Тяло на душата

[Ани]

ТЯЛО НА ДУШАТА

Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. СИЛА И ЖИВОТ, серия II, 1927, с. 232.

Бог създаде света на светлината за очите, света на слуха – за ушите, света на уханието – за носа, света на словото – за устата, работата – за ръцете, движението – за нозете, тялото – за жилище на душата. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 45.

Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв като облекло на душата последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече в плътта, последната по благодат се ползва от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновения човек да се стреми към висшето, Божественото начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. И душата се нуждае от плътта като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа. Който не разбира този закон, плаши се от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото духовно развитие. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята душа. Те са инструментът, на който душата свири. Какво ще прави цигуларят без цигулка? Как ще изрази музиката, която носи в себе си? Следователно не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика. БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ, 1942, с. 139.

От хода се познава дали човек е умен, дали има повече или по-малко светлина в съзнанието си; ходът определя още и твърдостта на човека. Изобщо от хода се познават неговите характерни черти. Всяко движение, съзнателно или несъзнателно, определя характера на човека. Тялото е израз на човешката душа. Достатъчно е да изучите тялото на човека, за да познаете неговия вътрешен живот, скритите сили в него. Някой мисли, че като мълчи, никой не знае какво носи в себе си. Лъже се той, не е нужно човек да говори, за да го познаят. Лицето, главата му, ръцете и краката, както и цялото тяло, говорят за него. За онзи, който знае да чете, всичко е открито. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 90.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т.е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онези, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 142.

Човешката душа се превозва чрез тялото. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 397.

Душата има форма. Тя е много красива… За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. ПЕТИМАТА БРАТЯ, 1949, с. 12.

Да, физическото тяло е оригинална дреха. И ако съвременните учени изучават тази дреха и я намират толкова сложна, какво ще бъде положението им, ако един ден се заемат с изучаването на самия човек? Засега учените изучават колко влакна, колко клетки има в дрехата на човека. Тези клетки представят тухлите, от които е съградено човешкото тяло. Душата на човека е вън от тези клетки. Тя е свободна и нищо не е в сила да я ограничи. ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА, 1933, с. 202.

Душата никога не може да мрази тялото си. ВЕРИГАТА, 2007, с. 163.

Душата дава едно тяло и когато си изиграе ролята с него, оставя го и приготовлява материя на едно ново тяло, наново живее и т.н., вечен живот. ИСКАЙТЕ СИЛА, ИМАЙТЕ ВЯРА, 1994, с. 46.

Какво представя човек? Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили в името на Божията Любов да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек. Те са пожертвали живота си за него, станали са негови слуги и като не ги разбира, той казва: какво нещо е тялото? Нищо друго освен машина. Някои религиозни гледат на тялото като на спънка за духовния живот на човека и казват: не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тялото си, някой се запитва с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно с какво тяло ще дойде човек на Земята. Важно е с колко души ще дойде, т.е. с какъв брой. Ако дойде с по-малко души от тези, които сега влизат в тялото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на празни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите разберат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: „Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока.“ Човек усеща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усеща вътрешно изоставен, осиромашал. Докато малките душички са в човека, той е радостен и весел. Щом го напуснат, той става скръбен, започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 146.

Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити да отделяте тялото си от душата? Някои от вас може да имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?“ Може, между тялото и душата има рязка граница, тялото може да си живее като тяло и душата може да си живее като душа, само че тялото, като остане без душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но то не умира. То е съставено от хиляди и милиарди клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади наоколо си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода.“ И веднага виждаш, всички клетки започват да се разпръсват. Клетките на сърцето се отделят и казват: „Не трябваме повече на господаря си.“ И сърцето престава своята деятелност, взема си скоро багажа. И един ден започва разлагане, т.е. не разлагане, а разотиване на всички клетки по своя път. А хората седнат да плачат, виждаш ги, четири реда сълзи ронят, умрял вече този човек. Не е умрял, но тази светла монада отива при Бога, Който е жив, и тя казва: „Аз бедствам да изгубя живота си и повече затуй ще разпусна слугите си, тези сестри и братя, да могат и те да отидат и да почерпят живот.“ ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, 1924, с. 130.

Невъзможно е да умре човек, в когото душата живее!… Тяло, в което душата е облечена, не може да умре. Това тяло е дете на душата. ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА, 1933, с. 179.