на ученика. Той чувства известни импулси, чувства известно движение, известен напор на енергии, които някога се проявяват като строги, брутални сили или като качества, таланти и способности.

Все пак ученикът не знае за техните конструктори, т. е. за тяхната първична организация,

Защо не знае? Защото не още върховно композиран, не е още върховно организиран. За да бъде върховно организиран, върховно композиран, трябва над него да е била Върховната майсторска ръка, върховото майсторско давление, върховния. ритъм, върховната разумност, т. е. целият върховен разумен свят, пелият върховен миров свят, с всички замисли, с "ялото Божествено мирово изкуство.

За да има тази върховна способност, ученикът трябва да е намерил нейния извор, нейния обект, т. е. да е намерил нейния съвършен образ. Без образи ученикът още не може да си представи живота на състоянието. Образът е, който дава олицетворение на висшите състояния.

Колкото образът е по-добре устроен, колкото повече преобладават линиите на висшата композиция на Духа, толкова повече този образ дава пълна идея за Божественото състояние. Следователно, за да името върховната способност, необходимо е да владеете ония върховни строителни системи на Духа, които ще ви поставят на снова място, на онова поле, в онова състояние, за да се самоосъзнаете като сложни оперативни върховни сили.

Върховната вътрешна способност е, която може да открие композицията на пълното съсредоточение, на пълното самообладание, на пълното самочувствие. Всички тия композиции в ученика стават една върховна способност.

Защо е необходимо да има способност? За да може да открие върховните устои, т. е. върховните начала във всяко начало поле, във всяка област, във всяко състояние. Върховната вътрешна способност представлява най-съвършения идеен свят. Чрез тази способност ученикът представлява вече едно свое възвишено минало, една своя богата особа, една богата система, било тя волева, интелектуална, волева, сърдечна, мистична или космична.

За да може да се представи като една такава система, той трябва да има една сила, която да го представи като такъв. Това именно е върховната вътрешна способност. Само способният ученик може да говори за нещата. Само способният ученик може да говори за проникване, за посвещение, за върховни композиции. Само способният ученик може па се представи в пълния свят на безмълвието. Следователно, колкото повече овладява способностите на Божествения дух, толкова повече у него са създава една богата, една стабилна, една проницателна система на способност.

Защо проницателна? Тогава ученикът развива едни вътрешни органи, органи на виждане. Тогава той не казва, че има само двойници - два крака, две ръце, две уши, две ноздри. Сега всичко в ученика е двойно, а то трябва да мине от двойното, към единното, абсолютното, мировото.

Но ще кажете. „Двойното не е ли по-съвършено от единното? Защо трябва да мине към единното?“ Единното е върховно състояние, а двойното е поляризиране, трансформиране.

Но, нали трябва да се изживее този пролее?

Трябва да се изживее, но когато се говори за върховни състояния, т. е. за върховна способност, ученикът трябва да бъде над всички неща, т. е. той трябва да присъства над всички състояния на поляризирането на Духа, във всички състояния на пълното и съвършено развитие на човешката душа,

Развива ли се човешката душа? Да. Тя възстановява първичните начала в себе си, първичните идеи на Божествения дух. Единствено душата е, която може да се препоръча пред мировото съзнание като върховна способност. Тя е способна.

Защо? Защото по естество тя е способност, по вещество жизненост. А щом е жизненост, тя е богата среда за проява на върховните способности. Следователно, за да прояви ученикът своите върховни способности, той ще намери среда в полето на душата. Само в полето на душата може да работи съзнанието. Извън това поле съзнанието няма тази чуткост, този усет. Душата е такава еманация, такъв трепет, такова съчетание, че и най-малкото движение на Божия дух се отразява върху нея. Ако има нещо ценно, любимо, прекрасно, красиво, идейно за Божествения дух, то е именно човешката душа. Прекрасната възлюблена на човешкия дух това е човешката душа. Той се приближава към нея, той й се представя, дава й обещание, разкрива й светове, открива й пътя, за да може да прелети от полето на състоянието, към полето на Абсолютното, защото в края на краищата трябва да се стигне до Абсолютното.

Това е върховната истина, Оттам е започнало сътворението. Ако не беше съкровищницата на Абсолютното, нямаше откъде да се вземат върховните елементи, които да се приложат като фактори в сътворението. Трябва да има по начало абсолютна чистота, абсолютна светлина. Съкровищницата на тия атрибути се намира в Абсолютното.

