Какво е човешка душа

[Ани]

КАКВО Е ЧОВЕШКА ДУША

Какво се иска от човека? Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват. Има ли човек душа? Има, разбира се. Не се съмнявай в себе си. Ще кажете, че сърцето е орган, който пулсира. Вярно е, че сърцето пулсира, че пулсът е свързан с дейността му. Умът пък е свързан с дейността на мозъка. Дойдем ли до душата, не можем да намерим мястото ѝ в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на Земята, мъчно може да определи какво представя душата. Тя е онова мощно, велико, възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. Неизброими са възможностите на душата. В обикновения живот се казва, че като умира, човек предава душата си на архангел Михаил. Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче не е така и за мъдреца. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени подтици в човека, е неговата душа. Казвате: да спасим душичките си. Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Тялото може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, светото в човека, което служи на Бога. Като знаеш това, обърни се към душата си със следните думи: „Понеже ти служиш на Бога, аз съм готов да направя всичко за тебе.“ Досега аз съм ви говорил само за любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е разумното начало в човека. Казано е: „В начало бе Словото.“ Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува… В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, 1949, с. 122.

Тия атоми, за които говоря, те са монади, в тях живеят разумни същества. Ако вие претеглите човешката душа на Земята… Но вие нямате везни, с които може да я претеглите. Човешката душа не съдържа толкоз материя, колкото в един атом се съдържа. При това толкоз малко материя има, а пък такава мощна сила има. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ, 1999, с. 25.

Душата е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. Душата е вътрешната страна на човека. ИЗПИТЪТ НА ЛЮБОВТА, 1998, с. 201.

Кой човек е истински богат? Богат е онзи, на когото умът, сърцето и душата се проявяват правилно. Ще се запитате съществува ли наистина душа. За мене този въпрос е разрешен. Аз виждам проявите на душата всеки момент. Тя се изявява чрез човешкото тяло. То е инструментът, чрез който тя работи. Аз се разговарям с нея и виждам, че тя крие в себе си велика история. Тя носи големи знания в себе си, всичко помни. Само ученият признава съществуването на душата, защото всеки момент влиза в разговор с нея. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 112.

Душата е храм на истината, умът – светилище на мъдростта, сърцето – олтар на любовта. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 45.

Душата е раят на човека. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 425.

Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа“ в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа“ разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи под „душа“ разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? Разумното начало. Това се разбира под „душа“ и в санскритския език. ПОУЧАВАШЕ ГИ, 1949, с. 46.

Под думата „себе“ аз разбирам Божествената човешка душа. СИЛА И ЖИВОТ, серия IV, 1922, с. 275.

Бог е вдъхнал в този човек жива душа и той придобил по-високо съзнание. До това време човек се намирал почти в животинско състояние, не разбирал смисъла на живота. Като станал жива душа, животът му се осмислил и той разбрал, че има нещо по-високо от яденето и пиенето. Той разбрал, че в него има едно висше, разумно начало – неговата душа. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 34.

Душата представлява от себе си нещо възвишено и благородно. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, 2010, с. 147.

Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. ТРИТЕ ЖИВОТА, 1942, с. 17.

Мнозина отричат душата, защото искат да я видят в някаква материална форма. Душата е онова възвишено начало в човека, което се стреми, което страда, което се радва. Душата, това е истинският човек. Умът и сърцето са спътници на душата, които я придружават навсякъде и ѝ помагат. Духът пък е онова велико, мощно начало в човека, което ръководи душата, посочва ѝ правия път на живота. Дух, душа, ум и сърце са четири пособия, без които човек не може да съществува. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 33.

Душата е човекът, който се проявява в Духовния свят между ангелите. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО, 1940, с. 146.

Съвременните хора отричат съществуването на душата, но всъщност техният стремеж към проявяване не е нищо друго освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 144.

За да се роди един велик човек на Земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Както дървото чрез плода си изпраща свой посланик в друго някое дърво, така безброй възвишени монади или души, като действат колективно, изпращат, т.е. съсредоточават, своята интелигентност към един човек или към един учител на Земята и той става велик. В това отношение всеки човек, колкото обикновен да е, представя колективитет от души. ДВАТА ПЪТЯ, 1934, с. 134.