Любовта

[Ани]

ЛЮБОВТА

Душата най-сетне ще се върне с тялото на Любовта.

Всички знаете какво нещо е Любов, но що е Любов, не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. Във физическия свят Любовта се показва като разум, в духовния – като Правда, а в Божествения свят се показва като Истина. Хората, които никога не се решават да страдат, никога няма да влязат в Царството Божие. Страданието, това е копане на душата, също както една земя, която не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на Земята – по-добре да си седеше на Небето. Той е дошъл тук, на Земята, да се повдига, а пък ще се повдига само чрез страдания, също както страда и Господ. А че страда Господ, явства от това, че ние Го наричаме дълготърпелив. ВЕРИГАТА, 2007, с. 224.

Четвъртата стъпка е ВЪЗРАЖДАНЕТО. ВЕРИГАТА, 2007, с. 225.

Четвъртата фаза е ВЪЗРАЖДАНЕ. То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 249.

Петата стъпка е НОВОРАЖДАНЕТО – да се новороди човек от Дух и вода. Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има вече новия зародиш, тъканите в него са изменени. ВЕРИГАТА, 2007, с. 225.

Петата фаза е НОВОРАЖДАНЕ. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо, когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане.

Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен само с радости и възторзи. Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 250.

Шестата стъпка, това е ПОСВЕЩЕНИЕТО. В тази сфера на състояние се намират т. нар. holiness people[1], хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. ВЕРИГАТА, 2007, с. 225.

Шестата фаза е ПОСВЕЩЕНИЕ. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото, колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 250.

Седмата стъпка, това е вече ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. ВЕРИГАТА, 2007, с. 225.

Седмата фаза е ВЪЗКРЕСЕНИЕ. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 251.

Като премине човек тия седем стъпки, той вече е готов за Небето. Тези седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 равно на 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за тия четиридесет и девет стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В четири от горните стъпки на християнството човек еволюира, страда, а в другите три се възражда, т.е. в четирите човек страда, а в трите си почива. ВЕРИГАТА, 2007, с. 225.

---

[1] holiness people (англ.). Свети хора. Последователи на Движението на светостта (англ. Holiness Movement), идейно течение в протестантството от края на XIX в. Лайтмотив на движението е вярата във възможността при определени условия още приживе да бъде постигнато и постоянно поддържано състоянието на святост. В началото на XX в. част от общините на движението приемат петдесятната доктрина за кръщаване чрез Светия Дух и преминават в лоното на Петдесятната църква.