За да може да се схване тази голяма. необятна идея за Абсолютното, ученикът трябва да притежава върховна вътрешна способност. Способността е дело на Божия дух, който е оперативния план в душата на ученика. Той създава тази планова идейна система, защото по начало казахме, че Духът е планова сила. Тя проявява Абсолютното в прекрасен образ, образът на девствеността, образът на чистотата.

За да има ученикът представа за девствеността, т. е. в чистотата, той трябва да има абсолютна способност. Само чрез върховната способност той може да проникне до тайнствените концепции, до тайнствените организации и организации на тия абсолютни сили. По тях той ще определя до каква степен ще си послужи с мерките, за да може да се домогне до абсолютните начала в сътворението.

Все пак, най-близките перспективи, най-близките постижения за върховния, за системния ученик е сътворението. Този обект е най-съблазнителен за него, защото в сътворението вземат участие върховни сили, сили на върховни композиции, сили на върховно строителство. Върховното устройство определя върховната способност.

Колкото повече устройството има композиция на върховност, толкова повече и способността е способна да намери Началото и да открие способността на всяка действаща сила в сътворението.

Как мисли ученикът, кои сили са въплътени, кои сили са в състава на първичното сътворение? Много интересно е кои сили са в съставя на сътворението. Това са действащи сили, а не хипотеза. Не е измислица, че това е някаква си материя и при нейното устройство и усъвършенстване са се явили някакви си организирани сили и се е създало сътворението. великото сътворение е замислено от неговия велик, върховен архитект, че може без майстори и архитекти да се създаде някакво явление. Зависи какво е по същина, по съвършенство дадено явление. В по-нисшите явление вземат участие по-нисши майстори. За по-висшите явления вземат участие по-съвършени майстори. Тези майстори се проектират и в обикновения живот. Съвременните майстори ще вземат участие във философията, в мистериите, т. е. тези майстори ще направят в достояние върховните планове на сътворението. Те се пазят в тайна. Станала е голяма борба, дали тия планове да станат в достояние или да се държат в тайна.

Тези именно майстори на мистериите са станали причина да се изявят някои планове. И когато се говори за план господен, ние разбираме най-съвършената способност на Божия дух, който се е вживял, който е затрептял като една върховна енергия в сътворението. Следователно, колкото повече ученикът устройва себе си и придобива тази върховна способност, толкова нещата му стават по-ясни, толкова по-лесно ще може да се вживее в тия върховни начела.

Изкуството е там, как ученикът да заживее с тях. Нали той трябва да ся познава. А за да ги познава, необходимо е способност. Във върховното сътворение няма неспособни сили. Изключено е това. Ако там имаше неспособна сили, те биха нарушили правилата на Божествения план. Следователно, ученикът трябва да притежава тази способност.

Колкото повече жизненост, енергия, светлина и Дух е вложено в тази духовна способност, толкова повече по естество, по същина, по състояние тя придобива един най-съвършен образ - образ на Божествено начало.

Все пак ученикът го блазни Първичното Божествено начало. Той нищо не знае за него и затова се явява въпросът, дали от нищо е станало нещо или кое е в основата на това начало, за да стане нещо.

Този проблем не е във възможностите на ученика. Колкото и да апелира за него, колкото и да го търси, той не е в състояние да го открие. Има една неизвестност, при която ученикът губи всяко съзнание, всяка деятелност, всяка способност, т. е. той абсолютно се въплъщава в една такава омая, че идва до положение да каже: „Бог а абсолютна неизвестност.“

Наистина, че има нещо неизвестно, нещо възвишено, абсолютно, неоткрито, има, но то е абсолютно състояние. Там всички неща стават единни, имат едно лице, едно око, една ноздра, един слухов апарат. Всичко е единично, абсолютно, което съдържа зародиша на всичко.

Независимо от тази невъзможност да се проникне е в тази Абсолютност, чрез своята вътрешна духовна способност ученикът може да разбира по върховен път, по пътя на Абсолютното, да схване началния ритъм на върховното проявление.

Този ритъм той ще схване все пак със своята способност. Ако не е имал тази способност, ритъмът за него ще бъде може би само тон, може и движение, енергия, светлина, Дух,

Колкото повече се изкачва в степенуването, толкова повече тон ще знае какво е начало на Духа. Началото на душата, защото когато размишляваме, идваме до е най-високата точка и казваме: това е Божествен дух, това е Божествена душа, това е Божествено състояние и спираме. Отдаваме всичко на Божествения дух - той е началото на сътворението, той е началото на явленията, началото на развитието, началото на еволюцията и посвещението. Но, размишляваме и отиваме по-високо: защо той да бъде начало? Дали зад това начало няма друго начало?

