Защо сме на земята

[Ани]

ЗАЩО СМЕ НА ЗЕМЯТА

Човек трябва да знае отде е дошъл и къде отива. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, 1937, с. 294.

Всички хора са слезли на Земята от един по-горен свят, за да се научат да работят с любов. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 104.

Предназначението на човека при сътворението му е да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили… Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото, ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите… Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. ВЕРИГАТА, 2007, с. 43.

Човек трябва да слиза на Земята доброволно и да знае защо е дошъл. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 31.

Индусите казват, че ние сме дошли на Земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: ние сме изпратени на Земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. КОЙТО ИСКА СЛАВАТА, 1925, с. 21.

Всяко живо същество трябва да мине през Земята като през велико училище, да придобие знания и опитности, за да се приготви за по-висок и разумен живот. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 319.

Първото положение, което трябва да имате предвид, е, че човек не придобива сам своето знание на Земята… Аз ще ви обясня какво значи думата „придобиване“. Човек носи знанието в себе си, в тъй нареченото на научен език потенциално или зародишно състояние, а на Земята се дават само условия да се провери това знание. Земята е място, дето се прилага или проверява вашето знание, за да можем да го усвоим. Това е един от вътрешните закони на битието. САВААТ-АМОН-РА, 2009, с. 359.

Ти не си дошъл на Земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш, но си дошъл на Земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ, 1999, с. 166.

Когато душата слиза от невидимия свят, тя си има програма, дадена от тези, които я ръководят. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 212.

Щом дойдете на Земята, вие имате вече определено място, имате специална работа. ЧЕТВЪРТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1926, с. 59.

Всички страдания в този живот не са нищо друго освен едно постоянно стълкновение с Божествения план. ЧЕТВЪРТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1926, с. 62.

При сегашните условия физическият свят така е погълнал живота ви, че от сутрин до вечер вие мислите, че живеете духовен живот, а пък живеете само физически. Вие сте изпратени на Земята, за да се учите – и вие трябва да страдате. Защо трябва да страдате? Защото трябва да се учите. Страданието е невежество. Както и да се оплаквате, всяко страдание показва, че вие се намирате в една груба материя, която трябва да обработите. Казвате: „Не може ли другояче?“ А кой ще свърши вашата работа? ОСНОВНИЯТ ТОН, 1999, с. 290, 291.

Та казвам, всеки от вас трябва да знае, че е пратен на Земята да учи себе си. ЧЕТВЪРТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1926, с. 69.

Казваме, че човек е дошъл на Земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. ДОБРИ НАВИЦИ, 1936, с. 37.

Вие трябва да знаете, че сте дошли на Земята да свършите земното си училище, земния университет. Много работи имате да учите. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ, 1999, с. 320.

Знанието е онова, до последния час да учите, и на умиране да учите, защото и знанието трябва в другия свят, трябва повече знание. ОСНОВНИЯТ ТОН, 1999, с. 130.

Колкото повече и по-положителни знания придобива човек от живота си на Земята и в онзи свят, толкова по-големи са условията за неговото растене. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 117.

Под развитие подразбирам работа, която Бог ни е предал и която или трябва да свършим, или да дадем мястото си на други да я свършат. Ето защо хората на Земята се раждат и превъплътяват – слизат и възлизат. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 189.

На всеки човек е дадена специфична работа, която трябва да свърши… Който не работи доброволно, насила ще го заставят да реши задачата си. РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ, 1941, с. 48.

Като вярва в това, което днес може да направи и което в бъдеще може да постигне, човек дохожда до естествено развитие. Каквито заложби има в себе си, човек трябва да работи върху тях, да ги развива. Днес ще се ползва от ония дарби, които в миналото е развил, а в бъдеще – от ония, които в настоящия момент развива. Всяка дарба е семенце, вложено в човешката душа, дето очаква идването на пролетта, която носи условия за неговото развитие. За сегашните хора понятието „душа“ е неопределено. Говорите ли за мозъка, те го разбират. Те гледат на него като на градина, в която растат красиви цветя и плодни дървета. Сърцето пък представя разсадник, от който се вземат красиви цветя и плодни дървета за посаждане в мозъка. Сърцето представя още автономно учреждение със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обективен свят. Обаче то е свързано с Космоса, отдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално. Когато връзката между дейността на сърцето и космичните енергии се прекрати, животът на човека се прекъсва. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 279.

Бог ви е пратил на Земята, призовал ви е на специфична работа, за която ви е дал толкова дарби, толкова сили. Ето защо още на този живот вие трябва да направите нещо. Някои от вас чакат, като отидат в другия свят, тогава да се проявят. ЧЕТВЪРТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1926, с. 67.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да знае защо е дошъл. Той е дошъл на Земята да се учи, да придобива вечния живот – животът на безсмъртието. За да придобие безсмъртието, той трябва да воюва, да се освободи от робството, от ограниченията на смъртта. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, 1939, с. 268.

След време човек напуща Земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 142.

Човек може да се ражда и на Небето, и на Земята; също така той може да умира и на Небето, и на Земята. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 240.

Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише историята, ще ви се види много интересно това, какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдещето. Това е един велик процес, през който минаваме. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ, 1921, с. 32.

Ако той знае, че е слязъл на Земята да се учи, това слизане има смисъл. Каквото научи, той ще го занесе със себе си. Никой не може да му го отнеме… Слезе ли на Земята за развлечение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му вземат. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да учите, да придобивате знания, които са ценни и за този, и за онзи свят. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, 1937, с. 294.

Хората трябва да придобият богатства още в този свят, че като отидат на онзи свят, да има какво да занесат. Човек може да развива своя ум и своето сърце само на Земята, а не на онзи свят. Има добродетели, които се развиват само на Земята, защото почвата на Земята е благоприятна за тяхното развитие. За всяко нещо има специална почва. Каквото развие на Земята, човек го занася в духовния свят като материал за обработване. Значи на Земята човек произвежда материалите, а в духовния свят ги обработва. Съществата от духовния свят се занимават с по-високи работи от тия на Земята. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 518.

Вие сте дошли на Земята да се учите и от това, което научите, зависи как ще ви приемат на онзи свят. Това, което тук придобиете, ще го приложите в другия свят. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, 1946, с. 191.

Някои мислят, че като отидат на Небето, там ще изправят погрешките си. Това значи да мисли човек, че като стане професор, тогава ще изправи погрешките си. Не, човек изправя погрешките си, докато е в училището, докато се учи. СМЕНИ В ПРИРОДАТА, 1938, с. 221.

Земята е едно място, където вие си създавате вашето щастие или нещастие; място, отдето започва съдбата – ти или щастлив ще бъдеш, или нещастен. Земята е място на избор. КАТО РОДИ ДЕТЕ, 1998, с. 271.

Като живеем на Земята, ние трябва да използваме онези условия, онова, което съществува около нас. НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 140.

Земята е велика школа. Следователно вън от Земята човек се лишава от онези условия за развитие, които могат да го направят гражданин на Небето. ТРИТЕ ЖИВОТА, 1942, с. 145.