19. Реалността на висшите еманации на Божествения дух

[Ани]

РЕАЛНОСТТА НА ВИСШИТЕ ЕМАНАЦИИ НА

БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ

Когато настъпи пролетта, всяко живо същество чувства прииждане на нови сили, всяко живо същество чувства коренна обмяна.

Но само с живите същества ли става това? Това става с целия растителен мир. Най-характерното в тия процеси както за растителния мир, така и за животинския е прииждането на нови енергии, на нови импулси. Благодарение на тия прииждания цялата природа се обновява, възкръсва и се изявява. През всичкото друго време тя е скрита, тя е в зародиш. Никой не знае какво мисли тя. И най-големите естественици, зоолози и т. н. не могат да проникнат в дълбокия замисъл на природата,

Защо? Защото има фактори, има сили, които не се подават лесно на експерименти, на научни опити. Има силя, които са толкова изтънчени, толкова префинени, че тяхното присъствие дава само известни влияния, известни трептения, но не се очертават като груби явления.

Хората на науката са могли да изпитат и изследват грубите явления, които са очебиещи, които могат да се подадат на такива изследвания, Естествоизпитателите са могли да доловят техните съществени елементи, но кой естествоизпитател е можал да открие и да изследва онзи съществен духовен свят, който по материя, по същина, по съдържание не се подава на изследване, т. е. няма инструменти, няма уреди, чрез които може да се вникне в тази тъй рядка, тъй префинена, тъй изящна субстанция или елементи.

Всичко в природата се причинява от елементи, се проявява от елементи. Ако не би се проявявало всичко като елементи, не би имало форма, не би имало образ и съдържание. Но благодарение на големите усилия учените люде по лицето на земята са могли да се домогнат до големи богатства, до големи опитности, до големи резултати. С откриването на микроскопите, те са открили доста сложни светове, които за обикновеното око са скрити, непонятни. Сало будното съзнание, което борави с 12-те способности може да почувства въздействието, влиянието, присъствието на тия елементи.

Ние свеждаме цялото битие до елементи. Ако не го сведем до елементи, ученикът нищо не може да открие, не може да намери база, където да съсредоточи своята мисъл, да се разпръсне тя из необятното пространство, да бъде тя ангажирана от необятните вселени. Той ще вижда много светове, много необятни пространства, но няма да знае за онова същественото, са онова великото, мощното, идейното, Божественото като център.

Само в централните ядра той може да бъде съсредоточен. Както когато завъртяват един предмет около себе си и той се върти с такава бързина, че запазва равновесие, така и ученикът трябва да има, едно такова равновесие, за да може да има място. Ако няма запазен център, той няма да има място и не може да разглежда нещата обективно. А обективността е толкова необходима. Тя е най-сложното и най-дееспособно средство за ученика. Да може да се коригира, т. е. да може да се хармонизира със сложното устройство в битието, необходимо е да се знае за сложните върховни идеи. Те не трябва да бъдат познати само като идеи. Не е достатъчно ученикът да стане само учен. Той трябва да бъде оперативен, да реализира идеите, защото идеи които не се реализират, остават в небитието. А всички реализирани, проявени идеи са в битието. Следователно, първата задача на ученика на Окултната Върховна школа е да може да реализира вътрешните идеи и да им даде външни образи. Ако вътрешният свят не се изяви във външни образи, никога ученикът не може да научи за същините на нещата.

Трябва да се провеждат нещата. Докато не се проведат, всички духове които населяват земята или други планети, ще бъдат е в неведение, в невежество, в заблуждение. Трябва да се проведат нещата.

Кой ще ги проведе? Кой знае за тях? Единствено Божественият дух знае за тях,

Защо той знае? Защото те са вглъбени в Божията душа и пренесени, т. е. трансформирани в необятното пространство.

Но ще се зададе въпроса: „Как да мислим за пространството? Или преди да бъде пространството, какво беше? Защо стана нужда да се трансформира небитието в битие?

Разбира се, това са нахвърляни мисли, които често занимават ученика и той блуждае със своята мисъл. Понякога не знае къде да съсредоточи мисълта си, в какъв пункт, от къде да започне, какво да започне, как да мисли, какво да работи.

Понякога е страшно. Защо е страшно? Представете си, че сте на планетата Земя, която е неизвестна за големите необятни светове. Тя се движи, проявява известни функции. Върху тази земя има населен живот - човешки и други същества. Те имат някакъв си замисъл, но много трудно е да се знае за него.