За да може да се открие истината - имат ли нещата начало или от само себе си произлизат, от само себе си са се проявили, ще знаете: щом са неща, щом са се проявили, те имат свой източник. Следователно, и Духът си има свой източник, но за този Източник, няма още образ, не може да му се даде име или няма такава азбука, от която да му се състави име.

Защо няма? Защото човешкото съзнание е още много бедно, т. е. човешкият дух е още нисък по еволюция. А това което е ниско по еволюция, не може да притежава една абсолютна способност.

Така поставяйки въпроса за началото на Духа, за произхода на духа, ние що търсим причините, т. е. Извора, Бащата, Началото на Божия дух.

Но ще се каже: „Наша работа ли е да разсъждаваме за абсолютната строителна система на Божествения дух.“

Да, наша и ваша работа е да познаете себе си, т. е. да познаете момента от кога функционирате като съграждаща сила в сътворението.

Трябва да знаете за себе си. Вие още не се познавате като такава действаща сила в сътворението. Вие вземате участие в сътворението, създавате известни поколения, изучавате известни явления.

Това е ключ, това е наука, това е градация, откритие, изкуство, но защо правите това, вие не знаете. Вие се примирявате с мисълта, че изпълнявате един природен закон, че сте деца на природата и изпълнявате нейните закони.

Добре е това, но всяка една наука, всяко едно изкуство има предели. Колкото повече се усъвършенства ученикът, толкова повече той търси нови предели, няма да кажем области, но нови предели, т. е. той търси нова преднина, защото в него Духът е в едно такова състояние, че той се стреми да премине и най-високите, и най-далечните, и най-необятните предели.

Материя ли а човешкият дух, която се стремя ла мине пределите на най-жизненото, на най-върховното по мисъл, по чувства, по идеи? Духът не е материя. Материята е нисшата валенция в координацията на Духа, а ученикът борави с висши валенции на Духа, с висши възможности, с висши представителства. Следователно, и в най-занимателната система на мисълта на ученика е да достигне до състоянието на началото на нещата, т. е. да се композира в началото на духовната дейност, в дейността на Божествения дух.

Можем ли да знаем за тази абсолютна неопитност?

Щом съществува, може. Че съществува, е факт неоспорим. Никой не може да се произнесе, че не съществува. Ако каже, той ще бъде най-големия профан, най-големия невежа. Ученикът с вътрешната върховна способност признава всяка възможност в Абсолютното, такива възможности, които не могат да се открият с обикновени, уреди, с обикновени чувства и способности. Те са толкова леки, толкова прозрачни, толкова девствени и чисти същини, за които ученикът още няма способности. Тепърва се говори за върховна вътрешна способност. Тази върховна вътрешна способност е, която може да проведе плановата система, плановата композирана система на Божественото устройство, на Божествения замисъл.

За да може да се издигнат като една богата система знанието, върховното постижение, върховните предели и върховните срази, се иска богата способност. Чрез тази богата система ученикът ще просвети себе си в началния план, в началното сътворение, в началния промисъл на Абсолютния, на Вечния, на Безкрайния, Безграничния. Това той ще знае. Това той ще може. Това той ще работи.

Ето една прекрасна работа за духовните сили, за умствените сили, за сърдечните сили в ученика - да съчетае и композира тази способност в себе си, че да няма невежествени неща, които биха го потискали, които биха го измъчвали и ограничавал и, които биха му създали състояние на глад, на жажда, на немотия.

Способният ученик никога не гладува, никога не изпитва жажда. Той всякога е облечен, взема участие във всяка идейна работа. Идейният свят е негов свят.

Той не може да не участва в него. Когато и да го потърсят, ще го намерят на работа в идейния свят. От работата му в идейния свят ще зависи и неговата върховна вътрешна способност.

Способността е необходима. Чрез нея ученикът ще научи за най-големите тайни, за най-големите неизвестности, които проникват като осияние в неговия дух и в неговото съзнание.

Има неща, които той долавя по вътрешен път, но няма критерий, чрез който да им даде образ, подобие и състояние. По пътя на върховното размишление ученикът достига до до върховната способност и всички неща му се прожектират като на филмова лента.

