Близките на умрелия

[Ани]

БЛИЗКИТЕ НА УМРЕЛИЯ

Сега по някой път вие мислите тъй: „Защо е умрял?“ Аз може да ви кажа защо е умрял. Аз може да ви обясня положително защо някой заминал за другия свят. Но питам: вие какво право имате да ограничавате някого, че е заминал за другия свят. Може да ви е мъчно. И на онзи, който заминава, и на него може да му е мъчно, но и ти ще отидеш там, дето той отива. Сега аз не казвам, че не ви е мъчно, но казвам: с нашите страдания, с нашите плачове ни най-малко могат да се решат противоречията. Не може да се утешим. ВИДЯХМЕ СЛАВАТА, 1999, с. 150.

Една заминала майка съобщава: „Кажете на дъщеря ми, че живея във вода!“ Това се дължи на сълзите на дъщерята. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 220.

Когато умре някой, хората казват, че с него всичко е свършено. Защо? Защото не го виждат. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, 1939, с. 137.

Един евангелски проповедник проповядвал веднъж, че човек не трябва да се обезсърчава, че трябва да има самообладание, че всичко, което иде от Бога, е за добро. Той слезнал от катедрата и му съобщили, че баща му умрял, и после му казали, че някой друг е умрял, а не баща му. Защо е плакал той? Бащата не умира. Той отишъл на визита. Господ го вика. Отишъл при баща си в дома си, а вие казвате: „Баща му умря.“ Не е права тази идея. Ако вашият баща умира, вие не сте на правия път. Ако брат ви, сестра ви умират, ако вашата вяра се губи, вие не сте на правия път. Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път. „Баща ми умря, и аз ще умра.“ Не си на правия път. Можеш да кажеш: „Ще мина през училището на смъртта.“ Това е друг въпрос. АКО ГОВОРЯ, т. 1, 2003, с. 35.

Някой замине за другия свят, вие посърнете, вече вашият мъж е отишъл. Христос казва на учениците Си: „Аз отивам да ви приготвя място, като ви приготвя място, ще дойда да ви взема и да бъдете с Мене.“ Мъжът ти заминал, той отива да ти приготви място. Като ти приготви място, ще дойде да те вземе. Баща ти, дядо ти, баба ти ти приготвят място. ВИДЯХМЕ СЛАВАТА, 1999, с. 25.

Докато сте още на Земята, работете върху себе си, да се освободите от старите възгледи и разбирания. Като умре някой, близките му плачат, скърбят за него. Аз пък виждам, че той стои близо до тялото си, радва се, че се освободил от затвора. Близките му питат: „Нашият заминал мисли ли за нас?“ Не мисли. Заминалите ви казват: „Излезте от тялото си и елате при нас, да видите колко е хубаво тук.“ „Какво да направим? Как да постигнем това?“ „Както ние го постигнахме.“ „Значи да умрем.“ „Ще съблечете старите си дрехи, както ние ги съблякохме.“ „Не ни се иска да умираме.“ Искате или не искате, ще умрете. И Христос умря. Обаче след смъртта иде възкресението. „Страшна е смъртта.“ Страшна е, когато човек умира без любов и без знание. Щом умира с любов и със знание, смъртта е привилегия. Дето присъства Бог, смъртта е привилегия. Нека остане у вас мисълта: Бог, Който е вън от вас, да влезе и вътре във вас. Опитайте се да възлюбите Бога вътре във вас. СЕЯТЕЛЯТ, 1950, с. 108.