Ще кажете: „Защо трябвате да се усложнят нещата?“

Нещата не бяха такива в своето начало. В последствие така са се трансформирали, че малкото човешко съзнание не би могло да знае как да започне, какво да извърши, как да въздейства на себе си. Той се чувства малък, немощен, слаб, недостатъчно оперативен в голямото битие.

Така погледнато, вярно е това, но има един друг замисъл - върховният вътрешен замисъл. Върховният вътрешен замисъл провежда нещата вече по друга линия, съвършено противоположна на тази, която се провежда в различните космоси благодарение на силата на притеглянето, благодарение на силата на равновесието, на обновлението, на вечността. Тук става въпрос сега как чрез вътрешния опит, чрез вътрешното върховно съзнание ученикът ще напипа пулса, т. е. реалността на нисшите еманации на Божествения дух, защото всичко е в градината, в почвата, в атмосферата, в средата, в кислорода, в азота, въз въглерода на Божествения дух. Всичко това са все условия - протоплазма на Божествения дух.

Колко много е богат той. Име още много протоплазми, които се пазят, не се изявяват още на човека, защото той трябва да мине от еволюционния процес на земното движение в еволюционния процес на слънчевото движение.

Трябва да се мине този еволюционен процес. Докато не се мине, нещата остават в орбитата на земята, в нейното движение.

Сега, как да освободим ученика от движението, от орбитата, от влиянието на. земното притегляне? Как да го освободим от земния магнетизъм? Той е силно притеглян. Той не може да остане във въздуха. Веднага това притегляне ще го притегли към земята.

За да може ученикът да се освободи от земното притегляне, той трябва коренно да се прероди - да прероди своята природа, да прероди своя дух, своята мисъл, своите чувства и да ги замени с етерните протоплазми на слънчевия свят.

Единствено слънчевият свят е в състояние да приобщи силите на ученика към силите на светлината. А това е един най-труден пропее. Препоръчва се на ученика да обича светлината, да ходи през време на светлината, да говори само за светлината. Абсолютно нищо друго не трябва да се смесва в неговото съзнание. Той трябва да има в предвид светлинните кодекси, светлинните закони, светлинните притегляния, светлинната наука, светлинните ядра. Докато не се научи така да да действа, той винаги ще бъде засенчвай, замъгляван. Това е спиране на светлинната еволюция. Понеже ученикът стъпва вече в светлинната еволюция, той трябва да борави само със силите на светлината. Никога да не се изостава да бъде под влиянието на тъмните сили, т. е. силите на вечерта, силите на здрача. Когато и да е, през всичките минути на живота си той трябва да има една заряща звезда, която непрекъснато да пулсира като светлина в него. Той трябва да си създаде един такъв образ, едно такова небе, едно такова слънце, за да не попада под мрачни влияния.

Единствената препоръка, която върховният свят дава на ученика на Върховната вътрешна школа е да си създаде едно светещо ядро, което да бъде като светилник при всички негови начинания, при всички негови прояви, мисли и действия. Ученикът може да си създаде едно такова ядро, само да има будно съзнание. Колкото по-близко го създадеш до себе си, колкото повече се съсредоточиш, толкова то ще бъде по-съзерцателно, толкова този свят ще бъде по-чист, по-прекрасен, толкова твоите идеи ще бъдат по-свободни, по-независими.

Когато засягаме този въпрос, ние обхващаме много страни. Вземаме образ от другите светове. Ние искаме да направим в достояние на ученика живота, идеите, движението на съществата от другите светове. Докато ученикът не влезе в контакт с тия светли светове, той не може да се освободи от движението, от привличането на земните сили.

Но ще кажете: „Не е ли благодат, не е ли чудо да бъдем под влиянието, под привличането на земните сили, да проявим известен живот, който ни радва, който понякога е страдание, но все пак ние се чувстваме щастливи? Ние не искаме да се прекрати.“

Да, вярно е. Човекът с малките претенции, с малкото будно съзнание е доволен от това. Но когато става въпрос за ученика на Върховната вътрешна школа, на върховното вътрешно посвещение, въпросът е друг, в смисъл, ученикът трябва вече да навлезе в един светлинен реален свят, да. знае за нещата, да се освободи от земното привличане, от земната карма. Един много тежък, един много важен въпрос специално за ученика на вътрешното притегляне е да се освободи от земната карма.