Че те съществуват в незнайното, в неоткритото, съществуват, но това не значи, че вечно ще съществуват в незнайното и неоткритото. Тепърва на човешкия дух се дава правото да навлезе в незнайното, в неоткритото, да може да даде по-голяма възможност на човешкото съществувание, да се осмисли човешкото съществувание, да се даде идея и път в човешкото съществувание.

Че съществуваш, е факт. Щом в факт, ти по начало си съществен, никога не можеш да се загубиш, защото няма къде да те сложат, няма скрито място. Че има Абсолютност, има, но в тази Абсолютност не можеш да се загубиш, защото тя ще те проведе в общия план като действаща сила. Абсолютността не може да се търпи. Тя сама в по себе си не може да се търпи. Тя се проявява в действащи сили, а тия сили провеждат композицията на сътворението. Следователно, тази мисъл е много страшна.

Да. Абсолютността не може да се търпи. И благодарение, че не може да се търпи е излязла от своето състояние и се е проявила като сътворение. Няма друг начин, няма друг път за разрешение на нещата.

Като казахме, че Абсолютността не може да се търпя, ние разбираме, че тя е такава трептяща жизнена сила, че не може да не бъде проявена. Тя не може да се търпи в смисъл в едноличие, в явления, в образи или подобия. Следователно, богати сфери, богати полета и области предстои на ученика да премине, за да може от последствията на нещата да научи за причините, от явленията да научи за състоянието или Абсолютността, защото всяко едно Божествено явление по начало е абсолютно в чистота, абсолютно в девственост, абсолютно и в проява.

Кога не е абсолютно? Когато минава полетата, сферите, областите, времето, пространството, когато се поляризира, т. е. когато се ражда и преражда, когато се трансформира, за да може да направи в достояние абсолютното.

Тук е изкуството на ученика - във всяко едно явление и проява да търси абсолютното. Във всяко едно явление или във всяка една проява има оттенък на Абсолютното, или среда, където проличава абсолютното. Вземете едно цвете. В него проличава Абсолютното. Колкото и да го пресаждате, то съдържа в себе си Абсолютното. Присадката е чуждо явление за растението. В основата си дадено растение съдържа цяла абсолютност. Така и и с минералите, и с животните, и с човека. В човешкия свят има много изкуствени присадки. И в животинския сеят има много изкуствен и присадки. В растителния и минералния свят са по-малко.

Тепърва човек иска да изопачи растителния свят с известни присадки. С това той иска да каже, че по естество не е единен, че неговите възможности не са единни по начало. Следователно, той няма единен върховен промисъл. Така се явява мисълта за материализма. Материалистите казват: „Ето, ние изменихме началото на нещата.“ Но ученикът ще знае, че колкото и да се изопачават нещата, във всяко едно явление има абсолютност, която никоя сила не може да изменя. Единствено ученикът е, който може да използува това Абсолютно в себе си, за да обогати своята вътрешна върховна способност.

Ето как трябва той да гледа на нещата. Навсякъде трябва да прозира Абсолютността - абсолютната чистота, абсолютната девственост на нещата. Това е неговия нов свят. Той е богат духовен свят. Там нещата са вече строго определени по линия, по пространство, по време, по състояние и вечност. Там няма объркани, присадени неща.

Защо човечеството страда? Защо воюва? Защото е нарушило реда - порядъка на Божествения дух, защото човечеството е внесло присадки в девствеността, в чистотата, в асолютността на нещата. Докато не се коригира, то вечно ще воюва, вечно ще страда.

Как ще дойде коригирането? Посредством кои сили и способности ще дойде то? Посредством вътрешната върховна способност.

Как ще дойде човечеството до това осъзнаване? Чрез страданията, чрез последствията на дадените причини. Има причинен свят. Човек е изопачил този причинен свят. Понеже изопачи причинния свят, роди се и по-следствения свят. Последственият свят е, който мъчи хората. Той е, който причинява войните, грехопадането в човека.

Защо се допусна този последствен свят? Не можеше ли да остане само причинния свят, който по начало е оперативен - създава причини и се явяват явления? Защо трябваше да има последствия?

