Бележки към библиографския списък

[Ани]

БЕЛЕЖКИ

КЪМ БИБЛИОГРАФСКИЯ СПИСЪК

Автор на книгите, от които са подбрани цитатите в настоящия сборник, е Петър Константинов Дънов – Учителя (1864–1944), познат и с духовното си име Беинса̀ Дуно̀. Две от тях са написани и публикувани от него: есето „Науката и възпитанието“ – през 1896 г., и брошурата с мистичен характер „Хио-Ели-Мели-Месаил“ – през 1900-ната. Повечето от поднесените тук текстове обаче са дадени устно в беседи и лекции, в частни разговори. Те са стенографирани и впоследствие са подготвени за печат и обнародвани от негови ученици.

Най-ранен е цикълът със Съборни беседи. Още от лятото на 1900 г. Петър Дънов започва да свиква ежегодни съборни срещи – първоначално на учреденото през 1897 г. във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, прераснало през 1906 г. в Синархическа верига, а след 1918 г. – в общество Всемирно бяло братство. Провеждат се до август 1943 г. в различни градове на страната – Варна, Бургас, Търново, София. Стенограмите от протоколите на Синархическата верига са публикувани в книгата „Веригата на Божествената любов“ (2007) и заедно с беседите, изнесени по време на съборите, съставляват този цикъл.

Сърцевина на духовното послание на Петър Дънов са Неделните беседи. Първата, официално стенографирана, той държи на 16 март 1914 г. в София. С нея поставя начало на сериите „Сила и живот“, в които излага основите на Новото учение. Неделни беседи са държани почти без прекъсване до края на 1944 г.

Така се подготвя откриването на Школата. На 24 февруари 1922 г. Учителя основава в София Школата на Всемирното бяло братство. Тя се състои от два класа ученици – Общ окултен клас, отворен за всички желаещи, и Специален Младежки окултен клас – за тези, които имат готовност да променят изцяло живота си, следвайки принципите на Новото учение. Лекциите на двата класа се провеждат редовно в определен ден на седмицата до декември 1944 г.

В периода 1923–1930 г. първоначално в Русе, а след това в София младежите от Специалния клас се срещат ежегодно. Лекциите, които Учителя изнася пред тях, съставляват цикъла Младежки събори.

През лятото на 1929 г. Петър Дънов за първи път извежда своите ученици на лагер в циркуса на Седемте рилски езера. Там слага началото на Рилските беседи. Повечето от тях са изнесени на Езерата, рядко – на връх Мусала, а някои от томчетата са допълвани и с беседи от Изгрева в София преди започването на новата учебна година (22 септември). Беседите от планината носят обаянието на живота сред природата и общуването с нея. Изнасяни са почти всяка година от 1930-а до 1940-а.

През септември 1930 г. Учителя открива още един цикъл беседи, давани в по-тесен кръг в неделя преди изгрева на слънцето. Те са заредени със свежестта и надеждата на ранната сутрин. Утринните слова продължават до април 1944 г.

Беседите по повод на календарни празници или специални случаи, които не са присъединени към изброените поредици, съставляват цикъла Извънредни беседи.

Особен раздел представляват статиите и резюметата върху негови беседи. Така в периода 1919–1925 г. в списание „Всемирна летопис“ са поместени десет статии под редакцията на Георги Радев. По-късно те са издадени в книгата „В Царството на живата природа“ (1933).

Друг значим дял от духовното наследство на Петър Дънов е достигнал до нас чрез личните архиви на негови ученици, стенографирали беседите и разговорите с Учителя. Най-обемисти и пълни са записките на Боян Боев, който през целия си живот неуморно отбелязва всичко, на което е свидетел в Школата. Една част от архива му е отпечатана в поредицата „Акордиране на човешката душа“, но се надяваме в бъдеще той да бъде публикуван в своята цялост.

Източниците, от които са избраните цитати, са посочени непосредствено след тях с кратко заглавие и година на издаване. В приложения в края на книгата Библиографски списък е дадена разширена информация за тях, допълнена с цикъла, годината на изнасяне, поредния том и броя на беседите или лекциите в него.

Наталия Ангелова