В гроба

[Ани]

В ГРОБА

Трябва ли да мислите какво ще стане с умрелия? Умрелият трябва да се зарови в земята, отново да оживее. Какво ще стане с живия? Ще умре. После? Ще го заровят в земята, да оживее отново. Като умира и оживява, човек постепенно се качва нагоре. РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ, 1941, с. 97.

Който служи на Бога с любов, не го заравят в гроб. Дрехите му могат да заровят, да поливат отгоре с вино, но душата и духът му са свободни. След всичко това ще отидете на гроба да му се поклоните. Колкото и да се кланяте на гроба, той няма да ви отговори. Защо? Не е там човекът. Гробът му е празен. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 290.

Като умреш, ще те заровят в земята и ще си отидат. Ти ще викаш, ще плачеш отдолу, но никой няма да влезе в твоето положение – не те разбират. Хората ще ядат и пият около тебе, а ти ще страдаш… Обаче казано е в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтлението си.“ Това се отнася до онзи, който искрено търси Бога. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА, 1948, с. 67.

Някои казват: ние да умрем, та да се освободим от тежките условия на живота. Няма отърваване. Ако влезете в земята, там е още по-опасно. На онези, които не разбират законите, казвам: не се лъжете да желаете смъртта, няма по-лошо от нея. Вие умирали ли сте, да знаете какво нещо е смъртта? Знаеш ли какво нещо е да влезеш в земята, съзнанието ти да е свързано с тялото и там да преседиш най-малко 4–5 години, да присъстваш на целия процес на разлагане, докато най-после се отвори този затвор и душата ти излезе свободна да продължава живота си при по-добри условия? Не е лесно да се прекара в този гроб! Теософите казват, че като умре човек, със смъртта се скъсвала нишката на живота. Не се скъсва нишката на живота. За праведните се скъсва, но за грешните не се скъсва. Запишете си това, та като влезете един ден при тия условия на живота, ще си припомните моите думи. Ако сте добри, ще дойдат посланици, ангели да ви вземат! Ако не, ще останете вътре в затвора. Вие не можете да разберете основния закон, че ако човек има нечисти мисли и желания, те ще го задържат на Земята. ПЕТТЕ РАЗУМНИ, 1927, с. 29.

Хората мислят, че като погребат умрелия, всичко се свършва с него. Много време лежи умрелият в гроба, не може да се отдели от тялото си. Той гледа как частица след частица се къса от тялото му, вижда, че близките му плачат, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на човека в гроба, ако преждевременно не се е справил с желанията си, т.е., ако не е скъсал връзката си със Земята. Който е работил съзнателно върху себе си и се е справил със земните си желания, той лесно се освобождава от тялото си. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 391.

Най-ужасното не е в другия свят, в ада, а в гроба: там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като те заравят, ще слушаш, че плачат, ще почне да гние тялото ти, всичко туй ще виждаш, докато последната частица месо се вземе, и ти ще почнеш да плачеш над твоята съборена къща… Душата само на праведника излиза, а душата на грешника не излиза… Аз само констатирам един факт, който ще проверите. СИЛА И ЖИВОТ, серия V, 1922, с. 330.

Всички хора не се освобождават от тялото при смъртта. Има хора, които остават свързани с него след смъртта, и това причинява мъчение. Остава вързан за известно време в гроба и после се освобождава от физическото си тяло. Грешният остава вързан при гроба, а праведният няма никаква връзка с гроба – минава транзит. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 218.

Като влезете в гроба, ще видите как се живее. И там човек запазва съзнанието си и докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или с хиляди здрави нишки – не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешникът е свързан с много нишки, затова не може лесно да се освободи от връзките си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото. Кога се късат тези нишки? Само когато човек изпълнява Божията воля. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 399.

Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и като ме нападнат червеите, какво ще стане с мен?“ Червеите – то са вашите по-малки братя; ще дойдат те и ще кажат: „Я да ви вкусим малко.“ Но човеците не са в гробовете, това да не ви плаши, аз не ги виждам в гробищата. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 268.

На някои хора, като ги заровят, телата им с години остават неразложени и космите им растат; това е, което наричат вампирясване. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 219.

Помнете: никой не е сам в живота, никой не е изоставен. Разумните и възвишени същества се грижат за нас с всичката си любов и самоотверженост. За да ни услужват и помагат, те са готови на всякакви жертви. Те се притичат в помощ на всеки беден и страдащ, на всеки затворник. Те се притичат в помощ на всяко пъшкане на онези, които лежат в гроба. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 391.

И като те заровят в гроба, пак да можеш да излезеш. ПЪРВИЯТ МОМЕНТ НА ЛЮБОВТА, 1997, с. 111.

Защо трябва да любим? За да възкръснете. И мъртвият може да обича. Ако умрелият се разкае и започне да обича, непременно ще излезе вън от гроба. АБСОЛЮТНА ИСТИНА, 1949, с. 59.

Не трябва да се влюбваме в тялото. Тялото е като дреха и трябва постоянно да се преобразява. Ние, съвременните хора, в живота трябва нашият ум постоянно да се преобразява и нашето сърце да се преобразява, и душата ни да се преобразява. Всичко да расте. Сега на какво мязаме? ОЖИВЯВАНЕ, 1998, с. 31.

Няма човек, който да не чувства поне най-малкото раздвижване в себе си. Който чувства това раздвижване по-силно, той се страхува, безпокои се да не стане нещо страшно с него. Нищо страшно няма да стане – вашият кораб се движи напред, върви в определена посока към Божественото пристанище. Аз не ви говоря за гроба, напротив – щом параходът ви се подвижи, вие ще излезете вън от гроба и ще възкръснете. Това означава стихът, който Павел е казал: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Какво ще стане с нас? Ще си легнете като буба и на сутринта ще станете като какавида; втората вечер ще си легнете като какавида и на сутринта ще станете като пеперуда, която свободно ще кацва от цвят на цвят да събира сладкия нектар на цветята. „Какво стана с нас?“ Преобразихте се. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 252.

Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага. „Не, аз помня какво беше там на гроба!“ А който не помни това, отива да прави престъпления. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 220.

Който излиза от гроба, той е чист вече; който влиза, ще се очисти и отново ще дойде, но вече чист и обновен. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 371.

Ако обичаш, и да умреш, непременно ще възкръснеш. АБСОЛЮТНА ИСТИНА, 1949, с. 59.