Не може без последствия. Естеството на на родилния Дух е такова, че трябва да има последствия. Последствията са, които могат да дадат импулса на Човешката душа да се върне в света на причините и оттам - в света на сътворението. Причинният свят и света на сътворението са идентични, имат нещо общо помежду си, но са в известни степени. Те са в градация на степени, но за да разбираме нещата, да знаем за техните последствия, необходимо е да усъвършенстваме естеството в себе си, т. е. цялото естество да стане върховна способност, да няма нисше естество в ученика. Всички клетки, всички тъкани, всички системи в него трябва да станат способност. Да не надценява нито един орган. Всеки орган е така математически поставен в него, така е координиран, че той извършва правилни функции, които нямат последствия. Ето една богата подготовка, за да се създаде една вътрешна върховна способност.

Ученико, бъди върховна способност, за да можеш да работиш с върховните сили, да работиш с върховните планове, с върховното строителство.

Бъди способен, за да те нарекат архитект в сътворението, мислеща способна сила, която знае тайните секрети на Божествения план,

Бъди способен, за да не останеш невежа и да кажеш: „Нищо не зная. Всичка е в неизвестност, в тъмнина. Всичко е така устроено, че аз не мога да го разбирам.“

Всички неща са така устроени и така нагодени, че да може ученикът чрез своята вътрешна върховна способност да ги открие напълно.

Тава е радостното, това е щастливото, това е гениалното, това е върховното за ученика - чрез вътрешната върховна способност да може да познава, да открива мислите на Бога, възможностите на Бога. Това е син на Бога, който знае всичко, който знае в същност какво представлява неговия Баща.

Когато ви се говори за върховни начала, за тия върховни състояния, за тази върховна композиция, за това върховно строителство, за този върховен план, за тази мислеща способност, за това Абсолютно начало и за върховното проявление на Божествения дух, ние имаме за задача да се обогати вашия ум с върховно размишление, защото само по пътя на върховото размишление ученикът ще владее гениалните, абсолютните, девствените, чистите същини на началната вътрешна композиция.

Чрез вътрешната върховна способност ученикът лесно ще провежда своите духовни, лесно ще ги композира в една стройна, върховна система. Чрез самообладанието ще може да помогне на тази способност. Тогава ще имаме вече едно богато състояние. Колкото и да искате да разрешите въпросите в процесите, няма да успеете. Светът на процесите е присадка. Той е присаден. Там стават много комбинации, много пертурбации и ученикът ще се обърка.

Но ще кажете: „Нали и тях той трябва да знае?“

Той може да ги знае, когато придобие вече състоянието на абсолютната възможност или състоянието на върховната способност.

Какво в същност представляват Божествените сили? Абсолютни способности. Ако не бяха способности, не биха се създали композирани ядра - слънчеви или планетни. Нищо не би се създало. Благодарение на тия върховни способности, вселената е един необятен, богат мир. Тя е необятна система.

Има ли същества по другите планети, в другите слънчеви ядра, които мислят така? Има ли същества, които си задават въпроса какъв е произхода, какво е началото на Божия дух?

Има такива същества. Ние ви представяме техните мисли, ние ви правим в достояние техните стремежи и желания, защото ние вземаме и предаваме. Казано е, че нищо във вселената, в природата не е ново. Всичко е предвидено. И действително, голям Майстор е този, който всичко е предвидил. Благодарение на това голямо майсторство вселената е така стройна, така загадъчна, така чудновата.

Но за да се опита това състояние, трябва способност. Чрез тази върховна способност и вдъхновения на мисълта ученикът ще може да посещава както планетите, така и слънчевите ядра. Няма да му пречи неговото физическо тяло. Той ще се излъчва по закона на върховната способност и ще може да пропътува от една планета в друга. Тогава именно той ще бъде истинския астролог. Сега астролозите правят известни съчетания, известни изчисления, известни комбинация, но все има нещо неизвестно, нещо неизяснено. Колкото и да познаваш влиянията на дадена планета, на даден зодиак, все има нещо неизвестно. Това е абсолютната девственост в явления.

Кога ученикът ще открие тия неизвестности? Когато придобие абсолютна девствена способност. Тогава ще знае за влиянието на известни планети, ще знае какви са трептенията, какви са цветовете на тия трептящи лъчи, какво съдържат те, какви елементи, какви способности, какви заложби, каква девственост и чистота имат те и оттам ще съди за влиянията на планетата Земя, и за дадено човешко същество.

Много е важно какви са цветовете, какви са влиянията на известни лъчи, които проникват по астрологическа градация в съществата на земята.