Земята има ли карма? Щом има материя, в която животът е в потенциал, щом има растителен свят, който е изложен на опасности, щом има животински свят, който е поставен също така в зависимост от някаква съдба, щом има човешки свят, който има една тежка карма, ученикът много естествено трябва да се освободи от земното притегляне, което е така силно и което често пъти го привлича така, че го прави равен с най-нисшите твари, т. е. изравнява го с почвата.

Къде е сега изкуството? Къде е майсторството да се освободи ученикът от земното притегляне и от тежката карма, т. е. от строгата закономерност, защото кармата не е нищо друго, освен закономерност. Там не се позволяват произволи, не се позволяват нарушения, защото за всяко нарушение се плаща. Досега кармата е учила човека, тя му е дала най-големите опитности, най-големите страдания. А ученикът казва: „Ако вляза в огъня, ще изгоря. Ако вляза в дълбоката вода, ще се удавя. Ако стоя на железопътната линия, влакът ще ме прегази.“

Тук не става въпрос за тия вече първобитни понятия или средства. Понятията и средствата, с които сега ученикът на Върховната вътрешна школа си служи, са вече вътрешни, идейни, богати, светлинни полета. За да влезете в тия полета, се иска усилия. Не усилия, които могат да осакатят ученика, които могат да го изтощят, но усилия да може да прониква със своя ум, със своята мисъл и със своето съзнание в най-големите дълбочини, в най-ефирните елементи, които минават през него. Както през него минават най-грубите давления, които събуждат известни чувства, така минават и едни много префинени, много изтънчени сили, които му напомнят за неговото славно минало и за едно славно бъдеще.

Как ще стане теза реалност? Само по себе си, то е реалност, но как ученикът де го реализира като продукт, т. е. като постижение, като светлина, защото най-префиненият елемент, най-възвишеният елемент, най-чувствителният елемент, това е светлината. Извън светлината нищо няма. Може да има нещо, но извън светлината нищо не се знае. Може да има някой, който знае. Може би знаят големите богове, но за ученика е важно да създаде една ядрена светлина, която да бъде винаги като пътеводна звезда в неговия живот.

Това е много важно. Важно е, защото ученикът много пъти е слизал на земята, благувал е на земята и продължава да изпълнява този по стар навик занаят. Но сега се апелира да не бъде вече занаятчия, но да бъде специалист посветен. Какво по-хубаво от това да бъдеш посветен?

Какво значи посветен? Да имаш онези способност, онова чувство да проникваш в най-префинените сили на битието, да познаваш тяхното начало и в същото време да вземаш участие в техните възможности. Не е достатъчно само да бленуваш, но да вземаш участие като оперативна сила, т. е. като мирова сила,

Това не трябва да съблазнява ученика. Защо ще се изключва от мировите сили? Защо ще се страхува да мисли, че трябва да бъде оперативна мирова сила? Щял да се възгордее и щял да. падне.

Къде има падане? Има само в отрицанието, но не и във възхода. Да се възгордееш във възхода не е падане. Гордее ли се запалената свещ? Какви мисли я занимават нея? Да свети. Няма никаква гордост в това. Ако ученикът свети, има ли някаква опасност от гордост? Има ли някаква опасност от надценяване? Ученикът на Върховната вътрешна школа трябва да бъде абсолютно свободен. Единствено свободата е, която може да бъде гаранция, че той действително е една оперативна сила в битието.

Ученикът е вече сложна оперативна сила в битието. Следователно, неговото задължение, неговото изискване, неговото присъствие е вече един Божествен акт.

Бъдете Божествен акт. Щом сте Божествен акт, вие сте вече мислещо ядро. което радиира, което изпраща благодатни сили, благодатни енергии на по-нисшите същества, както по лицето на земята, така и в центъра на земята. Ученикът трябва да мисли и за центъра на земята. Много трябва да мисли той. Много перспективи има пред него. Колко проницателен трябва да бъде той за да знае всякакво събитие, всякакво явление, да знае за причините и следствията, да знае и за бъдещето. Голям учен трябва да бъде той.

Кой ще го научи? Има ли кой да научи ученика? Къде е този учител, който ще го научи да бъде голям познавач на нещата? Нека в бъдеще вашите знания бъдат и строителни сили, защото по пътя на строителството, по пътя на създаването, по пътя на съсредоточението, вие ще може да усилите радиацията на вашата така наречена светеща звезда, която е приток от централното светлинно ядро.

