Между земята и небето

[Ани]

МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането ни най-малко не въвежда човек в онзи свят. Аз да ви кажа: не мислете, че човек, като умре, отива в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги, и от това, което учените и богословите пишат. Според мене със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една квартирка, и ти се настаняваш като кираджия (наемател) ту при майка си, ту при баща си, ту при брат си или сестра си, някоя твоя роднина или приятел и си мислиш, че си в онзи свят, а всъщност ти си в една стаичка при твой приятел или роднина. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят, така е, в онзи свят са. Но онези, които добре разбират положението, знаят къде се намират. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ, 1999, с. 320.

Ако човек умре преждевременно, през останалите години остава на Земята да работи невидимо и след това се качва горе. Има някои, които умират млади, но не умират преждевременно, защото такъв е техният план. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 212.

Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже, ако умре преждевременно, трябва да остане тук, докато се попълнят годините. Например, ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Та когато човек замине навреме, тогава е развързан. Ако остане тук, ще влиза в този, в онзи. Някои заминали, които не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници, вдигат шум. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 3, 2001, с. 207.

Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал… Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях. Войници, които биват убити на бойните полета, отиват горе като работници, за да убеждават въплътените, че не трябва да воюват. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 225.