Трябва да се знаят тия неща. Трябва да бъдеш голям геолог, биолог, естественик, химик, математик, астроном и т. н., за да познаваш действащите сили във всеки един лъч, който се излъчва в дадена планета и действа със своите влияния върху съществата на земята.

Да знае началото на нещата, това е истински астролог, а не да прави комбинации, съчетания, изчисления, да употребява висшата математика, дано някак си долови някои истини по отношение действащите лъчи като влиятелни сили върху съществата на земята.

За да бъде такъв астролог, ученикът трябва да има изработена тази вътрешна върховна способност. Само чрез способността могат да се отпечатат дадени явления. Как ще стане астролог, като няма тази способност да отпечатва тия явления? Не може. Посредством тази вътрешна върховна способност ученикът ще може да пътува из планетите, да обходи планетите, да се научи от жителите, от учените същества, от големите астролози на тези планети, защото те най-добре възприемат и чувстват влиянията на неизвестните по тон и цвят лъчи и най-добре могат да осведомят този присъстващ астролог на дадената планета. Тогава той ще вземе, ще донесе и ще проведе.

Как ще стане това? По пътя на излъчването, по пътя на вселяването, на интуицията или по пътя на прераждането?

Ученико, имаш ли една върховна Божествена възможност, то ще стане по пътя на твоята деятелност, на твоята върховна способност да се излъчиш само за даден миг и да отидеш на дадена планета с целия си колектив, с всичките си духовни сили. Когато отидеш, всички тия сили ще се пуснат, за да можеш напълно и бързо да проучиш системния живот на дадена планета, напълно да усвоиш влиятелните сили върху нея или влиятелните сили които те изучават, защото всяка една планета е богата духовна система, всяка една планета е населена с духовни същества, т. е. с духове.

Как ученикът ще се разговаря с тия духове? С какъв език ще си послужи, за да може да изучи тяхната научна образователна система, как те провеждат нещата, как ги разбират, как ги долавят от далечното пространство? Как съществата от дадена планета или от слънчевото ядро разбират и знаят за началото на Божествения дух, за естеството на същините на Духа? Как те провеждат една просветна система по отношение усъвършенстването на известни духове, които населяват тази планета?

Ученикът ще трябва да намери техните геолози, техните естествоизпитатели, за да научи за естеството на салата планета, за силите които действат, за да я държат в равновесие по отношение другите планети в пространството. Там има известни разумни върховни сили, които дирижират в такт и хармония движението на планетите. Следователно, за да бъдеш голям композитор, трябва да посетиш тия върховни академии, тия върховни университети, тия светилища и съзнателно да проучиш нещата. Не да ги долавяш по някакво хрумване или както се казва по някаква случайност, но лично да се срещнеш с известни учени на дадена планета.

Но ще кажеш: „Когато напуснем земята, може и ще се заселим на някоя планета и тогава ще я изучаваме.“

Това е система на процеси. Ученикът на Върховната вътрешна школа е извън процесите. Той е в света на възможностите, в света на върховната способност. Следователно, чрез върховната способност той ще знае за положителните състояния, в неизвестните полета.

Не е нужно много време да се устройват известни превозни средства, за да се достигне до известна планета.

Защо? Ако отидете със своя обикновен ум, със своето обикновено съзнание, със своето физическо тяло и способности, ти ще разглеждаш дадена планета както се разглежда тук на земята. Ще знаеш за нейната физика, за нейната структура, за нейната научна система, но няма да знаеш за върховната чиста девственост, за Върховното присъствие, за Върховното начало. Съществата от другите планети зависят от това, до колко върховното ръководство се е занимало с тях, за да могат те да бъдат богати по мисъл, по чувство и по деятелност. Има същества на някои планети много по-нискостоящи от тези на планетата Земя. Има области в тъй нареченото още дивашко състояние, които едвам са минали прехода от животинското в човешкото царство. Интересно е ученикът де. можа да се запознае с един такъв процес на преминаване от една степен в друга.

Дали ще има време ученикът да се занимае с всяка една планета? Не е ли по-хубаво да се запознае със съществата на слънчевите ядра? Там съществата са с по-висша култура, от по-висша степен, с върховна способност. Всяка една върховна способност знае за върховните начала, знае и за нисшите начала. Защо? Защото тя е способност на проникване във всички явления.