Когато ученикът започне да разсъждава, да мисли, всякога да има в предвид, свети ли звездата над него. При всички случаи на живота си да не забравя, че той трябва да подържа трепета на своята наречена звезда.

Ученикът ли трябва да я създаде или наистина тя е създадена? Всеки един ученик от Върховната вътрешна школа, като знаме, има една светела звезда. Защо? Защото съвършените, възвишените същества го откриват чрез неговата звезда. Затова ученикът никога не трябва да. излиза от обсега, от присъствието на тия звездни лъчи, за да могат винаги да го намират светлите сили, които могат всякога, да го държат във връзка.

Понеже се устройва светлинният свят на планетата Земя, то усилено се работи за това устройство. Идваха много учители, създадоха се много религии, много системи, за да се направи една връзка между слънцето и земята. Дълги векове земята е била без такава светлинна връзка, затова животът е бил много тежък, дори до известни епохи е нямало човешки същества. Живели са по-нисши същества. Но с течение на вековете, на земята се създават. благоприятни условия за живота. Животът на земята придобива вече едни особени условия с прииждането на светещи сили върху нея. Дойдоха много посветени от другите планети. Бие знаете какъв голям риск е за едно посветено същество да напусне известна светла планета и да дойде в една тъмна зона, в един тъмен свят наречен.

Защо да е бил тъмен? Нали земята винаги се е движела около слънцето? Някога земята е била цялата залята с вода. Съществувало е само водно царство. И понеже е съществувало само водно царство, земята е била от тъй наречените тъмни зони, тъмни планети. Нямало е още същества, които да имат Божествено съзнание. Но по силата, по обстоятелството на върховните закони, устройството на земята, устройството на битието се така съчета, че се създадоха земните континенти. Те бяха неустроени, пусти, но благодарение на тия възвишени същества, които имат за задача да въплодят земята, създадоха растителен и животински свят, т. е. проведоха го, а не го създадоха, защото в битието всичко е създадено, свършен процес. Значи, проведоха се известни програми или известни предпочитания.

Има ли нужда да се говори за това? Те са минали неща, за които нашето подсъзнание знае. Но то сега е така ангажирано, че не може да си спомни за вчерашния ден дори, за миналата седмица, за миналия месец, година, сто години, хиляда години и т. н. Но това не е престъпление.

За да дойдем до това положение, трябва да има извършено известно престъпление, нали? Станало е едно стълкновение, едно голямо събитие, станало е нещо чудно, величествено и се е създала вселената с всичката й сложност.

И вие сте взели участие. Дали със съзнание или без съзнание, но сте взели участие в устройството на вселената. Затова по начало вие сте вселенски. У вас има дори и дух вселенски, а сега трябва да се изработи у вас мисъл вселенска. И когато сега ви въвеждаме а тия необятности, ние имаме за задача да създадем у вас вече мисъл вселенска, да мислите не само за една вселена, но за многото вселени в голямата вселена.

Но дали вашата мисъл не ще се разпръсне така, че да нямата оперна точка? Върховната вътрешна школа иска да ви закрепим именно към една върховна точка, т. е. иска да ви издигне на онази висота, за да може да съзерцавате, да може да изживеете вътрешните дълбоки същини на Божествения дух, т. е. да може чрез вътрешния способ да чувствате еманациите на Божествения дух, да може да чувствате душата на Божествения дух.

Ние се изразяваме така, за да може по-лесно да ни разберете. Божествения дух има вече душа. Тази душа е, която импулсира. Тя е, която пречупва нещата, защото нещата в Духа са строго определени. Душата е, която ги пречупва, която ги прави меки, светли, течна, въздухообразни, етерни, светлинни. Ето защо, от днес нататък съзерцавайте тази душа. Тя е близо до вас. Тя е централно светлинно ядро във вас. Тя е звездата, която ви открива пътя към необятния звезден свят. Дръжте се за тази душа. Нека вашата душа да бъде вечно във връзка е тази душа.

Ние я казване душа, а не дух. Като душа искаме да я направим по-близо до вас, по-мека, по-топла, по-чиста, по-милостива, по-състрадателна, да я направим така, че да бъде тя вашия хляб, вашата вода, да бъде тя вашето чисто, прекрасно мислене, душа която всякога на ви вдъхновява, душа която да ви открива прекрасните полета както на земята, тежа и в другите светове.