Като казваме проникване да не би да се разбере, че щом се проникне, там става едно ограничение и може да стане отклонение? Не. При върховно проникване силите са вече влияние на земята. Те влияят и върху човешкото царство, и върху животинското, и върху растителното, и върху минералното. Благодарение на тяхното влияние животът е прогресивен, системен горе долу, производителен, красив.

И тъй, добре е да развиете способността на едно слънчево същество, чрез която да бъдете вече един проникващ лъч в другите планети и то съзнателно - да присъствате със свръхсъзнанието си, за да можете да се запознаете със сложната композиция на съществата на дадена планета.

Може ли да стане това? Винаги се задава този въпрос. Може. Нищо не може да спъне ученика на вътрешния прогрес, на вътрешната способност. Той е най-деловата сила по лицето на земята. Така го познават от другите светове делова, волева сила, която има известна задача. Задачата е наново да се срещне с Абсолютното, девствено и чисто начало -  като девствено начало, като чисто начало ученикът няма препятствия да пътува свободно из пространството и да владее времето. Щом владее времето и свободно пътува из пространството, той не си служи вече нито с времето, нито с пространството, но заживява във върховното състояние.

И тъй, бъдещето е славно, бъдещето е велико, бъдещето е красиво за този ученик, който е изработил в себе ни способността да размишлява, да вижда, да прониква.

Ученико, това са все възможности за теб. Недей ги отрича. Твоят Бог е най-богат Бог. Бог на всемирните възможности.

Обичай този Бог. Той е богат и ще те надари със свръхестествени способности, за да не се спъваш в естеството, във формата, в образа, но да бъдеш свръх по съзнание.

Когато прилагаме тази програма на Върховното ръководство, ние имаме за задача да се подготви ученикът, да му се дадат инструкции, да му се дадат задачи, за да упражни своето естество, своето схващане, своето състояние, т. е. да го преобрази в една върховна способност. А. щом получи тази върховна способност, то и върховното ръководство ще има пълно доверие да му повери някои от абсолютните тайни - тайната за живота, тайната за душата, тайната за Духа, тайната за Началото и тайната за Абсолютното.

Една от най-трудните задачи, която се е задавала на учениците от миналите езотерични школи е била да преобърне един тъмен елемент в светлинен. Затова учениците са се подготвяли специално в науката алхимия - от простото желязо да направят злато, от простия камък да направят диамант, бисер.

Дадоха се на някои ученици способности, но те злоупотребиха, така както и някои от адептите. Дойдоха на земята, но останаха там. Създадоха си семейства и заживяха като обикновени хора. Така и тия ученици от езотеричните школи, като създадоха от нисшите елементи, от бедните елементи висши композиции, като злато и др. те се поласкаха, съблазниха се и станаха знатни представители, т. е. големи богаташи. Тогава им се отне тази способност и тези ученици пропаднаха.

Никога ученикът не трябва да използува духовните сили за користни цели. Той трябва да се подготви по този въпрос, да владее тази върховна способност. Щом владее тази върховна способност, никога няма да остане в нужда, защото всякога може да повика известни сили, които ще му помогнат в нуждите. Ако от злато има нужда, злато ще му дадат. Ако от сребро има нужда, сребро ще му дадат. Ако от скъпоценни камъни има нужда, скъпоценни камъни ще му дадат. Но когато ученикът е в процес на проучване - да преобръща елементите, той няма да се ползува от резултатите. Резултатите са право на учебния процес, на процеса на веществото. Той получава само подготовката, само способността, обогатява се с качества, става системен, прозорлив, умен, идеен. Ето защо. Върховното ръководство работи по други пътища - посредством словото, посредством влиянието, посредством проникването, за да разшири съзнанието на ученика, да се осъзнае като една хармонична сила, която да не нарушава хармонията. Използуват ли се духовните богатства за лични цели, нарушава се хармонията. Затова Духът сега е по-предпазлив, по-осторожен. Не че тогава Духът не е бил умен, но той е направил жертва. Жертвите вече не са богоугодни сега.

Вие се интересувате сега каква ще бъде новата година. Новата година за света е черна, но за окултните ученици, новата година е благодатна. Годината се определя. Известно време от еди кога си, до еди кога си представлява година. Това е човешка година. Човек така е открил за времето на движението на планетите по отношение на слънцето. Той е открил известни фази и определя времето в месеци. Значи, месечината е, която дава фазите за времето.

Това е месечна година. Не е още слънчева година. Не е още абсолютната година. Слънчевата година е абсолютна в себе си. Месечната година не е абсолютна, затова в тази година стават много събития. Това се дължи и на влиянието на месечината върху земята. Зависи какво е съвпадението със силите на луната, които се отразяват върху земята. Нали окултният ученик или астрологът трябва да се справи със съчетанията на силите върху луната и оттам да прави своите заключения какви ще бъдат действията върху земята.

Астролозите са изчислили, че сега върху земята е зодията Водолей. Какво значи това Водолей? Значи, лее се нещо, дава се нещо. Следователно, щом се дава, е добре. Щом се взема, е лошо. Оттам казваме: Щом е Водолей, ще бъде добре. Щом не е Водолей, ще бъде лошо. Водолей дава, но земята взема.

Защо? Защото земята е като ония ученици от езотеричните школи, които преобърнаха елементите и станаха богаташи. Земята иска да стане богаташ, затова съществата по нея воюват. Те воюват за богатството на Водолей. Всеки казва: „Аз ще взема повече да стана по-голям, по-властен, да имам по-големи привилегии.“

Но това не разрешава въпроса. Кое е важното за окултния ученик? Да използува присъствието на Върховното ръководство.

Друго какво ще става? Другото ще стане върху ония същества, които използуват влиянията за свои лични цели.

Сега ученикът се интересува дали ще има някакви си събития, някакви си военни действия, дали ще действат атомните оръжия и т. н. На земята винаги е имало война. Тя не е спирала. Докато има егоистични сили, ще има и война.

Какво ще донесе, тази година? Ние ще се ограничим. Да кажеш: „Де бъде плодовита.“ Ще има относително добро плодородие, толкова, колкото съществата заслужават. Ни повече, ни по-малко. Би могло да има повече. Но повече ще има само при върховна способност.

Но ще кажете: „Няма ли и ние да страдаме заедно с другите?“ Щом сте се прикачили към тяхната опашка, ще носите последствията. Ако имате способност, ще се освободите от последствията. Сега Духът набляга да бъдете проницателни, гениални в своето устройство, да се освободите от тази злокобна опашка. Няма да кажем на звяра, на дявола, но на егоизма.

Бъдете свободни и ще се ползувате от всички блага, които се дават на земята, защото те са първо ваше право.

Сега някои казват, че през 1957 год. ще има военни действия, ще има стълкновения между народите. Друг казва, че Водолей ще благоприятства през тази година.

Как мислите вие? Специално за вас, учениците, няма страшно. Годината ще бъде благодатна. Че някъде може да го подгонят, нищо няма. Не правите маратонско надбягване. Никога не забравяйте покровителството на Върховното ръководство. Това е хубавото за вас, това е ценното, че Върховното ръководство ви е взело под свое покровителство. Дори да стане най-страшното нещо, бъдете уверени, то ще ви пази, защото има вероятност да стане.

Ще възразите сега: „Не можем ли да знаем точно?“

Защо да знаете точно, че ще трябва да бягате? Вие ще знаете едно нещо: че сте под охраната на Върховното ръководство. Каквото и да стане на земята, то ще стане за добро, защото земята се приготовлява, за да я населят шесторасниците. Следователно, трябва да се завърши с тия процеси - войни политически, народни, расови. Всичко това трябва да се извърши. Трябва да се въведе системата на братството. Всички народи трябва да се осъзнаят като братя. Всички народи трябва да се примирят с животинския свят, да спазват реда и порядъка в растителния и в минералния свят. Трябва едно широко осъзнаване. То ще дойде много късно, но за вас е важно, че е създадена вече една общност, едно общество, което провъзгласява новия живот.

Шестте континента ще воюват до тогава, до когато петте чувства не се подчинят на разума.

В миналото е имало царе. И казват: „Трябва един цар на небето и един цар на земята.“

Кой да бъде този цар? Соломон да бъде и го натовариха да иззида дом господен. Дойдоха всички царе и му донесоха приноси. Донесоха му скъпоценни материали от петте континента, но понеже петте чувства не бяха подчинени на разума и резултатът беше такъв. А всичко трябва да бъде централизирано в едно централно съзнание, в една централна разумност.

Когато имате духовно проглеждане, вие ще влияете върху съществата на земята. Сега егоизмът е началник на човешките поколения. Под братство се разбира един Баща. Няма ли това братство, не може да има това единно управление. Сега има много бащи.

Варна, 1957 година.