Имате тази душа. Тя ще ви въплъти в Голямата, необятна Божествена душа.

Ученико, няма друго бъдеще. На всички други същества, които не мислят така, които не разбират така, които не действат така, пътя е е до гроба, т. е. упадък, старост, губене на е съзнанието. Но ти, ученико, никога не се изоставяй. Всякога дръж в изправност своите органи. Винаги проектирай светли мисли, създавай им светли пътища, да минават през всички твои органи, за да се обновяват. Най-голямата ти работа сега ще бъде. да обновяваш ония органи, които си нарушил. Ще пращаш светли мисли. Ще бъдеш въз връзка с онази звезда, която е над теб, ще получаваш сили и ще обновявай организма си. Няма да се изоставяш. Изоставиш ли се, непросветените духове ще си поиграят с тебе.

Не оставяй да бъдеш играчка на непросветените духове. Създавай си светла аура и щом дойде някое същество, да види преградата, веднага да се отстрани. Това е едно от изкуствата, които трябва да владееш, но за това се иска малко повече труд, повече съсредоточие не енергии.

Обичай всичко в себе си. Нищо не подценявай. Цени всички органи, които изпълнява известни функции, тъй както цениш, своята мисъл, своите чувства.

Цени себе си, за да бъдеш запазен. Охранявай се, ограждай се, за да бъдеш запазен, запазен от външни нападения.

Изкуство е да се живее. Бъдете най-големите майстори да знаете да живеете. Вие още не сте опитали благото на живота. Вие не познавате благото на живота. Вие знаете само горчивото на живота. Хапнеш един плод, стигне ти до стомаха, причини ти болка. Приемеш една мисъл, мине през твоя ум, причини ти буря. Дишаш някакъв си елемент, но причинява в твоята дихателна система известно подпушване. Ходиш по известно направление, но възприемеш тежки мисли, тежки чувства. Срещнеш се с известна личност, веднага си изменяш настроението и т. н., и т. н.

Изкуство е да се живее. Забележи това. Най-голямото изкуство за ученика е да знае да живее.

Какво трябва да разбира ученикът под думата „да живее“? Да бъде една възвишена функция в битието т. е, да бъде една важна точка, една светлинна точка към Централното светещо ядро.

Това е да се живее, а не да отпаднеш духом и да кажеш: „Свържи се вече, дойде старостта.“

Щом се подържат импулсите на нисшите еманации, ще дойде и старостта, подпушването, задръстването на всички мислещи клетки или вени, или други тъкани и ще дойде артериосклерозата. Затова ученикът винаги трябва да се подмладява, винаги да проектира в себе си еликсира на живота.

Еликсирът на живота това е душата на Духа, радиациите на Духа, т. е. семката, основата на живата, началото на живота. Ето защо, ученико, така се проявявай, така мисли, за да можеш да подновиш всички сили в себе си, да станеш дееспособен, да мислиш за големите неща, за сложните енергии, за сложните сили, защото за тях се приготовляваш.

И тъй, да бъдем на ясно. За да може Върховната вътрешна школа да направи в достояние по форма, по съдържание, по идея, по светлина всички върховни замисли, ученикът трябва де се подновява, да подновява клетките, да подновява тъканите, да подновява кръвта, т. е. всички ония сили, които са притоци към централната сила - душата. Душата. може де напусне тялото, но какво ще научи? Тя трябва да научи известни манипулации посредством този сложен механизъм - тялото. Тялото е доста сложен механизъм. То е копие от един много възвишен свят. Ние сега няма да се спираме от къде е копирано, т. е. от къде е донесен моделът.

Казва се, че Бог вдъхна жива душа на Адама. Действително, Господ взе участие посредством известни сили, но това е доста отвлечена работа. Казва се: „Господ направи човека, вдъхна му душа и той стана жива душа.“

Историците може да предават така истините, но ученикът трябва да търси всяко начало. Какво да търси? Себе си ще търси. Достатъчно е да намери себе си, т. е. да намери своя произход, за да знае за произхода на всички неща в битието.

Понеже Върховната вътрешна школа се поставя като регулатор на земния живот, ученикът тръгва да бъде проникване, бъде изявление.

Вие трябва вече да застанете като бент. Кой друг, ако не вие? Ние дълги години вече описвахме животът на човека и земята, бъдещето на човека, бъдещето на ученика. Ученикът от време навреме ще има наистина атаки, ще има бури, но той трябва да бъде стабилен, устойчив, канара, да застане срещу най-страшните бури. Макар и да го обрули, нищо от това.

Вие сте вече скачени съдове, скачена верига, която име силово движение. Ще се охранявате, за да не бъде разкъсано, да не бъде порязано това силово движение. Така ще имате резултати. Много същества минаха по лицето на земята и си отидоха без резултати. За да не си отиде и вие без резултати, ще бъдете тази силова връзка, за да може разумният свят чрез тази силова връзка да изнесе истините за настоящето, истините и за бъдещето.

Както във Върховната вътрешна школа, така и във Вътрешната школа ще препращате най-възвишени мисли. Какво по-хубаво от това? Себе си разкрасяваш и другите обогатявай. Вие сте предани, но ние искаме да бъдете по-предани, да станете най-предани, отлично предани и най-после върховно предани.

Братската общност в града за бъдеще има да играе важна роля, в смисъл, че тук именно стана едно особено събитие със създаването на Вътрешната школа и Върховната вътрешна школа.

Дали бяха те необходими? Като резултат от присъствието но Мировия учител, те са на своето място, както като резултат от присъствието на Христа дойдоха посланията - животът на неговите ученици.

И тъй, ако ви отделиха от другите, то е да бъдете свидетели. Свидетелството ви да бъде истинско, братско, идейно, Божествено. Всякога да свидетелствате за присъствието на Мировия учител, на Мировия дух, на Мировото ръководство. на Върховното ръководство.

Това са исторически моменти в живота на човечеството. Нека тия исторически моменти, тази историческа епоха, това историческо събитие да бъде дълбоко подчертано с вашето присъствие, с вашето удостоверение, с вашето вдъхновение.

Това иска Духът, това отглежда Духът, това провежда Духът. Работата трябва да се завърши. Върховната вътрешна школа трябва да осъществи едни мирови върховни задачи. Тона е планът на небето, планът на върховните сили, това е планът на съзвездията.

Богата необятна мисъл, чиста кристална мисъл, богато чисто дело, това ви препоръчваме, за да може да се осъществи една част от плана, даден на вас.

Вие имате да изпълните един план. Всичко ще ви дадем, но трябва да осъществите плана. Вие. Върховната вътрешна школа сте вътрешния живот, мие сте вътрешната опитност, вие сте вътрешното съдържание, вие сте вътрешното състояние.

Ние не искаме да пренебрегваме вашите нужди, вашите условия, вашите задължения. Ние искаме много малко. Ние не искаме да жертвувате живота си, щастието си.

Какво искаме ние? Да жертвате любовта си. Понеже предстои бъдеща работа, трябва да се работи. И ние ще работим, защото ние сме работни сили. Ние не се познаваме като други сили, като сили на щастие, блаженство, крамоли или войни. Ние сме сили на възхода, ние сме сили на тържеството на Духа.

Колко лесно е да се разберат нещата. Колко лесно е да се приложат нещата. Кога? Когато любовта  преобладава. Любовта е, която дава път не мъдростта и на истината. Тя е, която отваря вратата.

Нека за в бъдеще Братската общност бъде релеф на любовта, образ на мъдростта и същина на истината. Какво по-хубаво от това да работиш? Ако но работиш, ще попаднеш в инертност, а това е животинско състояние. Вие някога изживяхте тия състояния, но сега те не са дреха за вас, не са цял за вас. Ние вече познаваме вашата душа и вашия дух. Когато станете ясновидци, ще виждате нещата.

Кога ще станете ясновидци? Вие и сега сте ясновидци. Виждате всички форми, всички животни, всички насекоми по лицето на земята. Вие сте ясновидци и то доста големи ясновидци. Има същества па земята, които не могат да виждат. Мравката, червеят не могат да ви видят. А вие виждате много. Виждате и слънцето, и върховете, и морето, и животните. Как да не сте ясновидци? Край вас е цял един свят. За да видите духовния свят, ще се отвори тепърва специален очен орган. Той ще бъде построен от вътрешни елементи.

Кой ще го построи? Ученикът ще го построи.

- Как, като не знаем?

Когато се научите, ще го построите. Опитност трябва дълбока вътрешна духовна опитност.

Чудни са, казват, Божиите пътища. Много неща ще има да ви се открият, но едно е важно: да бъдете оперативна сила в битието. Някога не забравяйте това: да се издигнете до своето първично начало.

Варна, 11.2.1957 година.